Откакто Румен Радев стана президент периодично се повдига темата за

Откакто Румен Радев стана президент от време на време се повдига тематиката за негов политически план. И през днешния ден, колчем някой социолог спомене 1,5 – 2 милиона електорална ниша и погледите се вперват към „ Дондуков “ 2.

Оттам обаче нищо политическо няма да се зароди. Това е идея пердута, просто тъй като няма по какъв начин да стане. За да се роди политическо придвижване, партия, самодейност би трябвало да има освен евентуално свободни електорални гласове. Но и концепция, която да ги сплоти и фигура, която да ги поведе. Радев от дълго време е част от статуквото, а не от смяната, просто тъй като е част от ръководещия хайлайф, колкото и да се държи като че ли няма нищо общо с него (а кой назначи пет служебни кабинета и смени 14 000 служители?).

Да не забравяме, че Радев към този момент роди два политически плана – „ Продължаваме промяната “ и „ Български напредък “. Кирил Петков и Асен Василев - водачите и съществени лица на „ Промяната “ до през днешния ден, бяха основни министри в първия от петте служебни кабинета, които Румен Радев назначи.
Но през декември 2022 година президентът сподели по техен адрес:
„ Беше неточност, че позволих такива хора да откраднат очакванията ни за смяна. За страдание, българите получиха неистина. Както надживяхме автократичния модел, по този начин ще надживеем и тази шмекерия. “
А Петков и Василев бяха хора, на които той заложи и за които говореше в духа „ дай, Боже, повече такива фрагменти за Родината “ („ С министри като Кирил Петков България би изглеждала по различен метод “, сподели Радев на 27 октомври 2021 г.).

А след това – „ шарлатани “!  Да, след канадското поданство на Петков и оръжието за Украйна, след „ никакъв съветски газ “ от Асен Василев. Но това не трансформира обстоятелството, че тъкмо Радев даде мощен политически старт на „ шарлатаните “. И както и да ги назовава през днешния ден, не може да избяга от отговорността за дейностите им, за това, че предадоха очакванията за смяна.
За „ Български напредък “ пък Радев нищо не сподели и не споделя, може би тъй като няма потребност – партията на Стефан Янев не съумя да стане нищо друго с изключение на кей за неосъществени политически упоритости на хора, събрани от кое място ли не. Когато влезе в предходния парламент имаше очаквания, че ще бъде ядрото, към което ще кондензира някаква друга политика. Че на нея Радев ще даде третия мандат и най-сетне ще се образува устойчиво държавно управление, което да направи нещо огромно. Вместо това Янев избра да приказва нереално за „ разговор “ и да не прави нищо – надали някой си спомня негова позиция в Народното събрание. Но си имаше опрощение: „ Реалността е такава, че една парламентарна група с 12 депутати мъчно би могла да приказва по избрани политики и те да бъдат чути от другите партии. “ Думите са от януари 2023 година, откакто третият мандат бе връчен на Българска социалистическа партия.

Почти същото стана и с придвижване „ Трети март “ – напънала се планината и родила мишка. Самите основатели събраха 279 000 подписа, само че се отхвърлиха да ги внесат в Народното събрание – не бил законен, изясни евродепутатът Петър Витанов. Истината е, че концепцията се обезсмисли от това, че предложенията за смяна на националния празник в конституцията отпаднаха. Няма предложение за махане на Трети март, няма и придвижване в негова отбрана. Просто е.

Но защото ниската изборна интензивност и по-точно неосъществените в урните гласове мира не дават на политическите инженери, в този момент се носи следващата мълва – Радев щял да играе със своя листа на изборите за Европейски парламент. Проблемът е, че няма по какъв начин президентът намерено да се ангажира с сходна листа – към 9 юни, когато най-вероятно ще са евроизборите, той таман ще е преполовил втория си президентски мандат, изтичащ на 22 януари 2027 година А с приказки под сурдинка „ това е листата на Румен Радев “ гласове мъчно се печелят.
Да, Радев може – по образеца на Георги Първанов, да направи своя партия, откакто напусне „ Дондуков “ 2.

Но до тогава би трябвало да се научи на доста неща.
Първо, да гради мостове и протяга ръка, вместо да подлага на критика и жигосва. Досега президентът е посочил, че може второто – някой да е чул негово слово, даже за Нова година, което да не е сериозно, в което да не сочи „ врага “?

Второ, да търси път към обединенията от партийната система, която унищожи. Защото надали, в случай че се яви на избори със своя партия, ще получи безусловно болшинство, което да му разреши да прави каквото си желае. А политическият опит учи, че и в този случай ти трябват съдружници и, че, в случай че дълго време пренебрегваш сериозните гласове, след това ти се постанова да се сърдиш на народа. Справка – Иван Костов след парламентарните избори през 2001 година

С други думи, в случай че един ден стане партиец, на Радев ще му се наложи да върви по минното поле, което самичък построи, критикувайки остро всяка от парламентарно показаните политически сили.

Срещу ГЕРБ Радев подвигна пестник през лятото на 2020 година, а през есента на същата година, когато депутатите от ръководещата партия напуснаха пленарната зала по време на словото му, им сподели: „ Бягството няма да ви избави от позора! С това показахте, че същинският парламент е извън! “
С водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, Радев от дълго време е на нож. И по думи на добре осведомени – отглеждаше вътрешнопартийната съпротива в столетницата.

Избирателите на Движение за права и свободи унизи, когато попита Карадайъ коя е неговата Родина майка.

С десните, които в миналото го подкрепяха, разривът е цялостен около войната в Украйна.

А и къде би се позиционирала възможната бъдеща партия на Румен Радев?! Разбира се, не в дясно – център. В ляво – център е Българска социалистическа партия. Патриотичният сегмент пък е блестящо доминиран от „ Възраждане “ и Радев надали ще успее да надвика и надприказва Костадин Костадинов.

Но най-важният отговор за какво Радев не може да създаде нищо значимо в политика е, тъй като не играе по разпоредбите й. Радев не е „ политическо животно “. Той напусна казармата, само че тя не напусна него, както се изрази едно време ген. Атанасов. Радев се държи по този начин, като че ли в публичния живот важи субординацията, годна в армията. Не, не е по този начин. Ако си сръчен политик, можеш с партия с 5% електорално доверие да имаш значима социална тежест. Такъв беше немският политик Ханс-Дитрих Геншер. Той е водач на дребната Свободна демократична партия, само че съвсем 20 години е закрепостен външен министър на Германия и вицеканцлер. Такива образци има и у нас.

И най-после, като следстие от казаното дотук - в политиката най-важно и най-сложно е умеенето да се съблюдава салдото (това е изключително видно при съдружните държавни управления, от каквито както наподобява България дълго ще бъде управлявана). Защото същинският политик в никакъв случай не не помни - днешният конкурент, на следващия ден може да е съдружник. А Радев реже като с нож. Така и да има съдружници, ще ги загуби. Без съдружници, няма ръководство, а тъкмо присъединяване в ръководството е смисълът на политическите партии.

И поради всичко това като политик с бъдеще Румен Радев е идея пердута - провалено изпитание.