От А до Ям: Скариди в лятна вечер
Отгледана съм на къмпинг " Градина " и от дребна знам, че с цел да преживееш някои хубави неща, би трябвало да си подготвен да се поизцапаш. Да избереш мястото деликатно, да разкървавиш колената, до момента в който помагаш за опъването на палатката. Да полепнат по ръцете ти люспи на пресни попчета, да събереш примамка за червеноперките, които ще уловиш в оня напоителен канал зад къмпинга, да махаш нишките на скаридите, да белиш огромните печени червени чушки...
Ето по този начин се случваха тези вълшебни лета на 80-те, в които като диви играехме по през целия ден. Вечерите завършвахме в скута на баща на плажа под звездното небе, загледани в пръчката, с която побутваше жарта под ламарината. Върху нея големи черни миди се предаваха, отваряйки черупките си, а ние, децата, заслушани в жуженето на щурци и диалози на възрастни за първи път разбирахме какво е щастието.
Днес нямаме към този момент тези мигове във времето, нито имаме това море, само че от това детство за мен останаха две неща : не разбирам почивката наложително като излежаване и комфорт и нямам проблем да се изцапам, с цел да получа каквото желая.
Скаридите и рибата се оказват проблем за всичките ми посетители, които с огромен възторг идват да оказват помощ, само че на часа щом видят рибешка глава, напущат кухнята. Скаридите също – доста хора не знаят по какъв начин да ги почистят и купуват постоянно почистени, подготвени и замразени скариди, вместо пресни и цели. Но е задоволително да си опитал, с цел да познаеш голямата разлика. За мен замразените скариди имат мирис на лекарство и усет на гума. А почистването на пресните скариди е доста по-лесно, в сравнение с очаквате.
Скаридата е симпатично създание, което живее близо и по дъното на морето. Те са висши ракообразни. Имат доста твърда обвивка, която е сегментирана, и мека месеста сърцевина. Също по този начин имат голям брой крачета и опашка. В множеството случаи когато купувате скариди в магазина, главите им са махнати, само че не всеки път. Понякога се продават и напълно почистени, само че аз в никакъв случай не предпочитам такива, тъй като от люспите става прелестен бульон, който, в случай че се концентрира, е превъзходен като сос за скариди и миди. Опашките също могат да се отстранят, само че аз ги оставям, тъй като наподобяват добре, а и тъкмо там скаридата може да се хване, което е надалеч по-приятно от набождането им с вилица да вземем за пример. Зад щанда се намират оранжеви (тоест предварително обработени) и в естествения им необработен сивкав цвят (ако можете, постоянно предпочитайте такива). Не се предлага да се замразяват – скаридите се купуват и употребяват в същия ден. Почернели опашки са белег за развалящ се артикул и се изхвърлят.
Как се почистват? Преди готвене преди всичко, в случай че скаридата има глава, тя би трябвало да се в профил. За беленето има два метода. Единият е на ръка, другият е с дребна ножица. По-лесно става, когато се белят на ръка. Скаридата се обръща с коремната част към вас, хващат се двете страни (крачетата) и се отваря черупката в посока към гърба.
Методът с ножицата е противоположен. Реже се по дължината на твърдата гръбна част на скаридата и се отварят двете елементи към корема.
Ако опитате и двата метода, ще разберете кой е вашият – аз избирам беленето на ръка, тъй като без значение че е по-цапащо, е по-лесно, скаридите остават цели, а и е по-бързо.
Освен главата и черупката за разчистване е и така наречен вена. Това в действителност не е вена, а е храносмилателният тракт на скаридата. Той минава по дължината на гръбната част и откакто скаридата е обелена, се отстранява, като се прави дребен срез по гръбната част и с острието на ножа се отстранява. Дори да изядете скарида с останала вена, вероятността да ви стане нещо, е оскъдна до никаква, само че усетът може да се промени.
След като усвоите чистенето на пресни скариди, не остава друго, с изключение на да намерите обичаните си способи да ги приготвите. Най-лесният метод е да ги приготвите на тиган, с масло и чесън. По две минути на страна и са подготвени!
Ето по този начин се случваха тези вълшебни лета на 80-те, в които като диви играехме по през целия ден. Вечерите завършвахме в скута на баща на плажа под звездното небе, загледани в пръчката, с която побутваше жарта под ламарината. Върху нея големи черни миди се предаваха, отваряйки черупките си, а ние, децата, заслушани в жуженето на щурци и диалози на възрастни за първи път разбирахме какво е щастието.
Днес нямаме към този момент тези мигове във времето, нито имаме това море, само че от това детство за мен останаха две неща : не разбирам почивката наложително като излежаване и комфорт и нямам проблем да се изцапам, с цел да получа каквото желая.
Скаридите и рибата се оказват проблем за всичките ми посетители, които с огромен възторг идват да оказват помощ, само че на часа щом видят рибешка глава, напущат кухнята. Скаридите също – доста хора не знаят по какъв начин да ги почистят и купуват постоянно почистени, подготвени и замразени скариди, вместо пресни и цели. Но е задоволително да си опитал, с цел да познаеш голямата разлика. За мен замразените скариди имат мирис на лекарство и усет на гума. А почистването на пресните скариди е доста по-лесно, в сравнение с очаквате.
Скаридата е симпатично създание, което живее близо и по дъното на морето. Те са висши ракообразни. Имат доста твърда обвивка, която е сегментирана, и мека месеста сърцевина. Също по този начин имат голям брой крачета и опашка. В множеството случаи когато купувате скариди в магазина, главите им са махнати, само че не всеки път. Понякога се продават и напълно почистени, само че аз в никакъв случай не предпочитам такива, тъй като от люспите става прелестен бульон, който, в случай че се концентрира, е превъзходен като сос за скариди и миди. Опашките също могат да се отстранят, само че аз ги оставям, тъй като наподобяват добре, а и тъкмо там скаридата може да се хване, което е надалеч по-приятно от набождането им с вилица да вземем за пример. Зад щанда се намират оранжеви (тоест предварително обработени) и в естествения им необработен сивкав цвят (ако можете, постоянно предпочитайте такива). Не се предлага да се замразяват – скаридите се купуват и употребяват в същия ден. Почернели опашки са белег за развалящ се артикул и се изхвърлят.
Как се почистват? Преди готвене преди всичко, в случай че скаридата има глава, тя би трябвало да се в профил. За беленето има два метода. Единият е на ръка, другият е с дребна ножица. По-лесно става, когато се белят на ръка. Скаридата се обръща с коремната част към вас, хващат се двете страни (крачетата) и се отваря черупката в посока към гърба.
Методът с ножицата е противоположен. Реже се по дължината на твърдата гръбна част на скаридата и се отварят двете елементи към корема.
Ако опитате и двата метода, ще разберете кой е вашият – аз избирам беленето на ръка, тъй като без значение че е по-цапащо, е по-лесно, скаридите остават цели, а и е по-бързо.
Освен главата и черупката за разчистване е и така наречен вена. Това в действителност не е вена, а е храносмилателният тракт на скаридата. Той минава по дължината на гръбната част и откакто скаридата е обелена, се отстранява, като се прави дребен срез по гръбната част и с острието на ножа се отстранява. Дори да изядете скарида с останала вена, вероятността да ви стане нещо, е оскъдна до никаква, само че усетът може да се промени.
След като усвоите чистенето на пресни скариди, не остава друго, с изключение на да намерите обичаните си способи да ги приготвите. Най-лесният метод е да ги приготвите на тиган, с масло и чесън. По две минути на страна и са подготвени!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ