Какво Не видях в Берлин по време на Берлинале
Отново е средата на февруари и одеве завърши 61-то Берлинале.
Над 300 000 продадени билети, съвсем 4000 упълномощени публицисти и 19 000 участници от 128 страни. Колосално.
Много репортажи, доста мнения, празненства и суетност, VIP посетители и много необятно отразяване на събитието в цялата преса в Германия. Лъскави големи лимузини брандирани с логото на фестивала кръстосваха берлинските улици непрекъснато.
Цялата територия към Потсдамер Плац, където е ядрото на събитието всяка година, всичко беше фестивал. Павилион на L′ORÉAL, червен килим, декорация, дълги, тройни опашки за кино билети и доста туристи, доши да снимат звездите само че... до там.
Един фестивал от този сан би трябвало да промени атмосферата в целия град, най-малко по този начин си мислех аз. Не го видях. Не и денем. Три дни се пробвах да го открия този друг дух. Търсих в кафенетата неглежирани създатели и режиьори, потънали в интелектуални диалози или красиви актриси със огромни черни очила, пиещи коктейли, само че ги нямаше. Ходех по улиците и се пробвах да открия по какъв начин градът се трансформира по това време, само че нищо. Кафенетата и заведенията за хранене не бяха по-пълни от преди. Берлин не беше Кан. И тогава за следващ път ми стана ясно, че в действителност този фестивал е един огромен и бляскав панаир за филми. И цялата тази суетност, примесена с политическите ползи нямат по какъв начин да основат сантиментална киноатмосфера в този прекрасен и предразполагащ към тъкмо такава романтика град. Жалко.
Интересни филми несъмнено не липсваха, само че това е друга тематика.
Над 300 000 продадени билети, съвсем 4000 упълномощени публицисти и 19 000 участници от 128 страни. Колосално.
Много репортажи, доста мнения, празненства и суетност, VIP посетители и много необятно отразяване на събитието в цялата преса в Германия. Лъскави големи лимузини брандирани с логото на фестивала кръстосваха берлинските улици непрекъснато.
Цялата територия към Потсдамер Плац, където е ядрото на събитието всяка година, всичко беше фестивал. Павилион на L′ORÉAL, червен килим, декорация, дълги, тройни опашки за кино билети и доста туристи, доши да снимат звездите само че... до там.
Един фестивал от този сан би трябвало да промени атмосферата в целия град, най-малко по този начин си мислех аз. Не го видях. Не и денем. Три дни се пробвах да го открия този друг дух. Търсих в кафенетата неглежирани създатели и режиьори, потънали в интелектуални диалози или красиви актриси със огромни черни очила, пиещи коктейли, само че ги нямаше. Ходех по улиците и се пробвах да открия по какъв начин градът се трансформира по това време, само че нищо. Кафенетата и заведенията за хранене не бяха по-пълни от преди. Берлин не беше Кан. И тогава за следващ път ми стана ясно, че в действителност този фестивал е един огромен и бляскав панаир за филми. И цялата тази суетност, примесена с политическите ползи нямат по какъв начин да основат сантиментална киноатмосфера в този прекрасен и предразполагащ към тъкмо такава романтика град. Жалко.
Интересни филми несъмнено не липсваха, само че това е друга тематика.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ