От А до Ям: Скариди в лятна вечер
Отгледана съм на къмпинг Градина и от дребна знам, че с цел да преживееш някои хубави неща, би трябвало да си подготвен да се поизцапаш. Да избереш мястото деликатно, да разкървавиш колената, до момента в който помагаш за опъването на палатката. Да полепнат по ръцете ти люспи на пресни попчета, да събереш примамка за червеноперките, които ще уловиш в оня напоителен канал зад къмпинга, да махаш нишките на скаридите, да белиш огромните печени червени чушки... Ето по този начин се случваха тези вълшебни лета на 80-те, в които като диви деца играехме по през целия ден, а вечерите завършвахме в скута на баща на плажа под звездното небе, загледани в пръчката, с която побутваше жарта под ламарината, върху която големи черни миди се предаваха, отваряйки черупките си, а ние, децата, заслушани в жуженето на щурци и диалози на възрастни за първи път разбирахме какво е щастието.
Днес нямаме към този момент тези мигове във времето нито имаме това море, само че от това детство за мен останаха две неща: не разбирам почивката наложително като излежаване и комфорт и нямам проблем да се изцапам, с цел да получа каквото желая.Скаридите и рибата се оказват проблем за всичките ми посетители, които с огромен възторг идват да оказват помощ, само че на часа щом видят рибешка глава, напущат кухнята. Скаридите също – доста хора не знаят по какъв начин да ги почистят и купуват постоянно почистени, подготвени и замразени скариди, вместо пресни и цели; само че е задоволително да си опитал, с цел да познаеш голямата разлика. За мен замразените скариди имат мирис на лекарство и усет на гума. А почистването на пресните скариди е доста по-лесно, в сравнение с очаквате.
Скаридата е симпатично създание, което живее близо и по дъното на морето. Те са висши ракообразни. Имат доста твърда обвивка, която е сегментирана и мека месеста сърцевина. Също по този начин имат голям брой крачета и опашка. В множеството случаи когато купувате скариди в магазина, главите им са махнати, само че не постоянно. Понякога се продават и напълно почистени, само че аз в никакъв случай не предпочитам такива, тъй като от люспите става прелестен бульон, който, в случай че се концентрира, е превъзходен като сос за скариди и миди. Опашките също могат да се отстранят, само че аз ги оставям, тъй като наподобяват добре, а и тъкмо там скаридата може да се хване, което е надалеч по-приятно от набождането им с вилица да вземем за пример. Зад щанда се намират оранжеви (тоест са авансово обработени) и в естествения им необработен сивкав цвят (ако можете, постоянно предпочитайте такива). Не се предлага да се замразяват – скаридите се купуват и употребяват в същия ден. Почернели опашки са белег за развалящ се артикул и се изхвърлят.
Как се почистват? Преди готвене - преди всичко, в случай че скаридата има глава, би трябвало да се в профил. За беленето има два метода. Единият е на ръка, другият с дребна ножица. По-лесно става, когато се белят на ръка. Скаридата се обръща с коремната част към вас, хващат се двете страни (крачетата) и се отваря черупката в посока към гърба.
Методът с ножицата е противоположен. Реже се по дължината на твърдата гръбна част на скаридата и се отварят двете елементи към корема.
Ако опитате и двата метода, ще разберете кой е вашият – аз избирам беленето на ръка, тъй като без значение че е по-цапащо, е по-лесно, скаридите остават цели и е по-бързо.
Освен главата и черупката, за разчистване е и т. нар „ вена “. Това в действителност не е вена, а е храносмилателният тракт на скаридата. Той минава по дължината на гръбната част и откакто скаридата е обелена, се отстранява, като се прави дребен срез по гръбната част и с острието на ножа се отстранява. Дори да изядете скарида с останала „ вена “, вероятността нещо да ви стане е оскъдна до никаква, само че усетът може да се промени.
След като усвоите чистенето на пресни скариди, не остава друго, с изключение на да намерите обичаните си способи да ги приготвите. Най-лесният метод е да ги приготвите на тиган, с масло и чесън - по две минути на страна, и са подготвени!
Лятото занапред следва!
Повече от Елена можете да намерите на фейсбук страницата Italian Days.
Днес нямаме към този момент тези мигове във времето нито имаме това море, само че от това детство за мен останаха две неща: не разбирам почивката наложително като излежаване и комфорт и нямам проблем да се изцапам, с цел да получа каквото желая.Скаридите и рибата се оказват проблем за всичките ми посетители, които с огромен възторг идват да оказват помощ, само че на часа щом видят рибешка глава, напущат кухнята. Скаридите също – доста хора не знаят по какъв начин да ги почистят и купуват постоянно почистени, подготвени и замразени скариди, вместо пресни и цели; само че е задоволително да си опитал, с цел да познаеш голямата разлика. За мен замразените скариди имат мирис на лекарство и усет на гума. А почистването на пресните скариди е доста по-лесно, в сравнение с очаквате.
Скаридата е симпатично създание, което живее близо и по дъното на морето. Те са висши ракообразни. Имат доста твърда обвивка, която е сегментирана и мека месеста сърцевина. Също по този начин имат голям брой крачета и опашка. В множеството случаи когато купувате скариди в магазина, главите им са махнати, само че не постоянно. Понякога се продават и напълно почистени, само че аз в никакъв случай не предпочитам такива, тъй като от люспите става прелестен бульон, който, в случай че се концентрира, е превъзходен като сос за скариди и миди. Опашките също могат да се отстранят, само че аз ги оставям, тъй като наподобяват добре, а и тъкмо там скаридата може да се хване, което е надалеч по-приятно от набождането им с вилица да вземем за пример. Зад щанда се намират оранжеви (тоест са авансово обработени) и в естествения им необработен сивкав цвят (ако можете, постоянно предпочитайте такива). Не се предлага да се замразяват – скаридите се купуват и употребяват в същия ден. Почернели опашки са белег за развалящ се артикул и се изхвърлят.
Как се почистват? Преди готвене - преди всичко, в случай че скаридата има глава, би трябвало да се в профил. За беленето има два метода. Единият е на ръка, другият с дребна ножица. По-лесно става, когато се белят на ръка. Скаридата се обръща с коремната част към вас, хващат се двете страни (крачетата) и се отваря черупката в посока към гърба.
Методът с ножицата е противоположен. Реже се по дължината на твърдата гръбна част на скаридата и се отварят двете елементи към корема.
Ако опитате и двата метода, ще разберете кой е вашият – аз избирам беленето на ръка, тъй като без значение че е по-цапащо, е по-лесно, скаридите остават цели и е по-бързо.
Освен главата и черупката, за разчистване е и т. нар „ вена “. Това в действителност не е вена, а е храносмилателният тракт на скаридата. Той минава по дължината на гръбната част и откакто скаридата е обелена, се отстранява, като се прави дребен срез по гръбната част и с острието на ножа се отстранява. Дори да изядете скарида с останала „ вена “, вероятността нещо да ви стане е оскъдна до никаква, само че усетът може да се промени.
След като усвоите чистенето на пресни скариди, не остава друго, с изключение на да намерите обичаните си способи да ги приготвите. Най-лесният метод е да ги приготвите на тиган, с масло и чесън - по две минути на страна, и са подготвени!
Лятото занапред следва!
Повече от Елена можете да намерите на фейсбук страницата Italian Days.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ