От всички епохи в историята на изкуството, моята е Ар

От всички столетия в историята на изкуството, моята е Ар Нуво. Може би поради Алфонс Муха и неговите женствено-цветни картини, може би поради прелестните къщи в обичаната ми Прага, а може би просто това е идеалната за мен композиция от действителност и въображение, стилизирани в разнообразие от графични и цветни претекстове, същинско наслаждение за очите. Така че е изцяло обяснимо, че когато прочетох за най-голямата галерия на бижута от епохата на Ар Нуво, откриваща се във Виена, отделих един пролетен уикенд особено, с цел да отида до такава степен и да я посетя. Може и да звучи безгрижно – цяло пътешестване единствено за една галерия, само че си заслужаваше изцяло. Изложбата е в Leopold Museum и е подредена в особено затъмнено помещение, тъй че светлината пада на доста тънки снопове единствено върху бижутата, сложени върху мрачно кадифе.Срещу входа в една витрина са сложени две брошки-пеперуди, произведение на Рене Лалик, толкоз съвършени, че се връщах да ги виждам още веднъж и още веднъж и забелязах, че по този начин правеха множеството гости – обикаляха по доста пъти цялата зала. Освен Лалик, като име познавах единствено Фаберже, само че несъмнено техните творби не се отличаваха от останалите, всичко беше прелестно. Елементите, които са присъщи за тази отминала ера – стилизирани цветя, женски лица, изящни инсекти - бяха на всички места, дружно с по-малко обичаните ми графични и шахматни претекстове. Носталгично се вглеждах в бижутата, за които сме чували от на нашите баби – инкрустирани гребени за коса и игли за шапки, само че също и някои напълно настоящи, които аз самата бих носила на драго сърце – брошки, медальони, катарами и гривни. Повечето бижута са правени с същински камъни, на които аз съм чувала единствено имената и в този момент видях в реалност, че не инцидентно ги назовават „ скъпоценни “. Сложени едни до други и осветени по подобаващ метод, диамантите, сапфирите, рубините и смарагдите в действителност излъчват светлина и отражения, които се смесват и пречупват светлината, същинско чудо. Гледах всички тези прелестни дребни творби на изкуството още веднъж и още веднъж, чак до момента в който оповестиха, че затварят музея. Това несъмнено ще остане едно от най-красивите ми пътувания! Изложбата ще продължи до 20 юни и в случай че имате път към Виена, не я пропускайте!



!