Как Западът помагаше на Съветския съюз?
Откъс от книгата “Капитализъм без граници” от Андрю Бърстийн, Издателска къща “МаК” ООД, София, 2012
След като социалистическите правила на Ленин докарват съветската стопанска система до фалит, през 1921 година той вкарва Новата икономическа политика (НЕП). Тя краткотрайно анулира някои типове надзор, още веднъж позволявайки частна благосъстоятелност на дребни компании за произвеждане и за търговия на едро и дребно. (Комунистите обаче резервират контрола върху тези браншове, които Ленин назовава „ ръководещите тежести “, като тежката промишленост, минното дело, превоза и външната търговия). Относно провалилите се социалистически способи, Ленин отбелязва: „ Нашата стратегия беше вярна на доктрина, само че неприложима на процедура “.
Затова Ленин се обръща към западния капитализъм за избавление.
Предлага на западни компании великодушни „ концесии “ в подмяна на бързата индустриализация на руската стопанска система. Английски, немски, италиански, шведски, датски и американски компании се втурват да вършат летища и железопътни линии – да създават златни, медни и стоманени мини – да строят нефтени рафинерии – и доста повече.
Но преди западната промишленост да успее да построи отначало разрушената руска стопанска система, гибелен апетит връхлита страната, подтиквайки Запада да провежда всеобща помощна акция. Числата за цялата западна помощ са изгубени, само че се знае, че единствено Америка подарява 700 000 тона хранителни ресурси.
Брилянтният немски авиоинженер Хуго Юнкерс проектира самолети и заводи за Съветския съюз; британската компания „ Лена Голдфийлдс” основава необикновено оборудване за рандеман на злато покрай Витимск; немски, британски, италиански, шведски и норвежки компании покачват продуктивността в голям брой сфери, измежду които земеделие, произвеждане на машинни елементи и изграждане на китоловни кораби.
Но заслугата за индустриализирането – доколкото въобще го има – на Съветския съюз, е главно на американците.
Примерите са доста: компанията „ Форд Мотор” дава плановете и скиците на моделите си; праща инженери в Русия, които да помагат; и праща личен състав на образование в завода на „ Форд” в Диърборн, Мичиган. Още: компанията „ Остин” от Ню Йорк и Охайо построява големите заводи, нужни за плана на „ Форд” в Горки.
Кливландската компания на Артър МакКий дава съоръжение и експертиза, нужни с цел да се изградят големите стоманени фабрики в Магнитогорск. По време на този план американците заграждат река Урал, построяват мощни пещи, обезпечават обучителни курсове на място и изпращат на образование в Америка най-обещаващите съветски служащи.
Превъзходният инженер Джон Калдър от Детройт оказва помощ да се построят и оборудват фабрики за трактори първо в Сталинград, а по-късно и в Челябинск. Калдър и американският му личен състав издигат модерна фабрика в Сталинград, която може да създаде 50 000 трактора годишно, с концепцията да се нахрани страна, благословена с плодородни земи, само че наранена от изостанало земеделие.
Великото достижение на американския капитализъм се демонстрира по време на първия петгодишен проект на Сталин:
построяването на гигантската водно-електрическа централа в Днепрострой. Язовирът и централата в Днепрострой – най-големите в света – се трансформират в знак на руската агитация, целейки да покажат превъзходството на социализма. Размерът на централата е грамаден, времето за построяването й е рекордно малко, производителната й дарба – голяма. Всички тези обстоятелства се акцентират от руснаците. Има единствено един факт, който пропущат да упоменат: тя е издигната от американци.
Полковник Хю Копър, основател на големия язовир „ Уилсън” в Мъсъл Шоалс, Тенеси, проектира язовир с дължина над 1600 м и височина 61 м, с цел да загради Днепър. Когато е приключен, язовирът на Купър генерира 2 500 000 киловата електричество, трансформирайки язовира „ Уилсън” с неговите 456 320 киловата, в джудже. Днепър усилва производството на електричество в Съветския Съюз пет пъти.
Има и други образци – в действителност Сталин признава пред собствен американски посетител, Ерик Джонстън, че „ съвсем две трети от огромните индустриални предприятия в Съюз на съветските социалистически републики са издигнати с американски материали или техническо подпомагане “ – само че досегашните образци стигат.
Как Съюз на съветските социалистически републики заплаща за всичко това? Комунистите ограбват и продават превъзходни творби на изкуството на непознати музеи – и лишават на Православната черква историческите й съкровища (убивайки хиляди свещеници, монаси и монахини в същото време). ГПУ – тайната полиция – изтезава доста руснаци, подозирани, че имат полезности. Хора с родственици в Съединени американски щати са принудени да изпращат писма, молейки за долари, които страната лишава сега, в който идват в Съветския съюз. Като част от тяхната перманентна класова война, болшевиките екзекутират милиони за закононарушението, че са „ буржоа “ и открадват всяка персонална благосъстоятелност до последното пени.
При Ленин и Сталин руският режим позорно следва политиката „ Гладувай, само че изнасяй “:
Съюз на съветските социалистически републики изнася жито от „ черната земя на Украйна “ – най-плодородната почва за зърнени храни – и предизвиква гладната гибел на милиони руснаци. В „ Черната книга на комунизма” Никола Верт пише1: „ Въпреки огромния интернационален опит за помощ, най-малко пет милиона руснаци умират от апетит през 1921г. и 1922 година “. Често държавното управление скапва контракти и не заплаща на изпълнителите.
Последна е американската стратегия от Втората международна война „ Заем-наем “. Германският историк Върнър Келър написа, че при тази политика „ големият промишлен капацитет на Съединени американски щати е възложен гратис разполагаем на Съюз на съветските социалистически републики “. По време на войната, по вода или въздух, към Съветска Русия се изпращат зашеметяващи количества артикули: първични материали, уреди, принадлежности, машини, аварийни елементи, облекло, текстил, консервирана храна, брашно, както и голямо количество оръжия.
„ Заем-наем” е безлихвен заем. Нито едно пени не се изплаща назад.
Излиза като подарък от капитализма за социализма – подарък за 10 милиарда и 800 милиона $
– в действителност доста повече, имайки поради по-голямата стойност на $ през 40-те години на предишния век. Президентът Рузвелт откровено има вяра, че „ Сталин не е империалист “, и дава на руския деспот всичко, което може, без да желае нещо в подмяна.
Превод: Алина Братанова
След като социалистическите правила на Ленин докарват съветската стопанска система до фалит, през 1921 година той вкарва Новата икономическа политика (НЕП). Тя краткотрайно анулира някои типове надзор, още веднъж позволявайки частна благосъстоятелност на дребни компании за произвеждане и за търговия на едро и дребно. (Комунистите обаче резервират контрола върху тези браншове, които Ленин назовава „ ръководещите тежести “, като тежката промишленост, минното дело, превоза и външната търговия). Относно провалилите се социалистически способи, Ленин отбелязва: „ Нашата стратегия беше вярна на доктрина, само че неприложима на процедура “.
Затова Ленин се обръща към западния капитализъм за избавление.
Предлага на западни компании великодушни „ концесии “ в подмяна на бързата индустриализация на руската стопанска система. Английски, немски, италиански, шведски, датски и американски компании се втурват да вършат летища и железопътни линии – да създават златни, медни и стоманени мини – да строят нефтени рафинерии – и доста повече.
Но преди западната промишленост да успее да построи отначало разрушената руска стопанска система, гибелен апетит връхлита страната, подтиквайки Запада да провежда всеобща помощна акция. Числата за цялата западна помощ са изгубени, само че се знае, че единствено Америка подарява 700 000 тона хранителни ресурси.
Брилянтният немски авиоинженер Хуго Юнкерс проектира самолети и заводи за Съветския съюз; британската компания „ Лена Голдфийлдс” основава необикновено оборудване за рандеман на злато покрай Витимск; немски, британски, италиански, шведски и норвежки компании покачват продуктивността в голям брой сфери, измежду които земеделие, произвеждане на машинни елементи и изграждане на китоловни кораби.
Но заслугата за индустриализирането – доколкото въобще го има – на Съветския съюз, е главно на американците.
Примерите са доста: компанията „ Форд Мотор” дава плановете и скиците на моделите си; праща инженери в Русия, които да помагат; и праща личен състав на образование в завода на „ Форд” в Диърборн, Мичиган. Още: компанията „ Остин” от Ню Йорк и Охайо построява големите заводи, нужни за плана на „ Форд” в Горки.
Кливландската компания на Артър МакКий дава съоръжение и експертиза, нужни с цел да се изградят големите стоманени фабрики в Магнитогорск. По време на този план американците заграждат река Урал, построяват мощни пещи, обезпечават обучителни курсове на място и изпращат на образование в Америка най-обещаващите съветски служащи.
Превъзходният инженер Джон Калдър от Детройт оказва помощ да се построят и оборудват фабрики за трактори първо в Сталинград, а по-късно и в Челябинск. Калдър и американският му личен състав издигат модерна фабрика в Сталинград, която може да създаде 50 000 трактора годишно, с концепцията да се нахрани страна, благословена с плодородни земи, само че наранена от изостанало земеделие.
Великото достижение на американския капитализъм се демонстрира по време на първия петгодишен проект на Сталин:
построяването на гигантската водно-електрическа централа в Днепрострой. Язовирът и централата в Днепрострой – най-големите в света – се трансформират в знак на руската агитация, целейки да покажат превъзходството на социализма. Размерът на централата е грамаден, времето за построяването й е рекордно малко, производителната й дарба – голяма. Всички тези обстоятелства се акцентират от руснаците. Има единствено един факт, който пропущат да упоменат: тя е издигната от американци.
Полковник Хю Копър, основател на големия язовир „ Уилсън” в Мъсъл Шоалс, Тенеси, проектира язовир с дължина над 1600 м и височина 61 м, с цел да загради Днепър. Когато е приключен, язовирът на Купър генерира 2 500 000 киловата електричество, трансформирайки язовира „ Уилсън” с неговите 456 320 киловата, в джудже. Днепър усилва производството на електричество в Съветския Съюз пет пъти.
Има и други образци – в действителност Сталин признава пред собствен американски посетител, Ерик Джонстън, че „ съвсем две трети от огромните индустриални предприятия в Съюз на съветските социалистически републики са издигнати с американски материали или техническо подпомагане “ – само че досегашните образци стигат.
Как Съюз на съветските социалистически републики заплаща за всичко това? Комунистите ограбват и продават превъзходни творби на изкуството на непознати музеи – и лишават на Православната черква историческите й съкровища (убивайки хиляди свещеници, монаси и монахини в същото време). ГПУ – тайната полиция – изтезава доста руснаци, подозирани, че имат полезности. Хора с родственици в Съединени американски щати са принудени да изпращат писма, молейки за долари, които страната лишава сега, в който идват в Съветския съюз. Като част от тяхната перманентна класова война, болшевиките екзекутират милиони за закононарушението, че са „ буржоа “ и открадват всяка персонална благосъстоятелност до последното пени.
При Ленин и Сталин руският режим позорно следва политиката „ Гладувай, само че изнасяй “:
Съюз на съветските социалистически републики изнася жито от „ черната земя на Украйна “ – най-плодородната почва за зърнени храни – и предизвиква гладната гибел на милиони руснаци. В „ Черната книга на комунизма” Никола Верт пише1: „ Въпреки огромния интернационален опит за помощ, най-малко пет милиона руснаци умират от апетит през 1921г. и 1922 година “. Често държавното управление скапва контракти и не заплаща на изпълнителите.
Последна е американската стратегия от Втората международна война „ Заем-наем “. Германският историк Върнър Келър написа, че при тази политика „ големият промишлен капацитет на Съединени американски щати е възложен гратис разполагаем на Съюз на съветските социалистически републики “. По време на войната, по вода или въздух, към Съветска Русия се изпращат зашеметяващи количества артикули: първични материали, уреди, принадлежности, машини, аварийни елементи, облекло, текстил, консервирана храна, брашно, както и голямо количество оръжия.
„ Заем-наем” е безлихвен заем. Нито едно пени не се изплаща назад.
Излиза като подарък от капитализма за социализма – подарък за 10 милиарда и 800 милиона $
– в действителност доста повече, имайки поради по-голямата стойност на $ през 40-те години на предишния век. Президентът Рузвелт откровено има вяра, че „ Сталин не е империалист “, и дава на руския деспот всичко, което може, без да желае нещо в подмяна.
Превод: Алина Братанова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ