Как един смъртен се надсмя над смъртта
Отиде си един от най-големите. Да кажа, че той беше единствено извънреден актьор, би означавало непростимо да подценя неговата персона, наличие и завет. Напусна ни Дейвид Боуи – подстрекател на генерации музиканти, цяла една епоха в английската и международната музика. Всъщност, до момента в който пиша този текст, съзнавам, че за човек като него даже най-възхваляващите слова и избрания биха били просто една рамка.
Дейвид Боуи беше персона отвън всевъзможни ограничавания и в същото време смъртен, който въобще не се приемаше насериозно. Говоря, като че ли го познавам? Така се усещам и по този начин го усещам. Може би тъй като е в живота ми, откогато бях на 10 години и с отворена уста гледах кино лентата „ Лабиринт “ с оня неудържим пънкар-магьосник, който сънувах седмици по-късно. Може би тъй като ми лиши време и несъмнено равнище на израстване, с цел да стартира добре да разбирам музиката му и когато това се случи, тази музика стартира да бъде с мен в положително и в зло.Отне ми време и несъмнено равнище на израстване, с цел да стартира добре да разбирам музиката му
Няма да върша ретроспекция на шедьоврите, основани от Боуи, нито имам претенцията да познавам дискографията му, по този начин като някои мои другари. Аз съм по възприятията, а възприятията, които остави известието за гибелта му, бяха ужас, празнина и самотност. Аз и милиони хора по целия свят се почувствахме осиротели, тъй като подсъзнателно вярвахме, че той е безконечен, че е невредим за времето и тленността.Аз и милиони хора по света се почувствахме осиротелиДокато виждам “Lazarus ” („ Лазар “), последното видео на Боуи (сингъл от прощалния му албум „ Blackstar “ и публично публикуван на 17 декември 2015 г.) съзнавам,че в действителност е по този начин. Виждам лицето и тялото на раково-болен покойник. Всички заболели от рак си наподобяват, в тях няма вяра, няма светлина, а кожата им стартира да бледнее и прозира. Болестта ненаситно ги яде от вътрешната страна като противен червей, до момента в който останат единствено обвивките. И край.
Но не и при Боуи. Той е толкоз жив, в него има някаква мощна, искряща, извънземна сила. Забавлява се, театралничи, жестикулира и като че ли се надсмива над гибелта. Въпреки тъгата си, самата аз неумишлено стартирам да се дръзвам, гледайки индивида, който съумя да победи, обезсили и подчини даже “онази с косата “ на своите креативен прищевки и планове. А по-късно ѝ сподели междинен пръст и отлетя, с цел да се трансформира в звездния човек, за който пее в “Starman ”.
И в случай че Христос възкреси Лазар на четвъртия ден след гибелта му, то Дейвид Боуи няма потребност от непозната помощ, с цел да живее. Него гибелта не може да го доближи.
Дейвид Боуи беше персона отвън всевъзможни ограничавания и в същото време смъртен, който въобще не се приемаше насериозно. Говоря, като че ли го познавам? Така се усещам и по този начин го усещам. Може би тъй като е в живота ми, откогато бях на 10 години и с отворена уста гледах кино лентата „ Лабиринт “ с оня неудържим пънкар-магьосник, който сънувах седмици по-късно. Може би тъй като ми лиши време и несъмнено равнище на израстване, с цел да стартира добре да разбирам музиката му и когато това се случи, тази музика стартира да бъде с мен в положително и в зло.Отне ми време и несъмнено равнище на израстване, с цел да стартира добре да разбирам музиката му
Няма да върша ретроспекция на шедьоврите, основани от Боуи, нито имам претенцията да познавам дискографията му, по този начин като някои мои другари. Аз съм по възприятията, а възприятията, които остави известието за гибелта му, бяха ужас, празнина и самотност. Аз и милиони хора по целия свят се почувствахме осиротели, тъй като подсъзнателно вярвахме, че той е безконечен, че е невредим за времето и тленността.Аз и милиони хора по света се почувствахме осиротелиДокато виждам “Lazarus ” („ Лазар “), последното видео на Боуи (сингъл от прощалния му албум „ Blackstar “ и публично публикуван на 17 декември 2015 г.) съзнавам,че в действителност е по този начин. Виждам лицето и тялото на раково-болен покойник. Всички заболели от рак си наподобяват, в тях няма вяра, няма светлина, а кожата им стартира да бледнее и прозира. Болестта ненаситно ги яде от вътрешната страна като противен червей, до момента в който останат единствено обвивките. И край.
Но не и при Боуи. Той е толкоз жив, в него има някаква мощна, искряща, извънземна сила. Забавлява се, театралничи, жестикулира и като че ли се надсмива над гибелта. Въпреки тъгата си, самата аз неумишлено стартирам да се дръзвам, гледайки индивида, който съумя да победи, обезсили и подчини даже “онази с косата “ на своите креативен прищевки и планове. А по-късно ѝ сподели междинен пръст и отлетя, с цел да се трансформира в звездния човек, за който пее в “Starman ”.
И в случай че Христос възкреси Лазар на четвъртия ден след гибелта му, то Дейвид Боуи няма потребност от непозната помощ, с цел да живее. Него гибелта не може да го доближи.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ