Отдавна не ми се беше случвало така приятно да се

Отдавна не ми се беше случвало по този начин прелестно да се изненадам от филм – да отида с упованието да виждам някаква занимателна история с фокуси, а да получа два часа остроумни завършения и илюзии, отлично изиграни и да се усещам като малко дете, готово да повярва на всичко забелязано на екрана.
  Най-близкото сходство е поредицата за бандата на Дани Оушън, като въпреки всичко не забравяме, че режисьор не е Содърбърг и няма нито Джордж, нито Брад. Затова пък има напълно същите огромни измами, добър тийм с талантлив мозък зад него, много сходна музика и атмосфера, единствено че Лас Вегас е заменен от Ню Орлиънс и има Уди Харелсън и Джеси Айзенберг – т.е. повече от задоволително съставки за положително зрелищно кино. А, забравих очарователната Мелани Лоран, Морган Фриймън и Майкъл Кейн в поддържащите функции.
  И по този начин, четирима надарени и ловки илюзионисти, всеки експерт в друга област, са наети от богат филантроп, с цел да създадат най-голямото шоу на света – да оберат банка, несъмнено. При това не коя да е, а Националната банка на Франция. След това блестящо и ефектно начало, филмът въобще не става скучен в търсене на аргументи и следствия, а продължава устремно с още по-големи фокуси, суми, илюзии, преследвания и загадки. Консултант е самият Дейвид Копърфийлд, тъй че е обяснимо за какво множеството неща на екран са спиращи дъха вълшебства – въпреки че част от тях биват в детайли обяснени от героя на Морган Фрийман. Ясно е, че на никой различен не подхожда да знае всичко на света – даже гласът му прониква до дъното на душата. Но фокусите са си фокуси, даже когато сме изцяло наясно, че ни мамят и че всичко е сръчност на ръцете и експедитивност на мозъка. В този филм всички са доста ловки и бързи.
  Това не е просто филм за фокусници – това е филм-фокус. За два часа ни очарова, накара ни да желаеме още и да си тръгнем с усмивка. Киното е заблуда – тъкмо по тази причина.