Отне ни около час да се доберем до летището след

Отне ни към час да се доберем до летището след късата, само че извънредно приятна разходка в центъра на Пном Пен. Всъщност дистанцията от столицата до Сихануквил не е толкоз огромно, само че до момента в който планирах пътуването, прочетох, че “магистралата ” посред им е най-опасната в цялата страна. И защото става въпрос за Азия, където трафикът по принцип е доста… да го назовем чалнат, избрахме по-сигурната алтернатива за напредване – по въздух.

Когато купувах самолетните билети, не ми стана напълно ясно за какво полетът е с дълготрайност 2,5 часа, в случай че на рейса му лишава към 4-5 часа… Оказа се, че полетът не е пряк и минава през Сием Рийп (в северната част на Камбоджа).

Пристигнахме на летището в Сихануквил и защото то се намира отвън града, взехме решение да се включим в споделен трансфер с минибус до хотела (10 $ на човек, няма потребност от предварителна резервация). Не беше толкоз бърз, колкото ми се искаше, само че най-малко беше безвреден.



Чекирахме се небрежно в хотела, сграбчих банския и елементарно намерихме най-прекия път до плажа. Очаквах да намеря нещо сходно на необитаем божествен плаж. Не знам за какво, само че постоянно имам такива нереалистични упования по отношение на плажовете в Азия… Това, което в действителност видях, бе напълно друго – множеството питейни заведения и заведения за хранене бяха безусловно залепени един за различен. В сегашния миг обаче всички те бяха добре пристигнали, защото към този момент беше късен следобяд, а към момента не бяхме обядвали.

Избрахме ресторант, в който туристи се любуваха на студени напитки – взехме решение, че е “безопасен ”. Все още бяхме при започване на пътуването си и се опитвахме да сме деликатни във връзка с храната и напитките (както и с леда в тях). Не останахме разочаровани. Храната беше неповторимо вкусна! Както и мохитото, което си поръчах. Почувствах се толкоз добре на плажа, че напълно изключих за терзанията си във връзка с леда. Наслаждавах се на момента.



Въпреки че плажът не беше това, което чаках, имаше отпадъци на всички места и водата не изглеждаше чиста, най-сетне усетих, че съм на отмора. Нямаше изпуснати полети, за които да се тормозя, нито пък трябваше да си проправяме път с дребен и бръмчащ тук-тук в натоварения трафик, с цел да хванем идващия полет. В този миг съществуваха единствено плажът, приятният лек звук на морето под блестящо греещото слънце и аз, на сянка и с мохито в ръка. Беше съвсем идеално.



След вкусния обяд се отдадохме на разходка по плажа. Слънцето към този момент падаше ниско и се ориентирахме да потърсим бар със сънсет празненство. Не намерихме, само че пък имахме опция да следим по какъв начин протича един неделен следобяд в Сихануквил.

Настанихме се на комфортните ратанови кресла на различен бар, заобиколени от локални. Всички те изглеждаха щастливи и безгрижни в (предполагам) почивния си ден. Големи групи младежи се смееха и забавляваха с фойерверки край брега. По-възрастните дами се любуваха на маникюрни процедури, мъжете – на разтривки. Там, непосредствено на плажа! Всеки като че ли искаше да сграбчи колкото се може повече от това, което животът му оферираше. И макар че Камбоджа е извънредно бедна страна, както и допускам хората, които срещнах на плажа, те се любуваха на живота по допустимо най-хубавия метод, който можеха да си разрешат.

Тази дарба да оценяваш, да обичаш и да живееш живота с лекост, съгласно мен е същински образец за подражателство.



 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.