Отидох да гледам “Ръкомахане в Спокан знаейки само, че е

Отидох да виждам “Ръкомахане в Спокан ” знаейки единствено, че е режисура на Явор Гърдев. Не знаех нито кой е създателят, нито защо става дума, нито кой играе. Един ден по-късно съм изчела всичко за създателя и пиесата. Много неща ми харесаха – провокацията, черният комизъм, лекотата на текста и играта на актьорите. Най-вече пазенето на равновесие на ръба на допустимото и отвратителното. Първият половин час мина мъчно, само че сега, в който човек осъзнава, че от него се чака да захвърли предразсъдъците и да премине невидимата линия на парадокса, нещата стават повече от занимателни. Стига несъмнено, да преглътне бруталността на сюжета...
 Актьорите се оправят повече от отлично, моето изобретение е Павлин Петрунов, в ролята на „ чернилката ”. Иван Бърнев е на нормалната си висота, а Теодора Духовникова напряко ме изненада с толкоз органичната си игра. Публиката се влюби в Леонид Йовчев, чийто смахнат облик напълно объркваше картинката и внасяше спомагателна доза  трагикомизъм в така и така шантавата компания.
Автор на текста е Мартин Макдона, ирландски сценарист и драматург. Най-награждаваният му филм е „ В Брюж “, а постановката „ A Behanding in Spokane ” дебютира на нюйоркска сцена през 2010 година Главната роля извършва паметният за мен артист Кристофър Уокън и за нея е награден с „ Тони ”. Разбира се, за американската аудитория текстът на Макдона звучи доста по-провокативно в обществен и политически смисъл. Българският фен, който, знаем, не робува доста на политическа уместност и на болната за американското общество тематика за расизма, се смее от сърце. Но не се заблуждавайте, тази пиеса не е за утеха, не е за почивка, не е с цел да замести обичаното комедийно тв шоу в петък вечер.  Тя е с цел да сипе малко черно в бялата багра и да забележим какво ще стане.