Северна Македония и Албания паднаха в центрофугата на европейските обещания
От югославските войни насам Балканите не бяха ставали толкоз забавни за Европа, колкото бяха предходната година - този път освен с проблемите, а и с опциите, които основават. Среща на европейските водачи след седмица повдига въпроса дали късият епизод няма да още веднъж да бъде последван от дълго мъртвило. И проблемите, които основава България, както и бавният ѝ прогрес - и даже отстъплението - по съществени демократични индикатори също въздействат на това.
Лидерите на страните от евросъюза се събират на 19-20 юни, с цел да опитат да решат горещия въпрос за най-важните постове в евроинституциите след изборите на 26 май. Според източници на районни и интернационалните медии обаче не е на дневен ред обещанието, направено преди съвсем тъкмо година - да се вземе решение за договаряния с две страни на Балканите, които извървяват сложен път.
Тонът на еврокомисията и западните водачи не е окуражаващ, както бе преди референдума за промяната на името, на който трябваше да се реши дали Македония да стане Република Северна Македония. Тогава западни водачи се редяха на опашка, с цел да обвързват решението на гласоподавателите с евроинтеграцията на страната.
На 12 юни, единствено 9 месеца по-късно, измежду 13 страни, подписали заявление с искане за по-бърза интеграция на Западните Балкани, имаше единствено една от петте огромни западни страни в Европейски Съюз - Италия, там бе и богатата, само че дребна Австрия. Останалите бяха България, Хърватия и съвсем всички членки от предпоследното " източно " разширение.
Какво се промени? Нов разлом сред " изток " и " запад " ли е това и какво значи той за бъдещата интеграция на Балканите и обещанията от времето, когато София опитваше да притегли вниманието на Европейски Съюз към района?
Невъзможната дата
Северна Македония подаде молба за участие през 2004 година Комисията предложи начало на договарянията през далечната 2009-а. Гърция и на процедура България обаче блокираха пътя ѝ в края на предишното и началото на това десетилетие. Години застой и политическа изолираност доведоха на власт социалдемократите на Зоран Заев с обещания за ясна посока на Скопие - към Европейски Съюз и НАТО.
Албанската кандидатура бе подадена напролет на 2009 година, седмици откакто страната стана член на НАТО. Една от най-бедните страни в Европа, терен на проведени незаконни групи и значима точка в наркоиндустрията, получи статут на претендент пет години по-късно. Страната се захвана с административни и правосъдни промени, а ръководещият от 2013 година Еди Рама стана скъп сътрудник за еврокомисията, която го поздравяваше като поръчител на стабилността.
По това време комисията не смяташе разширението за приоритет и ръководителят ѝ Жан-Клод Юнкер изключи да има нови членове по време на мандата му. Четири години по-късно, до момента в който България председателстваше Съвета на министрите (от януари до юли 2018 г.), мигрантската рецесия, Брекзит и възходящите външни въздействия в района трансформираха тази концепция.
© Pool, Reuters
Преди години немският канцлер Ангела Меркел инициира Берлинския развой за разговор сред страни от Западна Европа, Западните Балкани и институции, които могат да оказват помощ за амбициозни планове, като опция на разширението, за което не се говореше. Пет години по-късно към Берлин има обвинявания, че към този момент не съумява да покаже визия за бъдещето на Европа. На фотографията: Британският министър председател Тереза Мей и немският канцлер Ангела Меркел с водачи от Балканите. Премиерът на Босна и Херцеговина Денис Звиздич е отляво на Мей, а албанският Еди Рама - отдясно на Меркел. На задния ред, отляво надясно, министър председателите на Хърватия (Андрей Пленкович), Словения (Миро Церар), Гърция (Алексис Ципрас) и България (Бойко Борисов).
Така в рекомендациите на Европейската комисия - два месеца след публикуването на тактиката за Западните Балкани - за пръв път от четири години се появи обещанието за начало на договаряния със страна претендент. Съпротивата на Франция и Холандия обаче (особено поради обстановката в Албания, която съгласно тях не е постигнала задоволително против престъпността) отсрочи решението - концепцията бе този юни да се утвърди дата за договарянията до края на годината.
Тогава Франция сложи изискването страните да продължат с промените - както и направиха. Германия, назад, поддържаше договарянията - алегоричен жест, който би задължил Тирана и Скопие да задълбочат промените. На съвещание предходната седмица обаче (дни откакто Брюксел повтори същата препоръка) депутатите даже не засегнаха въпроса. Канцлерът Ангела Меркел сподели предходната седмица, че Бундестагът би го разгледал най-рано през октомври.
" Проблемът в Холандия и Франция е главно вътрешнополитически - по тази причина политиците им не са склонни да стартират договаряния, не поради заслугите на Албания и Северна Македония ", сподели за " Дневник " Тена Прелец, откривател от London School of Economics.
" Холандия категорично сподели, че се усеща като дребна страна и няма опцията да си каже думата за разширението, когато то стартира, и в случай че има думата, ще е при започване на договарянията. " Според нея би трябвало да се имат поради разочарованията от последните разширявания - да вземем за пример поради " подозренията за върховенството на закона в страни като България и Румъния ", продължи тя в телефонен диалог. Евроизборите просто " обрисуваха тези терзания, тъй като партиите трябваше да ги изразят пред електората си. "
На доктрина решението за начало на договаряния би трябвало да се вземе на Европейския съвет. Преговорите на процедура започнаха още в сряда със срещата на представителите на страните членки в Брюксел и ще продължат другата седмица. На среща с албанския министър председател Рама преди няколко дни обаче Юнкер призна, че по въпроса няма единогласие.
В пакет или не
Северна Македония и Албания вървяха в " пакет " в рекомендациите на комисията. От месеци някои европейски политици позволяват опцията те да бъдат разграничени. За същия проект писа неотдавна и в. " Зюддойче цайтунг ". В сряда го изиска и холандският парламент.
Северна Македония напредва, до момента в който в Албания политическата неустойчивост стана ежеседмична, с митинги и съпротива, която бойкотира Народното събрание. Президентът Илир Мета реши да анулира локалните избори, планувани за 30 юни, само че на това се опълчиха и министър председателят Еди Рама, и ръководителят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер с аргумента, че това единствено ще отсрочи интеграцията на страната.
Изказванията на комисаря за разширението Йоханес Хан демонстрират, че двете страни въпреки всичко са разнообразни и е нужна по-голяма подготвеност за подобен метод, счита политологът Андрея Стойковски от университета " Хуан Карлос Трети " в Мадрид. " Ако бях албанец, евентуално бих защитил този метод (да са в пакет - бел. ред.). Но... разширението постоянно е било основано на резултати и страните са били оценени съгласно дейностите си. Да, има заплаха от разделянето, само че Европейски Съюз би трябвало да основава доверие с политиките си. "
Холандското решение за отделянето " в действителност е позитивно ", тъй като Хага поддържа отварянето на договарянията най-малко със Северна Македония. " Важното е да се даде позитивен сигнал, че напъните за промени се ценят и се вземат поради ", добави Тена Прелец. " Не е фантастична вест, в случай че това се случи единствено със Скопие, само че ще е като " преодоляване на вредите " от отпора в двете страни. А подобен сигурно ще има. " Според нея Северна Македония извърши всички условия на Европейския съвет и отвод би изпратил неприятно обръщение на целия район, чието чувство може да се заключи с думите: " Те ни занасят и няма да ни пуснат, каквото и да вършим, всичко е в ръцете на огромните. " Въпросът би бил какъв е смисълът да се вършат промени, в случай че " всичко си остава същото ".
Алтернативата
Отлагането хвърля светлина върху необикновената обстановка, в която е сложена Албания. Публикацията на в. " Билд " отпреди няколко седмици, която демонстрира връзки сред фигури от незаконния свят и политици от ръководещата партия, припомня за аргументите, отприщили недоволството на хиляди албанци, подклаждано и от опозицията. Още от началото на многохилядните, постоянно белязани от принуждение манифестации всяка седмица обаче комисията поддържаше ясна линия, същата като тази в Сърбия и Черна гора - апел за конструктивност и поддръжка за демократично определените ръководещи. В случая на Тирана, която като другите столици бе посетена от европейски делегации, комисията и Народното събрание поддържаха напъните за промени - същите старания, които в този момент огромните европейски страни не смятат за задоволителни, с цел да полуотворен вратата. Кого в действителност е по-добре да слуша Албания, с цел да върви по пътя към Европейски Съюз?
Според Андрея Стойковски рецесията, която към този момент се разгаря в Албания, фактически може да се задълбочи. Може да има и геополитическо измерение и даже да се отрази на разговора сред Сърбия и Косово (по-рано в диалог с " Дневник " албански опозиционен народен представител насочи сходно предизвестие поради поддръжката на премиера Рама за договорката за смяна в границата, защитавана от президентите в Белград и Прищина).
Много е значимо и по какъв начин ще бъде дефинирано отделянето, в случай че то се случи, и по какъв начин ще се обяснят на Албания нужните стъпки за позитивен отговор следващата година, изясни Тена Прелец. " Разбира се, че ще има огромно отчаяние, това ще подтиква и опозицията, а Съединени американски щати и Европейски Съюз не желаят такава задънена улица - възприемат Еди Рама като сътрудник в правосъдната промяна. Но в Албания остават огромни проблеми, в по-голям мащаб, в сравнение с в Северна Македония. "
© Reuters
В Северна Македония към този момент бяха направени големи жертви, а канцлерът Ангела Меркел ги показа като " нужни за интеграцията в Европейски Съюз ". Всяко отмятане би се възприело като " машинация " и би засилило негативните настроения към Европейски Съюз, освен подхранвайки национализма, а и създавайки плодотворна почва за повишено наличие и въздействие от други артисти, счита Стойковски. Може даже да се " заплаши завършването на процеса за присъединение към НАТО ".
Скопие избра да не разчита на случайността. Номинираният за Нобелова премия Зоран Заев разгласи, че би дал не една, а две награди, с цел да получи дата за договаряния. В изявление за " Политико " външният министър Никола Димитров сподели, че Северна Македония интензивно работи, с цел да убеди страни като Франция, Холандия и Дания, че е " основала атмосфера, в която е невероятно да се каже " не " на македонската (кандидатура) тази година ", изясни той. Доколко дава резултат акцията, следва да се разбере, само че представител на Елисейския замък е споделил на изданието, че Франция не е взела решение.
В изявление за EurActiv тази седмица президентът Стево Пендаровски позволи, че е по-добре Атина да получи дата за договаряния преди есента - преди идващият кабинет в Гърция, евентуално на " Нова народна власт " и по-неотстъпчив, да е образуван. " Най-големият проблем сега е отделянето от Албания " и даже това да не е " ужасно решение ", е единственият път напред, счита той. И сп. " Икономист ", в коментар, озаглавен " Европейският съюз: балканско изменничество ", се съгласява: тази есен съперниците на Преспанския контракт ще оказват мощен напън за отсрочване на договарянията.
Изток против запад?
В края на май сърбохърватската редакция на " Свободна Европа " разгласи, че измежду европейските страни циркулира документ, с който Полша и обединили се към концепцията ѝ страни от Източна Европа търсят поддръжка за евроинтеграцията на Западните Балкани дни преди Европейския съвет. Събраните гласове " за " са 13 - под половината от всички членки. Българското външно министерство заяви преди няколко дни имената на страните: България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Италия, Малта, Австрия, Хърватия, Словения, Полша, Словакия. Това значи, че от " основателките " на Европейски Съюз участва единствено Италия, от идващите талази (преди източното разширение от 2004 г.) единствено Австрия, някогашен ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз след България,
" Не виждам проблем в това, че огромните страни членки ги няма ", счита Андрея Стойковски. Англия си има свои проблеми поради Брекзит, Испания още не е съставила държавно управление след изборите на 28 април, а Франция желае " Европейски Съюз първо да се реформира, преди да се уголемява ". Проблемът съгласно него обаче е " неналичието на визия и геополитически усет от страна на немския канцлер, която постоянно ги е имала. Колкото по-скоро Германия осъзнае негативните резултати от раздялите по тематиката, толкоз по-добре за Европейски Съюз, освен за Западните Балкани. "
Реформата, желана от Франция, съгласно него може да продължи няколко години и може да върви ръка за ръка с договарянията. Разширяването обаче може да стане " ябълка на раздора ", тъй като " в случай че тези 13 страни членки го трансфорат във въпрос, могат да блокират всяка друга промяна, която Франция би желала, а и доста други свързани с това политики. "
В " порочния кръг " на Европа
Като множеството страни на Балканите дребните Северна Македония и Албания години наред не влизаха в проектите на Европейски Съюз, въпреки да станаха претенденти за участие. Демокрацията им фактически не дава отговор изцяло на стандартите на съюза.
В диалога с " Политико " представителят на Елисейския замък споделя, че разширението е рисковано, тъй като в него има детайл на " двуличие ": " даваме на тези страни чувството, че на следващия ден ще са в Европа, до момента в който в реалност лишава доста време ". В реалност " тези страни " са на опашката от години, а кандидатстването би лишило още най-малко толкоз време, колкото са чакали - Сърбия е претендент от 7 години. Лицемерно съгласно Тена Прелец е и говоренето за потребностите от промени, макар че европейски компании, въвлечени в противоречиви покупко-продажби на Балканите, разрешават на елитите да овладеят системата и стават " част от казуса ".
В миналогодишната тактика на комисията, която най-малко отчасти бе утвърдена от всички членки, пък един от главните причини бе запазване на Европа от " непознато въздействие ". Това бе прям, а не двуличен мотив за потребността от " балканска вероятност " в Европейски Съюз. В столиците на Западните Балкани обаче може и да се съгласят с определението на Елисейския замък, в случай че от тях се желаят промени против доближаване към Европейски Съюз и вършат първото, без да виждат второто.
Лидерите на страните от евросъюза се събират на 19-20 юни, с цел да опитат да решат горещия въпрос за най-важните постове в евроинституциите след изборите на 26 май. Според източници на районни и интернационалните медии обаче не е на дневен ред обещанието, направено преди съвсем тъкмо година - да се вземе решение за договаряния с две страни на Балканите, които извървяват сложен път.
Тонът на еврокомисията и западните водачи не е окуражаващ, както бе преди референдума за промяната на името, на който трябваше да се реши дали Македония да стане Република Северна Македония. Тогава западни водачи се редяха на опашка, с цел да обвързват решението на гласоподавателите с евроинтеграцията на страната.
На 12 юни, единствено 9 месеца по-късно, измежду 13 страни, подписали заявление с искане за по-бърза интеграция на Западните Балкани, имаше единствено една от петте огромни западни страни в Европейски Съюз - Италия, там бе и богатата, само че дребна Австрия. Останалите бяха България, Хърватия и съвсем всички членки от предпоследното " източно " разширение.
Какво се промени? Нов разлом сред " изток " и " запад " ли е това и какво значи той за бъдещата интеграция на Балканите и обещанията от времето, когато София опитваше да притегли вниманието на Европейски Съюз към района?
Невъзможната дата
Северна Македония подаде молба за участие през 2004 година Комисията предложи начало на договарянията през далечната 2009-а. Гърция и на процедура България обаче блокираха пътя ѝ в края на предишното и началото на това десетилетие. Години застой и политическа изолираност доведоха на власт социалдемократите на Зоран Заев с обещания за ясна посока на Скопие - към Европейски Съюз и НАТО.
Албанската кандидатура бе подадена напролет на 2009 година, седмици откакто страната стана член на НАТО. Една от най-бедните страни в Европа, терен на проведени незаконни групи и значима точка в наркоиндустрията, получи статут на претендент пет години по-късно. Страната се захвана с административни и правосъдни промени, а ръководещият от 2013 година Еди Рама стана скъп сътрудник за еврокомисията, която го поздравяваше като поръчител на стабилността.
По това време комисията не смяташе разширението за приоритет и ръководителят ѝ Жан-Клод Юнкер изключи да има нови членове по време на мандата му. Четири години по-късно, до момента в който България председателстваше Съвета на министрите (от януари до юли 2018 г.), мигрантската рецесия, Брекзит и възходящите външни въздействия в района трансформираха тази концепция.
© Pool, Reuters
Преди години немският канцлер Ангела Меркел инициира Берлинския развой за разговор сред страни от Западна Европа, Западните Балкани и институции, които могат да оказват помощ за амбициозни планове, като опция на разширението, за което не се говореше. Пет години по-късно към Берлин има обвинявания, че към този момент не съумява да покаже визия за бъдещето на Европа. На фотографията: Британският министър председател Тереза Мей и немският канцлер Ангела Меркел с водачи от Балканите. Премиерът на Босна и Херцеговина Денис Звиздич е отляво на Мей, а албанският Еди Рама - отдясно на Меркел. На задния ред, отляво надясно, министър председателите на Хърватия (Андрей Пленкович), Словения (Миро Церар), Гърция (Алексис Ципрас) и България (Бойко Борисов).
Така в рекомендациите на Европейската комисия - два месеца след публикуването на тактиката за Западните Балкани - за пръв път от четири години се появи обещанието за начало на договаряния със страна претендент. Съпротивата на Франция и Холандия обаче (особено поради обстановката в Албания, която съгласно тях не е постигнала задоволително против престъпността) отсрочи решението - концепцията бе този юни да се утвърди дата за договарянията до края на годината.
Тогава Франция сложи изискването страните да продължат с промените - както и направиха. Германия, назад, поддържаше договарянията - алегоричен жест, който би задължил Тирана и Скопие да задълбочат промените. На съвещание предходната седмица обаче (дни откакто Брюксел повтори същата препоръка) депутатите даже не засегнаха въпроса. Канцлерът Ангела Меркел сподели предходната седмица, че Бундестагът би го разгледал най-рано през октомври.
" Проблемът в Холандия и Франция е главно вътрешнополитически - по тази причина политиците им не са склонни да стартират договаряния, не поради заслугите на Албания и Северна Македония ", сподели за " Дневник " Тена Прелец, откривател от London School of Economics.
" Холандия категорично сподели, че се усеща като дребна страна и няма опцията да си каже думата за разширението, когато то стартира, и в случай че има думата, ще е при започване на договарянията. " Според нея би трябвало да се имат поради разочарованията от последните разширявания - да вземем за пример поради " подозренията за върховенството на закона в страни като България и Румъния ", продължи тя в телефонен диалог. Евроизборите просто " обрисуваха тези терзания, тъй като партиите трябваше да ги изразят пред електората си. "
На доктрина решението за начало на договаряния би трябвало да се вземе на Европейския съвет. Преговорите на процедура започнаха още в сряда със срещата на представителите на страните членки в Брюксел и ще продължат другата седмица. На среща с албанския министър председател Рама преди няколко дни обаче Юнкер призна, че по въпроса няма единогласие.
В пакет или не
Северна Македония и Албания вървяха в " пакет " в рекомендациите на комисията. От месеци някои европейски политици позволяват опцията те да бъдат разграничени. За същия проект писа неотдавна и в. " Зюддойче цайтунг ". В сряда го изиска и холандският парламент.
Северна Македония напредва, до момента в който в Албания политическата неустойчивост стана ежеседмична, с митинги и съпротива, която бойкотира Народното събрание. Президентът Илир Мета реши да анулира локалните избори, планувани за 30 юни, само че на това се опълчиха и министър председателят Еди Рама, и ръководителят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер с аргумента, че това единствено ще отсрочи интеграцията на страната.
Изказванията на комисаря за разширението Йоханес Хан демонстрират, че двете страни въпреки всичко са разнообразни и е нужна по-голяма подготвеност за подобен метод, счита политологът Андрея Стойковски от университета " Хуан Карлос Трети " в Мадрид. " Ако бях албанец, евентуално бих защитил този метод (да са в пакет - бел. ред.). Но... разширението постоянно е било основано на резултати и страните са били оценени съгласно дейностите си. Да, има заплаха от разделянето, само че Европейски Съюз би трябвало да основава доверие с политиките си. "
Холандското решение за отделянето " в действителност е позитивно ", тъй като Хага поддържа отварянето на договарянията най-малко със Северна Македония. " Важното е да се даде позитивен сигнал, че напъните за промени се ценят и се вземат поради ", добави Тена Прелец. " Не е фантастична вест, в случай че това се случи единствено със Скопие, само че ще е като " преодоляване на вредите " от отпора в двете страни. А подобен сигурно ще има. " Според нея Северна Македония извърши всички условия на Европейския съвет и отвод би изпратил неприятно обръщение на целия район, чието чувство може да се заключи с думите: " Те ни занасят и няма да ни пуснат, каквото и да вършим, всичко е в ръцете на огромните. " Въпросът би бил какъв е смисълът да се вършат промени, в случай че " всичко си остава същото ".
Алтернативата
Отлагането хвърля светлина върху необикновената обстановка, в която е сложена Албания. Публикацията на в. " Билд " отпреди няколко седмици, която демонстрира връзки сред фигури от незаконния свят и политици от ръководещата партия, припомня за аргументите, отприщили недоволството на хиляди албанци, подклаждано и от опозицията. Още от началото на многохилядните, постоянно белязани от принуждение манифестации всяка седмица обаче комисията поддържаше ясна линия, същата като тази в Сърбия и Черна гора - апел за конструктивност и поддръжка за демократично определените ръководещи. В случая на Тирана, която като другите столици бе посетена от европейски делегации, комисията и Народното събрание поддържаха напъните за промени - същите старания, които в този момент огромните европейски страни не смятат за задоволителни, с цел да полуотворен вратата. Кого в действителност е по-добре да слуша Албания, с цел да върви по пътя към Европейски Съюз?
Според Андрея Стойковски рецесията, която към този момент се разгаря в Албания, фактически може да се задълбочи. Може да има и геополитическо измерение и даже да се отрази на разговора сред Сърбия и Косово (по-рано в диалог с " Дневник " албански опозиционен народен представител насочи сходно предизвестие поради поддръжката на премиера Рама за договорката за смяна в границата, защитавана от президентите в Белград и Прищина).
Много е значимо и по какъв начин ще бъде дефинирано отделянето, в случай че то се случи, и по какъв начин ще се обяснят на Албания нужните стъпки за позитивен отговор следващата година, изясни Тена Прелец. " Разбира се, че ще има огромно отчаяние, това ще подтиква и опозицията, а Съединени американски щати и Европейски Съюз не желаят такава задънена улица - възприемат Еди Рама като сътрудник в правосъдната промяна. Но в Албания остават огромни проблеми, в по-голям мащаб, в сравнение с в Северна Македония. "
© Reuters
В Северна Македония към този момент бяха направени големи жертви, а канцлерът Ангела Меркел ги показа като " нужни за интеграцията в Европейски Съюз ". Всяко отмятане би се възприело като " машинация " и би засилило негативните настроения към Европейски Съюз, освен подхранвайки национализма, а и създавайки плодотворна почва за повишено наличие и въздействие от други артисти, счита Стойковски. Може даже да се " заплаши завършването на процеса за присъединение към НАТО ".
Скопие избра да не разчита на случайността. Номинираният за Нобелова премия Зоран Заев разгласи, че би дал не една, а две награди, с цел да получи дата за договаряния. В изявление за " Политико " външният министър Никола Димитров сподели, че Северна Македония интензивно работи, с цел да убеди страни като Франция, Холандия и Дания, че е " основала атмосфера, в която е невероятно да се каже " не " на македонската (кандидатура) тази година ", изясни той. Доколко дава резултат акцията, следва да се разбере, само че представител на Елисейския замък е споделил на изданието, че Франция не е взела решение.
В изявление за EurActiv тази седмица президентът Стево Пендаровски позволи, че е по-добре Атина да получи дата за договаряния преди есента - преди идващият кабинет в Гърция, евентуално на " Нова народна власт " и по-неотстъпчив, да е образуван. " Най-големият проблем сега е отделянето от Албания " и даже това да не е " ужасно решение ", е единственият път напред, счита той. И сп. " Икономист ", в коментар, озаглавен " Европейският съюз: балканско изменничество ", се съгласява: тази есен съперниците на Преспанския контракт ще оказват мощен напън за отсрочване на договарянията.
Изток против запад?
В края на май сърбохърватската редакция на " Свободна Европа " разгласи, че измежду европейските страни циркулира документ, с който Полша и обединили се към концепцията ѝ страни от Източна Европа търсят поддръжка за евроинтеграцията на Западните Балкани дни преди Европейския съвет. Събраните гласове " за " са 13 - под половината от всички членки. Българското външно министерство заяви преди няколко дни имената на страните: България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Унгария, Италия, Малта, Австрия, Хърватия, Словения, Полша, Словакия. Това значи, че от " основателките " на Европейски Съюз участва единствено Италия, от идващите талази (преди източното разширение от 2004 г.) единствено Австрия, някогашен ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз след България,
" Не виждам проблем в това, че огромните страни членки ги няма ", счита Андрея Стойковски. Англия си има свои проблеми поради Брекзит, Испания още не е съставила държавно управление след изборите на 28 април, а Франция желае " Европейски Съюз първо да се реформира, преди да се уголемява ". Проблемът съгласно него обаче е " неналичието на визия и геополитически усет от страна на немския канцлер, която постоянно ги е имала. Колкото по-скоро Германия осъзнае негативните резултати от раздялите по тематиката, толкоз по-добре за Европейски Съюз, освен за Западните Балкани. "
Реформата, желана от Франция, съгласно него може да продължи няколко години и може да върви ръка за ръка с договарянията. Разширяването обаче може да стане " ябълка на раздора ", тъй като " в случай че тези 13 страни членки го трансфорат във въпрос, могат да блокират всяка друга промяна, която Франция би желала, а и доста други свързани с това политики. "
В " порочния кръг " на Европа
Като множеството страни на Балканите дребните Северна Македония и Албания години наред не влизаха в проектите на Европейски Съюз, въпреки да станаха претенденти за участие. Демокрацията им фактически не дава отговор изцяло на стандартите на съюза.
В диалога с " Политико " представителят на Елисейския замък споделя, че разширението е рисковано, тъй като в него има детайл на " двуличие ": " даваме на тези страни чувството, че на следващия ден ще са в Европа, до момента в който в реалност лишава доста време ". В реалност " тези страни " са на опашката от години, а кандидатстването би лишило още най-малко толкоз време, колкото са чакали - Сърбия е претендент от 7 години. Лицемерно съгласно Тена Прелец е и говоренето за потребностите от промени, макар че европейски компании, въвлечени в противоречиви покупко-продажби на Балканите, разрешават на елитите да овладеят системата и стават " част от казуса ".
В миналогодишната тактика на комисията, която най-малко отчасти бе утвърдена от всички членки, пък един от главните причини бе запазване на Европа от " непознато въздействие ". Това бе прям, а не двуличен мотив за потребността от " балканска вероятност " в Европейски Съюз. В столиците на Западните Балкани обаче може и да се съгласят с определението на Елисейския замък, в случай че от тях се желаят промени против доближаване към Европейски Съюз и вършат първото, без да виждат второто.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ