Откакто за първи път спечели парламентарните избори през 2009 г.,

Откакто за първи път завоюва парламентарните избори през 2009 година, ГЕРБ в никакъв случай не е изпадал в сходна унизителна обстановка като тази през първите два дни от работата на това Народното събрание. Партията на Бойко Борисов беше обект не просто на рецензии, а и на откровени обиди и насмешки. Такова нормално е отношението към някой, чиято ария е изпята. И чието мнение няма никакво значение. Разбира се, разновидността Борисов в един миг да възкръсне като някакъв балкански феникс не трябва да се изключва, само че към този момент наподобява твърдо затънал в политическото пепелище. Стратегията, която е избрал сега, а точно да се базира непрекъснато на изначалния си евроатлантизъм, наподобява много странна. Факт е, че през последните дни тази дума участва по-често в речника му, в сравнение с присъстваше фразата за „ светлото комунистическо бъдеще “ в речника на Тодор Живков.

Най-напред господин Борисов дефинира претендента си за министър председател като знак на евроатлантизма. А Даниел Митов в действителност го играе подобен. Без значение към коя партия принадлежи сега, той не пропуща да подчертае верността си към оста Брюксел - Вашингтон. Вероятно счита, че по този начин ще му простят партийното номадство. Едва ли господин Митов си мисли, че по този начин ще стане приветлив на българските гласоподаватели. По-скоро подчертаването на любовта към настоящите сега идеали е ориентирана към задграничните ни сътрудници. Посланието е следното – вижте ме какъв брой съм ортодоксален и ме имайте поради. За каквато и да била работа в бъдеще. Може службата да е българска, а може и да е чужбинска. Даже второто е за предпочитане.

Съобщението на Бойко Борисов, че излиза в отпуск, с цел да може по-добре да приготви съвършения евроатлантически кабинет, също е ориентирано към амбасадите в София. Имайки поради изолацията, в която се намира, министър председателят в оставка очевидно разчита главно на чужбинските си настойници. Разбира се, ясно е, че проектокабинетът на ГЕРБ, в случай че ще да е препълнен до козирката с евроатлантизъм, няма никакви шансове да получи парламентарно утвърждение. И най-добре схваща това самият Борисов. Ето за какво е толкоз мощно желанието му да резервира поддръжката най-малко на непознатите фактори. А и борбата на това поле е яростна. „ Демократична България “, да вземем за пример, ще направи всичко допустимо, с цел да не изгуби наградата „ обичана евроатлантическа групировка “ на верните чужденци.

Ясно е, че ГЕРБ няма по какъв начин да сформира държавно управление. Големият въпрос е дали някой различен в Народното събрание е в положение да направи това. Да, някаква коалиция може да бъда съединена. Добре звучащи оправдания за нейното битие постоянно могат да се измислят - пандемията, икономическата рецесия, нуждата от ремонт на „ модела ГЕРБ “. В случая обаче е напълно основателно предизвестието на президента Радев против основаването на безпринципни обединения. Пък и надали гласоподавателите ще погледнат с положително око на една такава сглобка. Те ще я разчетат не като жертвоготовен опит за „ избавяне на нацията “, а като себично предпочитание на множеството сегашни депутати да не рискуват един път заетите приятни работни места с явяване на нови избори.

Много по-честно по отношение на гласоподавателите ще бъде свикването на предварителни избори, в сравнение с лицемерното съдружничество на партии с радикално противоположни схващания за бъдещето, а и за предишното. Колкото и развинтено въображение да имам, не мога да си показва гушване сред Българска социалистическа партия и „ Демократична България “, да вземем за пример. Вярно е, че така наречен „ достоверна десница “ поставя неистови старания да прикрие патологичния си антикомунизъм, само че от време в точния момент някой деятел се изпуска и произнася на глас това, в което останалите „ умни и красиви “ имат вяра, само че не желаят да изрекат на глас. Примерно, че Българска социалистическа партия би трябвало да бъде неразрешена. Е, по какъв начин ви наподобява коалиция, в която стоят и се гледат любовно кандидат-забранители с кандидат-забранявани? Всякак може да наподобява, само че не и обикновено.

Също толкоз ненормално звучат и апелите за лустрация, които още веднъж насочиха политическите представители на „ достоверно десните “ при откриването на Народното събрание. Да приказваш за лустрация 32 години след 10 ноември е демонстрация на тежка умствена увреда. Най-малкото тъй като лица, подлежащи на сходна процедура, към този момент съвсем няма. По чисто биологически аргументи. Вярно, децата на тези хора са в дейна възраст. Само че тук е добре да напомним любопитния факт, че най-гласовитите измежду тези деца са част от десния, а напълно не от левия политически лагер.

Крайно неестествено ми наподобява и съдружна любовна прегръдка сред „ ИТН “ и „ Демократична България “. Според представителите на „ достоверната десница “, които се държат по този начин като че ли заран слушат Карлхайнц Щокхаузен, наобед прелистват албуми с произведения на Деймиън Хърст, а преди заспиване си препрочитат за хиляден път Айн Ранд, всичко, обвързвано със Слави Трифонов, би трябвало да бъде презирано и отричано. И в този момент внезапно да не помнят естетическите си и всевъзможни други искания и да се прегърнат с „ ИТН “? Не че е невероятно, само че е извънредно лицемерно. От друга страна пък, „ градската десница “ неотдавна управляваше в коалиция със „ селската “ такава. Така че, няма да е чудно, в случай че създадат следващия историко-естетически компромис.