Откакто се помня, има напрежение между изпълнителната власт и прокуратурата,

Откакто се помня, има напрежение сред изпълнителната власт и прокуратурата, казусът е продължителен. Това съобщи в изявление за Dir.bg политологът Първан Симеонов. Според него свръхценността на правосъдната система към този момент не е самостоятелност, а свръхотчетност, а сумарният резултат е, че живеем в една перманентна промяна - според от една или друга персона. Симеонов счита, че в разногласието правителство-прокуратура в мощна информационна точка е Кирил Петков, а в разногласието президент-премиер - Румен Радев. ГЕРБ и Движение за права и свободи не желаят да съборят държавното управление, а известно време единствено да го оставят да се пържи в тежка работа.

Политологът не вижда разрешаването на разногласието със Скопие като водеща тематика за българското общество. Според него надалеч по-важно първоначално е качеството на живот у нас. Първан Симеонов припомня, че Гоце Делчев е споделил, че е българин, а доникъде на 20-и век термините българин и македонец са едно и също. " Да се сменя памет със задна дата едно време го наричахме Възродителен развой ", безапелационен е той в изявлението си за Dir.bg.

- Кой печели и кой губи от конфликта на изпълнителната власт със правосъдната? Може ли тази борба да излъчи победител и не компрометира ли тя огромния въпрос за правосъдната система?

- Аз, откогато се помня, има някакви напрежения сред изпълнителната власт и прокуратурата. Спомням си спорни фигури обратно във времето. Спомням си и пререканията сред господата Костов и Филчев. Виждаме и в този момент какво се случва, т.е. аз, почтено казано, считам, че съществува някакъв продължителен проблем в тези връзки. И той не е обвързван с една или друга персона, или с едно или друго историческо време, а е обвързван с някакви систематични несъгласия. И в този ред на мисли аз не съм доста огромен оптимист, като цяло, за страната от протичащото се.

Освен това виждаме други два казуса. Единият проблем е обвързван с това, че това, което държавното управление прави генерално сега, не споделям единствено за това, е обвързвано с едно унищожаване на наследството на ГЕРБ. На това доста добре вкоренено завещание, което 10-12 години нямаше съвсем никаква опция. И този развой няма по какъв начин да е елементарен, т.е. не трябва да прибързваме с оценките си по отношение на кабинета. Това е сложен развой и ние не сме очаквали, никой от анализаторите и от обществото, допускам, да е елементарно. Още повече, че това е мъчно формиран кабинет.

Още нещо. Ние 10 години имахме едно балканско мощно оличностено ръководство, което концентрираше власт, въпреки да беше много гъвкаво. Сега имаме едно малко по-западно изглеждащо, мениджърски изглеждащо ръководство. Такова беше желанието на българите. През 2020 година един от главните причините на митингите беше на процедура цивилизационно-естетическо. Ние не искахме повече този балкански, източен, персонален модел на ръководство. Искахме нещо друго. В момента виждаме сложния път към нещо друго, няма по какъв начин да е елементарно. Още повече, че правосъдната промяна е едно от дребното същински консенсусни неща сред другите партии в това ръководство. Те имат много разлики цивилизационни разлики, само че това е едно от местата, където ползите им се преплитат. Тоест - ясно е, че ще има борба.

Сега да дам противоположната страна на медала. От другата страна имаме биткаджия, какъвто безспорно е Иван Гешев. На всичко от горната страна той има значително причини на своя страна, тъй като, действително видяно, той се базира на буквата на закона и на презумцията за самостоятелност на правосъдната система. Наистина тук би трябвало да си дадем сметка за нещо доста значимо. Когато беше изграждана тази правосъдна система - в зората на демокрацията, за нейна свръхценност беше оповестена таман нейната самостоятелност. Сега някак си за свръхценност се афишира нейната свръхотчетност. Малко е необичайно по какъв начин в рамките единствено на моя живот полезността мина от едното в другото ястие на везната. Още нещо - единствено допреди няколко години се обясняваше по какъв начин решението на всичко е в основаването на обединен антикорупционен орган. Сега, доколкото разбирам, този антикорупционен орган ще би трябвало да се раздели. Само допреди няколко години се обясняваше по какъв начин профилираното правораздаване е европейски стандарт, в този момент се изяснява по какъв начин профилираното правораздаване не би трябвало да съществува. Тоест - основава се чувството в обществото, или най-малко в по-паметливата му част, към която не изисквам да спадам, само че щом и аз ги помня тези неща значи, по този начин бяха, че през няколко години ние сменяме посоката на промяната според от една или друга персона. На всичкото от горната страна сумарният резултат е, че ние живеем в една перманентна промяна. И аз не виждам хората да стават по-доволни. Тук оставаме на страна съответния епизод и се пробвам да го поместя на един по-широк декор. Защото този съответен епизод аз в моя живот съм го гледал няколко пъти.

- Как разпитът на Кирил Петков ще повлияе на неговия имидж и на този на прокуратурата?

- Петков е в мощна информационна позиция. Те са доста мощни пиарски и съумяват да описват тези неща много мощно. Ясно е, че към този момент отвред са в кръгова защита, това е обикновено. Ясно е, че вътре в самото държавно управление ще се появяват разлики. Това го гледахме в по-предишния мандат Борисов, откакто в държавното управление бяха влезнали всички, държавното управление беше някакъв обособен парламент в Народното събрание, имаше вътрешни несъгласия непрекъснато, това не е нещо ново. Но в разногласието правителство-прокуратура, Петков е в мощната информационна точка. В разногласието Петков-Радев, Радев е в мощната информационна точка. И това има едно доста просто измерение, това е рейтингът. Радев е най-високо рейтинговата фигура в страната, Петков е една от най-високо рейтинговите фигури в страната също, а правосъдната система по традиция, поради наслоявания обратно в годините, не е в оптималната форма от позиция на публичното мнение. Обществото проектира върху правосъдната система недоволството си от несправедливостите, в което живее. Правилно или погрешно, само че по този начин прави обществото. По принцип публичните играчи работят съгласно този главен запас, който имат - публично доверие. Не споделям дали обществото е право или бърка. Но публичното мнение нормално е фактор. И неслучайно ви споделям, че от информационна позиция Петков седи в този момент добре, той е при започване на мандата и така нататък Президентът Радев също седи добре, той е най-харесваната фигура в страната. Това е салдото на силите. Като си приказваме кой печели, кой губи, почти това е отправната точка.

Макар че, действително видяно, през вчерашния ден, в случай че чуете изказванията на Радев, той по-скоро поддържа Петков в обстановката със правосъдната власт. И това идва да ни покаже, че някакво внезапно разграничение Петков-Радев не е добре да търсим, най-малко на този стадий. Ще има разлики, разлики, ще има нюанси, само че някакви внезапни разлики аз не виждам. А е обикновено да има някаква известна отдалеченост, тъй като всяко държавно управление употребява негатив, то е оперативна власт и употребява и проблеми от време на време. А президентската фигура има високо доверие и когато ти си президент и те пакетират с едно ръководство, обикновено е мъничко да се разделичиш в този миг, с цел да не може негативите да се пишат и на твоята сметка. Това е нещо напълно обикновено. Ние не виждаме нищо ненадейно в тази ситуация. Просто целият епизод, в който живеем, е малко по-задъхан, малко по-напрегнат, в сравнение с сме привикнали да виждаме. Това е по този начин, тъй като 10 години живяхме в едно политическо безвремие или хайде да го кажем по този начин - безветрие. Сега, като задухат по-бурни ветрове, доста хора се плашат. Българското общество в последна сметка това изиска през 2021 година. Дали е било право или не, ще разберем по-нататък. Историята ще покаже.

- Сам казахте, че към държавното управление валят обвинявания. Въпросите са познати - войната сред институциите, политически чистки, ниско ниво на имунизации, цени и така нататък Рано ли е да съпоставяме модела на смяната с този на статуквото?

- Много е рано, тъй като това, което назоваваме статукво, се беше окопало цяло десетилетие и няма да бъде разградено елементарно. Естествено е, че то ще рита, хапе и пищи. Това е ясно. Въпросът е, че то е много опитно - ГЕРБ и Движение за права и свободи са много опитни обединения и те ще се възползват от всяка неправилна даже информационна стъпка, с цел да клатят ръководещите. Те не желаят да ги съборят. Те желаят известно време единствено да ги оставят да се пържат и да правят тежката работа. То това искаше ГЕРБ от ден първи още предходната година, откакто се оказа, че няма с кой да ръководи след първите избори на 4 април. Тяхната концепция беше съперниците им да основат държавно управление, а ГЕРБ да стои от страни да гледа сеира, за какво това държавно управление ще има тежки задания в спешни времена. Това, което ГЕРБ не пресметнаха, е, че техните съперници са малко по-хитри от тях и доведоха нещата до втори избори, където ГЕРБ към този момент и изгубиха. Следващото, което не пресметнаха, е безусловно звездната траектория на Кирил Петков и Асен Василев, които извънредно тъкмо се нареждаха с доста шанс и президентска легитимация, и направиха пробив в другояче една безизходна обстановка. Тоест на ГЕРБ в този момент им се случва това, което се надяваха да им се случи предходната година. Сега те потриват още веднъж ръце, тъй като виждат по какъв начин държавното управление се пържи в едни международни рецесии, тъй като казусът с цените не е български проблем, и ще го клатят не с концепцията да го съборят, тъй като в случай че го съборят, ще би трябвало да се мисли за нова настройка, която може би ще би трябвало да включва ГЕРБ. Известно време ще ги държат на топа на устата, по този начин да се каже. Движение за права и свободи ще вършат същото, то е явно, " Възраждане " също. Даже се вижда известна синхронизация сред " Възраждане " и ГЕРБ по някои въпроси. На Кирил Петков и Асен Василев няма да им е по никакъв начин елементарно, още повече, че те са конгломерат от политически сили. Затова споделям, че е рано да се прави оценка. Ние 10 години сме следили един политически жанр. Сега следим нов политически жанр единствено от два месеца. Малко е рано за оценки.

- Виждате ли прогрес по решение на основни проблеми, какъв брой дълго ще се употребява с заем на доверие това държавно управление?

- Всъщност всяка нова власт в България идва с заем на доверие. Колкото по-нова е, толкоз по-висок е този заем. С течение на мандата този заем на доверие се употребява, постоянно по този начин става. Въпросът е какъв брой бързо се употребява. Това, че ГЕРБ и Бойко Борисов непрестанно се появяват и припомнят за себе си, е по-скоро услуга за Кирил Петков и Асен Василев, тъй като в общи линии те могат да се опрат на фразата " Не помните ли при ГЕРБ какво беше? Това ли желаете отново? ".

От друга страна пък ГЕРБ няма по какъв начин да не го вършат, тъй като по този метод те стягат своите хора. ГЕРБ са наясно, че най-голямата заплаха за тях е да не стартират да се разпадат още повече, че предстоят локални избори. Затова излизат и всякога дават някакви ярки контратези, тъй като знаят, че това блестящо опълчване ги укрепва. Само че не помнят и елементарния факт, че то укрепва и отсрещния лагер. Нали помним какъв брой дълго ГЕРБ и Българска социалистическа партия по този начин се противопоставяха с конференция и контрапресконференция, като това укрепваше и ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Колкото повече ГЕРБ лашка новото държавно управление, толкоз повече лагерът на новото държавно управление ще се втърдява. Това са обикновени неща в политологията.

Тук отново споделям - би трябвало да се изчака известно време и да се видят резултатите. Ето да вземем за пример средите на ГЕРБ доста блестящо скочиха против метода на Петков-Василев за здравната рецесия, т.е. проекта със запълняемост на леглата. Ама този проект се оказа добър по една обикновена причина.

Вижда се към този момент, че понижава Коронавирус, минахме билото на вълната. Вижда се, че този път запълняемостта на леглата и смъртността от тази трансформация на вируса е осезаемо по-малка, най-малко до този миг. Тоест Петков, Василев и министър Сербезова доста вярно заложиха като критерии тежестта за болничната система. Като изчакахме няколко седмици, се видя, че тъкмо по този начин се ръководи рецесия - залагаш действителен аршин, който е понятен за хората, а точно тежестта върху лечебните заведения. Това е действителен аршин. Не можеш да кажеш на черното бяло, като няма кревати, няма кревати. Като няма лекари и медицински сестри, няма лекари и медицински сестри. Край. Това са причините. Те заложиха тъкмо този аршин, а не критерия какъв брой мощно пищи някоя група учители да вземем за пример или нещо от сорта, както бе преди. И в този момент се вижда, че те са на път да преодолеят тази вълна без основни затваряния. За никого не е загадка, че затварянията, меко казано, не убедиха обществеността в своята последна полза. Те са потребни, само че не бих споделил, че са решаващи. Ето по какъв начин, като изчакахме няколко седмици, видяхме, че методът - разбор и явен проект и предвидимост, работи. Пак споделям - дано не бързаме с оценките, тъй като е прекомерно рано. Някои от резултатите ще се видят малко по-нататък. Ако се видят, несъмнено.

- За " Булгаргаз " и Република Северна Македония сякаш бяха " издърпани ушите " на Петков?

- За " Булгаргаз " въпросът е сякаш механически. Всяко ръководство желае да може да избира хората, с които работи. Това са естествени неща. Нормално е президентът да не е удовлетворен. Още повече, че има доста въпросителни към тези покупко-продажби. И почтено казано към този момент не слушам колкото и да е безапелационен отговор, това е ясно.

По-важна е Република Северна Македония. В Република Северна Македония има разлика във философиите. И тук, съгласно мен, държавното управление в действителност сякаш прекомерно доста залага на този въпрос. Реалният въпрос пред българското общество е в действителност качеството на живот сега, стандартът на живот, цените. С Република Северна Македония България няма бърза работа. Ние забравяме нещо доста просто. Ще го кажа оптимално просто и с голямо почитание към Република Северна Македония. Те имат един контракт с нас и една историческа комисия, която да реши въпросите за предишното, а ние с Република Македония да активизираме връзките си в името на бъдещето. Нали по този начин трябваше да бъде? Това беше в предходния миг, когато пък Борисов, както в този момент Петков, върви в Република Северна Македония. Борисов се прегръщаше със Зоран Заев, Заев поставяше цветя на паметника на Самуил в София, на който написа " цар на България ", апропо. Имаше македонска рота в българския боен церемониал. Ние тези стопляния откъм Скопие сме ги виждали, българското общество не се впечатлява от тях. Българското общество ще се впечатли, когато има пробив по ценностните въпроси, свързани с общата ни история. Вместо Република Северна Македония да вложи старания в тази историческа комисия - да приключим въпросите за предишното и да стартираме да си приказваме за бъдещето, те стопираха до един стадий и заложиха на някакъв интернационален напън против България. И българското общество мъчно ще разбере за какво в този момент България би трябвало да отстъпва, даже може да се употребява и термина невероятно. Не можеш да обясниш на българите, че в Македония, която някак си отхвърля да признае очевидното, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин, ние би трябвало да отстъпим. Разбирам, че това е неуместен исторически спор, разбирам, че това не е най-важният въпрос, всичко разбирам. Пробвайте да го обясните на българите. В този ред на мисли, на фона на ценовия потрес, държавното управление би трябвало там да вложи старания, а по казуса с Република Северна Македония старания би трябвало да влагаме не ние, а Скопие.

И тук реакцията на президента Радев е безусловно разбираема. Още повече, че той не е най-твърдата позиция по терена. Защото на площада при КСНС, Вътрешна македонска революционна организация споделиха, че могат да вършат референдум. Повярвайте ми, че в случай че те тръгнат да събират подписи за референдум, при тези господстващи настроения в обществото тези подписи ще бъдат събрани. И тогава задачата с стартирането на РСМ става безусловно нерешима. Така че президентът Радев постави старания да преведе на брюкселски език тази позиция по-разбираемо. Той заприказва за копенхагенските критерии и включи правата на българите в Република Северна Македония. На Европа в действителност е мъчно да обясниш за исторически разногласия, само че от човешки права тя схваща.

Позициите на Радев и Петков не са диаметрално противоположни. Има нюанси, които обаче са значими. Това, което Радев и Петков споделят, е еднообразно правилно. Радев споделя: " Това е преждевременно ". И е прав. Петков обаче споделя: " Не е преждевременно, а е закъсняло, тъй като в последните 30 години сме се докарали до там, че с най-близките си хора не можем да си приказваме ". И отново е прав. Разликата е, че единият е прав в дълготраен проект, това е Петков. Но в настоящия, в съответния непосредствения проект, несъмнено прав е Радев. За последните 30 години, че България не направи нищо за идентификация на културните и икономическите връзки с Република Северна Македония, факт. Че България не направи задоволително да обоснове своята позиция в Европа, факт. Че сме се докарали до такава степен, че да се караме със самите себе си, с опрощение за метафората, уповавам се македонските ми другари да схванат метафоричността ми. Ние сме приятелски нации с обща история, та ние не си приказваме. И това е ужасяващ балкански парадокс, това е реалност. Тук Петков е прав. В същото време президентът е безусловно прав, като споделя " няма за къде да бързаме в създалата се обстановка " и че е наивно на процедура да считаме, че един развой, в който нашите братя или техните настоящи патрони в десителетията не са желали да се реши за 100 години, в този момент ще се реши за 5. Нищо такова няма да стане. Това е доверчивост или не дай си, Боже, синхронизация с някакъв непознат напън. Аз считам, че те имат нюанси, нямат някакви тежки разминавания, само че тези нюанси са значими.

- А има ли въобще политик, който може да реши разногласието със Скопие, тъй че двете страни да бъдат удовлетворени?

- Ама какво значи ние да решим разногласието със Скопие? Ние няма какво да решаваме - Гоце Делчев е споделил, че е българин. До средата на предишния век термините българин и македонец значат едно и също. Аз съм склонен, че на Скопие им е мъчно да свикнат с това. Тук министър председателят Петков е безусловно прав, като споделя това, че " тези хора десетилетия знаят нещо и в този момент внезапно ние им споделяме противоположното ". Не е елементарен развой. Така е, склонен съм. Наивно би било да считаме, че ще пуснем Македония по европейския път и самата европейска интеграция ще разреши на историческите наслоявания да изчезнат. Ама не е по този начин. Виждате какъв брой се гърчи самият Европейски съюз. Колко отслабва неговият престиж. И ние наивно считаме, че Европейски Съюз е лекарство за това? Не считам, в противен случай, тези въпроси, до момента в който не ги решим, не трябва да отваряме европейска вероятност, тъй като Европейски Съюз не може да бъде легитимация за неправди, да го кажем по този начин. И в този момент тук някой ще ме упрекна, че това е прочувствено. Не, не е прочувствено. И ще ви кажа за какво не е прочувствено. Тук не става въпрос за това кой по какъв начин възприема Гоце Делчев, Самуил и така нататък И двамата са си споделили какви са. Всеки има право да ги възприема и назовава както си желае. Никой не пречи на модерна Северна Македония да бъде обособена политическа общественост, дори да назовава езика си както откри за добре. Тези неща нито може да ги забраниш на някого, нито подлежат на признание, нито нищо. Те са такива каквито са. Въпросът е обаче, че със задна дата се сменя памет. Едно време това го наричахме Възродителен развой, с опрощение. Въпросът е, че образователното наличие създава предпоставки език на омразата. Въпросът е, че си приказваме за тип дискриминационни процеси по отношение на хора, които са запазили съзнание. Тук става дума за европейски полезности. България тук приказва за европейски полезности и дано не забравяме може би едно от най-важните неща. Съвременната еднаквост на Република Северна Македония почива на основи, които бяха мощно насърчени от сталинистките и титовските времена. В България и в цяла Европа към този интервал се отнасяме много сериозно. Защо по тематиката за Македония някак си не би трябвало да се отнасяме сериозно? Напротив, наследството на Сталинизма би трябвало да бъде много сериозно осмислено. В България позволихме поради активност на някои среди някак си да се обърне диалогът. Не ние би трябвало да решаваме, Скопие би трябвало да взема решение.

- Има ли потребност от ново ляво, бетонира ли се Корнелия Нинова в Българска социалистическа партия?

- Нинова има своя триумф в това, че трансформира Българска социалистическа партия в допустим сътрудник. Но в това време, Нинова има и един крах - въздействието на Българска социалистическа партия понижава. По естествени исторически аргументи Българска социалистическа партия не може да се разтвори към други публики, с изключение на към нормалните. А и по причина, че Нинова доста капсулира Българска социалистическа партия. Сега, несъмнено, това важи за всички обединения. Формациите, които следим в последните години, са съсредоточени към персона, гъвкави, прагматични и така нататък Българска социалистическа партия дълги години беше доста комплицирана, тромава мрежа. Сега става по-гъвкава и прагматична, това е по този начин. Въпросът е обаче, че Българска социалистическа партия е идеологическа партия и не й наподобява да се оличностява по този начин. Пак споделям - това може да е новото обикновено, само че по всичко проличава, че резултатът на Българска социалистическа партия свидетелства за рецесия. И тук се основава място за нещо друго в тази ниша. Тк има един различен проблем. Трябва да има същинска ниша. Това, че един водач изтласква едни опозиционери и те примерно вършат някаква контра, не е ниша. Ниша е, когато има същинска нужда в обществото от нещо ново. И подобен вид ниша не съм сигурен, че има. Нито виждам огромна ниша за някакво огромно европейско ляво, нито виждам кой знае каква ниша за някаква нова консервативна левица, каквато е Българска социалистическа партия. Единственият късмет за някакво ново ляво нещо е, в случай че то има някаква президентска легитимация. Аз, в случай че съм президент и одеве ми е почнал вторият мандат, последното, с което ще се занимавам, е да легитимирам някаква нова групировка, която на всичкото от горната страна съставлява парчета от остаряла групировка. Има ниша, само че тази ниша е просто тъй като Нинова изтласква съперниците си, а не ги приобщава.

Разбира се, има и още една ниша. Тя е ситуационната, само че към нея ще посегнат всички - това е нишата с цените. Мая Манолова е доста мощна, доста добра в това обществено говорене, по този начин да се каже говорене на един народен омбудсман. Говоренето в жанр " намалете цените, вдигнете пенсиите, хората изнемогват ". Има такава ниша, основава се, само че към нея протягат ръка всички. Има още едно събитие, което е значимо да се регистрира. Ако аз съм Нинова и на следващия ден моите съперници основат партия-конкурент, ще кажа: " Ето, аз ви споделих, че тези не са наши ".

В актуалната политика от време на време, колкото и грозно да наподобява, причините на силата и престижа са значимите. Помните ли митингите, които имаха две цели - Борисов и Гешев? Гешев сподели " няма да депозирам оставка " и приключи диалога. И помните ли, че митингът в един миг не помни за оставката на Гешев, а спореше единствено за оставката на Борисов? Защо? Защото Борисов от заран до вечер разсъждаваше на глас " ще си вървя, няма да си вървя ". Гешев просто съобщи няма да си вървя, точка. Той приключи диалога. Понякога в политиката силата, мъжеството, се оказват много значими. Те и съперниците на Нинова могат да наподобяват по-красиво от самата нея, само че по-жилава наподобява Нинова. Тук отново споделям, че напълно по различен метод е, в случай че президентството се намеси, то е мощно харесвано. Особено на този стадий. Аз, в случай че съм на мястото на президентството, мъчно бих се наел да легитимирам парчета от други обединения в този момент.

- Какво следва да забележим на политическата сцена?

- Честно казано, в случай че целият политически пейзаж стане на салата, какво става? Прокуратурата вика на разпит премиера, министър председателят носи медийни информации, хващат се пиарски, ръководството гони рецесия след рецесия, а въпреки това ГЕРБ ехидно ги клатят, Движение за права и свободи извънредно ехидно подклаждат огъня. Имаме и мощна антисистемна групировка, която се нарежда като съпротива на всички. Ако се стигне до нови избори и ново разпределяне, аз напряко не знам какво ще се случи. Цялото това нещо е безспорна салата.

Тук има три варианти. Едната е цялото това нещо да избие към някакъв див радикализъм, тъй като и такива неща се случват.

Другото е това нещо да избие в някакъв инстикт у болшинството и да потърси малко по-ясна и по-здрава ръка. Дали някаква персонална форма на ръководство или Бог знае какво.

А има вид обществото да се опита да се върне към остарялото - Борисов, но мъчно ми се вижда това. Тоест в една безизходна обстановка, от неприятно към по-лошо.

И по тази причина аз считам, че умерената позиция в този миг в българското общество е ненапълно да се понижи този възторг и това недоволство, тъй като сега това недоволство е в елита. Брожение в народа има, само че бих споделил, че е единствено паника към този момент. Няма още огромно недоволство долу, има недоволство горе. И това недоволство горе, като стартира да нервира народа, могат да се случат доста неприятни политически неща. Затова би трябвало да се понижи малко този градус, той е неуместен, най-малко съгласно мен. И мисля, че това ще е добре за всички.