Открай време съществува мнение, че да си художник е самотно

...
Открай време съществува мнение, че да си художник е самотно
Коментари Харесай

Моника Тошева отвъд живописта

Открай време съществува мнение, че да си художник е самотно занятие. Може би тъй като множеството хора си показват създателя, застанал пред платното, замислен в мислите си, спокоен и непрогледен за близките. Но в случай че познавате Моника Тошева - красива, надарена, елегантна, отзивчива, с ясно изразено мнение освен по креативен въпроси, тази визия на часа ще се промени. Защото с изключение на да рисува, тя се занимава с доста други неща. В нашата среда, с цел да се развиваш, е значимо да бъдеш доста контактен - това води след себе си освен благоприятни условия за изява, да се докоснеш до публиката, до евентуалните купувачи на дадена картина, само че би трябвало да знаеш и по какъв начин да менажираш себе си, счита младата художничка. Благодарна е, че в последните години се занимава с галерийна активност, тъй като я е научила на доста неща. Започва в изложба " Лоранъ " преди към 6 години, тъй че е имала опция да се допре до старите майстори, а в този момент, в изложба " Контраст " - и до актуалните. Има огромен опит, който я е подготвил по какъв начин да реагира в дадена обстановка, да намира в себе си неточности, които би било добре да поправи, в случай че желае да се развива. Много е друго да бъдеш създател и да бъдеш управител, споделя Моника, би трябвало да достигнеш до онази аудитория, която да може да те поддържа. Ако искаш да работиш единствено с качествени материали, би трябвало да влагаш значително средства. Това е проблем, с който художникът постоянно се е сблъсквал - още от Ренесанса... Но в днешно време е добре да се замислим по какъв метод да намерим вярната формула за себе си, а не да чакаме някой да пристигна, да ни открие и оцени, уверена е тя. Трябва да се доказваш всеки ден - даже да те отхвърлят от едно място, би трябвало да продължаваш да твориш и да се бориш. Например, в доста случаи изложения и състезания, в които има журиране, се печелят от едни и същи хора. А в чужбина един създател не може да получава 2-3 години една и съща премия или на сходни състезания като този, чийто лауреат към този момент е бил. Освен това у нас доста пъти за състезания или присъединяване в интернационалните прояви се схваща обществено едвам когато се разгласи спечелилият. Което е необичайно... Това е една от аргументите да не вземам участие напоследък в такива формати, споделя Моника.

Занимава се с изкуство от доста години. Завършила е Художествената гимназия и Художествената академия със компетентност живопис и педагогика на художественото обучение. В живописта я притегля мехлем културата, рекламата, методът, по който обществото въздейства върху хората, и се пробва да го демонстрира посредством изложбите и тематиките, които постоянно развива. Увлича се по поп арт, спорт, в творбите, които рисува, постоянно включва персонални прекарвания. От своя професор Божидар Бояджиев знае, че с цел да бъде една картина оптимално откровена и същинска, би трябвало да бъде претърпяна. Обича да смесва техники - през последните няколко години развива техника на 3D придвижване посредством размазване, която й разрешава да хване тъкмо даден миг от прекарване и придвижване на един човек. Това доста мощно се демонстрира в първата й независима галерия - " Фи(т)нес ", която през 2014 година бележи началото на нейната креативна кариера. Вече има над пет независими изяви, отделя внимание и на доста кураторски планове, общи изложения, стреми се да провежда събития, с които да бъде потребна и за други свои сътрудници. " Защото е мъчно да бъдеш млад създател в България и в случай че сме единни, би било доста по-добре за всички, вместо да гледаме единствено личната си кариера. "

Моника е уверена, че Художествената академия е мястото, в което един създател би трябвало да осъзнае пътя, който му следва. И в случай че не вземе живота си в ръце в този момент и не усвои всички, забравени от доста други страни типичен техники, които у нас са непокътнати, може да изпусне доста. Изключително признателна е за всичко, което е научила в академията - " за благополучие попаднах в ателието на проф. Божидар Бояджиев, който насърчаваше студентите си сами да намерят своя път и жанр, вслушвала съм се във всеки съвет, който ми е давал ". Не съжалява, че не е приключила висшето си обучение в чужбина, въпреки да е имала и такава опция. Радва се, че е останала да учи тук, тъй като има специалности като стенна живопис, които в други академии няма по какъв начин да научиш, на практика да усвоиш тези неща. Като става дума за технология и процедура на живописта и стенописта, тук те учат по какъв начин да създаваш пигменти, разнообразни предписания, които в случай че си ги записвал доста прецизно, можеш и след време да използваш. Така че за мен академията е най-хубавото място, където един художник може да откри себе си. Обучението е на доста високо равнище, споделя Моника. Тревожи се, че в последните дни в НХА има проблеми и се е стигнало дотук, защото й следва да приключи своята докторантура, към момента е част от тази академия и нещата не са по никакъв начин лесни за всички...

Голямо задоволство й носи в последно време ролята на учител в ателието по изкуства за деца в изложба " Контраст ". Много се веселя, че нашият план за детската школа потегли толкоз добре - може би към този момент половин година организираме уроци и виждаме резултатите в една галерия на нашия коледен базар. Техните рисунки не стоят по-малко качествени от тези на огромните художници. Децата се усещат прелестно, като рисуват всяка седмица по друга тематика и с разнородни техники, споделя Моника.

В коледния базар, който продължава до 10 януари, има картини от 100 до 1000 лева, тъй че всеки би могъл да има качествено произведение на прочут художник. Онези, които не могат да си разрешат картина, си купуват издания, готови от галериите " Контраст " и " Лоранъ ". Най-новото е книгата за Лика Янко, провокирала голям интерес - първият тираж доста бързо е привършен и вторият към този момент е на изчерпване.

Най-различни хора посещават галерията, само че това, което ме натъжава, е, че в доста от тях виждам предпочитание да имат дадена картина, само че нямат опция. Живеем в такива времена, че фамилиите избират да дефинират бюджета си за други, може би за тях по-необходими неща - даже техника, в сравнение с да си купят картина. Което не е вярно, тъй като изкуството ни съхранява като нематериалност, като еднаквост, то остава след време нашия белег в този огромен свят, уверена е Моника. И добавя, че тази година коледният базар е още по-разнообразен - с помощта на тяхната концепция със Зорница Василева, която е помогнала да бъде приключен планът с авторски рисувани шалове, провокирали голям интерес. Те са лимитирана серия, с принтове на художници, представяни с изложения в галерията - като серията " Долче вита " на Радостина Доганова, няколко картини на Моника Тошева от серията " МоТо ", по време на изложбата на Лика Янко са направени 4 принта на нейни произведения... Под мотото " Облечи се в изкуство " се дава късмет на хората да носят изкуството всеки ден със себе си във тип на хубав арт шал.

Моника Тошева споделя, че изпраща доста забавна година, в която се е изявила повече като кураторка, в сравнение с като художничка. Макар че е имала една независима експозиция и участия в доста общи. През 2020 година й следва за първи път да подреди галерия в " Контраст ". " Ще показва напълно нова серия картини, които ще изненадат и моите фенове, и тези на галерията, чийто усет считам, че към този момент познавам ", споделя Моника. Получила е предложения и от няколко други градове, където има намерение да гостува с изложения. Но с огромно предпочитание счита да продължи да се развива и като куратор.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР