Месни заговезни е
Отбелязваме Месни заговезни. Православният празник обичайно се чества в неделя, 8 седмици преди Великден. Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.
Прочетете още
Заговява се с месо, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни заговелки " (Сирни заговезни) се яде доста извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, тъй като по-късно те са строго неразрешени. В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
Векове наред българите, посредством обичайно-нравствени правила на постите, са утвърдили нужния хранителен режим през годината.
А строгото съблюдаване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „ Заговяване " и „ Отговяване ". „ Заговяването " е поредност от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничавания посредством постене, а „ Отговяването " - връщане още веднъж в света на хаоса и съблазните, написа edna.bg. Постът в националната митология води началото си от вярването за ритмичната промяна на хаоса с порядъка.
В множеството антични култури постенето се практикува като форма на непринудено ограничение, смирение от зли намерения и каузи или активизиране на духа и тялото за превъзмогване на бъдещи компликации.
Временното възпиране от избран тип храни и действия през избрани интервали от време е прийом за ликвидиране на индивида и постигане на духовно и физическо съвършенство.
Зад всички показа и вярвания прозира рационалното предопределение на постенето като метод за от време на време освобождение на човешкия организъм от нездравословни, токсични натрупвания.
Прочетете още
Заговява се с месо, по тази причина празничната софра е единствено от месни ястия. В седмицата след „ Месни заговелки " (Сирни заговезни) се яде доста извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следват хранителни и духовни пости.
През цялата седмица до Сирни заговезни се устройват веселби и игри, тъй като по-късно те са строго неразрешени. В храмовете се четат фрагменти от Светото писание, които приказват за Страшния съд. Така Църквата напомня за трагичните последствия от прегрешението и приканва всички към работа на близък и към нравственост.
Векове наред българите, посредством обичайно-нравствени правила на постите, са утвърдили нужния хранителен режим през годината.
А строгото съблюдаване на постите те са регламентирали с цикъл обредни ритуали и правила, фиксиращи „ Заговяване " и „ Отговяване ". „ Заговяването " е поредност от практики, вкарващи всеки човек в системата на ограничавания посредством постене, а „ Отговяването " - връщане още веднъж в света на хаоса и съблазните, написа edna.bg. Постът в националната митология води началото си от вярването за ритмичната промяна на хаоса с порядъка.
В множеството антични култури постенето се практикува като форма на непринудено ограничение, смирение от зли намерения и каузи или активизиране на духа и тялото за превъзмогване на бъдещи компликации.
Временното възпиране от избран тип храни и действия през избрани интервали от време е прийом за ликвидиране на индивида и постигане на духовно и физическо съвършенство.
Зад всички показа и вярвания прозира рационалното предопределение на постенето като метод за от време на време освобождение на човешкия организъм от нездравословни, токсични натрупвания.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ