Ще посмее ли ЕС да загуби партньорството на Турция?
Отношенията сред Турция и Европейски Съюз доближиха най-ниското си равнище, с помощта на страните от Европейски Съюз, които подцениха загрижеността на Анкара за сигурността на своя народ и страна.
Съществуват две спорни гледни точки за Турция в Европа. Първата е реалистична и прагматична позиция, която възприема Турция такава, каквато е, с нейната лична действителност и с нейните лични ограничавания и благоприятни условия. Втората е ирационалната и прочувствена позиция, която пази нуждата неотложно да накара Турция да се отдалечи от неправилния път и да промени сегашната администрация допустимо най-скоро, измежду която и президентът Реджеп Тайип Ердоган.
Между двете, втората позиция - ирационалната и прочувствената - е по-решаваща спрямо първата. Първата преглежда Турция доста по-реалистично и предлага да открият връзки с Турция в прагматичен проект, основаващи се на съвместен интерес, само че за жалост това е маргиналната позиция в Европа.
Това е главният фактор, отразяващ се отрицателно на турско-европейските връзки, който пречи на нормализацията на тези връзки. Турското общество преглежда напъните, разгърнати от Европа, за преструктуриране на Турция и реализиране на административна смяна,както и на нейните ирационални и прочувствени реакции като опити за директна интервенция във вътрешните работи. В основата си това предизвиква отчуждаване от европейските страни и просвета.
Днес отношението на европейските страни към битката на Турция с тероризма произтича от този продължаващ метод, учреден на ирационалност и страст. Както се подценяват измеренията на заканите, пред които е изправена Турция, фактът, че Турция няма да се откаже от битката си и че ще продължи уверено с дейностите си против тези закани, се преценя погрешно. Изключително наивно, европейците допускат, че тяхната рецензия на битката на Турция с тероризма в Европейския парламент или даже в личните си медийни организации ще има резултат. Резултатите обаче в никакъв случай не са тези, които желаят. Реториката не е задоволителна, с цел да завладее политическата сцена.
Гледната точка, която се пробвах да опиша нагоре, е тази, изложена най-вече от реалистично мислещи европейски политици, само че техният брой не е огромен. Втората позиция, която подлагах на критика, е тази, която всеки ден се преповтаря от главните европейски медии и визира доста политици. Искам да продължа с един образец. Миналата седмица присъствах на Конференцията за сигурност в Мюнхен. На втория ден от конференцията министър-председателят Бинали Ялдъръм произнесе тирада по въпроса за сигурност от вероятността на Турция и нейната идея за битка с тероризма. Това беше тирада, изпълнена с ясни, неприкрити и емпирични данни. Ялдъръм приказва за триумфите, които Турция има в битката против Даеш, по какъв начин Турция съумя дейно да предотврати всеобщия поток от бежанци в Европа и основанията за протичащата антитерористична интервенция в Африн. Ялдъръм сподели, че Турция освен пази личните си граници, само че и тези на НАТО и Европа. Това беше както реалистична, по този начин и прагматична тирада, в която се загатват задълбочаващите се връзки с европейските страни и съдружници. Въпросите, които пристигнаха от залата, обаче, служат като първостепенни образци за това, какъв брой преобладаваща е гледната точка, разказана нагоре, в Мюнхен и измежду европейските жители. На Ялдъръм бяха заложени три въпроса. Първият беше за смисъла на по този начин наречения "османски пестник ", който Ердоган бе споменавал. Ялдъръм изясни, че се има поради решимостта на Турция да отстрани всички терористични организации, които я заплашват. Вторият въпрос беше по отношение на повода, заради която страната стартира интервенция в Африн, когато режимът на Асад не го е поканил да прави. Ялдаръм съобщи, че никоя от участващите в спора в Сирия страни не е отишла там след покана и че като страна, която споделя граница със Сирия, Турция употребява правото си на самоотбрана, както е несъмнено от Организация на обединените нации и в сходство с интернационалното право. Третият въпрос беше за освобождението на Дениз Йоджел. Всъщност не съществуваше същински въпрос - това, което се случи, беше просто потребността от един човек да се показа, основавайки се образеца на Дениз Юджел, посредством потребление на общи изрази като: Турция е страна, която няма човешки права и независимост на пресата и че демокрацията не може да съществува без тях. Това зрелище получи аплодисменти от залата.
Пред нас обаче стои голяма машинация. Тези, които считат, че могат да водят Турция посредством доверчивост, с цел да я насочат, накъдето желаят, губят Турция. Към днешна дата Турция продължава с интервенцията си в Африн против терористичните организации на Партия на демократичното единение (PYD) и Отрядите за национална самозащита (YPG). От деня, в който стартира тази интервенция, западните медии се пробват да я показват като ориентирана към кюрдите като обособена етническа група. Турция обаче не се бори против кюрдите, а с кюрдите против сирийския филиал на ПКК YPG, който потиска всички хора в района.
Интересното е, че през последните няколко дни има даже повече изявления, възхваляващи режима на Асад в европейските медии. Причината за това са изказванията, че режимът ще реализира съглашение с YPG и че дружно те ще изтласкат Турция от Сирия. Изведнъж немските медии започнаха да приказват за нещо, наречено сирийска народна власт. Те показват това, Африн да се отърве от YPG като загуба за сирийската и за демокрацията в района.
Всичко това е в действителност тъжно развиване, което отстранява опциите, които съществуват в двустранните връзки, и ускорява доверието на жителите в Турция. Ако това даже има значение за Европа.
Фахретин Алтън, вестник Daily Sabah
Превод: Юлиян Марков, "Фокус "
Съществуват две спорни гледни точки за Турция в Европа. Първата е реалистична и прагматична позиция, която възприема Турция такава, каквато е, с нейната лична действителност и с нейните лични ограничавания и благоприятни условия. Втората е ирационалната и прочувствена позиция, която пази нуждата неотложно да накара Турция да се отдалечи от неправилния път и да промени сегашната администрация допустимо най-скоро, измежду която и президентът Реджеп Тайип Ердоган.
Между двете, втората позиция - ирационалната и прочувствената - е по-решаваща спрямо първата. Първата преглежда Турция доста по-реалистично и предлага да открият връзки с Турция в прагматичен проект, основаващи се на съвместен интерес, само че за жалост това е маргиналната позиция в Европа.
Това е главният фактор, отразяващ се отрицателно на турско-европейските връзки, който пречи на нормализацията на тези връзки. Турското общество преглежда напъните, разгърнати от Европа, за преструктуриране на Турция и реализиране на административна смяна,както и на нейните ирационални и прочувствени реакции като опити за директна интервенция във вътрешните работи. В основата си това предизвиква отчуждаване от европейските страни и просвета.
Днес отношението на европейските страни към битката на Турция с тероризма произтича от този продължаващ метод, учреден на ирационалност и страст. Както се подценяват измеренията на заканите, пред които е изправена Турция, фактът, че Турция няма да се откаже от битката си и че ще продължи уверено с дейностите си против тези закани, се преценя погрешно. Изключително наивно, европейците допускат, че тяхната рецензия на битката на Турция с тероризма в Европейския парламент или даже в личните си медийни организации ще има резултат. Резултатите обаче в никакъв случай не са тези, които желаят. Реториката не е задоволителна, с цел да завладее политическата сцена.
Гледната точка, която се пробвах да опиша нагоре, е тази, изложена най-вече от реалистично мислещи европейски политици, само че техният брой не е огромен. Втората позиция, която подлагах на критика, е тази, която всеки ден се преповтаря от главните европейски медии и визира доста политици. Искам да продължа с един образец. Миналата седмица присъствах на Конференцията за сигурност в Мюнхен. На втория ден от конференцията министър-председателят Бинали Ялдъръм произнесе тирада по въпроса за сигурност от вероятността на Турция и нейната идея за битка с тероризма. Това беше тирада, изпълнена с ясни, неприкрити и емпирични данни. Ялдъръм приказва за триумфите, които Турция има в битката против Даеш, по какъв начин Турция съумя дейно да предотврати всеобщия поток от бежанци в Европа и основанията за протичащата антитерористична интервенция в Африн. Ялдъръм сподели, че Турция освен пази личните си граници, само че и тези на НАТО и Европа. Това беше както реалистична, по този начин и прагматична тирада, в която се загатват задълбочаващите се връзки с европейските страни и съдружници. Въпросите, които пристигнаха от залата, обаче, служат като първостепенни образци за това, какъв брой преобладаваща е гледната точка, разказана нагоре, в Мюнхен и измежду европейските жители. На Ялдъръм бяха заложени три въпроса. Първият беше за смисъла на по този начин наречения "османски пестник ", който Ердоган бе споменавал. Ялдъръм изясни, че се има поради решимостта на Турция да отстрани всички терористични организации, които я заплашват. Вторият въпрос беше по отношение на повода, заради която страната стартира интервенция в Африн, когато режимът на Асад не го е поканил да прави. Ялдаръм съобщи, че никоя от участващите в спора в Сирия страни не е отишла там след покана и че като страна, която споделя граница със Сирия, Турция употребява правото си на самоотбрана, както е несъмнено от Организация на обединените нации и в сходство с интернационалното право. Третият въпрос беше за освобождението на Дениз Йоджел. Всъщност не съществуваше същински въпрос - това, което се случи, беше просто потребността от един човек да се показа, основавайки се образеца на Дениз Юджел, посредством потребление на общи изрази като: Турция е страна, която няма човешки права и независимост на пресата и че демокрацията не може да съществува без тях. Това зрелище получи аплодисменти от залата.
Пред нас обаче стои голяма машинация. Тези, които считат, че могат да водят Турция посредством доверчивост, с цел да я насочат, накъдето желаят, губят Турция. Към днешна дата Турция продължава с интервенцията си в Африн против терористичните организации на Партия на демократичното единение (PYD) и Отрядите за национална самозащита (YPG). От деня, в който стартира тази интервенция, западните медии се пробват да я показват като ориентирана към кюрдите като обособена етническа група. Турция обаче не се бори против кюрдите, а с кюрдите против сирийския филиал на ПКК YPG, който потиска всички хора в района.
Интересното е, че през последните няколко дни има даже повече изявления, възхваляващи режима на Асад в европейските медии. Причината за това са изказванията, че режимът ще реализира съглашение с YPG и че дружно те ще изтласкат Турция от Сирия. Изведнъж немските медии започнаха да приказват за нещо, наречено сирийска народна власт. Те показват това, Африн да се отърве от YPG като загуба за сирийската и за демокрацията в района.
Всичко това е в действителност тъжно развиване, което отстранява опциите, които съществуват в двустранните връзки, и ускорява доверието на жителите в Турция. Ако това даже има значение за Европа.
Фахретин Алтън, вестник Daily Sabah
Превод: Юлиян Марков, "Фокус "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ