Отбелязахме Денят на Земята, а това е най-големият нерелигиозен празник

...
Отбелязахме Денят на Земята, а това е най-големият нерелигиозен празник
Коментари Харесай

Експерт: Затрупали сме се с отпадъци! Държавата ни е ужасно мръсна

Отбелязахме Денят на Земята, а това е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от повече от 1 милиарда души в 192 страни в целия свят. Идеята, която свързва хората е на тази дата да се обединим в отбрана на околната среда. За първи път 22 април се празнува като Ден на Земята през 1970 година в Съединените американски щати и Канада. През 1990 година стартира да се отбелязва като интернационален ден, а от 1993 година се отбелязва и у нас. Днешният празник е под надпис “Планета против пластмаса ". Интервю с Георги Стефанов, специалист " Климат и енергетика “ в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "

Г-н Стефанов, Денят на Земята е, имаме ли нова действителност, с която се сблъскваме?

Много тежък въпрос, сигурно имаме нова действителност и това е нали огромният размер на въздействието на индивида и човешките действия върху екосистемите, върху планетата. Това се установи по всички екосистеми на планетата - понижаване на биоразнообразието, замърсяване на въздуха, водата, почвите, всички тези фактори, които са основно значими за оцеляването на нашия биологичен тип на нашата планета. Общият знаменател на всички тези самостоятелни проблеми е изменението на климата и това, което към този момент неопровержимо се потвърждава от десетилетия наред от учените, от хиляди отчети във всички области, който проблем и изменение на климата се обосновава с повишението на температурите, което води до смяна на цялото  наше житие и съществуване, във всеки един набор, без значение дали приказваме за екосистеми, инфраструктура, обучение.

Така нареченото световно стопляне.

Така нареченото световно стопляне, да.

Как го усетихме ние в последните години?

Общо взето всички сфери на действия и дейности го усещат по друг метод. Много мощно и осезаемо това се вижда от земеделския бранш, горския бранш. Биолозите установяват смяна на флората и фауната в състава. Не на последно място застрахователните сдружения и застрахователните компании са пък тези, които заплащат компенсациите. Там тези промени се установяват с финансови изражения, доста съответно, по страни, по райони. Така че общо взето имаме една компактност на доказателствата, само че това в което нямаме компактност е в синхрона на общите дейности от страна на другите страни, политиците и изобщо икономическите браншове. Защото действително, когато създадем анализ, излиза наяве, че главно енергийните компании, тези световни колоси, да не ги изброяваме, всички ги знаем, са главният фактор, който предопределя огромният дял на излъчвания и изобщо растежът в тези браншове. Няколко десетки компании са 3/4 от казуса.

Защо те се оформят като подобен?

Защото цялото икономическо развиване в наши дни се обосновава не на база на лимитираните запаси на нашата планета, а на база на този непрестанен напредък за облекчаване на потребностите на човечеството, на хората. И в последна сметка, ние знаем, когато има понижаване на растежа, нормално икономистите споделят, че е проблем. А в този взрив на стопански напредък не се обаче регистрират други основополагащи фактори като щастието, като равенството сред хората и икономическите действия. И общо взето се стига до там, че задачата на всяка една компания се трансформира единствено в напредък и увеличение на продажбите, увеличение на приходите, което най-често се получава за сметка на ресурсите на планетата, които както казахме са лимитирани. И ето тази идея, тя в действителност би трябвало да бъде изменена, с цел да можем ние всички да осъзнаем, че като консуматори, като потребители, де факто зависи от нас и нашето всекидневие, до каква степен позволяваме това нещо.

Защото най-големият проблем в тази презентация е, че в действителност ние нямаме ресурсите на втора планета зад Луната. И би трябвало да се научим да живеем и да се развиваме с лимитираните запаси, които планетата ни дава. Това значи повече преработване, повече оползотворяване, недопускане на изхвърляне. Ето, днешният фокус на Деня на Земята “Отпадъците ".

Надслов “Планета против пластмаса " - не инцидентно е определен този слоган.



Пластмасата сама по себе си като революционен материал, съдействал в доста огромна степен за тази рационализация и развиването й. В момента се трансформира в подобен световен проблем, че де факто няма жител на планетата, който да не го припознава като световен проблем. Но по този начин или другояче, ние още не сме се научили да използваме други запаси, други благоприятни условия и да понижим потреблението на пластмаса.

А освен в този ден да ограничим всеобщото изхвърляне или да почистим боклуци, това е един огромен развой. Г-н Стефанов, какво прави България в това отношение обаче?

Недостатъчно. Опитваме се да догоним европейското законодателство. Опитваме се да създадем благоприятни условия за бизнеса, да стартира да извлича финансови изгоди.

Какво значи “да догоним европейското законодателство "? Какви тактики и проекти имаме там налице!

Означава това, че ние би трябвало към 2030 година да достигнем един доста висок процентен дял за преработване на битовите боклуци, което значи интензивно включване на бизнеса главно и изобщо на икономическите и юридическите лица, а освен на жителите. И значи преди всичко консолидиране на правилото “замърсителят заплаща ", т.е., този който продуцира боклуци и изобщо проблеми с околната среда, да бъде финансово зает, да заделя задоволително средства. Тъй като дефицитът за задоволителни средства нормално е първопоставен проблем от страна на бизнеса и на институциите. Тоест, ние имаме доста да работим в това отношение и се вижда, че комерсиалните вериги, тези, които са на всички места, започнаха от последната година-две, да създават съоръжения за преработване, за да ангажират повече потребителите. Това е положително, похвално, само че то би трябвало да стане всеобщо. А с цел да стане всеобщо, това значи, че всяко генериращо боклуци звено, юридическо лице би трябвало да му се даде опция да печели от тези боклуци, което сега в действителност отсъства.

А не би трябвало ли да има политика на обособените общини?

Трябва. Новият закон го изисква това нещо още отпреди 4 години, той е нов, само че още не се ползва в този смисъл. Там е основополагащ правилото “замърсителят заплаща ", този, който замърсява повече да има по-висока данъчна тежест. Този, който рециклира повече, да му се понижи данъчната тежест. В момента обаче това не е по този начин. И по тази причина споделям, ние в действителност изоставаме с постигането на европейското законодателство, опитваме се да наваксаме и до момента в който Европа приказва към този момент за биобазиране и стопанска система, т.е. да престанем да използваме запаси, които са изчерпаеми, а да завъртим потребностите си за нашите запаси в такива, които са възобновими, биобазирани. При нас де факто то изцяло отсъства. Ние още се опитваме по какъв начин да превърнем линейната стопанска система в кръгова стопанска система и да създадем такива принадлежности, които да разрешат и финансови изгоди за юридическите лица.

Всички тези неуредици, по какъв начин резонират в обществото през днешния ден? Или към момента ние не ги осъзнаваме?



Резонират с това, че ние сме се затрупали с боклуци и страната ни е извънредно мръсна. Като изключим това, че има няколко положителни образеца, където хората са се самоорганизирали, има разнообразни бизнеси. Ромите в това число също оказват помощ за за това нещо, въпреки че те са и част от казуса, само че ние не съумяваме в действителност да си решим казуса. Аз си припомням доста добре далечната 2007 година, преди 15 години де факто, по какъв начин хърватите направиха една огромна акция и споделиха, всеки, който събере боклуци по този начин от полето, от улицата, ние ще му ги заплатим по авансово избрана себестойност. И по този начин, в границите на 6 месеца хърватите съумяха да си изчистят цялата страна. Държавата генерира един фонд от 90 милиона евро, който се раздаде на хората. Но на първо място почистиха страната, тъй като ние сме сега, погледнете междублоковите пространства, погледнете канавките по пътищата, на всички места кофите за отпадък преливат. Тоест, ние гледаме на отпадъка не като на запас, а като проблем. И до момента в който в действителност не променим тази идея по този начин, че това да е допустимо за повече доходи, а не да е единствено разход, евентуално ще сме последни по индикатори в Европейски Съюз по преработване. Всъщност, ние не сме на последно място, тъй като внасяме боклуци извън, които да рециклираме, защото не съумяваме задоволително добре да сепарираме авансово отпадъците.

Друго нещо е положението на кофите. Те са едни ужасни механически уреди, които миришат, със счупени колела, не работят капаците, хората с гадност отиват до тях. И когато се прави нещо положително като подземните контейнери, каквито към този момент има тук-там в София и други градове, те остават неупотребени и неизползвани от хората. Ние би трябвало да намерим нова система, която разрешава положително преработване, да повишим % и всичко това да бъде обвързано с доходи за обществото и за бизнеса.

Говорейки си за Деня на Земята, тук може да обхванем ужасно доста тематики. Преди малко с вас споменахме и световното стопляне. И ми се желае да ви попитам кои може би ширини на Земята се затоплят по-бързо, можем ли да кажем?

Със сигурност Северния и Южния полюс, там се установяват най-високите покачвания на температури сред 4 и 6 градуса, до момента в който по нашите географски ширини доближават до 2 градуса и когато вървим към Екватора, тези градуси понижават. Това се дължи несъмнено и на географията на районите и изобщо по какъв начин се оформя климата. И по тази причина в действителност на Екватора, там покачването е минимум и измененията са най-слабо уязвими. Сега, разликата тук е, че до момента в който на Екватора не се усещат, в тези територии, които са Субсахарска Африка, стигайки до българските географски ширини измененията са мощно изразени и внезапно изменящи метеорологията и времето все още, до момента в който на северните ширини в действителност са удобни, тъй като вкарват малко повече топлота, уголемяват сезона, т.е. вършат малко по-голям комфорт. Това значи, че страни като България, и долу до северните ширини на Африка, ние сме най-силно уязвени към този момент като географски ширини от изменилия се климат. И това би трябвало да е сигнал към политиците и към вземащите решения, че ние не можем да бъдем безхаберни и безотговорни към този към този момент изменил се климат. Напротив, би трябвало да ни направи самодейни  и да търсим принадлежности за национално, районно, само че и световно решение за превъзмогването на този проблем. Защото ние губим, а не печелим от това изменение на климата и на покачващите се температури.

Виждаме и възходящото количество на горски пожари, прилежаща Гърция, тя е образец за това. Те имат може би доста отражение на видовия състав на горите и функционалностите на екосистемите. Липсват ли изследвания, съгласно вас, и отразяване на същността на казуса по съответен метод?



Не че толкоз липсват изследвания, колкото липсват съответни и наднационални ограничения за общо превъзмогване на казуса. Защото въпреки, че Европейски Съюз е образец за взаимно решение на общи проблеми, когато стане пожар, виждате, изпращат самолети от доста страни, с цел да преодолеят казуса. Проблемът е към този момент, че пожарите се случват от Испания до Турция и това е един цялостен микрорегион, не е просто една страна, както беше преди десетина година.  И това би трябвало да ни накара да бъдем малко по-отговорни в превантивните действия, а точно по какъв начин се ръководят тези опасности. Защото безусловно по образеца за Гърция както го дадохте, предходната година те бяха придружени от поредност наводнения, поредност пожари, нали. И двете естествени произшествия имат напълно друг темперамент и нужни дейности и превантивно и следварително.

Тъй като наводнението унищожава инфраструктурата, до момента в който горският пожар има потребност от възобновяване на екосистемата. Но по този начин или другояче те са свързани и всички стоят под общ знаменател с покачването на температурите и изобщо с смяната на преваляванията, значимостта.  И да отхвърляме тези дейности, значи на първо място да платим по-висока цена. Ето тази по-висока цена би трябвало да е водещата и това примерно също отсъства в България. Ние не си вършим една елементарна аритметика, която да ни даде какъв брой ще спечелим, в случай че създадем проакативни дейности и какъв брой ще загубим, в случай че не вършим нищо. Ето този баланс на чисто счетоводна и финансова отчетна активност в България е мощно непозната, когато се прави един закон или една тактика, това е така наречен оценка на въздействието, когато предлагаме изменение на нещо. И единствено да кажа нещо настоящо.

Тази седмица в четвъртък, изтича едномесечният период за смяна на Закона за изменението на климата. Имаме подобен Закон в България от преди 10 години. Преди 10 години България беше една от дребното страни в Европейски Съюз, която имаше профилиран закон. Сега сега всички страни имат, само че нашия закон е извънредно стар, не е обновен задоволително. Но в него няма главният акцент точно по какъв начин преодоляваме дълготрайно този проблем, по какъв начин се приспособяваме към изменението на климата, какво вършим по браншове в подтекста на тази акомодация? И най-много, по какъв начин по браншове ще си понижим излъчванията, защото ние всички знаем, че въглищата в България са главният източник на излъчвания. Но малко се приказва за това, че превозът, откакто преодолеем въглищата, остава главен. И за разлика от превоза и въглищата, ние имаме десетина-петнайсет ТЕЦ-а, обаче имаме 3 милиона автомобила. Тоест, въздействието е напълно друго и за стопанската система, и за мащаба, при едното приказваме за милиони хора, при другото приказваме за 15 юридически лица.



Темите за отпадъците, за стоплянето, за климата са проводник доста постоянно на разнообразни конспирации. Според вас, ускоряват ли се тези конспирации или в противен случай, липсват към този момент и малко по този начин отшумяват?


Аз съм специалист, който от дълги години се занимава с тази област и общо взето следя и двете посоки. Сега с популяризирането и разширението на обществените мрежи, ютуб каналите и сходни платформи в действителност стана доста елементарно всеки да показва теза и мнение. Но аз тук бих споделил на хората, основно значимо е постоянно да се опират на публични, достоверни източници на данни и информация. Ако те създадат тази първа стъпка, а не просто да гледат готини, хубави филмчета или изявления никому непознати представители, в действителност доста елементарно ще съумяваме да отсяваме вярната от погрешната информация. И моля в действителност всички ние да се базираме на тези научни доказателства, които са научно и финансово обосновани от органите на Европейски Съюз, на Организация на обединените нации, на държавните институции, на научните звена, вместо да имаме вяра на добре изглеждащи и къси звучащи, хубаво звучащи клипчета, които ни споделят “Не, не е по този начин " или които сменят парадигмата нали, че има повишаване на температурите, само че не е човешката активност отговорна.  Те са почти, това е една информационна тактика, тя е доста добре позната със тактиката за тютюнопушенето, която е била сходна история преди няколко десетилетия, която към днешна дата никой не отхвърля, само че когато се погледнат двете, се върви по един и същи канализиран път. Тоест, в случай че погледнем тютюнопушенето, виждаме, че същото се случва, и това ще отмине и методът е в действителност да имаме вяра на науката.

Какво ще пожелаете на нашите слушатели на днешния ден?

Пожелавам на първо място да се осведомят и да бъдат дейни и то в подтекста на идните ни избори след по-малко от два месеца. Защото в последна сметка, от всички нас зависи утрешният ден за нас и нашите деца да бъде по-добър, да забележим истината и да се борим тя да бъде отстоявана и защитавана всеки ден. Защото това е методът да се борим с дезинформацията по всички направление.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР