Невчесани мисли за днешния ни ден
Отидоха си един след различен жалони на нашата нематериалност. Отиват си тези опори, към които всеки мислещ българин се обръща в моменти на мъка, отвращение, яд, тъй като търси очакване в техния доказван десетилетия необхватен гений, безподобна човечност и величественост в нрав, правила и религия в българщината.
Дали душите български в този момент ще могат да се опрат на следовници, които наред с гений на сцена, намират предопределение в игри на волята, лотарийни пристрастия или щастливи " тото облаги "? Знае ли човек в нашия свят на разцвет единствено посредством финикийски знаци и развиване с хрумвания за еднопосочен билет! Може ли да се опре през днешния ден българинът на управленец, който уверено твърди, че " ние нямаме идея, по тази причина не можем да се оправим "? Не беше ли идеята дело на водачите, наричани през днешния ден водачи, която народът е таял дълго в сърцата преди превръщането й в девиз за нацията? И която би трябвало да е главната причина за дългоденствие във властта и цел освен за отстояване на позиции в ръководство? Как да се има вяра с любов на гении, които отварят заведения за хранене и ги кръщават с имена не български и изписани на латиница? Или се кълнат с патриотарска патетика в името на България, а и пръста си не помръдват да изградят да вземем за пример монумент на Яворов пред дома му на онази цялостна със заведения с непознати наименования " Витошка ", с цел да изразят благодарност освен към великото му поетично творчество, а и именитата му активност в името на Македония? Онази Македония, с която не могат да се схванат за общата история и общ език. Друг въпрос е дали им липсват знания исторически или експертен потенциал, само че най-малко да гледат по какъв начин го вършат другите към нас, когато отстояват своите ползи. Да бяха сложили на уместно място в столицата най-малко плоча с имената на тези българи от днешна Северна Македония, които са били темели в политиката, науката, дипломацията, военното дело, културата и креативните действия на майка България. На тези българи от Македония, които от времената на " строители на модерна България " са отдавали живот и дело за разцвет на Отечеството и идеята Македония. Става въпрос за това Отечество, което е приело и приютило милиони бежанци от Вардарска и Егейска Македония, когато там са обезбългарявали добити територии след злощастни за нас войни. А какво да кажем за образованието, което ни споделиха, че се сринало, само че в което няма почтено място за героичните страници от онази история, която сме уверени, че е обща. И в която да има страници за премеждия и тегоби за българите, останали в " старите земи ". Колко днешни българи знаят по какъв начин до 17 век в една Румъния са говорили и пишели на наш език, а и през днешния ден какъв брой български думи се употребяват оттатък Дунава? Няма незначителни стъпки, когато искаш да се поддържа духът български. Както го сподели единият от темелите, който изпратихме неотдавна " върна ме в София носталгията, макар любовта ми в Прага ". Да запазиш България в сърцето е това, което е крепило предците ни и ги е прибирало вкъщи.
Днес ни принудиха да си купуваме еднопосочни билети. И ни споделят, че няма да имаме военна натовска база на Черно море, пък един от Централно разузнавателно управление на САЩ / Филип Джиралди/ твърди по отношение на " координационния център във Варна ", че " Съединени американски щати са обезпечили на България модерни технологии, включващи разследващи средства, особено ориентирани против Русия ". Онази Русия, с която хем ще беседваме, хем ще възпираме. Иде тирада за оня Дядо Иван, който такъв-онакъв, само че дал хиляди свидни лични жертви, с цел да ни има като страна след 500 години османско иго. Робство, което през днешния ден се назовава господство или по-удобното за някои, по понятни аргументи, " наличие ". Не сме се " натискали за координационен център ", само че " в случай че за нещо сме се съгласили, то е вероятно за координационен център ", ни се споделя и българите, които към момента мислят, стартират да гледат някак озадачено. Иначе и те са за " дипломация и мир ". Като си знаем резултатите от войните, по никакъв начин, но по никакъв начин не желае повече българинът да води война. Той води война и то сполучливо, пък след това територията ни става по-малка. Как ще се обединят народ и властници, с цел да оцелее освен страната ни, само че и да обезпечава разцвет на народа български, в случай, че думи не съответстват с каузи? Когато се подменя смисълът, с цел да се прикриват поети задължения, чиято цел е повече от транспарантна? Как да се има вяра и да си купуваш билет и за връщане?
Или да повярваш, че мръсният въздух в София се дължи на горенето на дърва и въглища по домове български, когато в Италия, най-сетне, спрели десетки вагони с отпадък, подготвен за експорт в България? Фейк вести или насила за истината? Казва ли ти някой! Някой, който още веднъж ще би трябвало да прави ремонт на " Графа ", тъй като плочки сдадоха багажа, а градинката пред " Св.Седмочисленици " се наводни при не изключително мощния дъжд от последните дни.
А другояче сме постоянни, пораства Брутният вътрешен продукт, отличници сме по разноски за НАТО на база 3% от Брутният вътрешен продукт, радваме се на срещи пред камина, в централата в Брюксел. Тогава за какво хората гледат тъмно и мърморят, митингите се множат и то с блокади по пътища и новоизградени автомагистрали? Защо Перник няма вода по неразбираеми за обществото аргументи? И за какво всеки пътуващ до Гърция и Турция извършва поръчки на близки за медикаменти? Били по-евтини и ги има. Защо, за какво, край няма. Кой да ти каже!
Дали душите български в този момент ще могат да се опрат на следовници, които наред с гений на сцена, намират предопределение в игри на волята, лотарийни пристрастия или щастливи " тото облаги "? Знае ли човек в нашия свят на разцвет единствено посредством финикийски знаци и развиване с хрумвания за еднопосочен билет! Може ли да се опре през днешния ден българинът на управленец, който уверено твърди, че " ние нямаме идея, по тази причина не можем да се оправим "? Не беше ли идеята дело на водачите, наричани през днешния ден водачи, която народът е таял дълго в сърцата преди превръщането й в девиз за нацията? И която би трябвало да е главната причина за дългоденствие във властта и цел освен за отстояване на позиции в ръководство? Как да се има вяра с любов на гении, които отварят заведения за хранене и ги кръщават с имена не български и изписани на латиница? Или се кълнат с патриотарска патетика в името на България, а и пръста си не помръдват да изградят да вземем за пример монумент на Яворов пред дома му на онази цялостна със заведения с непознати наименования " Витошка ", с цел да изразят благодарност освен към великото му поетично творчество, а и именитата му активност в името на Македония? Онази Македония, с която не могат да се схванат за общата история и общ език. Друг въпрос е дали им липсват знания исторически или експертен потенциал, само че най-малко да гледат по какъв начин го вършат другите към нас, когато отстояват своите ползи. Да бяха сложили на уместно място в столицата най-малко плоча с имената на тези българи от днешна Северна Македония, които са били темели в политиката, науката, дипломацията, военното дело, културата и креативните действия на майка България. На тези българи от Македония, които от времената на " строители на модерна България " са отдавали живот и дело за разцвет на Отечеството и идеята Македония. Става въпрос за това Отечество, което е приело и приютило милиони бежанци от Вардарска и Егейска Македония, когато там са обезбългарявали добити територии след злощастни за нас войни. А какво да кажем за образованието, което ни споделиха, че се сринало, само че в което няма почтено място за героичните страници от онази история, която сме уверени, че е обща. И в която да има страници за премеждия и тегоби за българите, останали в " старите земи ". Колко днешни българи знаят по какъв начин до 17 век в една Румъния са говорили и пишели на наш език, а и през днешния ден какъв брой български думи се употребяват оттатък Дунава? Няма незначителни стъпки, когато искаш да се поддържа духът български. Както го сподели единият от темелите, който изпратихме неотдавна " върна ме в София носталгията, макар любовта ми в Прага ". Да запазиш България в сърцето е това, което е крепило предците ни и ги е прибирало вкъщи.
Днес ни принудиха да си купуваме еднопосочни билети. И ни споделят, че няма да имаме военна натовска база на Черно море, пък един от Централно разузнавателно управление на САЩ / Филип Джиралди/ твърди по отношение на " координационния център във Варна ", че " Съединени американски щати са обезпечили на България модерни технологии, включващи разследващи средства, особено ориентирани против Русия ". Онази Русия, с която хем ще беседваме, хем ще възпираме. Иде тирада за оня Дядо Иван, който такъв-онакъв, само че дал хиляди свидни лични жертви, с цел да ни има като страна след 500 години османско иго. Робство, което през днешния ден се назовава господство или по-удобното за някои, по понятни аргументи, " наличие ". Не сме се " натискали за координационен център ", само че " в случай че за нещо сме се съгласили, то е вероятно за координационен център ", ни се споделя и българите, които към момента мислят, стартират да гледат някак озадачено. Иначе и те са за " дипломация и мир ". Като си знаем резултатите от войните, по никакъв начин, но по никакъв начин не желае повече българинът да води война. Той води война и то сполучливо, пък след това територията ни става по-малка. Как ще се обединят народ и властници, с цел да оцелее освен страната ни, само че и да обезпечава разцвет на народа български, в случай, че думи не съответстват с каузи? Когато се подменя смисълът, с цел да се прикриват поети задължения, чиято цел е повече от транспарантна? Как да се има вяра и да си купуваш билет и за връщане?
Или да повярваш, че мръсният въздух в София се дължи на горенето на дърва и въглища по домове български, когато в Италия, най-сетне, спрели десетки вагони с отпадък, подготвен за експорт в България? Фейк вести или насила за истината? Казва ли ти някой! Някой, който още веднъж ще би трябвало да прави ремонт на " Графа ", тъй като плочки сдадоха багажа, а градинката пред " Св.Седмочисленици " се наводни при не изключително мощния дъжд от последните дни.
А другояче сме постоянни, пораства Брутният вътрешен продукт, отличници сме по разноски за НАТО на база 3% от Брутният вътрешен продукт, радваме се на срещи пред камина, в централата в Брюксел. Тогава за какво хората гледат тъмно и мърморят, митингите се множат и то с блокади по пътища и новоизградени автомагистрали? Защо Перник няма вода по неразбираеми за обществото аргументи? И за какво всеки пътуващ до Гърция и Турция извършва поръчки на близки за медикаменти? Били по-евтини и ги има. Защо, за какво, край няма. Кой да ти каже!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ