За Дякона, в края на деня на обесването, когато НСО откарва политиците на вечеря
Отива си 19 февруари - денят, в който политиците показват надменно своето двуличие. Апостола споделил това, споделил това, а те все след неговите препоръки вървели. И република създали чиста и свята, както той заръчал. Те я създали, разбирате ли? Днес го загатват през целия ден, а след формалното удостояване, едвам ги отразят камерите и микрофоните, мерцедесите на НСО ще ги откарат на значими вечери, където ще редят депутатски листи и ще подписват мръсни покупко-продажби за идващите избори...
Само ден преди тази дата Онзи, дето се крие като незаконен, раздаваше национални пари на попове и ходжи, та да кажат на вярващите християни и мюсюлмани да гласоподават за него и партията му на изборите. За това ги дава, не за друго. И има вяра, че благодарностите им са искрени… Отпреди него те са се научили на лицемерие и по какъв начин да се кланят, когато получават. Отвратително. В навечерието на деня, когато Дякона е висящ на бесилото!
Някои в действителност не знаят що е позор!
По-добре да си спомним какво е написал Дядо Вазов в „ Епопея на забравените “:
Миралай Тефик бей, по ориенталски умен, усещал накъде върви правосъдният развой, само че и виждал по какъв начин почтено, по мъжки се държи подсъдимият. И сърцето му се изпълвало с почитание към него. В тези мигове на тежък дуел той забравял, че с българина са непримирими врагове и усещал, че желае да му помогне. След всеки разпит миралаят разбирал, че Левски е подготвен да одобри гибелта и няма за нищо на света нито да се откупи, нито да се съобщи. Затова, признавайки личното си проваляне, възкликнал пред своя асистент Орхан бей: " И аз, в случай че не бях турчин и в случай че не бях миралай, щях да потегли след този човек! "
Уплашен, Орхан бей го прекъснал: " Луд ли си, Тефик бей? Дирите на този човек свършват до бесилото! "
Тогава миралаят изрекъл оракулски думи: " Не - стартират от бесилото! Ние с тебе живеем, с цел да умрем, а този мъж умира, с цел да живее! "
***
По стичане на събитията националната певица Петкана Хъшова от софийското село Лозен станла очевидец на обесването на Левски. Нейният роман е записан от фолклористката и музиковедка Райна Костенцева и отпечатан в нейната книга " Моят роден край София ". Тя е щерка на възрожденския книжар Михаил Костенцев - сподвижник на Левски. Завършила е музикалното си обучение в Женева и станала професор. Владеела три езика. Общувала е с Яворов, Гео Милев, Пенчо Славейков и други ерудити от това време.
През 1943 година тя записва диалога си с баба Петкана, която тогава към този момент е 90-годишна, само че била с ясно схващане и избистрен разум. Като момиче Петкана била красива, естествено умна. Препоръчана била за слугиня на турски властник. Станала бавачка на двамата му сина - 5- и 6-годишни. През 1873 година била на 20 години. В деня на изтезанието на Левски беят поръчал на бавачката Петкана да се пременят тя и децата с нови облекла и да отидат да гледат по какъв начин " ще бесят гяурина Васил Левски, дето желал да смъкна султана и той да стане цар на гяурите ". Всички се запътили към бесилката, където се бил събрал доста народ. Петкана с децата на бея настанили най-отпред, при турските първенци, та да гледат и чуват добре.
Пред изповедника си отец Тодор Васил Левски споделил: " В младините си бях йеродякон Игнатий. Напуснах службата в схващане, че бях извикан да извършвам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена работа към поробеното родно място, която... нека... "
Сълза се отронила от очите му и той помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.
Пред самото бесило Васил Левски се изправил и безшумно запял турска ария. Тази ария останала в главата на Петкана и тя споделила, че ще я носи и в гроба си. И запяла още веднъж песента. Райна Костенцева се усъмнила, само че бабата споделила, че вижда случката като ден сегашен. В песента се казвало на славея да не пее повече, да не го буди, тъй като няма за къде към този момент да бърза.
В превод на български песента звучала по този начин:
Сега почувствах сърцето си,
черни кърви капят.
Не пей, славейо, имам време.
Нямам майка, татко,
не пей, славейо,
стой, имам време...
Васил Иванов Кунчев е най-високата мярка за порив към свободата, добрина, нравственост и етичност в нашата история. Единствената разлика сред Дякона и Христос е тази, че гробът господен е прочут, а гробът на Дякона още го търсим...
Фрог нюз
Само ден преди тази дата Онзи, дето се крие като незаконен, раздаваше национални пари на попове и ходжи, та да кажат на вярващите християни и мюсюлмани да гласоподават за него и партията му на изборите. За това ги дава, не за друго. И има вяра, че благодарностите им са искрени… Отпреди него те са се научили на лицемерие и по какъв начин да се кланят, когато получават. Отвратително. В навечерието на деня, когато Дякона е висящ на бесилото!
Някои в действителност не знаят що е позор!
По-добре да си спомним какво е написал Дядо Вазов в „ Епопея на забравените “:
Миралай Тефик бей, по ориенталски умен, усещал накъде върви правосъдният развой, само че и виждал по какъв начин почтено, по мъжки се държи подсъдимият. И сърцето му се изпълвало с почитание към него. В тези мигове на тежък дуел той забравял, че с българина са непримирими врагове и усещал, че желае да му помогне. След всеки разпит миралаят разбирал, че Левски е подготвен да одобри гибелта и няма за нищо на света нито да се откупи, нито да се съобщи. Затова, признавайки личното си проваляне, възкликнал пред своя асистент Орхан бей: " И аз, в случай че не бях турчин и в случай че не бях миралай, щях да потегли след този човек! "
Уплашен, Орхан бей го прекъснал: " Луд ли си, Тефик бей? Дирите на този човек свършват до бесилото! "
Тогава миралаят изрекъл оракулски думи: " Не - стартират от бесилото! Ние с тебе живеем, с цел да умрем, а този мъж умира, с цел да живее! "
***
По стичане на събитията националната певица Петкана Хъшова от софийското село Лозен станла очевидец на обесването на Левски. Нейният роман е записан от фолклористката и музиковедка Райна Костенцева и отпечатан в нейната книга " Моят роден край София ". Тя е щерка на възрожденския книжар Михаил Костенцев - сподвижник на Левски. Завършила е музикалното си обучение в Женева и станала професор. Владеела три езика. Общувала е с Яворов, Гео Милев, Пенчо Славейков и други ерудити от това време.
През 1943 година тя записва диалога си с баба Петкана, която тогава към този момент е 90-годишна, само че била с ясно схващане и избистрен разум. Като момиче Петкана била красива, естествено умна. Препоръчана била за слугиня на турски властник. Станала бавачка на двамата му сина - 5- и 6-годишни. През 1873 година била на 20 години. В деня на изтезанието на Левски беят поръчал на бавачката Петкана да се пременят тя и децата с нови облекла и да отидат да гледат по какъв начин " ще бесят гяурина Васил Левски, дето желал да смъкна султана и той да стане цар на гяурите ". Всички се запътили към бесилката, където се бил събрал доста народ. Петкана с децата на бея настанили най-отпред, при турските първенци, та да гледат и чуват добре.
Пред изповедника си отец Тодор Васил Левски споделил: " В младините си бях йеродякон Игнатий. Напуснах службата в схващане, че бях извикан да извършвам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена работа към поробеното родно място, която... нека... "
Сълза се отронила от очите му и той помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий.
Пред самото бесило Васил Левски се изправил и безшумно запял турска ария. Тази ария останала в главата на Петкана и тя споделила, че ще я носи и в гроба си. И запяла още веднъж песента. Райна Костенцева се усъмнила, само че бабата споделила, че вижда случката като ден сегашен. В песента се казвало на славея да не пее повече, да не го буди, тъй като няма за къде към този момент да бърза.
В превод на български песента звучала по този начин:
Сега почувствах сърцето си,
черни кърви капят.
Не пей, славейо, имам време.
Нямам майка, татко,
не пей, славейо,
стой, имам време...
Васил Иванов Кунчев е най-високата мярка за порив към свободата, добрина, нравственост и етичност в нашата история. Единствената разлика сред Дякона и Христос е тази, че гробът господен е прочут, а гробът на Дякона още го търсим...
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ