Последни в ЕС: България е на последно място по компютърна грамотност
Отново сме последни в Европейски Съюз по нещо. България се подрежда на 26-о място измежду страните членки в Европейски Съюз съгласно класацията по показателя за навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото (DESI) за 2022, написа.
Резултатът DESI на България нараства приблизително с 9% годишно през последните 5 години. Предвид позиционирането на България, този ритъм на напредък не е задоволителен, с цел да може страната да догони останалите страни-членки, се показва в отчета на Европейската комисия.
Вижте по какъв начин се показва България при обособените индикатори:
Що се отнася до цифровите умения, макар положените напоследък по-големи старания страната остава доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 45,7 с резултат от 32,6. Делът на хората, притежаващи най-малко съществени цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над главните, е по-нисък от междинния за Европейски Съюз, като във втория случай разликата е забележителна (8% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 26%). Като се имат поради амбициозните цели на Европейски Съюз за 80% от възрастните да имат най-малко съществени цифрови умения до 2030 година, страната би трябвало да постави повече старания, с цел да бъдат обхванати тези над две трети от нейното население без такива умения.
Страната също по този начин изостава по отношение на каузи на експертите в региона на ИКТ от работната мощ (3,5% по отношение на 4,5% приблизително за ЕС). В България обаче делът на дамите експерти в тази област е висок.
В региона на Свързаността, България реализира доста добър резултат при покритието с " Fibre to the premises coverage " (85% от семействата по отношение на 50% в ЕС). Цените са ниски, само че цялостното асимилиране на закрепен и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.
Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от дребните и междинни предприятия (МСП) доближава съвсем на половина от междинното за Европейски Съюз. Само 6% от българските предприятия употребяват огромни осведомителни масиви, 10% - услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) спрямо задачите на Европейски Съюз от 75% за всяка технология до 2030 година С цел да подкрепи цифровизацията на предприятията, България употребява европейски центрове за цифрови нововъведения.
България е изправена пред голям брой провокации във връзка с цифровизацията на публичните си услуги, защото регистрира незадоволителни резултати по множеството индикатори като се изключи отворените данни, където нивото дава отговор на междинното за Европейски Съюз. Само 34% от потребителите на интернет взаимодействат онлайн с държавната администрация в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 65%. Предоставянето на цифрови публични услуги за обществеността (59% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 75%) би трябвало да се усъвършенства доста, с цел да може България да способства за постигането на задачите всички основни административни услуги да се оферират онлайн до 2030. За да реализира тази цел, България стартира промени в националния указател и започва развой, ориентиран към усилване на цифровата промяна. За да преодолее слабостите в цифровата промяна и доближи нивото на останалите страни-членки на Европейски Съюз, в България са нужни дълготрайни, непрекъснати старания на политическо и административно ниво, основаващи се на мощните страни на страната за реализиране на промените и вложенията в четирите измерения. Възможно е неотдавнашната политическа неустойчивост да е повлияла доста на напъните в тази област.
Що се отнася до дейностите в региона на цифровите технологии, които България предприе в отговор на съветското настъпление в Украйна, огромните мобилни оператори започнаха да оферират безвъзмездни интернационалните позвънявания от България към Украйна още от първата седмица на спора, с цел да оказват помощ на засегнатите хора и техните родственици. Мерките бяха разширени, тъй че да се предлага безвъзмезден роуминг, в това число къси известия (SMS) и мобилен интернет за клиентите на мобилни услуги, намиращи се в Украйна. За да се облекчат още повече нуждаещите се, на идващите в България бежанци от Украйна бяха предоставени предплатени карти и карти с мобилен интернет.
Успоредно с това, българските специалисти по киберсигурност в Министерство на електронното ръководство и в отдел „ Киберпрестъпност “ в Министерство на вътрешните работи, започнаха защитни ограничения за пречистване или цялостно блокиране на трафика от над 45 000 интернет адреса, който би могъл да докара до евентуални офанзиви против електронните системи или мрежи. Освен това, с цел да засилят битката против акциите за дезинформация по време на съветското настъпление в Украйна, способените органи блокираха разпространяването на Russia Today.
Резултатът DESI на България нараства приблизително с 9% годишно през последните 5 години. Предвид позиционирането на България, този ритъм на напредък не е задоволителен, с цел да може страната да догони останалите страни-членки, се показва в отчета на Европейската комисия.
Вижте по какъв начин се показва България при обособените индикатори:
Що се отнася до цифровите умения, макар положените напоследък по-големи старания страната остава доста под междинната стойност за Европейски Съюз от 45,7 с резултат от 32,6. Делът на хората, притежаващи най-малко съществени цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над главните, е по-нисък от междинния за Европейски Съюз, като във втория случай разликата е забележителна (8% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 26%). Като се имат поради амбициозните цели на Европейски Съюз за 80% от възрастните да имат най-малко съществени цифрови умения до 2030 година, страната би трябвало да постави повече старания, с цел да бъдат обхванати тези над две трети от нейното население без такива умения.
Страната също по този начин изостава по отношение на каузи на експертите в региона на ИКТ от работната мощ (3,5% по отношение на 4,5% приблизително за ЕС). В България обаче делът на дамите експерти в тази област е висок.
В региона на Свързаността, България реализира доста добър резултат при покритието с " Fibre to the premises coverage " (85% от семействата по отношение на 50% в ЕС). Цените са ниски, само че цялостното асимилиране на закрепен и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.
Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от дребните и междинни предприятия (МСП) доближава съвсем на половина от междинното за Европейски Съюз. Само 6% от българските предприятия употребяват огромни осведомителни масиви, 10% - услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) спрямо задачите на Европейски Съюз от 75% за всяка технология до 2030 година С цел да подкрепи цифровизацията на предприятията, България употребява европейски центрове за цифрови нововъведения.
България е изправена пред голям брой провокации във връзка с цифровизацията на публичните си услуги, защото регистрира незадоволителни резултати по множеството индикатори като се изключи отворените данни, където нивото дава отговор на междинното за Европейски Съюз. Само 34% от потребителите на интернет взаимодействат онлайн с държавната администрация в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 65%. Предоставянето на цифрови публични услуги за обществеността (59% по отношение на междинната стойност за Европейски Съюз от 75%) би трябвало да се усъвършенства доста, с цел да може България да способства за постигането на задачите всички основни административни услуги да се оферират онлайн до 2030. За да реализира тази цел, България стартира промени в националния указател и започва развой, ориентиран към усилване на цифровата промяна. За да преодолее слабостите в цифровата промяна и доближи нивото на останалите страни-членки на Европейски Съюз, в България са нужни дълготрайни, непрекъснати старания на политическо и административно ниво, основаващи се на мощните страни на страната за реализиране на промените и вложенията в четирите измерения. Възможно е неотдавнашната политическа неустойчивост да е повлияла доста на напъните в тази област.
Що се отнася до дейностите в региона на цифровите технологии, които България предприе в отговор на съветското настъпление в Украйна, огромните мобилни оператори започнаха да оферират безвъзмездни интернационалните позвънявания от България към Украйна още от първата седмица на спора, с цел да оказват помощ на засегнатите хора и техните родственици. Мерките бяха разширени, тъй че да се предлага безвъзмезден роуминг, в това число къси известия (SMS) и мобилен интернет за клиентите на мобилни услуги, намиращи се в Украйна. За да се облекчат още повече нуждаещите се, на идващите в България бежанци от Украйна бяха предоставени предплатени карти и карти с мобилен интернет.
Успоредно с това, българските специалисти по киберсигурност в Министерство на електронното ръководство и в отдел „ Киберпрестъпност “ в Министерство на вътрешните работи, започнаха защитни ограничения за пречистване или цялостно блокиране на трафика от над 45 000 интернет адреса, който би могъл да докара до евентуални офанзиви против електронните системи или мрежи. Освен това, с цел да засилят битката против акциите за дезинформация по време на съветското настъпление в Украйна, способените органи блокираха разпространяването на Russia Today.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ