Оцелели и близки на жертвите още пазят болката, а спомените

Оцелели и близки на жертвите още пазят болката, а спомените им предизвестяват, че през днешния ден по пътищата е даже по-опасно

Най-тежката злополука на Балканския полуостров се случва в България преди близо 60 години, само че нещастието остава съвсем премълчана. Само един всекидневник тогава оповестява с две фрази за „ злополука с доста починали и ранени “. Оцелели и близки на жертвите описват и през днешния ден за болката, която не стихва към този момент шест десетилетия.

Инцидентът се случва сред селата Дружево и Миланово. Автобус, цялостен с хора от двете обитаеми места, излиза от завой и пада в дере, надълбоко към 40 метра.

Славчо Георгиев от Дружево е един от оживелите. В рейса бил със своята избраница, с която в неделя трябвало да вдигнат женитба.
„ Чух единствено едни трясъци, едни писъци, едни удряния по вратите, по прозорците. Рейсът се обръща и чух единствено първия тропот, първото превръщане, с моята жена седяхме на една седалка и към този момент не помня нищо. Отивахме. В неделя правехме женитба с нея. Тя почина на място “, спомня си той.
Данчето, негова обичана, остава вечно на 18 години. Вместо жених, Славчо прекарва девет месеца в болница със строшен таз и тежка черепно-мозъчна контузия. Лекарите се борили за живота му над 100 дни.

Тежко потърпевша е и 16-годишната Цветана Иванова, пътувала с майка си, която умира.
„ Бях тръгнала тогава да си изваждам паспорт и се озовахме тук. Когато се разсъниха, стоях. Имаше ламарина на крайници ми. Беше строшен единствено кракът. 9 месеца и половина съм седяла в гипса, 2 интервенции, пластини. Разбрах, че майка ми е умряла на 38-мия ден “, споделя тя.

Николина Ангелова също губи близки. Тя идва да уважи паметта на брат си и води щерка си.
„ Моят вуйчо е умрял на 28 години “, споделя Петя Петрова.
„ На работа е тръгнал. Работеше някъде с геолози надалеч и си не е бил идвал 6 месеца. И тогава си е пристигнал, и в понеделник потегля на работа, и става злополуката “, прибавя Николина Ангелова.

Методи Богданов от Миланово е бил едвам на две години, когато губи татко си, само че пази спомен от фотография и думите на майка си.
„ Тъй като съм ревнал, той се върнал да ми даде млякото с бибероната и просрочен. Той бил отпуска и потегля за първи ден на работа. Първи и финален “, споделя Методи.

Румяна от Дружево също не помни татко си.
„ Тръгнал е за работа. Аз съм била доста дребна, на 6 години “, споделя тя.

Трагедията лишава живота на 26 души, а ранените са над 30. Причините и до през днешния ден се разискват – от несъобразена скорост, до алкохол, изтощеност и заспиване на лидера.
„ Той вечерта бил на някакво празненство в Дружево до 12 часа през нощта. В 3 часа потегля, прави първия курс, връща се за втори курс, в случай че е използвал алкохол… Тогава знаете, че доста не се дават сведения “, разяснява Методи Богданов.

„ Аз вървях най-редовно, с патерици вървях на делото. Осъдихме го 14 години затвор и 18 хиляди лв. “, добавя един от оживелите.

Шест десетилетия по-късно потърпевши и близки считат, че обществото не си е взело поука. Само от началото на годината до края на юли починалите в произшествия у нас са 241 души, а ранените – 4649.
„ Още по-лошо става, в сравнение с е било тогава. Сега е доста по-лошо! По пътищата е нещо ужасно “, споделя Румяна Цветкова.

„ Бащата купил на детето една кола. Няма брошура. Давай! Пребие друго семейство. Зад кормилото би трябвало огромно внимание, би трябвало да не се използва алкохол “, декларира Славчо Георгиев.

„ Да се съблюдават разпоредбите за придвижване по пътищата. Много станаха самоуверени. Смятат, че като се качат на бързите коли, като имат брошура от един ден и пред тях всичко е цветя и рози, само че не е по този начин “, добавя Методи Богданов.