Отглеждаме и възпитаваме деца, родени във времето на тотално присъствие

Отглеждаме и възпитаваме деца, родени във времето на тотално наличие на цифровите технологии във всички области на живота. Това неизбежно се отразява върху светоусещането, полезностите, държанието, общуването, ученето и така нататък на младите. Дори да не го разбираме, усещаме го и постоянно се усещаме безпомощни в опитите си да поддържаме естествени връзки, да се грижим за здравето, сигурността и развиването им по познатите ни способи. Безпокоим се от часовете, които децата прекарват пред екрана, от заплахите, които се крият в мрежата, гневим се, когато младежът даже не ни вижда, потопен в чата, игра или тъпи клипчета. Как да ги предпазим, да им осигурим положително бъдеще и щастливи връзки?

Изискванията към родителите са големи и на терена на софтуерните новости те най-често са най-малко с една крачка след децата си и заинтригуваните от въвличането им в клопките на виртуалната действителност. Имаме ли потребни ходове в тази привидно изгубена борба. Както всяка връзка, и връзката деца-родители е двустранна, правила и условия има и към двете страни и не трябва да се колебаем да настояваме за спазването им. Това обаче ще се случи, в случай че сме построили здрава и топла връзка с децата си преди и отвън цифровото, в случай че посредством личното си отношение и държание сме им посочили, че живият човек до нас е по-голям от устройството и виртуалния събеседник и в случай че сами имаме вяра, че това, което ние умеем, знаем и вършим в действителния свят е значимо и скъпо.

Не е елементарно, тъй като този път връзката е сред два свята, споделя Доника Боримечкова, възпитател, психолог, член на Българското общество за лаканианска психоанализа, на асоциация „ Родители “ и Българския център за безвреден интернет, в рубриката „ Всичко за образованието “.