Защо е важно да говорим за науката с човешки език
Отбелязваме Месеца на мозъка с разнообразни събития. Едно от тях е на " Рацио " и е отдадено на дълготрайната епизодична памет, ролята на съня за консолидацията и трансформацията на спомените и патологичните промени на паметта.
" Много е значимо по едни наличен и елементарен метод обществото да разбере за какво науката е значима и това става, когато учените приказват на човешки език за комплицираната материя в науката ", описа в " Хоризонт до обед " Албена Иванова от организацията " Рацио ". Те провеждат събитие, отдадено на биологията на съня и мозъка.
" На нашите събития ние не представяме някаква суха доктрина , а провокираме нашите лектори да приказват на понятен език. По-лесно става с по-младите лектори ", уточни още Иванова.
" Въпрос на предпочитание, а не на възраст е, съгласно мен по какъв начин ще представиш нещата пред по-широката публика ", уточни в " Хоризонт до обед " Богомил Пешев, млад биолог, който се занимава с невронауки.
" За задачата би трябвало да имаш най-малко базови умения , с цел да предстиш това пред не експерти.
Фокусът на програмата на Рацио е мозъкът и машините, сън и памет, патологични промени на паметта и забравянията.
Понятие като истина в науката не съществува . Винаги би трябвало да има една капка съмчнение и сдържаност към това, което вършим.
От това, което науката е схванала до момента е, че забравянето е по-скоро липса на достъп, октолкото някакво заличаване на информацията. Това е обвързвано с невроните на клетките.
Когато има информация, която не ни е била нужна дълго време, за нея не се използва сила , с цел да се поддържа - в живата сила няма преразход на сила - всичко е прелестно изчислено.
Ако околната среда ни даде някакви подсказки, в случай че се още веднъж сме в този пространствено-времеви подтекст , в което обещано събитие се е случило, шансът да възстановим една част от споменът е значителен.
Забравянето е и развой на балансиране на нужната от ненужната информация ", разясни още Пешев.
Още по тематиката в звуковия файл.
" Много е значимо по едни наличен и елементарен метод обществото да разбере за какво науката е значима и това става, когато учените приказват на човешки език за комплицираната материя в науката ", описа в " Хоризонт до обед " Албена Иванова от организацията " Рацио ". Те провеждат събитие, отдадено на биологията на съня и мозъка.
" На нашите събития ние не представяме някаква суха доктрина , а провокираме нашите лектори да приказват на понятен език. По-лесно става с по-младите лектори ", уточни още Иванова.
" Въпрос на предпочитание, а не на възраст е, съгласно мен по какъв начин ще представиш нещата пред по-широката публика ", уточни в " Хоризонт до обед " Богомил Пешев, млад биолог, който се занимава с невронауки.
" За задачата би трябвало да имаш най-малко базови умения , с цел да предстиш това пред не експерти.
Фокусът на програмата на Рацио е мозъкът и машините, сън и памет, патологични промени на паметта и забравянията.
Понятие като истина в науката не съществува . Винаги би трябвало да има една капка съмчнение и сдържаност към това, което вършим.
От това, което науката е схванала до момента е, че забравянето е по-скоро липса на достъп, октолкото някакво заличаване на информацията. Това е обвързвано с невроните на клетките.
Когато има информация, която не ни е била нужна дълго време, за нея не се използва сила , с цел да се поддържа - в живата сила няма преразход на сила - всичко е прелестно изчислено.
Ако околната среда ни даде някакви подсказки, в случай че се още веднъж сме в този пространствено-времеви подтекст , в което обещано събитие се е случило, шансът да възстановим една част от споменът е значителен.
Забравянето е и развой на балансиране на нужната от ненужната информация ", разясни още Пешев.
Още по тематиката в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ