Отношението ми към смъртта остава непроменено

Уди АЛЪН ~ Диалектиката на арпаджика като средство за лечение на херпес

„ Отношението ми към гибелта остава непроменено – аз съм твърдо ”против! ”, споделя американският режисьор, който на 1-ви декември чества 80 години и всяка есен показва нов филм. За живота и неговата диалектика, през изключително занимателния взор на Уди Алън.

(Woody Allen by Platon, 2014)

Ех, да беше жив в този момент Дионис! Къде ли щеше да се храни?

Не е допустимо да наблюдаваш обективно личната си гибел и да си тананикаш шлагерче.

Вселената не е нищо друго с изключение на блуждаеща концепция на Божия разум – доста неприятна мисъл, изключително в случай че преди малко си направил първа вноска за къща.

Вечното несъществуване не би трябвало да те тревожи, в случай че си се облякъл уместно за него.

Не стига, че няма Бог, ами я се пробвай да намериш водопроводчик в почивен ден.

(Woody Allen, 1971)

Моята философия се роди и се разви по следния метод: брачната половинка ми настояваше да опитам първото в живота и собственоръчно направено суфле и без да желае, изпусна лъжичка от него върху стъпалото ми, при което няколко ситни костици ми се натрошиха. Дотърчаха доктори, направиха ми рентгенова фотография, прегледаха ме обширно и ми подредиха един месец да не ставам от леглото. Докато лежах и се възстановявах, взех решение да изуча трудовете на някои от най-забележителните мислители на западната цивилизация – купчина книги, които си бях заделил тъкмо за сходен случай. Не съблюдавах някакъв последователен ред, започнах с Киркекор и Сартър, а по-късно бързо минах към Спиноза, Хюм, Кафка и Камю. Изобщо не ми бе скучно, както се притеснявах. По-скоро бях обуздан от хъса, с който тези велики мозъци разнищваха без да им мигне окото морала, изкуството, етиката, живота и гибелта. Спомням си по какъв начин реагирах на един присъщ за Киркекор бисер: Отношение, което свързва себе си със самото себе си (или, другояче казано, със единствено себе си), се състои или от самото себе си, или от друго такова. Идеше ми да заплача при тази мисъл. Мама му остаряла, рекох си, какво нещо е да си умен! (Аз съм от оня вид хора, които не могат да напишат две свързани фрази в свободно съчинение на тематика „ Посещение в зоопарка “.) Честно казано, нищо не разбрах от гореспоменатото умотворение, само че какво от това, нали Киркекор си е направил кефа? Най-неочаквано ми хрумна, че съм роден за метафизик, хванах химикалката и започнах да протоколирам първите си размисли. Работата ми спореше и за има-няма два следобеда – с къси спирания за сънливост и закуска в леглото – завърших философския труд, който, уповавам се, няма да види бял свят до гибелта ми или до 3000 година (което от двете и да настъпи първо) и ще ми обезпечи по мое непретенциозно мнение почтено място измежду международните мислители от свръхтежка категория. Предлагам ви да вкусите малко от същината на интелектуалното богатство, което оставям за вечността или най-малко до момента в който пристигна чистачката.

Критика на чистия смут
При формулирането на всяка философия първата ни мисъл постоянно би трябвало да бъде: Какво можем да знаем? Тоест какво сме сигурни, че знаем или без подозрение знаем, че сме знаели, в случай че въобще е познаваемо. Или пък просто сме го не запомнили и ни е неловко да приказваме за него? Декарт е зачекнал този проблем, когато е споделил: „ Умът ми в никакъв случай не може да опознае моето тяло, въпреки да се схваща прелестно с краката ми “. В случая под „ познаваемо “ разбирам не нещо, което може да се опознае посредством усещанията или чрез мисловната активност, а по-скоро това, за което може да се каже, че се знае или има качествата популярност или познаваемост, или най-малко нещо, дето можеш да го речеш на прочут.

Можем ли в действителност да „ познаем “ Вселената? Мили Боже, че то в китайския квартал не можеш да се ориентираш, камо ли в това! Въпросът обаче е: Има ли нещо там? И за какво? И би трябвало ли да подвигат подобен звук? В последна сметка една от присъщите черти на действителността е, че й липсва същина. Това не значи, че тя няма същина, а единствено че й липсва такава. (Действителността, за която приказвам е същата, разказана от Хобс, само че малко по-малка.) Значи картезианската мъдрост „ Мисля, затова живея “ може да се изрази по-добре с „ Ей, я виж, Една иде със саксофон! “. Следователно, с цел да познаем едно вещество или разбиране, би трябвало да се съмняваме в него и по този начин, съмнявайки се, да проумеем качествата, които то има в приключения си тип, а те в действителност са „ в самото нещо “ или „ на самото нещо “, или на нещо или нищо. Ако това е ясно, можем към този момент да оставим настрани епистемологията.

Диалектиката на арпаджика като средство за лекуване на херпес
Можем да кажем, че Вселената се състои от вещество, което ще назовем „ атоми “ или пък „ монади “. Демокрит приказва за атоми. Лайбниц – за монади. Слава Богу, двамата в никакъв случай не са се срещали, другояче щяха да влязат в много отегчителен спор. Та тези „ частици “ били задвижени по някаква причина или главен принцип, а най-вероятно нещо е паднало някъде. Проблемът е в това, че към този момент е доста късно да се направи нещо, с изключение на може би да се яде повече сурова риба. Това, несъмнено, не изяснява за какво душата е безсмъртна. Нито пък разкрива нещо за задгробния живот или за какво чичо ми Сендър има възприятието, че го преследват албанци. Причинната връзка сред първия принцип (тоест Бог или мощен вятър) и всяко телеологично разбиране за съществуването (Съществуването) съгласно Паскал е „ толкоз неуместна, че даже не е занимателна (Забавна) “.

Шопенхауер назовава това „ воля “, само че съгласно диагнозата на персоналния му доктор ставало дума за сенна хрема. Това изключително го тормозело през последните години от живота му. Но по-вероятно е черните му мисли да са били свързани със засилващите му се съмнения, че не е Моцарт.

От „ My Philosophy ”, 1971