Евреин предлага Хитлер за орден „Железен кръст“ – каква е тайната зад тази награда
Отдавна знаем, че пътят към пъкъла е застлан с положителни планове. Понякога те могат да се върнат и да ни трансформират вечно, а различен път да бъдат от изгода. В навечерието на Втората Световна война ще открием, че за разрухата на един целия свят имаме потребност единствено от един човек. Едва ли би трябвало да обясняваме цялото родословие на Адолф Хитлер, той е повече от прочут, само че от време на време е забавно да обърнем внимание на хората, които са помогнали по някакъв метод да се извиси до позицията, в която може да диктува разпоредбите за една нация, а по-късно и на цяла Европа. Адолф е прочут със своята ненавист към евреите и това също няма да се разяснява в този материал, само че в случай че разгледаме малко по-подробно всички срещи, можем бързо да попаднем на една забавна процедура – фюрерът има много съществено връзки към някои от своите любимци.
Поне по този начин ги разказват, само че даже и на власт, немският деспот не може да отхвърли, че разполага с някои доста правилни другари, на които разрешава да обитават, въпреки и да попадат в черния му лист. Най-вероятно сте чували историята на Едуард Блох – това е лекарят, който оказва помощ на фамилията на Адолф и го лекува гратис, както и майка му. Никога не взима пари, само че в същото време постоянно е на линия, когато е издирван от бедното семейство. Едуард по-късно се радва на доста сериозна защита по време на издигането на нацистите и получава правото да напусне Германия напълно умерено, без да има никакви проблеми. Очевидно е, че положителното в този миг освен може да се оцени. Впрочем е ясно, че Хитлер е изпращал свои картини на лекаря за признателност, че в миналото му е помогнато безплатно.
При експлоадирането на Първата Световна война, Адолф е доброволец в Баварската войска, само че съгласно бюрокрацията не е трябвало да се бори там, откакто е австрийски жител. Проблемът обаче е, че никой не е обърнал внимание и скоро младият Адолф е изпратен като куриер на фронта. Обикаля западния фронт и като цяло вижда сраженията на защитните линии със Франция и Белгия. През останалото време е причислен в щаба. Макар и да е предпазен по-дълбоко, младият австриец въпреки всичко съумява да види военни дейности. Ранен е за първи път в Сома при опит да извърши дълга си и да даде нужните данни за борбата. Вярвате или не, Адолф е имал за пълководец – евреин. По това време лейтенант Хюго Гутман схваща, че неговият зависещ е дал всичко допустимо от себе си, с цел да извърши дълга и го номинира за ордена Железен кръст първа степен. Такъв се дава извънредно рядко, имайки поради неговия чин, само че бойците би трябвало да се награждават.
Не е ясно какви са били връзките сред двамата бойци на фронта, само че знаем какво се случва по-късно в историята и по какъв начин се развива активността на Хитлер в бъдеще. По това време в немската войска служат близо 12 000 евреи. По време на Втората Световна война ще видим, че фюрерът носи единствено два ордена – кръстът и още един медал, който маркира, че е бил раняван в борба. Малко след края на Първата Световна война, Хюго напуща армията и остава в запаса с чин лейтенант. През 1933 година подава молба за военна пенсия. През 1933 година неговият зависещ още не е съумял да вземе властта, а пенсията е била обезпечена за всички ветерани, в това число и евреи от президента Пол декор Хинденбург. Тук става и много забавният миг, тъй като след промяната на властта, Хюго би трябвало да изгуби своята пенсия и да бъде изпратен в лагер. Има една детайлност, това в никакъв случай не се случва.
Хитлер е мъжът седнал в дясно.
Лейтенантът продължава да получава своите средства без никакви проблеми и даже не губи своето немско поданство, както се вижда при останалите ветерани. През есента на 1938 година е задържан от Гестапо, само че съгласно разнообразни източници, офицерите знаели тъкмо кой задържат и не били непознати на концепцията, че Хитлер няма да остане изключително удивен от тази вест. Хюго не прекарва доста време зад решетките и след това е освободен. Въпреки протекциите е станало ясно, че рано или късно всички евреи ще получат много по-сурови наказания. През 1940 година преди началото на немските нашествия, Гутман имигрира със своето семейство в Съединени американски щати. Там стартира да работи като търговец на пишещи машини. Установява се в Сейнт Луис и сменя името си на Хенри Джордж Грант. Най-вероятно се е опитвал да скрие своите връзки и връзки с индивида, който в този момент трансформира света и е виновен за гибелта в най-красивия вероятен набор. В доста връзки ще открием, че историците подозират Първата Световна война за развиването на буйния темперамент на Адолф, както и фактът, че тогава стартира да се поражда концепцията по отношение на национализма.
При разглеждането на някои от дневниците на бойните приятели от същия интервал, Хитлер не се радва на толкоз доста внимание и геройствата му не са чак толкоз извисяващи, затова идва и въпросът за извоюваните ордени. Според описанията, които ще открием там, Адолф в никакъв случай не е показал антисеметизъм на фронта. Никога не е бил и героят, който не е съумял да зърне успеха на немската войска, заради простата причина, че прякорът му бил „ Прасето в гръб “. В по-голямата част от войната е бил в щаба и там заплахата е била доста по-ниска. Качество като храброст и национализъм също не можели да се виждат, изключително откакто множеството му сътрудници го следили по какъв начин се мъчи да отвори консерва със своя щик. В редица дневници, доброволецът не бил основан за война, по-скоро нямал тези качества или най-малко още не били развити.
Описват го като човек, който са срещали, не могат да го нарекат известен или не толкоз известен, както се досещаме. В свободното си време не пишел писма, само че и не пиел, а обръщал внимание на политическите книги, като в останалото време рисувал, само че основаните произведения рядко можели да се оценят като шедьовър. Това, което Хюго можел да забележи е, че е бил изключително дисциплиниран пред началството. Според доктор Томас Вебер, преценката по отношение на пощальоните е малко размита и до момента в който ние си представяме, че Адолф е тичал сред окопите, заобикаляйки вражеския огън, а батальонен – правил е направления сред самите дивизии, само че не и на фронтовата линия.
Според писмата на Алоис Шнелдорфер, сътрудник на Хитлер на фронта, работата му била да се обажда като пощенска служителка на другите елементи и понякога да вика пощальони, които да носят пратките по разнообразни направления, само че не и да ги изпраща на фронта, нормално за него има други готови бойци. Алоис можел да пие по литър бира дневно под сянката на всяко едно определено дърво, затова можел да се наслаждения на удоволствието и спокойствието вкъщи. Д-р Вебер открива, че въпросният втори клас на ордена „ Железен кръст “, можел да се раздава за най-различни триумфи и не е чак такава полезност. Моралът на бойците трябвало да се увеличи доста, затова награди имало за всички.
Същият професор счита, че Хюго в никакъв случай не е бил освободен или защитаван от Хитлер, най-малко не и за бягството му от пандиза. Според информацията, самите Секретен сътрудник бойци не били чак такива антисемити, Гутман помолил един от пазачите на пандиза, призовавайки положителният католик в него да го освободи. Малко по-късно ветеранът е потърсил помощта на други ветерани отт фронта, които да обезпечат безвредно прекосяване. Една от доста честите неточности е, че множеството ветерани от частта на Хитлер, изразявали висока поддръжка към него, когато пристигнало времето за взимане на властта.
Хитлер изпращал картички на всички от дивизията си, само че получил студено отношение още през 1922 година Само няколко индивида от ветераните стават нацисти. Това подсказва единствено едно, Хитлер е посочил същинското си лице малко след военната и икономическата рецесия, която настава след Първата Световна война и тъкмо това го трансформира в един изключително нечовечен човек. А в случай че желаеме да размахваме пръсти по отношение на Втората Световна война, то тогава дано не забравяме чий е израза „ Бошите ще платят за всичко! “.
Снимки: Wikipedia
