Тутар Сагдиев и българският селищен дебат
Отдавна заобикалям виртуалните диспути - виждат ми се сюрреалистични, надълбоко безсмислени, цялостни с клишета и най-лошото - странящи от всевъзможни обстоятелства и нормалност. Някакви хора напущат здравия разсъдък и се мятат в окопите. Два такива дебата може да “изгледате ” във Facebook и ще видите по какъв начин личното ви IQ се сгромолясва.
Единственото “ценно “, което можете да наблюдавате в сходни обществени препирни, е непредвиденият полет на мисълта на някой от дебатиращите. Започва всеобщо меле, някакви си приказват за високо изкуство, други към този момент са в Холивуд, а полетът на мисълта на трети към този момент ги е отвял в Къртожабене.
Да, да - мотив за тези размишления са пуническите войни, които се разиграват във виртуалната част от страната към нашата вяра за “Оскар ” - Мария Бакалова. Интересно е, че бургазлийката няма нищо общо с тези полемики, не е дала и грам мотив за тях, само че те се множат и ожесточават.
Мария Бакалова е прелестна млада актриса
Пластична, чаровна, витална - неоспорим капацитет. Всичко това изобщо не е в несъгласие с няколко други обстоятелството - тя е предходна през кастинг, с цел да изиграе не Клеопатра, а Тутар Сара Джесика Паркър Сагдиев. Тя снима от три години, профилът ѝ в IMDB е непорочен, а попадането ѝ в Холивуд е хем сбъдване на американската фантазия, хем голям пълен шанс - приказва български, който за американците си е съвсем съветски, а кой знае - може би казахстански. Тези обстоятелства не си опонират - не е належащо да заставате от едната страна на барикадата - в действителността такава няма.
Дали Бакалова ще танцува едно лято, или ще има ослепителен път по алените килими - ще забележим, значимото е, че тя има два големи плюса - има данни и има шанс. Засега е ясно едно - тя изигра добре ролята, за която са я потърсили. Това е работата на артистите. Те вървят на кастинг и се радват на функции. Без Мерил Стрийп, несъмнено - тя не върви на кастинг.
Чу се, че Бакалова съумяла единствено тъй като напуснала тъпата България и самоуверено избягала в Холивуд, където единствено почукала и изгряла.
Това е комплексарско, простете
Бакалова е задоволително надарена, че да бъде видяна където и да се намира; Холивуд е от дълго време тук, а всичко това е много обидно за останалите надарени артисти, които са ценени тук и няма да вземат “Оскар ”, а единствено “Аскеер ”. Не забравяйте и противоположното - ние към този момент имаме задоволително положителни артисти, които не съумяха да се осъществят кой знае какъв брой добре в чужбина, само че станаха огромни български звезди. Като се върнаха.
Какъв филм е “Борат “? Ако ме питате мен - ”Борат “ е цялостна боза - такава, че след половин час гледане се питаш: ”Абе, аз нямам ли си друга работа “. Напълно разбирам Иван Добчев, който не издържал половината филм. Тук доста граници се минават, танцува се по острието на расизма даже, употребява се изкуството, с цел да се предават политически послания - все неща, които не са за мен.
Само че Борат е феномен. Не можем свенливо да кажем:
“По втора дават филм на Бергман ”,
и да отидем в прилежащата стая с отвращение. “Борат ” е безспорната независимост на изложение - да кажеш всичко по всевъзможен начин. Обезпокоителните сексистки настройки, прикритият расизъм в Америка - тук не става дума за рушене на тематики табута, а за изритването на публичните правила. “Борат “ е като кола, спуснала се по нанадолнището без спирачката на предразсъдъците.
Като приказваме за филмите на Саша Барън Коен, се сещам за старта на книгопечатането. Всички знаят - Гутенберг е отпечатал Библията и книгите станали налични. Всъщност това не е по този начин - Гутенберг отпечатал 180 бройки от Библията и... банкрутирал. Минали 70 години, когато Маркантонио Раймонди копирал стенописи на Джулио Романо и разгласил първата печатна книга с... еротични гравюри, т.е. чисто порно в картинки, наречена “Начини ” (I Modi). Раймонди пуснал 16 картинки, т.е. 16 пози (затова ученолюбивите читатели я наричали “16-те удоволствия ”). След като папската цензура я забранила, тръгнала да унищожава всички копия, въпреки фреските на Романо да били изрисувани във вилите на богатите римляни. Това не спряло “Начини ” - последвал втори и трети тираж, книгата била издадена в немислимия и в този момент за актуалните български поети тираж от 2000 бройки. Картинките към този момент били съпроводени и с текст.
Борат не е порно, само че не е и Библията
В този ред на мисли е просташко да критикуваш Иван Добчев за това, че желае Мария Бакалова да изиграе тежка, сериозна роля. Вие не желаете ли това? Не знам кой е учителят на Саша Барън Коен, нито какво той мисли за него, само че в случай че Добчев му беше преподавател, сигурно щеше да желае да го гледа в роля като тази на Ели Коен в “Шпионинът “, а не в Бруно, диктаторът Аладин или Борат. Как е допустимо това да не се схваща? Как може да се учудвате на такава позиция?
В такава позиция няма злоба, завист, сексизъм и надменност - все неща, в които публиката упреква учителя.
Има тъжба от вида: аз на друго я учих...
В тази претендираща каша се чу и нещо още по-лошо - чу се цялостно примирие. “Борат ” се гледа, “Борат ” носи награди - свиквайте. Популярната просвета измести стойностното - това е ситуацията. Светът се върти, приемете го. Ако нещата в действителност стоят по този начин - значи вие седите на релсите, гледате влака и просто споделяте:
“Ми к`во да направя ”
Факт е, че сходна примиренческа позиция е типична в България през последните години - ние гледаме безчувствено на всеки проблем, след това го разясняваме лековато, а най-после споделяме: “Ми к`во да създадем ”. Така преглеждахме проблемите с демографията, със застаряването на популацията, с пенсиите, със заплатите, със опазването на здравето, със сигурността - с открадването на страната, с... всичко.
Ми к`во да направя, очевидно ще гледаме " Борат ". Поне до момента в който Мария Бакалова не направи филм по Бергман.
P.S. И в публицистиката е по този начин - може да издаваш " Билд ", щото това се чете и носи пари, само че може да издаваш в това време и " Велт ", щото това е съществено.
Единственото “ценно “, което можете да наблюдавате в сходни обществени препирни, е непредвиденият полет на мисълта на някой от дебатиращите. Започва всеобщо меле, някакви си приказват за високо изкуство, други към този момент са в Холивуд, а полетът на мисълта на трети към този момент ги е отвял в Къртожабене.
Да, да - мотив за тези размишления са пуническите войни, които се разиграват във виртуалната част от страната към нашата вяра за “Оскар ” - Мария Бакалова. Интересно е, че бургазлийката няма нищо общо с тези полемики, не е дала и грам мотив за тях, само че те се множат и ожесточават.
Мария Бакалова е прелестна млада актриса
Пластична, чаровна, витална - неоспорим капацитет. Всичко това изобщо не е в несъгласие с няколко други обстоятелството - тя е предходна през кастинг, с цел да изиграе не Клеопатра, а Тутар Сара Джесика Паркър Сагдиев. Тя снима от три години, профилът ѝ в IMDB е непорочен, а попадането ѝ в Холивуд е хем сбъдване на американската фантазия, хем голям пълен шанс - приказва български, който за американците си е съвсем съветски, а кой знае - може би казахстански. Тези обстоятелства не си опонират - не е належащо да заставате от едната страна на барикадата - в действителността такава няма.
Дали Бакалова ще танцува едно лято, или ще има ослепителен път по алените килими - ще забележим, значимото е, че тя има два големи плюса - има данни и има шанс. Засега е ясно едно - тя изигра добре ролята, за която са я потърсили. Това е работата на артистите. Те вървят на кастинг и се радват на функции. Без Мерил Стрийп, несъмнено - тя не върви на кастинг.
Чу се, че Бакалова съумяла единствено тъй като напуснала тъпата България и самоуверено избягала в Холивуд, където единствено почукала и изгряла.
Това е комплексарско, простете
Бакалова е задоволително надарена, че да бъде видяна където и да се намира; Холивуд е от дълго време тук, а всичко това е много обидно за останалите надарени артисти, които са ценени тук и няма да вземат “Оскар ”, а единствено “Аскеер ”. Не забравяйте и противоположното - ние към този момент имаме задоволително положителни артисти, които не съумяха да се осъществят кой знае какъв брой добре в чужбина, само че станаха огромни български звезди. Като се върнаха.
Какъв филм е “Борат “? Ако ме питате мен - ”Борат “ е цялостна боза - такава, че след половин час гледане се питаш: ”Абе, аз нямам ли си друга работа “. Напълно разбирам Иван Добчев, който не издържал половината филм. Тук доста граници се минават, танцува се по острието на расизма даже, употребява се изкуството, с цел да се предават политически послания - все неща, които не са за мен.
Само че Борат е феномен. Не можем свенливо да кажем:
“По втора дават филм на Бергман ”,
и да отидем в прилежащата стая с отвращение. “Борат ” е безспорната независимост на изложение - да кажеш всичко по всевъзможен начин. Обезпокоителните сексистки настройки, прикритият расизъм в Америка - тук не става дума за рушене на тематики табута, а за изритването на публичните правила. “Борат “ е като кола, спуснала се по нанадолнището без спирачката на предразсъдъците.
Като приказваме за филмите на Саша Барън Коен, се сещам за старта на книгопечатането. Всички знаят - Гутенберг е отпечатал Библията и книгите станали налични. Всъщност това не е по този начин - Гутенберг отпечатал 180 бройки от Библията и... банкрутирал. Минали 70 години, когато Маркантонио Раймонди копирал стенописи на Джулио Романо и разгласил първата печатна книга с... еротични гравюри, т.е. чисто порно в картинки, наречена “Начини ” (I Modi). Раймонди пуснал 16 картинки, т.е. 16 пози (затова ученолюбивите читатели я наричали “16-те удоволствия ”). След като папската цензура я забранила, тръгнала да унищожава всички копия, въпреки фреските на Романо да били изрисувани във вилите на богатите римляни. Това не спряло “Начини ” - последвал втори и трети тираж, книгата била издадена в немислимия и в този момент за актуалните български поети тираж от 2000 бройки. Картинките към този момент били съпроводени и с текст.
Борат не е порно, само че не е и Библията
В този ред на мисли е просташко да критикуваш Иван Добчев за това, че желае Мария Бакалова да изиграе тежка, сериозна роля. Вие не желаете ли това? Не знам кой е учителят на Саша Барън Коен, нито какво той мисли за него, само че в случай че Добчев му беше преподавател, сигурно щеше да желае да го гледа в роля като тази на Ели Коен в “Шпионинът “, а не в Бруно, диктаторът Аладин или Борат. Как е допустимо това да не се схваща? Как може да се учудвате на такава позиция?
В такава позиция няма злоба, завист, сексизъм и надменност - все неща, в които публиката упреква учителя.
Има тъжба от вида: аз на друго я учих...
В тази претендираща каша се чу и нещо още по-лошо - чу се цялостно примирие. “Борат ” се гледа, “Борат ” носи награди - свиквайте. Популярната просвета измести стойностното - това е ситуацията. Светът се върти, приемете го. Ако нещата в действителност стоят по този начин - значи вие седите на релсите, гледате влака и просто споделяте:
“Ми к`во да направя ”
Факт е, че сходна примиренческа позиция е типична в България през последните години - ние гледаме безчувствено на всеки проблем, след това го разясняваме лековато, а най-после споделяме: “Ми к`во да създадем ”. Така преглеждахме проблемите с демографията, със застаряването на популацията, с пенсиите, със заплатите, със опазването на здравето, със сигурността - с открадването на страната, с... всичко.
Ми к`во да направя, очевидно ще гледаме " Борат ". Поне до момента в който Мария Бакалова не направи филм по Бергман.
P.S. И в публицистиката е по този начин - може да издаваш " Билд ", щото това се чете и носи пари, само че може да издаваш в това време и " Велт ", щото това е съществено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ