Откъс от Репетиции, Владимир Шаров
Откъс от романа " Репетиции " от Владимир Шаров. Владимир Шаров. Превод от съветски – Здравка Петрова. Художник – Кирил Златков. Редактор – Георги Борисов. Изд. „ Факел експрес “, С. 2108
Яков се върнал в лагера към този момент ясно осъзнал какво би трябвало да прави отсега нататък. Точно след два месеца, на 16 декември трийсет и осма година, деятел Петър навършвал петдесет и пет години, това бил крайният период за апостолството и надлежно той трябвало да подаде оставка и от ролята, и от поста началник-лагер. Преди историята с доносниците Яков признавал безусловното, осветено още от думите на Христос старшинство на Петър измежду апостолите, можел да счита, че Петър бърка – неговото решение да отстрани евреите било погрешно, но не се съмнявал в честността и искреността на Петър, в неговата религия, че той желае същото, което чака всеки от тях – Христос, Спасителя, Неговото пришествие на земята – само че последните събития посочили на Яков, че това не е по този начин.
За Яков било явно, че индивидът, определен от Христос за апостолско служене, би трябвало да бъде почтен във всичко, което му e било писано да върши; честността, задължението на всекиго почтено да носи кръста си въобще били в основата на неговото схващане за света и фактът, че Петър злостно нарушил дълга на началник-лагер, означавал едно: към този момент за нищо не може да се има вяра на Скосирев. За Петър няма нищо свято – всичко е единствено средство и той, без да се замисля, е подготвен да съобщи всекиго, единствено с цел да остане, да продължи своите компетенции. А вярата, че той, Петър, ще съумее да принуди Христос да пристигна точно при него, е лъжлива.
Яков си спомнил, че и когато Христос за пръв път пристигнал на земята, в нощта преди разпването на три пъти, с цел да оцелее, Петър се отрекъл от Христос, и схванал, че това не инцидентно се е запазило в Евангелията, било е предизвестие за него, за Яков, доста да внимава с Петър.
Такова схващане за Петър го изключвало от нормалния ред на нещата, поставяло го отвън закона и в действителност, Яков бил уверен, че каквото и да предприеме по отношение на него, то ще е все морално и целесъобразно. Но изначало, въпреки и със подозрението, че ще има изгода, той водел битката против Петър почтено, просто му било прелестно, че и по това се разграничава от него. Разбира се, това било неточност.
Целта на Яков била неотложно, още преди напускането на Петър и края на неговия период, завладяване на действителната власт в лагера в Мшаники, през оставащото на Скосирев време бил подготвен да го търпи единствено като чисто церемониална фигура. Яков не претендирал за длъжността началник-лагер, по традиция я заемал всеки идващ деятел Петър, тъй че той считал този ред за натурален и когато всичко се уталожело, считал да я съобщи на най-големия наследник на Скосирев.
Още на 18 октомври в опит да смъкна Петър Яков написал и изпратил до районния център първия донос. Не мога тъкмо да кажа той ли измислил този метод на битка – след това Яков залагал на него до края – или употребявал съвета на римляните (когато още веднъж се върнал към отговорностите си на основен чекист, той се съвещавал с тях съвсем всеки ден), по-скоро е второто. Вярно, доносът, който Яков пратил до Бели Яр, бил надалеч не подобен, какъвто го съветвали да напише. Римляните казвали, че при всяко състояние доносът би трябвало да бъде изпратен до Москва, и то скрито, те се нагърбвали с това: тук, в Сибир, и районното, и регионалното ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ще създадат всичко, с цел да прикрият Петър, от дълги години той е техен човек и като изпраща доноса до региона, Яков вреди не на Петър, а на себе си. Яков би трябвало да разбере, че ударът по Петър е удар и по неговите непосредствени началници, затова е неуместно да търси тяхната поддръжка. И най-важното – доносът би трябвало да се сформира по този начин, че да е невероятно да не отреагират на него, неуместно е да се опасява от пресиления и да мисли за правдоподобие, колкото по-остро е всичко, толкоз по-бързо и по-решително ще отговори Москва. Римляните даже нахвърлили подобаваща за случая чернова. В нея Петър бил упрекнат в основаване на надълбоко законспириран диверсионно-терористичен център в Мшаники, в обмисляне на прекачване на сътрудници в най-големите градове на страната за нападение над най-видни партийни дейци, в подготовка на мощно кулашко въстание в Сибир и на откъсването му от Съветска Русия. Но Яков не се възползвал от нищо препоръчано.
Римляните добре разбирали структурата на държавния ред, техните препоръки несъмнено били рационални и верни. Ако се бил вслушал в тях, Яков още преди новата трийсет и девета година щял да се оправи с Петър. За страдание, бил млад, самонадеян и твърдоглав. От препоръчаното от римляните избрал някакви трохи и несъмнено, не се получило нищо смислено. Макар че всички козове били в ръцете на Яков, до пролетта на трийсет и девета година той нищо не съумял да реализира. И на евреите, и на други пандизчии това коствало стотици животи. Понеже уважавал инструкциите и субординацията (най-важната част от неговото схващане за почтено извършване на служебните задължения), Яков упреквал Петър в следното: първо, той не пази лагерните секретни сътрудници и по този начин отслабва успеваемостта на работата на оперативно-чекисткото ръководство (не упреквал Петър съответно в гибелта на тримата евреи, тъй като не знаел сигурно дали той е разгласил имената им преднамерено, или се е изтървал в пияно положение – от деня на погребението на остарелия Яков Петър се напивал съвсем всеки ден); второ, Петър се държи зле със пандизчиите, в резултат на което смъртността в лагера е безпричинно висока и трети месец подред се проваля държавният проект за рандеман на въглища.
С една дума, обвиняванията изглеждали смехотворно и въпреки че за половин година Яков написал над 100 сходни послания, нямало реакция на нито едно от тях. През март трийсет и девета година Яков най-накрая схваща, че в случай че продължава да упорства, нищо няма да реализира и от този момент нататък доносите, които изпраща в региона, стават други. В тях все по този начин няма никакви неистини, само че с помощта на новите материали, с които го доставят римляните, те наподобяват към този момент изцяло съществени.
Гробището се намирало в долчинка, почвата тук била глинеста и даже след цялостен месец засуха водата нямало къде да се дене. Изкопаните гробове безусловно за няколко минути се напълнили догоре с вода като басейни и телата, положени в тях, само че още не засипани, изплували. Опитите да ги заровят били безуспешни, пръстта се свличала и потъвала, а труповете, издути от газове, продължавали да лежат на повърхността. Някой от пандизчиите споделил, че едни би трябвало да притискат телата към дъното с лопати, а други да ги затрупват първо с камъни, след това и с пръст. Този метод несъмнено не бил неприятен, във всеки случай през нощта като че ли оказал помощ, само че защото гробовете били изкопани плитко, до сутринта много трупове въпреки всичко изплували и съвсем във всеки трети гроб, а изключително доста в рова, където били засипани с пръст пандизчиите, отдолу под нея, като отдолу под юрган, стърчали ръцете и краката на покойниците.
Яков упреква цялото лагерно шефство и цялата защита, че са някогашни кулаци, скрили от руската власт своя произход; още по-рано, в годините на гражданската война, са били дейни участници в огромно бандитско формирование на белите, избило десетки червени партизани. Картината била увенчана със известието на Яков, че в Мшаники под прикритието на лагерна самоинициатива и подготовки на пиесата „ Христос-контрареволюционер” началникът на лагера Скосирев съвсем 10 години води откровена религиозна агитация и прави нееднократни опити да реализира по-скорошно второ пришествие на Исус Христос на земята и по този начин с изключение на всичко друго да постави край и на руската власт.
Яков се върнал в лагера към този момент ясно осъзнал какво би трябвало да прави отсега нататък. Точно след два месеца, на 16 декември трийсет и осма година, деятел Петър навършвал петдесет и пет години, това бил крайният период за апостолството и надлежно той трябвало да подаде оставка и от ролята, и от поста началник-лагер. Преди историята с доносниците Яков признавал безусловното, осветено още от думите на Христос старшинство на Петър измежду апостолите, можел да счита, че Петър бърка – неговото решение да отстрани евреите било погрешно, но не се съмнявал в честността и искреността на Петър, в неговата религия, че той желае същото, което чака всеки от тях – Христос, Спасителя, Неговото пришествие на земята – само че последните събития посочили на Яков, че това не е по този начин.
За Яков било явно, че индивидът, определен от Христос за апостолско служене, би трябвало да бъде почтен във всичко, което му e било писано да върши; честността, задължението на всекиго почтено да носи кръста си въобще били в основата на неговото схващане за света и фактът, че Петър злостно нарушил дълга на началник-лагер, означавал едно: към този момент за нищо не може да се има вяра на Скосирев. За Петър няма нищо свято – всичко е единствено средство и той, без да се замисля, е подготвен да съобщи всекиго, единствено с цел да остане, да продължи своите компетенции. А вярата, че той, Петър, ще съумее да принуди Христос да пристигна точно при него, е лъжлива.
Яков си спомнил, че и когато Христос за пръв път пристигнал на земята, в нощта преди разпването на три пъти, с цел да оцелее, Петър се отрекъл от Христос, и схванал, че това не инцидентно се е запазило в Евангелията, било е предизвестие за него, за Яков, доста да внимава с Петър.
Такова схващане за Петър го изключвало от нормалния ред на нещата, поставяло го отвън закона и в действителност, Яков бил уверен, че каквото и да предприеме по отношение на него, то ще е все морално и целесъобразно. Но изначало, въпреки и със подозрението, че ще има изгода, той водел битката против Петър почтено, просто му било прелестно, че и по това се разграничава от него. Разбира се, това било неточност.
Целта на Яков била неотложно, още преди напускането на Петър и края на неговия период, завладяване на действителната власт в лагера в Мшаники, през оставащото на Скосирев време бил подготвен да го търпи единствено като чисто церемониална фигура. Яков не претендирал за длъжността началник-лагер, по традиция я заемал всеки идващ деятел Петър, тъй че той считал този ред за натурален и когато всичко се уталожело, считал да я съобщи на най-големия наследник на Скосирев.
Още на 18 октомври в опит да смъкна Петър Яков написал и изпратил до районния център първия донос. Не мога тъкмо да кажа той ли измислил този метод на битка – след това Яков залагал на него до края – или употребявал съвета на римляните (когато още веднъж се върнал към отговорностите си на основен чекист, той се съвещавал с тях съвсем всеки ден), по-скоро е второто. Вярно, доносът, който Яков пратил до Бели Яр, бил надалеч не подобен, какъвто го съветвали да напише. Римляните казвали, че при всяко състояние доносът би трябвало да бъде изпратен до Москва, и то скрито, те се нагърбвали с това: тук, в Сибир, и районното, и регионалното ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) ще създадат всичко, с цел да прикрият Петър, от дълги години той е техен човек и като изпраща доноса до региона, Яков вреди не на Петър, а на себе си. Яков би трябвало да разбере, че ударът по Петър е удар и по неговите непосредствени началници, затова е неуместно да търси тяхната поддръжка. И най-важното – доносът би трябвало да се сформира по този начин, че да е невероятно да не отреагират на него, неуместно е да се опасява от пресиления и да мисли за правдоподобие, колкото по-остро е всичко, толкоз по-бързо и по-решително ще отговори Москва. Римляните даже нахвърлили подобаваща за случая чернова. В нея Петър бил упрекнат в основаване на надълбоко законспириран диверсионно-терористичен център в Мшаники, в обмисляне на прекачване на сътрудници в най-големите градове на страната за нападение над най-видни партийни дейци, в подготовка на мощно кулашко въстание в Сибир и на откъсването му от Съветска Русия. Но Яков не се възползвал от нищо препоръчано.
Римляните добре разбирали структурата на държавния ред, техните препоръки несъмнено били рационални и верни. Ако се бил вслушал в тях, Яков още преди новата трийсет и девета година щял да се оправи с Петър. За страдание, бил млад, самонадеян и твърдоглав. От препоръчаното от римляните избрал някакви трохи и несъмнено, не се получило нищо смислено. Макар че всички козове били в ръцете на Яков, до пролетта на трийсет и девета година той нищо не съумял да реализира. И на евреите, и на други пандизчии това коствало стотици животи. Понеже уважавал инструкциите и субординацията (най-важната част от неговото схващане за почтено извършване на служебните задължения), Яков упреквал Петър в следното: първо, той не пази лагерните секретни сътрудници и по този начин отслабва успеваемостта на работата на оперативно-чекисткото ръководство (не упреквал Петър съответно в гибелта на тримата евреи, тъй като не знаел сигурно дали той е разгласил имената им преднамерено, или се е изтървал в пияно положение – от деня на погребението на остарелия Яков Петър се напивал съвсем всеки ден); второ, Петър се държи зле със пандизчиите, в резултат на което смъртността в лагера е безпричинно висока и трети месец подред се проваля държавният проект за рандеман на въглища.
С една дума, обвиняванията изглеждали смехотворно и въпреки че за половин година Яков написал над 100 сходни послания, нямало реакция на нито едно от тях. През март трийсет и девета година Яков най-накрая схваща, че в случай че продължава да упорства, нищо няма да реализира и от този момент нататък доносите, които изпраща в региона, стават други. В тях все по този начин няма никакви неистини, само че с помощта на новите материали, с които го доставят римляните, те наподобяват към този момент изцяло съществени.
Гробището се намирало в долчинка, почвата тук била глинеста и даже след цялостен месец засуха водата нямало къде да се дене. Изкопаните гробове безусловно за няколко минути се напълнили догоре с вода като басейни и телата, положени в тях, само че още не засипани, изплували. Опитите да ги заровят били безуспешни, пръстта се свличала и потъвала, а труповете, издути от газове, продължавали да лежат на повърхността. Някой от пандизчиите споделил, че едни би трябвало да притискат телата към дъното с лопати, а други да ги затрупват първо с камъни, след това и с пръст. Този метод несъмнено не бил неприятен, във всеки случай през нощта като че ли оказал помощ, само че защото гробовете били изкопани плитко, до сутринта много трупове въпреки всичко изплували и съвсем във всеки трети гроб, а изключително доста в рова, където били засипани с пръст пандизчиите, отдолу под нея, като отдолу под юрган, стърчали ръцете и краката на покойниците.
Яков упреква цялото лагерно шефство и цялата защита, че са някогашни кулаци, скрили от руската власт своя произход; още по-рано, в годините на гражданската война, са били дейни участници в огромно бандитско формирование на белите, избило десетки червени партизани. Картината била увенчана със известието на Яков, че в Мшаники под прикритието на лагерна самоинициатива и подготовки на пиесата „ Христос-контрареволюционер” началникът на лагера Скосирев съвсем 10 години води откровена религиозна агитация и прави нееднократни опити да реализира по-скорошно второ пришествие на Исус Христос на земята и по този начин с изключение на всичко друго да постави край и на руската власт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ