Как Пиер Луврие стана Емилиян Гебрев
Отдавна няма диря от LIC 33, въпреки софийските им ПР-и да твърдяха, че компанията е подготвена да ръководи активи, всеки от които коства милиони
Neminem metuit innocens. Още през древността хората са знаели, че „ почтеният не се опасява от никого ”. Когато обаче съвестта ти е изпълнена със страхове и даже кошмари, то не ти остава нищо друго, с изключение на да търсиш спасението в неистината и в построяването на паралелни светове. Толкова неуместно наподобява държанието през последния месец на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, представящ себе си като „ притежател ” на оръжейния цех „ Дунарит ” и на неговия консултант – възпитаника на Съветския съюз Бойко Ноев, прочут повече с близостта си до Иван Костов, а както се оказва – и до беглеца от правораздаването Цветан Василев.
В опит да заглушат обстоятелствата към приключващото следствие и идното внасяне на обвинителен акт против Гебрев, двамата използваха пропагандната машина на подсъдимия издател Иво Прокопиев, преследвайки три цели. Първата – да опитат да се показват за жертви. Втората – да пробват да минат за върли атлантици, търгуващи с оръжие с съветски лиценз. Третата – да се опитат да запазят контрола върху източника на финансиране на подмолната мрежа, построена от Цветан Василев за отбягване на наказателната отговорност по фалирането на Корпоративна комерсиална банка. Решението на Гебрев да влезе в основната роля в шпионски трилър с фантасмагоричен сюжет, превъзхождащ доста от холивудските му събратя обаче няма да му донесе триумф. Иначе, сценаристът е добре прочут. Само е сменил леко жанра, защото предната му продукция, част от която бе опитът за присвояване на „ Дунарит ”, представляваше комедиен екшън, който не съумя да заблуди аудиторията, само че пък обезпечи нужното похищение на вниманието.
LIC 33
През пролетта на 2015 година в София се появиха неколцина имитатори на героите от „ Бандата на Оушън ”, отпред с белгийския руснак Пиер Луврие. „ Бандата ” от прясно записаното сдружение LIC 33 претендираше, че е купило активите на водещи в своите браншове компании – всичките длъжници на фалираната от Цветан Василев КТБ. Едно от сдруженията бе и „ Дунарит ” АД, от което Луврие и компания твърдяха, че имат 91%. Всъщност те твърдяха, че са закупили и най-големия телеком, още едно оръжейно сдружение и още активи, всеки от които струващ от десетки до стотици милиони. И всичко това за 1 евро, с обещанието, че всички отговорности към банкрутиралата пирамида на фараона-беглец ще бъдат покрити.
За шеф на „ Дунарит ” тогава бе показан Владимир Микулински, който пред Агенцията по вписванията бе показал, че живее на столичната улица „ Оборище ” 27-29. На този адрес се намира френското посолство, ръководено през 2015 година от злощастния Ксавие Лапер дьо Кабан. Смята се, че една от аргументите за преждевременното отзоваване на дьо Кабан от България, е точно легитимирането, което той обезпечава на „ бандата на Луврие ”.
Днес Ксавие дьо Кабан е дипломат на Франция в Буркина Фасо, а Луврие от дълго време е не запомнил за българската си случка. От години не е деен и уеб сайтът на LIC 33, регистриран ден преди скандалната поява на сдружението като „ притежател ” на активи за над милиард. През март-април 2015 година бързо стана ясно, че Луврие в действителност е обвързван с съветския олигарх Константин Малофеев.
Изглежда, обаче, този спектакъл на парадокса, изигран извънредно едва от Луврие и компания, е целял в сдружения като „ Дунарит ” АД да бъдат вкарани други подставени лица, надалеч по-приемливи от белгийско-руския търгаш, както се и случва. Така се оказва, че Пиер Луврие става Емилиян Гебрев.
Премълчани обстоятелства към един чудноват случай
В последния брой на седмичника „ Капитал ” на Иво Прокопиев, в два материала, отдадени на „ Дунарит ”, създателите настояват един път, че Гебрев е тръгнал да придобива оръжейницата паралелно с Луврие или малко след него и повторно цяла година по-късно – напролет на 2016 година Тази детайлност има значително значение за обстоятелствата, тъй като Гебрев твърди, че напролет на 2015 година става обект на отравяне със мощно токсично химическо вещество до момента в който вечеря в ресторанта на пет-звезден столичен хотел.
Със същите признаци в болница са признати синът му и върховен управител във компанията на Гебрев – „ Емко ”. От изказванията на следствия оръжеен търговец и изпълняващия ролята на негов консултант Бойко Ноев се схваща, че в офанзивата имало „ съветски ” следи и уверено била обвързвана с апетитите на Гебрев да се добере до „ Дунарит ”. Освен небрежност към основни обстоятелства, единият от създателите от изданието на подсъдимия Прокопиев позволява жестоко недовиждане с изказванието, че странното интоксикиране евентуално е станало с „ Новичок ”. Само че казусът от предходната година с същинското отравяне на щерка и татко Скрипал във Англия сподели какви биха били последствията от използването с химическо вещество от групата на „ Новичок ” две години и половина преди този момент в София. Гебрев твърди, че той, синът му и служителят му от „ Емко ” са признати след вечеря, т.е. отравянето е настъпило от поглъщането на храна. Дали „ натровените ” щяха да са живи, в случай че бяха поели химическо вещество от групата на „ Новичок ”? И още – няма данни нито чиновниците, нито други клиенти на първокласния ресторант да са били с сходни признаци. Дали в случай че веществото в действителност е било „ Новичок ”, това щеше да е допустимо?
А когато Гебрев и Ноев настояват, че шпионският трилър е поради интереса на първия към „ Дунарит ” и съветски ползи към българската военна индустрия, за какво комфортно e пропусната съветската връзка с несполучливия опит на Пиер Луврие да купи оръжейницата за 1 евро напролет на 2015 година, както и за неговите обществени свързаности с Константин Малофеев? Причината е повече от прозаична – всичките са в една група, заграбила незаконосъобразно „ Дунарит ” и източваща облагата от продажбите на оръжие. Заради това, колкото повече Емилиян Гебрев се пробва да показа себе си като „ притежател ” на „ Дунарит ”, толкоз по-ясна става обвързаността му с Цветан Василев и съветските олигархични настойници на банкера-беглец.
Възпитаникът от МГИМО
В една от последните си изяви по бТВ Емилиян Гебрев за следващ път се опита да „ скъса опашката ” си с Цветан Василев, като даже стартира тезата, че двамата са били съперници. Дори и да приемем, че е било по този начин, то това би било годно само до банкрута на КТБ и бягството на фараона от българското правораздаване през 2014 година.
Доказателствата за това, че Гебрев съставлява Василев в „ Дунарит ” се усилват доста, което изяснява и дейностите на прокуратурата от последните месеци. Има и още една връзка, задоволително обществена, потвърждаваща и друга основна детайлност – околните връзки на Цветан Василев с Иван Костов, в чийто управнически мандат става придобиването на КТБ. Става въпрос за някогашния министър на защитата в държавното управление на Костов – Бойко Ноев.
От близо три години, обаче, Бойко Ноев внезапно стана доста издирван събеседник и стартира да се изявява „ специалист ” по въпросите на защита и оръжейната индустрия. Така се получава, че изваждането от „ нафталина ” на тогавашния министър на Костов съответствува с опитите на Емилиян Гебрев да откри надзор над „ Дунарит ” АД и да попречи на институциите да върнат оръжейния цех към оповестената в неплатежоспособност КТБ, като по този начин парите от неговата продукция отиват в бюджета, платил за източването на банката. И по този начин както Гебрев твърди, че няма нищо общо с Цветан Василев, то Бойко Ноев няма по какъв начин да опровергае прекомерно забележимата диря, която персонално е оставил при срещите си с мажоритарния притежател на КТБ. В опит да прикрие връзката по оста – Василев-Ноев-Гебрев, някогашният боен министър изяснява през 2017 година, че в далечната 2000 година персонално е лишил лиценза на „ Емко ”, което се оказало неточност, а дейностите си дефинира като административен произвол.
Опитите да се прикрие свързаността на Цветан Василев с „ повторната кражба ” на „ Дунарит ” рухват през 2017 година, когато Гебрев наложително води чиновниците на завода в Русе и от компанията си в „ Емко ” на митинг в София, на който един до друг застават Бойко Ноев и различен от обществените представители на Цветан Василев – провалената като политик Татяна Дончева. Бойко Ноев съпровожда Емилиян Гебрев на срещата му при премиера Бойко Борисов, след която лиценза на „ Емко ” е върнат. Успоредно с това стартира и дейното медийно наличие на Бойко Ноев в отбрана на ползите на Гебрев.
По ПР-те им ще ги познаете…
Когато пред 2015 година се появява „ от нищото ” в София, „ бандата на Луврие ”, употребява услугите на ПР-агенция, която провежда представянето им пред българските медии. В идващите седмици същата ПР-агенция популяризира и известията от името на митичната компания LIC 33. Медийното обслужване е дело на Елена Вълчева. Едва ли ще има сюрпризирани, в случай че се окаже, че Емилиян Гебрев и Бойко Ноев употребяват също ПР-услуги, които включват и позициониране в медиите, с необикновен превес на участията в бТВ, характеризиращи се с комфортно заложени въпроси и отделено доста програмно време. (За последните малко повече от две години участията на Бойко Ноев единствено в бТВ са най-малко 20).
Закономерно е, че номиналните представители на Цветан Василев ще продължат да се отнасят надменно към обстоятелствата, само че това няма да им помогне в изкривяването на истината, която е повече от явна – колкото Емилиян Гебрев е „ притежател ” на „ Дунарит ”, толкоз същото може да твърди и Пиер Луврие. Демонстрираната воля на страната да прекрати повторния обир на КТБ през аферата „ Дунарит ”, изяснява и за какво прибиралите милиони в последните години от оръжейния цех са толкоз обезпокоени и изнервени, което пък от своя страна дава отговор на въпроса – за какво в последните дни избрани медии фабрикуват всевъзможни компромати и даже (полу)налудничави истории.
Neminem metuit innocens. Още през древността хората са знаели, че „ почтеният не се опасява от никого ”. Когато обаче съвестта ти е изпълнена със страхове и даже кошмари, то не ти остава нищо друго, с изключение на да търсиш спасението в неистината и в построяването на паралелни светове. Толкова неуместно наподобява държанието през последния месец на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, представящ себе си като „ притежател ” на оръжейния цех „ Дунарит ” и на неговия консултант – възпитаника на Съветския съюз Бойко Ноев, прочут повече с близостта си до Иван Костов, а както се оказва – и до беглеца от правораздаването Цветан Василев.
В опит да заглушат обстоятелствата към приключващото следствие и идното внасяне на обвинителен акт против Гебрев, двамата използваха пропагандната машина на подсъдимия издател Иво Прокопиев, преследвайки три цели. Първата – да опитат да се показват за жертви. Втората – да пробват да минат за върли атлантици, търгуващи с оръжие с съветски лиценз. Третата – да се опитат да запазят контрола върху източника на финансиране на подмолната мрежа, построена от Цветан Василев за отбягване на наказателната отговорност по фалирането на Корпоративна комерсиална банка. Решението на Гебрев да влезе в основната роля в шпионски трилър с фантасмагоричен сюжет, превъзхождащ доста от холивудските му събратя обаче няма да му донесе триумф. Иначе, сценаристът е добре прочут. Само е сменил леко жанра, защото предната му продукция, част от която бе опитът за присвояване на „ Дунарит ”, представляваше комедиен екшън, който не съумя да заблуди аудиторията, само че пък обезпечи нужното похищение на вниманието.
LIC 33
През пролетта на 2015 година в София се появиха неколцина имитатори на героите от „ Бандата на Оушън ”, отпред с белгийския руснак Пиер Луврие. „ Бандата ” от прясно записаното сдружение LIC 33 претендираше, че е купило активите на водещи в своите браншове компании – всичките длъжници на фалираната от Цветан Василев КТБ. Едно от сдруженията бе и „ Дунарит ” АД, от което Луврие и компания твърдяха, че имат 91%. Всъщност те твърдяха, че са закупили и най-големия телеком, още едно оръжейно сдружение и още активи, всеки от които струващ от десетки до стотици милиони. И всичко това за 1 евро, с обещанието, че всички отговорности към банкрутиралата пирамида на фараона-беглец ще бъдат покрити.
За шеф на „ Дунарит ” тогава бе показан Владимир Микулински, който пред Агенцията по вписванията бе показал, че живее на столичната улица „ Оборище ” 27-29. На този адрес се намира френското посолство, ръководено през 2015 година от злощастния Ксавие Лапер дьо Кабан. Смята се, че една от аргументите за преждевременното отзоваване на дьо Кабан от България, е точно легитимирането, което той обезпечава на „ бандата на Луврие ”.
Днес Ксавие дьо Кабан е дипломат на Франция в Буркина Фасо, а Луврие от дълго време е не запомнил за българската си случка. От години не е деен и уеб сайтът на LIC 33, регистриран ден преди скандалната поява на сдружението като „ притежател ” на активи за над милиард. През март-април 2015 година бързо стана ясно, че Луврие в действителност е обвързван с съветския олигарх Константин Малофеев.
Изглежда, обаче, този спектакъл на парадокса, изигран извънредно едва от Луврие и компания, е целял в сдружения като „ Дунарит ” АД да бъдат вкарани други подставени лица, надалеч по-приемливи от белгийско-руския търгаш, както се и случва. Така се оказва, че Пиер Луврие става Емилиян Гебрев.
Премълчани обстоятелства към един чудноват случай
В последния брой на седмичника „ Капитал ” на Иво Прокопиев, в два материала, отдадени на „ Дунарит ”, създателите настояват един път, че Гебрев е тръгнал да придобива оръжейницата паралелно с Луврие или малко след него и повторно цяла година по-късно – напролет на 2016 година Тази детайлност има значително значение за обстоятелствата, тъй като Гебрев твърди, че напролет на 2015 година става обект на отравяне със мощно токсично химическо вещество до момента в който вечеря в ресторанта на пет-звезден столичен хотел.
Със същите признаци в болница са признати синът му и върховен управител във компанията на Гебрев – „ Емко ”. От изказванията на следствия оръжеен търговец и изпълняващия ролята на негов консултант Бойко Ноев се схваща, че в офанзивата имало „ съветски ” следи и уверено била обвързвана с апетитите на Гебрев да се добере до „ Дунарит ”. Освен небрежност към основни обстоятелства, единият от създателите от изданието на подсъдимия Прокопиев позволява жестоко недовиждане с изказванието, че странното интоксикиране евентуално е станало с „ Новичок ”. Само че казусът от предходната година с същинското отравяне на щерка и татко Скрипал във Англия сподели какви биха били последствията от използването с химическо вещество от групата на „ Новичок ” две години и половина преди този момент в София. Гебрев твърди, че той, синът му и служителят му от „ Емко ” са признати след вечеря, т.е. отравянето е настъпило от поглъщането на храна. Дали „ натровените ” щяха да са живи, в случай че бяха поели химическо вещество от групата на „ Новичок ”? И още – няма данни нито чиновниците, нито други клиенти на първокласния ресторант да са били с сходни признаци. Дали в случай че веществото в действителност е било „ Новичок ”, това щеше да е допустимо?
А когато Гебрев и Ноев настояват, че шпионският трилър е поради интереса на първия към „ Дунарит ” и съветски ползи към българската военна индустрия, за какво комфортно e пропусната съветската връзка с несполучливия опит на Пиер Луврие да купи оръжейницата за 1 евро напролет на 2015 година, както и за неговите обществени свързаности с Константин Малофеев? Причината е повече от прозаична – всичките са в една група, заграбила незаконосъобразно „ Дунарит ” и източваща облагата от продажбите на оръжие. Заради това, колкото повече Емилиян Гебрев се пробва да показа себе си като „ притежател ” на „ Дунарит ”, толкоз по-ясна става обвързаността му с Цветан Василев и съветските олигархични настойници на банкера-беглец.
Възпитаникът от МГИМО
В една от последните си изяви по бТВ Емилиян Гебрев за следващ път се опита да „ скъса опашката ” си с Цветан Василев, като даже стартира тезата, че двамата са били съперници. Дори и да приемем, че е било по този начин, то това би било годно само до банкрута на КТБ и бягството на фараона от българското правораздаване през 2014 година.
Доказателствата за това, че Гебрев съставлява Василев в „ Дунарит ” се усилват доста, което изяснява и дейностите на прокуратурата от последните месеци. Има и още една връзка, задоволително обществена, потвърждаваща и друга основна детайлност – околните връзки на Цветан Василев с Иван Костов, в чийто управнически мандат става придобиването на КТБ. Става въпрос за някогашния министър на защитата в държавното управление на Костов – Бойко Ноев.
От близо три години, обаче, Бойко Ноев внезапно стана доста издирван събеседник и стартира да се изявява „ специалист ” по въпросите на защита и оръжейната индустрия. Така се получава, че изваждането от „ нафталина ” на тогавашния министър на Костов съответствува с опитите на Емилиян Гебрев да откри надзор над „ Дунарит ” АД и да попречи на институциите да върнат оръжейния цех към оповестената в неплатежоспособност КТБ, като по този начин парите от неговата продукция отиват в бюджета, платил за източването на банката. И по този начин както Гебрев твърди, че няма нищо общо с Цветан Василев, то Бойко Ноев няма по какъв начин да опровергае прекомерно забележимата диря, която персонално е оставил при срещите си с мажоритарния притежател на КТБ. В опит да прикрие връзката по оста – Василев-Ноев-Гебрев, някогашният боен министър изяснява през 2017 година, че в далечната 2000 година персонално е лишил лиценза на „ Емко ”, което се оказало неточност, а дейностите си дефинира като административен произвол.
Опитите да се прикрие свързаността на Цветан Василев с „ повторната кражба ” на „ Дунарит ” рухват през 2017 година, когато Гебрев наложително води чиновниците на завода в Русе и от компанията си в „ Емко ” на митинг в София, на който един до друг застават Бойко Ноев и различен от обществените представители на Цветан Василев – провалената като политик Татяна Дончева. Бойко Ноев съпровожда Емилиян Гебрев на срещата му при премиера Бойко Борисов, след която лиценза на „ Емко ” е върнат. Успоредно с това стартира и дейното медийно наличие на Бойко Ноев в отбрана на ползите на Гебрев.
По ПР-те им ще ги познаете…
Когато пред 2015 година се появява „ от нищото ” в София, „ бандата на Луврие ”, употребява услугите на ПР-агенция, която провежда представянето им пред българските медии. В идващите седмици същата ПР-агенция популяризира и известията от името на митичната компания LIC 33. Медийното обслужване е дело на Елена Вълчева. Едва ли ще има сюрпризирани, в случай че се окаже, че Емилиян Гебрев и Бойко Ноев употребяват също ПР-услуги, които включват и позициониране в медиите, с необикновен превес на участията в бТВ, характеризиращи се с комфортно заложени въпроси и отделено доста програмно време. (За последните малко повече от две години участията на Бойко Ноев единствено в бТВ са най-малко 20).
Закономерно е, че номиналните представители на Цветан Василев ще продължат да се отнасят надменно към обстоятелствата, само че това няма да им помогне в изкривяването на истината, която е повече от явна – колкото Емилиян Гебрев е „ притежател ” на „ Дунарит ”, толкоз същото може да твърди и Пиер Луврие. Демонстрираната воля на страната да прекрати повторния обир на КТБ през аферата „ Дунарит ”, изяснява и за какво прибиралите милиони в последните години от оръжейния цех са толкоз обезпокоени и изнервени, което пък от своя страна дава отговор на въпроса – за какво в последните дни избрани медии фабрикуват всевъзможни компромати и даже (полу)налудничави истории.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ