Откровено лобистка поправка в Наредбата за основните изисквания към лечебните

Откровено лобистка корекция в Наредбата за главните условия към лечебните заведения. Така всевъзможни частни лечебни заведения ще могат да регистрират коремни и сърдечни интервенции, без въобще да имат хирурзи на щат Болниците към този момент няма да имат равнища на подготвеност, като отпадат условията за осъществяване на дадена активност единствено при избран брой лекари и сестри. Това планува план на Наредба за изменение на Наредба № 49 от 2010 година за главните условия, на които би трябвало да дават отговор устройството, активността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи. Предложенията за промени са качени на уеб страницата на Министерство на здравеопазването за публично разискване. Служебният здравен министър доктор Стойчо Кацаров на процедура разрешава на всички лечебни заведения да работят всичко, без оглед на качеството и въобще на някаква подготвеност. Например във всички медицински стандарти императивното двама, трима или четирима лекари със компетентност се заменя с витиеватото: “Общият брой на лекарите, включително на лекарите-специалисти по съответната компетентност, подхожда на размера и сложността на реализираната активност. ” Колко да са сестрите, също не е указано, или колкото – толкоз. Точното изречение гласи: “Брой експерти по здравни грижи – би трябвало да обезпечава оптимално дейностите по здравни грижи, като подсигурява тяхното качество. ” Например за отделенията по хирургия също е записано, че може да работят и лекари с други специалности, което ще рече, че в случай че в дребна общинска болница няма кардиохирург на цялостен щат, само че има гинеколог, то и там могат да се вършат сърдечни интервенции. Стандартът по кардиохирургия пък се трансформира по този начин, че даже и единствено с един доктор със компетентност всяка болница ще може да прави комплицирани интервенции, каквито сега у нас се вършат единствено в кардиохирургиите с трето равнище на подготвеност. Целта на поправката е частни и общински лечебни заведения да могат да регистрират високоспециализирани действия, каквито сега се правят единствено в университетските лечебни заведения. Това ще докара до необмислен “медицински туризъм ”. Специалисти ще вървят на всички места и ще правят “на тетрадка ” всевъзможни високорискови процедури. Примерно болничното заведение във Видин ще прави сърдечни интервенции, без въобще да е обезпечена с уместно съоръжение и без да има нужния брой експерти - освен звезда хирург, само че и задоволително на брой кардиолози, реаниматори, експерти по образна диагностика, операционни сестри и при което съставлява голям риск за здравето на пациентите и е огромна причина за злоупотреби с фиктивни действия. Досегашният режим за оценка на равнищата на компетентността на лечебните заведения парираше безогледното отчитане на скъпоплатени процедури единствено там, където в действителност се правят. Сред медицинските управления на разнообразни лечебни заведения и сдружения обаче има и други отзиви. Според тях медицинските стандарти би трябвало да подсигуряват качество, а не количество. Освен това са безапелационни, че нито един началник на лечебно заведение не би позволил дадена здравна активност да се прави от некадърно за нея лице. Промените ще допринесат още и за прекъсване на неправилни практики като тази лечебни заведения да подписват контракти с лекари единствено с цел да доближат нужния брой за осъществяване на дадена активност. Ще разрешат и на всеки шеф на лечебно заведение самичък да преценя нужния брой експерти, от които има потребност, с цел да прави дадена активност на съответното равнище. У нас равнищата на подготвеност за прилаганата здравна помощ са три, като третото е най-високото и то се поддържа от огромните държавни (университетски и областни) и частни лечебни заведения. Така дадена активност ще може да се прави и когато в болничното заведение има назначени няколко лекари на половин щат да вземем за пример, което сега от касата не се регистрира по никакъв метод. Критерий за нея са назначените на цялостен щат. Болниците в България са разграничени в три равнища на подготвеност съгласно сложността на лекуването, което обезпечават, обезпечеността с медицински фрагменти и инсталация. Третото равнище е най-високо и в него попадат огромни държавни академични и регионални лечебни заведения, както и най-големите частни. Второ и първо равнище са по-малките държавни, общински и частни лечебни заведения. Именно тях биха облекчили измененията. По-високото равнище на подготвеност дава на болничното заведение да прави по-сложни операции и надлежно да получава повече пари от НЗОК, надлежно би трябвало да дава отговор и на по-високи стандарти. Ако няма задоволително експерти или инсталация, болничното заведение може да загуби контракта си с касата и финансирането от нея по съответна активност. В последните години това е постоянно срещано в общинските лечебни заведения.