Жените-нинджи в японската история
Отмъщението е ядене, което се сервира постоянно студено. А в случай че би трябвало да се отличи същински специалист в приготвлението на това ястие, японските нинджи несъмнено съумяват да се повдигнат до това належащо равнище. А в случай че би трябвало да оформим още по-добре картината, залагаме на Мочизуки Чийоме.
За разлика от множеството японски благородни дами, Мочизуки е спрягана за една от най-смъртоносните дами в историята на Япония. Докато мъжете във феодалната страна се опитвали да водят сражения за превъзходство, дамите постоянно оставали вкъщи и се грижили за идващото потомство бойци.
Самураите са известни като хора на достойнството и йерархията и техен главен конкурент по това време остават нинджите, които постоянно се отличавали с използването на нетрадиционни способи за постигането на задачата. В случай, че човек желае да стане нинджа, въпреки и традицията да изисква раждането на такава, можел да научи този тип изкуство в две специфични школи.
Първата се намира в Ига, а втората в Кога. И на двете места нинджитсуто било на особена респект и постоянно се достигало до по-сериозни спорове по отношение на ученията на двете места. Редно е да споменем още една специфична детайлност – нинджите би трябвало да бъдат мъже. Жените към момента не можели да демонсрират своя гений и несъмнено губели борбата за полово тъждество.
Този факт е неуспорим, до момента в който не се намесила Мочизуки. След като се омъжва за своя брачен партньор в Шинано – Мочизуки Нобумаза (да първото им име съвпада), брачната половинка трябвало да се отдаде на фамилния живот и да гледа деца. Според историческите архиви, фамилията не просъществувало дълго, откакто Нобумаза умира на 36 години, давайки живота си в борбата за Нагашино. Преди да замине за сражението, брачният партньор поверява своята половинка на своя чичо – Такеда Шинген.
Такеда става прочут със своето военно минало и обстоятелството, че се бори против личния си татко, с цел да пресече наследството, което не би трябвало да стига до неговия по-малък брат. Шинген вижда, че в неговото семейство всеки желае гибелта на другия, затова преди племенникът да замине за борбата е взел най-хубавото решение – да сложи чичо си в отбрана на партньорката си, както и да резервира наследството ѝ. Когато обаче идва време да употребява нейния капацитет, чичото стига до доста елегантно решение.
Вместо да я остави в дълбоките запаси на водещата се кланова война, той ѝ подрежда да стартира да провежда мрежа от шпиони. По този метод враговете постоянно ще бъдат слаби. Мочизуки доста скоро стартира да рекрутира дами, които да трансформира в кунойчи. Това са и първите известни жени-нинджи в историята на Япония. Вместо обаче да търси добре образованите и красиви кандидатки, тя стартира да залага на вдовиците, които в този интервал били прекалено много и всяка една имала голямото предпочитание да отмъсти за гибелта на своя брачен партньор.
Покрай бойците постоянно имало и добре квалифициран отряд с проститутки за покачване на морала –. Дамата бързо подготвила своята щаб квартира в село Назу, а потеклото и от Кога можело да стартира да работи в нейна изгода. Още с нанасянето си, тя се свързва с добре познатите нинджи от нейния роден край, които ще предадат знанията на дамите. В идващите месеци бойците ѝ минават образование в най-различните форми на нинджитсу, образоват се в изкуството на маскировка, операция и прекосявали интензивен курс в трениране на паметта си, с цел да може по-късно да описват тъкмо какво са научили.
Към тези духовни качества, те получавали и познания по отношение на забъркването на качествени токсини, техника за водене на пердах на близки дистанции и несъмнено – вяра. Последното било належащо, с цел да се завоюва доверието на бойците. Почитателките на придвижването мико можели да минават свободно вражеските територии. А и никой не обръщал внимание на служителките на храма. И до момента в който Чийоме е подготвяла своите бъдещи куноичи, локалните вярвали, че се занимава с благотворителна активност.
С сходно прикритие, нейните служителки почнали да събират информация и даже се радвали, че имат достойнството да служат на своята стопанка. Във времето на всеобщ апетит, тази работна позиция предложила освен завършения, само че и много добър метод на живот. Макар и множеството дами да дават клетва за честност, постоянно им се припомня, че постоянно могат да се върнат тъкмо там, където са били открити. И по този начин жените-нинджи се преобричали като актриси, гейши, мико или проститутки и започвали дългите обиколки в района.
И до момента в който мъжете трябвало да минават неусетно през вражеските линии, дамите можели да се движат умерено и да печелят мъжкото внимание, само че в никакъв случай не повдигали особени подозрения върху себе си. Те са били просто благословията за изморените от войната. Много скоро семейството Текада почнала да получава всички секрети на фронта, настроенията на съперниците, желанието им за повеждане на сражения и още доста други. Според разнообразни източници, в апогея си, Чийоме разполагала с повече от 300 жени-нинджи. За страдание излиза наяве, че Текада Шинген не може да се радва дълго време на този тип триумфи, заради простата причина, че умира на 49 години.
Някои считат, че умира от пневмония, други подозират, че е бил погубен от снайпер, само че и в двата случая излиза наяве, че неговите шпиони не съумели да предрекат личното му покушението. Когато той е премахнат, Чийоме също изчезва от семейството. Историята не може да каже по какъв начин приключва нейния живот и какво се случва с подчинените ѝ.
По-важното е, че нежната шпионска ръка съумяла да достави витално значима информация на своята стопанка по отношение на отбраната на избран град, местоположението на избрани офицери в борбата, а понякога постоянно се откривала някоя значима персона с прерязано гърло. Мочизуки не вярвала на никого и затова не водила списък с имената на нейните нинджи.
Тя била принудена да ги запомни и с някои се срещала в безспорна загадка. Точно затова никой не схваща и какво се случва с нея. Тя изчезва тъкмо по този начин, както се е появила, има клюки, че дамите са били предадени в работа на нинджата Косукей Анаяма, само че даже и това не е доста сигурна информация. По-важното е, че по време на дейната активност, земята на Текада се разширила доста и до края на неговия живот е един от най-влиятелните самураи в Източна Япония.
Каквото и да се е случило, дамите в никакъв случай повече не били подценявани в борбата, а жените-нинджи се трансформират в един доста сериозен фактор при воденето на каквито и да е сражения. Поради обстоятелството, че множеството исторически архиви са извънредно нищожни, през днешния ден японските историци се съмняват дали въобще е съществувала сходна мрежа, само че и в двата случая историята потвърждава, че тъкмо в този интервал Текада в действителност е съумял да се извиси над враговете си, освен това без съществуването на друго разумно пояснение. Нека не забравяме, че това постоянно е била и задачата на нинджите – да бъдат невидими в своето дело и значително съумяват.
Заглавна фотография: By Mikomaid (日本) – Собствена творба, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1235879
