Успехите на българската астрономия през 2023 г.
Отиващата си 2023 година беше извънредно сполучлива за българската астрономия. Това означи в изявление за Vesti.bg астрофизикът и комуникатор на науката доцент доктор Владимир Божилов, който е и зам.-декан на Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. По думите му, ролята на българските учени в проучването на далечни екзопланети, на някои от които е допустимо да има условия, подобаващи за развиването на живот, става все по-значима. Ето какво още съобщи той:
Успешна ли беше 2023 година за българската астрономия? С какви открития ще бъде запомнена тя?
2023 година беше от голямо значение за българската астрономия. Това се дължи най-много на съществуването на нова инфраструктура под формата на телескопи, с които българските астрономи, изключително бъдещите такива, които се образоват във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, ще могат да работят. Преди няколко години Министерството на образованието и науката започва националната пътна карта за научна инфраструктура, част от която е планът „ РАЦИО “ – Регионален астрономичен център за проучване и обучение. В рамките на този план, в интервала сред 2017 и 2023 година бяха осъществени разнообразни подготвителни научни действия, само че през тази година към този момент можем самоуверено да заявим, че България разполага с нови телескопи.
Ще стартира с най-новия и максимален телескоп, закупен в границите на плана „ РАЦИО “. Става въпрос за 1,5-метровия телескоп на НАО „ Рожен “ към Института по астрономия на Българска академия на науките. Той на процедура съставлява най-голямата инвестиция на българската страна в астрономическа инсталация от основаването на обсерваторията досега. За пръв път от над 40 години България обновява доста наличните си астрономически принадлежности. Телескопът беше открит публично през лятото на актуалната година, първите фрагменти, както и галерия със фотоси, направени с негова помощ, бяха показани през есента и сега следва телескопът да стартира дейна научна работа.
Едновременно с това, СУ „ Св. Климент Охридски “ и Шуменският университет „ Епископ Константин Преславски “ също могат да се похвалят с нови телескопи. Това ще им разреши да продължат да бъдат водачи в правенето на просвета и образованието по астрономия. Тук желая да подчертая нещо за всички, които сега са кандидат-студенти или им следва да бъдат такива – България е едно извънредно положително място за образование по физика. СУ „ Св. Климент Охридски “ е измежду най-престижните университети в Източна Европа. Конкретно в региона на астрономията, самоуверено мога да настоявам, че нашите студенти получават освен чудесно обучение, само че и опция да вършат просвета още от студентската пейка.
Wondering what's out there? You can and become an exoplanet watcher—no telescope needed! With your help, we'll discover and confirm new planets beyond our solar system.
— NASA (@NASA)
Може ли да ни разкажете малко повече за плана Exo-Restart? Какви са неговите съществени цели?
Една от самодейностите, които слагат България на картата на най-значимите научни проучвания, е работата на българската група по търсене на екзопланети. Тя е осъществена в границите на плана Exo-Restart. Негов началник е доктор Трифон Трифонов, който е приключил Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и е академик с голям опит и авторитет, един от най-хубавите откриватели на екзопланети в международен мащаб. През 2021 година доктор Трифонов завоюва конкурс за финансиране на научни планове и сътвори научна група в България, която да търси и изследва екзопланети. Тук желая да обясня, че екзопланета е всяка планета, която обикаля към звезда, друга от Слънцето. Благодарение на плана Exo-Restart и групата на доктор Трифонов, в която работя и аз, към този момент имаме 17 открити екзопланети. Проектът е извънредно сполучлив, като една от задачите му е да усъвършенства параметрите на всички открити досега екзопланети. Това значи, че ще се направи по-добра оценка на техните орбитални параметри и други значими данни, събрани от специалисти от целия свят.
Друга значима задача, несъмнено, е търсенето на нови екзопланети. Тук желая да загатна едно изобретение, което направихме дружно с екипа и публикувахме публикация за него под мое управление в края на март. На 936 светлинни години от Земята открихме система, в която има две екзопланети, които обикалят по доста характерен метод към своята звезда. Първата екзопланета прави две обиколки за същото време, за което втората (и по-отдалечена от звездата) прави една обиколка. Такъв гравитационен танц се назовава резонанс от вид 2:1. Подобни обекти са извънредно скъпи за учените, защото пазят загатна за образуването на цялата планетна архитектура. Нашето изобретение е втората сходна система, позната на науката изобщо.
From our exoplanet-hunting, a panorama of the southern sky.
Успешна ли беше 2023 година за българската астрономия? С какви открития ще бъде запомнена тя?
2023 година беше от голямо значение за българската астрономия. Това се дължи най-много на съществуването на нова инфраструктура под формата на телескопи, с които българските астрономи, изключително бъдещите такива, които се образоват във Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, ще могат да работят. Преди няколко години Министерството на образованието и науката започва националната пътна карта за научна инфраструктура, част от която е планът „ РАЦИО “ – Регионален астрономичен център за проучване и обучение. В рамките на този план, в интервала сред 2017 и 2023 година бяха осъществени разнообразни подготвителни научни действия, само че през тази година към този момент можем самоуверено да заявим, че България разполага с нови телескопи.
Ще стартира с най-новия и максимален телескоп, закупен в границите на плана „ РАЦИО “. Става въпрос за 1,5-метровия телескоп на НАО „ Рожен “ към Института по астрономия на Българска академия на науките. Той на процедура съставлява най-голямата инвестиция на българската страна в астрономическа инсталация от основаването на обсерваторията досега. За пръв път от над 40 години България обновява доста наличните си астрономически принадлежности. Телескопът беше открит публично през лятото на актуалната година, първите фрагменти, както и галерия със фотоси, направени с негова помощ, бяха показани през есента и сега следва телескопът да стартира дейна научна работа.
Едновременно с това, СУ „ Св. Климент Охридски “ и Шуменският университет „ Епископ Константин Преславски “ също могат да се похвалят с нови телескопи. Това ще им разреши да продължат да бъдат водачи в правенето на просвета и образованието по астрономия. Тук желая да подчертая нещо за всички, които сега са кандидат-студенти или им следва да бъдат такива – България е едно извънредно положително място за образование по физика. СУ „ Св. Климент Охридски “ е измежду най-престижните университети в Източна Европа. Конкретно в региона на астрономията, самоуверено мога да настоявам, че нашите студенти получават освен чудесно обучение, само че и опция да вършат просвета още от студентската пейка.
Wondering what's out there? You can and become an exoplanet watcher—no telescope needed! With your help, we'll discover and confirm new planets beyond our solar system.
— NASA (@NASA)
Може ли да ни разкажете малко повече за плана Exo-Restart? Какви са неговите съществени цели?
Една от самодейностите, които слагат България на картата на най-значимите научни проучвания, е работата на българската група по търсене на екзопланети. Тя е осъществена в границите на плана Exo-Restart. Негов началник е доктор Трифон Трифонов, който е приключил Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и е академик с голям опит и авторитет, един от най-хубавите откриватели на екзопланети в международен мащаб. През 2021 година доктор Трифонов завоюва конкурс за финансиране на научни планове и сътвори научна група в България, която да търси и изследва екзопланети. Тук желая да обясня, че екзопланета е всяка планета, която обикаля към звезда, друга от Слънцето. Благодарение на плана Exo-Restart и групата на доктор Трифонов, в която работя и аз, към този момент имаме 17 открити екзопланети. Проектът е извънредно сполучлив, като една от задачите му е да усъвършенства параметрите на всички открити досега екзопланети. Това значи, че ще се направи по-добра оценка на техните орбитални параметри и други значими данни, събрани от специалисти от целия свят.
Друга значима задача, несъмнено, е търсенето на нови екзопланети. Тук желая да загатна едно изобретение, което направихме дружно с екипа и публикувахме публикация за него под мое управление в края на март. На 936 светлинни години от Земята открихме система, в която има две екзопланети, които обикалят по доста характерен метод към своята звезда. Първата екзопланета прави две обиколки за същото време, за което втората (и по-отдалечена от звездата) прави една обиколка. Такъв гравитационен танц се назовава резонанс от вид 2:1. Подобни обекти са извънредно скъпи за учените, защото пазят загатна за образуването на цялата планетна архитектура. Нашето изобретение е втората сходна система, позната на науката изобщо.
From our exoplanet-hunting, a panorama of the southern sky.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ