146 години свобода! Честит празник, българи
Отбелязваме 146 години от Освобождението на България от османско робство! От 1991 година 3 март е националният празник на страната ни.
На този ден
е подписан Санстефанският прелиминарен кротичък контракт за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по остарял стил) през 1878 година
Освобождението на България за пръв път се празнува във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година
Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава ръководител на Учредителното национално заседание, отслужва панихида в църквата „ Св. Богородица " в наличието на депутати и жители.
През 1880 година, 2 години след Освобождението, 3 март се празнува в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния съветски император Александър II.
Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско робство от 1888 година След оповестяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите управляващи стартират договаряния за основаване на Балканска федерация. Празникът е разгласен за излишък от великобългарския национализъм и повече не се отбелязва.
След последователното реабилитиране на българския шовинизъм от Тодор Живков, денят стартира още веднъж да се отбелязва (но не като формален празник) с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година във връзка 100-годишнината на събитието. След измененията от 1989 година, Великото националното заседание през 1991 година, трансформира Кодекс на труда, като денят е разгласен още веднъж за формален празник, като става към този момент и народен празник на Република България.
На този ден се подвига националното знаме и се слагат венци на паметника на Незнайния боец в София в памет на българите, починали в битката за освобождението на Отечеството.
Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се организира тържествена заря-проверка. Гражданите слагат венци и цветя на паметника на починалите за освобождението на България бойци от Руската империя (от териториите на днешната Руска федерация, Финландия, Украйна, Беларус и Полша), както и от тогавашното Княжество Румъния.
Въпреки присъединяване на Сръбскитe въоръжени сили, заради предявените шовинистични искания към български територии и последвалата Сръбско-българска война, техният принос нормално не се загатва.
В подобен ден няма по какъв начин да не си спомним за храбрите българи, борили се за свободата на отечеството ни.
Васил Левски - една от най-арките персони в освободителното придвижване. Неговият върховен блян:
България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от етническата си и религиозна принадлежност. Той е освен бунтовник, само че също идеолог, уредник на българската национална гражданска война.
Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).
Георги Бенковски, чието същинско име е Гаврил Хлътев.
Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното придвижване. Никога не ще бъде пропуснат той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.
В навечерието на Априлското въстание удивителните качества на Бенковски се демонстрират още по-категорично.
След приемането на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той незабавно афишира експлоадирането на въстанието и в Панагюрище. Сформира фамозната Хвърковата чета, с която обикаля околните села, с цел да ги вдигне на оръжие.
След погрома на въстанието, Бенковски дружно с група приятели е предаден от дядо Въльо на турците.
При прекосяването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Бенковски е погубен от турските патрони.
Във видеото тук вижте още национални герои, дали живота си за свободата на България:
На този ден
е подписан Санстефанският прелиминарен кротичък контракт за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 година, който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по остарял стил) през 1878 година
Освобождението на България за пръв път се празнува във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 година
Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава ръководител на Учредителното национално заседание, отслужва панихида в църквата „ Св. Богородица " в наличието на депутати и жители.
През 1880 година, 2 години след Освобождението, 3 март се празнува в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния съветски император Александър II.
Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско робство от 1888 година След оповестяването на страната за Народна Република през 1946 година, комунистическите управляващи стартират договаряния за основаване на Балканска федерация. Празникът е разгласен за излишък от великобългарския национализъм и повече не се отбелязва.
След последователното реабилитиране на българския шовинизъм от Тодор Живков, денят стартира още веднъж да се отбелязва (но не като формален празник) с решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1978 година във връзка 100-годишнината на събитието. След измененията от 1989 година, Великото националното заседание през 1991 година, трансформира Кодекс на труда, като денят е разгласен още веднъж за формален празник, като става към този момент и народен празник на Република България.
На този ден се подвига националното знаме и се слагат венци на паметника на Незнайния боец в София в памет на българите, починали в битката за освобождението на Отечеството.
Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се организира тържествена заря-проверка. Гражданите слагат венци и цветя на паметника на починалите за освобождението на България бойци от Руската империя (от териториите на днешната Руска федерация, Финландия, Украйна, Беларус и Полша), както и от тогавашното Княжество Румъния.
Въпреки присъединяване на Сръбскитe въоръжени сили, заради предявените шовинистични искания към български територии и последвалата Сръбско-българска война, техният принос нормално не се загатва.
В подобен ден няма по какъв начин да не си спомним за храбрите българи, борили се за свободата на отечеството ни.
Васил Левски - една от най-арките персони в освободителното придвижване. Неговият върховен блян:
България да бъде чиста и свята република, в която всички да имат равни права, без значение от етническата си и религиозна принадлежност. Той е освен бунтовник, само че също идеолог, уредник на българската национална гражданска война.
Основател е на Вътрешна революционна организация (ВРО).
Георги Бенковски, чието същинско име е Гаврил Хлътев.
Още един от най-енергичните дейци на националноосвободителното придвижване. Никога не ще бъде пропуснат той и неговото дело, както и това на всички българи, които са се борили за свободата на Отечеството.
В навечерието на Априлското въстание удивителните качества на Бенковски се демонстрират още по-категорично.
След приемането на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той незабавно афишира експлоадирането на въстанието и в Панагюрище. Сформира фамозната Хвърковата чета, с която обикаля околните села, с цел да ги вдигне на оръжие.
След погрома на въстанието, Бенковски дружно с група приятели е предаден от дядо Въльо на турците.
При прекосяването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Бенковски е погубен от турските патрони.
Във видеото тук вижте още национални герои, дали живота си за свободата на България:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ