Отношенията между двама души почти никога не са това, което

Отношенията сред двама души съвсем в никакъв случай не са това, което виждаме на повърхността. Времето и ударите от живота могат да ни трансформират до степен, каквато не сме и предполагали.

А от време на време обстановката постанова твърди, даже жестоки ограничения. Както в тази ситуация с тази майка, която взема решение да изгони от вкъщи си сина си, дружно с бременната му другарка. Тези от вас, които ще побързат да я осъдят, по-добре първо да прочетат цялата й история:

Ще споделя моята персонална история по какъв начин от обичана майка се трансфорах в същинска безчувствена кучка, която не почита и не обича никого и която изгони личния си наследник на прага. Интересна детайлност – годеницата на сина ми беше бременна.

Имам нежелана орис – самотна майка съм, като поех цялото домакинство върху себе себе си и сама отгледаг сина си, пробвайки се да обезщетявам неналичието на татко. Въпреки това не скърбя за развода с някогашния ми брачен партньор, той беше неприятен човек. Накрая изритах сина си и бременната му другарка през вратата. И не скърбя!

Бившият ми брачен партньор изрично отхвърли да си търси работа, нямаше обучение и не искаше да работи на неквалифицирани позиции поради гордостта и самооценката си. През цялото време на брака ни той по този начин и не си откри работа и най-после се разделихме Вероятно това беше едно от най-хубавите решения, които в миналото съм взимала. Разбира се, след развода не ми беше по никакъв начин елементарно, само че в сърцето си почувствах такова облекчение, като че ли най-сетне бях хвърлила голям камък. Уточнявам: изхвърлих брачен партньор дебил. Понякога трябваше да работя на три работи, с цел да изхраня сина си и да му осигуря щастливо детство. Не желаех детето да усети неналичието на пари, в резюме – работех като вол. Работата ми се отплати, тъй като съумях да купя двустаен апартамент в прекрасен квартал.

С течение на времето обаче започнах да виждам, че майка ми взе да глези внука си прекалено много. Наричаше го сираче, споделяше, че не вижда майка си или татко си. Тогава не обърнах доста внимание на това, а трябваше… Когато със сина ми се преместихме в новия апартамент, майа ми изрева, казвайки, че ще убия детето, ще почине от апетит, тъй като без нея той е нищо. Но бях толкоз въодушевена от преместването, че още веднъж не обърнах внимание. Разбрахме се майка ми да идва в новия ни апартамент и да оказва помощ на сина ми: да му готви, да му почисти, да му ревизира домашните. Сякаш намерихме компромис и всички бяха удовлетворени.

Мислех, че след покупката на жилището, ще ми е по-лесно да пребивавам, само че не беше по този начин. Мама беше диагностицирана с рак. Трябваше още веднъж да работя на три места, с цел да спестя пари за скъпото лекуване. Докато майка ми беше болна, аз още веднъж започнах да се грижа за детето и открих доста нови неща за себе си. Например синът ми Владимир беше безусловно неопитен за всекидневието, не можеше да измие чиниите, даже не можеше да си стопли храната. Постоянно се оплакваше и хленчеше, искаше пари.

Бързо разбрах какво се случва, „ седнах “ върху него и до момента в който не го вкарам в релси нямаше да сляза. Плътно се заех с възпитанието му. Владимир към този момент беше на 16 години, беше няколко пъти по-грамаден, по-висок и спомагателен от мен, само че за всичко незабавно тичаше при баба си в болничното заведение и се оплакваше какъв брой зле е майка му. Разбрах, че съм изпуснала възпитанието на сина си, това беше моя виновност, тъй като животът ми беше единствено работа и отново работа.

Нашият Владо даже не се опита да учи в университет, по този начин и не реши кой желае да бъде в бъдеще. Не си откри даже работа, предпочиташе да желае пари от баба си, която с наслада отваряше портфейла си и вадеше едри банкноти. Винаги съм мислела, че в случай че не знаеш какво искаш, би трябвало да отидеш и да работиш, да пробваш себе си, а не да седиш на врата на дамите. Майка ми обаче беше на друго мнение.

Владимир продължи да седи вкъщи, непрекъснато висеше пред компютъра, ядеше сандвичи, понякога се срещаше с приятелите си и се напиваше.

И през днешния ден моят обичан и единствен наследник е на 22 години. Той щастливо ми оповестява, че приятелката му е бременна. Ето ти знамение! А младото семейство щеше да живее при мен и на мои разходи, защото бъдещата майка беше първа година студентка. Чаровно, осемнадесетгодишно бременно момиче, какво по-хубаво!

Без съмнение взех решение да поговоря искрено със сина си, с цел да схвана какво мисли той като цяло за всичко това и какви проекти прави. Не получих отговор на въпросите си. В резултат на това подвигнах огромен скандал, само че причините и доводите ми бяха ясни и повече от разбираеми. Няма да поддържам младото семейство на сина си, задоволително беше, че го отгледах самичък, купих двустаен в центъра на града и платих за лекуването на болната ми майка.

Накрая изритах сина си и бременната му другарка през вратата. Не скърбя за нищо и не, не се срамя. Такива наглеци би трябвало да се научат по коренен метод, те не схващат от меко и човешко отношение. Сега синът ми и приятелката му живеят с майка ми с нейната пенсия. Помагам на майка ми да си заплаща сметките и медикаментите, не давам пари на сина си. Смятам се за безусловно права.