Елисавета Белобрадова: Историята на лагера „Белене“ никога не трябва да се забравя
Откакто съм депутат, това са четири, къси по своята орис национални събрания, съм ставала очевидец на разнообразни прояви на човешко проваляне. Това не е учудващо, тъй като времената са може би най-тежките в новата ни история, надпреварата по нападателни и скодоумни от време на време изявления е непрекъснато, а когато някой се прояви изключително впечатляващо в обидите и нападките, всички останали политически сили нормално безмълвно се присмиват на обекта на нападките, тъй като по този начин повелява политическата борба - изяж или ще бъдеш изяден.
Но от всички замени на реплики, най-тъжните и ужасяващи са били заканите на сътрудниците от Възраждане към нас, че ще пристигна скоро време и ще ни изпратят в Белене.
Тъжни и ужасяващи, заради хиляди аргументи.
Най-вече тъй като те знаят и ние знаем, че в България не се приказва задоволително по тематиката и младежите с дребни изключения нямат нито памет, нито знание за събитията, които са се случили през годините, в които Белене е знак на изтезания и гибел, на гнет и тоталитаризъм.
Шепата хора, отдадени на паметта за Белене вършат каквото могат, само че то дружно с единичните старания на обособени учители, не е задоволително.
Та заканите, които Възраждане насочат към нас, не са закани всъщност, а доближават, за наше голямо злощастие, понятието “вътрешноведомствен комизъм ”. Вие си знаете какво ви споделяме, ние си знаем какво ви споделяме и всичко това ни е доста занимателно, тъй като съвсем никой различен не схваща защо се приказва.
Тези мнения, несъмнено, постоянно са минавали пред безмълвното допустителство на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия изцяло разбираемо мълчат, само че ГЕРБ и Движение за права и свободи просто следят този вътрешноведомствен тепих без да се противят Белене да бъде употребявано за закачки и препирни. Никак не желая да кажа, че им е било прелестно или са се съгласявали. Просто споделям, че го допускаха като част от политическия спектакъл, тъй като … за какво не? Ако съвсем никой не помни, то какво значение има.
Забвението на историята е най-страшната орис за един народ
А историята на Белене още по-трудно стига до хората и се помни, тъй като ориста на мъчениците на комунистическия режим в неговия знаков лагер в никакъв случай не станаха същинско всеобщо притежание до младежите, до учениците. Само и само с помощта на шепа отдадени на паметта хора, както и на самостоятелните старания на учители по история, тази мрачна и ужасна част от нашата история доближава до нас. Да, знам - има я в програмата, само че аз имам поради в действителност да приказваме за това. Постоянно, упорито и с цяло сърце.
Днес, на първи юни още веднъж вършим опит да тръгнем през А и Б на ужасните събития и носим цветя на починалите свободни души, на мъчениците и на страдалците, които удържаха свободата на духа.
През 1949 година комунистическата власт в България взема решение за разкриване на концлагер Белене, прочут като “Втори обект ”. Построен е по образеца на нацистките и съветските концлагери. Там са заточвани и убити политически неуместни лица, свещеници, медици, военни, земеделци и преподаватели. Създаден е и женски лагер близо до него - на остров Щурчето. Над 20 000 души са затворени в Белене, а част от тях в никакъв случай не са напуснали територията на острова. На остров Персин през днешния ден още могат да бъдат открити техните безименни гробове.
Комунистическият режим основава най-малко 44 лагери в страната, които действат в разнообразни интервали сред 1945 година и 1987 година Първият от тях е основан през януари 1945 г до гр. Сандански – в гара Свети Врач.
В „ Белене “ са лишени от независимост представители на всички групи, неуместни за комунистическата власт. Членове на някогашните партии преди 9 септември и на опозиционни придвижвания, хора с разнообразни политически убеждения, земеделци, опълчили се на насилствената колективизация, чужденци, жители от етническите малцинства, представители на интелигенцията, лекари, свещеници и даже членове на Българска комунистическа партия, оповестени за врагове с ``партиен билет``. Там биват заточени и хора, които режимът е определил като „ разпространители на злостни клюки, вражеска агитация и анонимки “.
За Петко Огойски, някогашен лагерист земеделец, ``Най-страшното нещо на „ Белене “ беше гладът``. Неизпълнението на трудовите правила постоянно е наказвано с отнемането на дневната дажба самун. Последиците от неналичието на медицински личен състав са задълбочени от невъзможността за поддържане на базова хигиена и рояците от инсекти на острова.
Лагерът е ограден с телена ограда и охраняван от въоръжена защита.
През 1953 година, лагерът ``Белене`` е краткотрайно закрит заради гибелта на Сталин, а лагеристите - освободени. За жал, това не е краят. Лагерът още веднъж отваря порти през есента на 1956 година Причината са протестите в Унгария, където избухва национално въстание против просъветския комунистически режим и се постанова Москва да смачка съпротивата със своята войска.
По концепция на Тодор Живков, през 1958 година властта арестува стотици младежи, които се обличат съгласно модата на Запад и поддържат ``западен`` външен тип и ги изпраща в „ Белене “. Сред тях има малолетни деца.
Формално „ Белене “ е закрит през лятото на 1959 година поради осъждането от западни страни, че в България продължава да има лагери. Архивите на Държавна сигурност обаче сочат, че през 60-те и 70-те години там са наложително изселвани и изолирани хора, които да работят в Държавното земеделско стопанство и че на тях им е неразрешено да напущат острова без категорично позволение от страна на управата на пандиза на остров Персин.
През 1983 година Лагерът „ Белене “ отваря за трети път. Тогава в него са изолирани най-активните съперници на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис, позната също „ възродителен развой “.
През този интервал, в „ Белене “ се намират общо 517 души, главно от турски и помашки генезис.
Там те афишират гладна стачка с изискване да бъдат освободени от лагера, която най-после дава резултат и през май 1986 година те са освободени, само че са наложително заселени в други обитаеми места. През 1987 година, единствено две години преди рухването на комунистическия режим от „ Белене “ са освободени всички лагеристи.
Сами си даваме сметка, че мълчанието, незнанието и допустителството на низки мнения в постройката на Народното събрание не са дребни неща. Това са знаци за идващи време, само че и за минали времена. за незатворени страници, за непоискана амнистия. Никога непоискана. Преди две години, когато бях на острова, една жена взе думата и сподели “Все ни изясняват, “Хайде стига към този момент с това Белене, хайде стига към този момент, то е в предишното. Трябва да гледаме напред. ” И аз съм съгласна да гледаме напред, само че просто един път да ни бяха споделили, че съжаляват за стореното. Веднъж да бяха поискали амнистия. Как да погледнем напред, когато в никакъв случай не ни помогнахте да го създадем. ”
Но даже да се изиска амнистия, отново в никакъв случай не би трябвало да се не помни и би трябвало да се повтаря непрекъснато, да учим децата от дребни и в случай че по този начин се случи, че ни застигнат тежки времена, да има повече хора, които да разпознаят злото, щом го видят.
Но от всички замени на реплики, най-тъжните и ужасяващи са били заканите на сътрудниците от Възраждане към нас, че ще пристигна скоро време и ще ни изпратят в Белене.
Тъжни и ужасяващи, заради хиляди аргументи.
Най-вече тъй като те знаят и ние знаем, че в България не се приказва задоволително по тематиката и младежите с дребни изключения нямат нито памет, нито знание за събитията, които са се случили през годините, в които Белене е знак на изтезания и гибел, на гнет и тоталитаризъм.
Шепата хора, отдадени на паметта за Белене вършат каквото могат, само че то дружно с единичните старания на обособени учители, не е задоволително.
Та заканите, които Възраждане насочат към нас, не са закани всъщност, а доближават, за наше голямо злощастие, понятието “вътрешноведомствен комизъм ”. Вие си знаете какво ви споделяме, ние си знаем какво ви споделяме и всичко това ни е доста занимателно, тъй като съвсем никой различен не схваща защо се приказва.
Тези мнения, несъмнено, постоянно са минавали пред безмълвното допустителство на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Българска социалистическа партия изцяло разбираемо мълчат, само че ГЕРБ и Движение за права и свободи просто следят този вътрешноведомствен тепих без да се противят Белене да бъде употребявано за закачки и препирни. Никак не желая да кажа, че им е било прелестно или са се съгласявали. Просто споделям, че го допускаха като част от политическия спектакъл, тъй като … за какво не? Ако съвсем никой не помни, то какво значение има.
Забвението на историята е най-страшната орис за един народ
А историята на Белене още по-трудно стига до хората и се помни, тъй като ориста на мъчениците на комунистическия режим в неговия знаков лагер в никакъв случай не станаха същинско всеобщо притежание до младежите, до учениците. Само и само с помощта на шепа отдадени на паметта хора, както и на самостоятелните старания на учители по история, тази мрачна и ужасна част от нашата история доближава до нас. Да, знам - има я в програмата, само че аз имам поради в действителност да приказваме за това. Постоянно, упорито и с цяло сърце.
Днес, на първи юни още веднъж вършим опит да тръгнем през А и Б на ужасните събития и носим цветя на починалите свободни души, на мъчениците и на страдалците, които удържаха свободата на духа.
През 1949 година комунистическата власт в България взема решение за разкриване на концлагер Белене, прочут като “Втори обект ”. Построен е по образеца на нацистките и съветските концлагери. Там са заточвани и убити политически неуместни лица, свещеници, медици, военни, земеделци и преподаватели. Създаден е и женски лагер близо до него - на остров Щурчето. Над 20 000 души са затворени в Белене, а част от тях в никакъв случай не са напуснали територията на острова. На остров Персин през днешния ден още могат да бъдат открити техните безименни гробове.
Комунистическият режим основава най-малко 44 лагери в страната, които действат в разнообразни интервали сред 1945 година и 1987 година Първият от тях е основан през януари 1945 г до гр. Сандански – в гара Свети Врач.
В „ Белене “ са лишени от независимост представители на всички групи, неуместни за комунистическата власт. Членове на някогашните партии преди 9 септември и на опозиционни придвижвания, хора с разнообразни политически убеждения, земеделци, опълчили се на насилствената колективизация, чужденци, жители от етническите малцинства, представители на интелигенцията, лекари, свещеници и даже членове на Българска комунистическа партия, оповестени за врагове с ``партиен билет``. Там биват заточени и хора, които режимът е определил като „ разпространители на злостни клюки, вражеска агитация и анонимки “.
За Петко Огойски, някогашен лагерист земеделец, ``Най-страшното нещо на „ Белене “ беше гладът``. Неизпълнението на трудовите правила постоянно е наказвано с отнемането на дневната дажба самун. Последиците от неналичието на медицински личен състав са задълбочени от невъзможността за поддържане на базова хигиена и рояците от инсекти на острова.
Лагерът е ограден с телена ограда и охраняван от въоръжена защита.
През 1953 година, лагерът ``Белене`` е краткотрайно закрит заради гибелта на Сталин, а лагеристите - освободени. За жал, това не е краят. Лагерът още веднъж отваря порти през есента на 1956 година Причината са протестите в Унгария, където избухва национално въстание против просъветския комунистически режим и се постанова Москва да смачка съпротивата със своята войска.
По концепция на Тодор Живков, през 1958 година властта арестува стотици младежи, които се обличат съгласно модата на Запад и поддържат ``западен`` външен тип и ги изпраща в „ Белене “. Сред тях има малолетни деца.
Формално „ Белене “ е закрит през лятото на 1959 година поради осъждането от западни страни, че в България продължава да има лагери. Архивите на Държавна сигурност обаче сочат, че през 60-те и 70-те години там са наложително изселвани и изолирани хора, които да работят в Държавното земеделско стопанство и че на тях им е неразрешено да напущат острова без категорично позволение от страна на управата на пандиза на остров Персин.
През 1983 година Лагерът „ Белене “ отваря за трети път. Тогава в него са изолирани най-активните съперници на насилствената промяна на имената на българските жители от турски генезис, позната също „ възродителен развой “.
През този интервал, в „ Белене “ се намират общо 517 души, главно от турски и помашки генезис.
Там те афишират гладна стачка с изискване да бъдат освободени от лагера, която най-после дава резултат и през май 1986 година те са освободени, само че са наложително заселени в други обитаеми места. През 1987 година, единствено две години преди рухването на комунистическия режим от „ Белене “ са освободени всички лагеристи.
Сами си даваме сметка, че мълчанието, незнанието и допустителството на низки мнения в постройката на Народното събрание не са дребни неща. Това са знаци за идващи време, само че и за минали времена. за незатворени страници, за непоискана амнистия. Никога непоискана. Преди две години, когато бях на острова, една жена взе думата и сподели “Все ни изясняват, “Хайде стига към този момент с това Белене, хайде стига към този момент, то е в предишното. Трябва да гледаме напред. ” И аз съм съгласна да гледаме напред, само че просто един път да ни бяха споделили, че съжаляват за стореното. Веднъж да бяха поискали амнистия. Как да погледнем напред, когато в никакъв случай не ни помогнахте да го създадем. ”
Но даже да се изиска амнистия, отново в никакъв случай не би трябвало да се не помни и би трябвало да се повтаря непрекъснато, да учим децата от дребни и в случай че по този начин се случи, че ни застигнат тежки времена, да има повече хора, които да разпознаят злото, щом го видят.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ