Руми Илиева: Всеки трябва да намери своята кауза
Отдавна проследявам плановете на Руми Илиева и от време на време се чудя дали денонощието за нея няма 48 часа. От години тя прави страхотни стратегии за тренировки, които могат да се практикуват в домашни условия, както и изготвя режими, с които трансформира не просто визията, само че и живота на доста дами. Голяма част от стратегиите й за спорт и хранене са изцяло безвъзмездни, тъй като Руми има вяра, че всеки има право на достъп до здраве. След като стана майка, тя като че ли въобще не понижи темпото – а стартира да създава и натурална козметика. Една от най-новите й начинания е събиране на средства за закупуване на кувьози за недоносени бебета. Първият към този момент пътува към болничното заведение в Горна Оряховица.
Защо реши да отделяш от облагите си от продажбата на твоята козметика и подготвителни стратегии тъкмо за кувьози за недоносени бебета?
Всичко стартира, до момента в който бях бременна. С мен се свърза Деси Николова, която искаше да събира средства за пазаруване на кувьози, имаше си персонална мотивация за това. Беше написала книга за бременността си и търсеше метод да я издаде. Спонсорирах издаването на книгата и от продажбите й бяха закупени първите кувьози.
След като родих, си дадох сметка какви късметлии сме да имаме крепко дете и каква голяма болежка и боязън щяхме да преживеем, в случай че се постановяваше престой в кувьоз. Често се раждат недоносени бебета, които нямат други здравословни провокации и единствено би трябвало да им се обезпечи предпазената среда на кувьоза. И поради остарели кувьози тези здрави бебета е допустимо да получат увреждания за цялостен живот.
Побъркваше ме мисълта, че съществува нещо, което може да помогне на бебета да се развият здрави, а за него няма пари. И тъй като имам вяра, че в случай че искаш и можеш да направиш нещо, то би трябвало да го направиш, взех решение, че от всички мои бизнеси ще отстранявам средства за закупуване на кувьози. Отделям избран % от всички продажби на козметиката ми, както и постоянно имам подготвителна стратегия, която продавам с благотворителна цел. Мисля си, че в случай че всеки човек откри своята идея, ще ни е надалеч по-добре на Земята.:) Кауза може да бъде всеки ден да даряваш на безприютен остатъка от вечерята си. Или да отидеш в дом за деца и да им дариш опита си – да ги учиш и да им показваш това, което можеш, като даряваш от времето си и децата там получават по този начин нужните им човешки контакт и обществени умения. Не е нужно всичко да има финансово измерение.
Казваш, че всичко, което създаваш – козметика, тренировки, режими – за теб е идея.
Предпочитам да върша неща, които са смислени, като се изключи че са бизнес. В началото, когато започнах да се занимавам с тренировки и да сготвям по-здравословни версии на известни десерти, не знаех, че това може да промени живота на човек. При мен всичко стартира от това, че желаех да се усещам добре, тъй като имам Хашимото, а с него не се усещах добре. Когато вкарах тренировките и чистото хранене, последователно започнах да усещам по какъв начин качеството на живота ми се покачва доста. Не чаках, че ще се усещам изцяло здрава от това, че упражнявам 5 пъти седмично по 20 минути и изключвам модифицираните храни. След доста изследвания разбрах, че съм от хората, на чието здраве влияе всичко, което се допира до тях. Изхвърлих стандартните почистващи препарати и козметика и започнах да ги замествам с натурални други възможности.
Като видя някъде проблем, аз не виждам стена, в която да си бутам главата, а опция да намеря решението му.
Кауза ли е още веднъж това, че предоставяш доста безвъзмездни стратегии за тренировки – за начинаещи, за напреднали, за бременни, за заети хора?
Винаги съм вярвала, че всеки човек има право на достъп до здраве. Тренировките са здраве. Имам няколко стотин безвъзмездни тренировки и всеки, който има потребност и предпочитание, може да тренира с тях месеци наред, да не кажа даже години…
Най-новата ти стратегия се назовава PUSH. Тя с какво е по-различна?
Това е програмата, с която аз се връщам назад в играта. Моето възобновяване след раждане не беше леко и продължи дълго. Започнах да упражнявам към 2 месеца след раждането, само че всичко беше доста мъчно и друго. Тренирах, едвам се усещам себе си, да не изгубвам навика, а и тъй като обичам чувството след подготовка. Едва 9 месеца след раждането започнах да се усещам малко като предходната Руми. А започнах да връщам силата си едвам откакто стопирах да кърмя, или съвсем година и половина след раждането. Тренировките в PUSH са с последователно възходящо натоварване, тъй че след 3 месеца да имаш доста повече мощ и устойчивост. В тази стратегия не акцентирам и не приказвам за външния тип, а се съсредоточвам върху мощ и устойчивост. Защото след 3 месеца в случай че си по-силна и издръжлива, няма по какъв начин това да не се отрази и на външния ти тип. 50% от цената на програмата PUSH отива за закупуване на кувьози.
Освен това предлагаш гратис и доста менюта – нисковъглехидратно, за младежи, за стеснен бюджет, за бременни, за фенове на шоколада. Вярваш ли, че вярното хранене се възпитава?
Да, имам вяра че храненето и усетът се възпитават. Аз самата стопирах да хапвам солено за една седмица и по-късно започнах да одобрявам ястия с по-малко сол. Да откажа сладкото, ми лиши години.
Освен това мисля, че и няма потребност да отказваш нещо, което обичаш, тъй като мисълта за ограничавания те кара да го искаш повече. Просто измислих вкусни други възможности на сладкото. С годините стопирах да го желая и да жадувам за него. Сега рядко хапвам сладко, само че постоянно, когато ми се желае. Не си не разрешавам нищо и по този начин не жадувам за нищо. Винаги хапвам каквото желая, а не каквото би трябвало.
Защо реши да отделяш от облагите си от продажбата на твоята козметика и подготвителни стратегии тъкмо за кувьози за недоносени бебета?
Всичко стартира, до момента в който бях бременна. С мен се свърза Деси Николова, която искаше да събира средства за пазаруване на кувьози, имаше си персонална мотивация за това. Беше написала книга за бременността си и търсеше метод да я издаде. Спонсорирах издаването на книгата и от продажбите й бяха закупени първите кувьози.
След като родих, си дадох сметка какви късметлии сме да имаме крепко дете и каква голяма болежка и боязън щяхме да преживеем, в случай че се постановяваше престой в кувьоз. Често се раждат недоносени бебета, които нямат други здравословни провокации и единствено би трябвало да им се обезпечи предпазената среда на кувьоза. И поради остарели кувьози тези здрави бебета е допустимо да получат увреждания за цялостен живот.
Побъркваше ме мисълта, че съществува нещо, което може да помогне на бебета да се развият здрави, а за него няма пари. И тъй като имам вяра, че в случай че искаш и можеш да направиш нещо, то би трябвало да го направиш, взех решение, че от всички мои бизнеси ще отстранявам средства за закупуване на кувьози. Отделям избран % от всички продажби на козметиката ми, както и постоянно имам подготвителна стратегия, която продавам с благотворителна цел. Мисля си, че в случай че всеки човек откри своята идея, ще ни е надалеч по-добре на Земята.:) Кауза може да бъде всеки ден да даряваш на безприютен остатъка от вечерята си. Или да отидеш в дом за деца и да им дариш опита си – да ги учиш и да им показваш това, което можеш, като даряваш от времето си и децата там получават по този начин нужните им човешки контакт и обществени умения. Не е нужно всичко да има финансово измерение.
Казваш, че всичко, което създаваш – козметика, тренировки, режими – за теб е идея.
Предпочитам да върша неща, които са смислени, като се изключи че са бизнес. В началото, когато започнах да се занимавам с тренировки и да сготвям по-здравословни версии на известни десерти, не знаех, че това може да промени живота на човек. При мен всичко стартира от това, че желаех да се усещам добре, тъй като имам Хашимото, а с него не се усещах добре. Когато вкарах тренировките и чистото хранене, последователно започнах да усещам по какъв начин качеството на живота ми се покачва доста. Не чаках, че ще се усещам изцяло здрава от това, че упражнявам 5 пъти седмично по 20 минути и изключвам модифицираните храни. След доста изследвания разбрах, че съм от хората, на чието здраве влияе всичко, което се допира до тях. Изхвърлих стандартните почистващи препарати и козметика и започнах да ги замествам с натурални други възможности.
Като видя някъде проблем, аз не виждам стена, в която да си бутам главата, а опция да намеря решението му.
Кауза ли е още веднъж това, че предоставяш доста безвъзмездни стратегии за тренировки – за начинаещи, за напреднали, за бременни, за заети хора?
Винаги съм вярвала, че всеки човек има право на достъп до здраве. Тренировките са здраве. Имам няколко стотин безвъзмездни тренировки и всеки, който има потребност и предпочитание, може да тренира с тях месеци наред, да не кажа даже години…
Най-новата ти стратегия се назовава PUSH. Тя с какво е по-различна?
Това е програмата, с която аз се връщам назад в играта. Моето възобновяване след раждане не беше леко и продължи дълго. Започнах да упражнявам към 2 месеца след раждането, само че всичко беше доста мъчно и друго. Тренирах, едвам се усещам себе си, да не изгубвам навика, а и тъй като обичам чувството след подготовка. Едва 9 месеца след раждането започнах да се усещам малко като предходната Руми. А започнах да връщам силата си едвам откакто стопирах да кърмя, или съвсем година и половина след раждането. Тренировките в PUSH са с последователно възходящо натоварване, тъй че след 3 месеца да имаш доста повече мощ и устойчивост. В тази стратегия не акцентирам и не приказвам за външния тип, а се съсредоточвам върху мощ и устойчивост. Защото след 3 месеца в случай че си по-силна и издръжлива, няма по какъв начин това да не се отрази и на външния ти тип. 50% от цената на програмата PUSH отива за закупуване на кувьози.
Освен това предлагаш гратис и доста менюта – нисковъглехидратно, за младежи, за стеснен бюджет, за бременни, за фенове на шоколада. Вярваш ли, че вярното хранене се възпитава?
Да, имам вяра че храненето и усетът се възпитават. Аз самата стопирах да хапвам солено за една седмица и по-късно започнах да одобрявам ястия с по-малко сол. Да откажа сладкото, ми лиши години.
Освен това мисля, че и няма потребност да отказваш нещо, което обичаш, тъй като мисълта за ограничавания те кара да го искаш повече. Просто измислих вкусни други възможности на сладкото. С годините стопирах да го желая и да жадувам за него. Сега рядко хапвам сладко, само че постоянно, когато ми се желае. Не си не разрешавам нищо и по този начин не жадувам за нищо. Винаги хапвам каквото желая, а не каквото би трябвало.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ