Не лъжете. Нашият военен флот воюва срещу съветския
От заран до вечер ни проглушават ушите по какъв начин цар Борис III не изпратил български бойци на Източния фронт, а неблагодарните болшевики окупирали царството му. Но за какво съвсем никой не загатва какви ги правят по височайши заповеди моряците на неговото величество? Ами че те водят яростни морски сражения със Съветския боен флот и в тях умират стотици руски моряци, най-много подводничари.
Днес ви предлагаме със съкращения единствено два източника, с които се повдига димната завеса и се вижда кристално ясно, че българският бряг е даден без аренда на Абвера, че нашето море е превърнато във военноморска база на немските морски " братушки ". Че в китното ни Черноморие се укриват немски подводници и военни кораби, освен това - ремонтират се и се строят нови. А нашите моряци охраняват и морските кервани с нефт от Румъния, с хромова и медна руда от Турция и всякакво друго снабдяване, най-много наши храни, с което се оказва голямо въздействие върху хода на Втората международна война. Само през 1942 година по река Дунав в Германия са били доставени 8 милиона тона товари!
Има и още нещо, което няма по какъв начин да премълчим. Обезумелият от алчност румънски общоприет щаб, в съгласие с турските му сътрудници, оферират на управлението на Абвера с приложени карти по какъв начин да стане това, следното: българското Черноморие да се подели сред Румъния и Турция, с цел да се накажела по този начин русофилска България. Каква е ориста на това предложение не излиза наяве. Но сме щели напълно да я вапцаме. Турците мечтаят за Шумен, гърците до пред Пловдив да е тяхно, на сърбите не им стига хапката Македония, а отколе ламтят и за Перник. Но тая " братска " политика на комшиите ни не се осъществя, макар морските сражения, които водим против руснаците. Защото те отново ни се притичват на помощ по време на Парижката мирна конференция през 1946 година И България остава цяла. Но за признателност през днешния ден някои USA " главанаци ", европарламентьори и сашойордановци ги афишират за окупатори.
Изказваме признателност на адмирал Иван Добрев за съдействието му в издирването на материалите.
" В борба за Черно море "
...Българският боен флот (от 1941 година преименуван на Морски на негово величество войски) взима присъединяване в отбраната на морските връзки на своите съдружници, комерсиалният ни флот е милитаризиран дружно с екипажите и е употребен за потребностите на Кригсмарине (военноморските сили на Германия в интервала 1935-1945 г.) През март 1941 година в София е щаб Адмирал Югоизток, преименуван през юли с.г. в щаб на военноморска група " Юг ", отговаряща за дейностите в Черно, Егейско и Адриатическо море...
В необявената морска война в Черно море сред българския флот и руския Черноморски флот загуби на материална част и жертви измежду персоналния състав дават и двете страни. Загубите на българското комерсиално мореплаване през Втората международна война са отразени изчерпателно в нашата литература. Потъването на два от четирите налични български торпедоносеца (на 14 октомври 1942 година на торпедоносец " Дръзки " и на 19 май 1943 година на " Смелий " ) не е вследствие на бойни дейности. Дейността на българския боен флот през този интервал като съдружник на Германия се показва в: 1. Миннозаградна дейност; 2. Борба с минната опасност; 3. Ескорт на съюзнически транспорти сред Босфора, българските пристанища и Констанца. Омаловажена освен в българската морска историография остава активността на българските корабостроители през този интервал. От 1941 година български корабостроителници се включват в немски военноморски корабостроителни стратегии, които се извършват до август 1944 година и имат значителен принос в попълването и поддържането на корабния състав на немския флот в Черно море...
В планирането и реализирането на немските морски връзки на Черно море маршрутът на конвоите от румънските пристанища до Босфора е избиран покрай крайбрежието с догатката, че руските подводници и надводни кораби ще се преценяват с неутралитета и ще зачитат българските и турските териториални води. През 1941 година по дестинацията Бургас - Варна - Констанца... минават към 20 конвоя, а през Босфора в двете направления - 23, включително пет италиански танкера с товар правят четири автобуса през Босфора. Максимално претрупан е трафикът по р. Дунав...
На 2 август 1941 година в 21:05 ч. е издадена Директива номер 282 на военния съвет на руския Черноморски флот: " Подводниците да стартират дейности срещу превозите, плаващи в български териториални води. Да се организира интервенция " ДБ-3 " за замърсяване с мини на българските териториални води. При избора на слагането им да се вземе поради опцията за деяние на нашите подводници в тези води. Бомбардиране на българските пристанища и крайбрежие към този момент се не разрешават "...
Министерството на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики показва на 9 септември 1941 година своя митинг пред българския пълномощен министър в Москва по отношение на " превръщането на България, сходно на Румъния, в плацдарм за военни дейности против Съветския съюз и за набези през Черно море... "
На 19 ноември 1942 година главнокомандващият Кригсмарине в отчет на конференция с фюрера се притеснява от " неочаквана мощна офанзива в Егейско море от Суецката област. При това врагът би заел бази за въздушни рейдове против нашето доставяне с гориво от Румъния... Парализирането на нашите източници на гориво в Румъния постоянно ще бъде една от основните цели на врага ". Фюрерът показва единодушие с това мнение и е уверен, че българите ще отговорят на своите отговорности като съдружници при тези условия...
В София на 3 септември 1941 година цар Борис се среща с главнокомандващия Кригсмарине гросадмирал Редер по въпросите за потребление на българските пристанища като база на немския флот в Черно море. За битка с минната заплаха се активизират всички сили и средства. Във Флотски боеприпас - Варна, главните старания и средства са ориентирани към построяването на серия миночистачни катери...
Изключително студената зима през 1941-1942 година принуждава да се трансферират всички водосамолети от Мамая във Варна. Във Военния дневник на военноморската специфична команда, България на 22 ноември 1941 година е маркирано: " Във Варненското езеро се приготвя стоянка за 10 водосамолета от Мамая. " Поради нужда през лятото на 1942 година на водолетище " Чайка " се трансферира един немски ремонтен взвод, а по-късно във Флотски боеприпас - Варна, се построява плаващ док за водосамолети. В акваторията на Черно море няма различен немски плаващ док на морската авиация на Луфтвафе... Варна остава базово летище на групата до август 1944 година..
Всъщност Варна се употребява като база за ремонт на водосамолетите на Луфтвафе в Черно море...
Непосредствено присъединяване в бойните дейности срещу руския Черноморски флот България взима, като обезпечава противолодъчната защита на морските конвои на своите съдружници. Във Военния дневник на 2 януари 1942 година е маркирано: " Военноморска група " Юг " със забавяне рапортува евентуалното потапяне на съветски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1841 година надлежно. " На 30 ноември 1941 година командирът на Черноморската флотилия кап. II сан Неделчев донася на командира на морски войски за две офанзиви на торпедна лодка 2 против съветска подводница... На 16 юни 1942 година във Военния дневник на немския Главен военноморски щаб е записано: " Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни ". На 26 юни 1942 година четем: " Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то евентуално сполучливо "...
Липсата на доверие ескалира и през 1943 година се стига до скандал в българо-румънските връзки, когато Политическата секция на румънския общоприет щаб вследствие на срещи и съвещания с турски публични среди създава карта и меморандум и ги връчва на Върховното командване на Вермахта. Съгласно тези документи цялото Българско Черноморие би трябвало да се раздели сред Румъния и Турция с граница нос Емине. Мотивировката е, че по този начин ще се понижи " руската заплаха " за Балканите, тъй като " русофилска България " по този метод ще се отдалечи от Съюз на съветските социалистически републики и " болшевишката заплаха " ще бъде обезвредена...
Командващият Адмирал Черно море получава отчет от Военноморска специфична команда, Варна, че в 07.45 ч. на 16 юни 1942 година една подводница е видяна атакувана и потопена от самолети... Българските торпедни катери от Царево са тръгнали за мястото на потапянето...
Пред българските крайбрежия намират гибелта си руските подводници " Щ-204 ", " Щ-2010 ", " Щ-211 ", " С-34 " и " Л-24 ". През ноември (в интервала 16-30) 1941 година в региона на н. Св. Атанас до Варна на минно заграждение " S-18 " се натъква подводница " Щ-211 ". Загиват 44 подводничари... На 6 декември 1941 година още веднъж в същия регион вследствие на нахлуване с дълбочинни бомби от български водосамолет Ar 196А-3 от състава на 161 ескадрила е потопена " Щ-204 ". Загиват 43-ма подводничари... През ноември 1941 година източно от н. Емине потъва и " С-34 ". Загиват 48 индивида. В териториалните води на неутрална България в Черно море през 1941 и 1942 година дружно с потопените 5 подводници умират общо 238 руски подводничари... При оценка на тези загуби значимо е да се означи, че през този интервал подводниците са единствените сили на руския Черноморски флот, които систематически работят на вражеските връзки...
Броят и персоналният състав на разположените в България немски елементи от 38 военни поделения, щабове и институции с обща бройка 3791 души през декември 1941 година нарастват към първи август 1944 година на 220 обекта с 22 047 военнослужещи. Бързо се усилват разположените във Варна поделения и служби, като до 1944 година техният брой нараства на 37. Фактически Варна се трансформира дружно с Констанца в една от главните немски военноморски бази на Черно море. (Във Варна са ситуирани и най-големите български корабостроителници, употребявани за градеж на кораби за Кригсмарине).
В Бургас са разкрити 10 служби и поделения... В Поморие - Главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
На р. Дунав: в Русе 22 служби и поделения... В 21:00 ч. на 28 август (1944 г.-б.а.) представител на шеф щаба на Българската войска осведоми Военноморска група Юг: " Всички командири на корпуси са получили ясни заповеди от българския Генерален щаб, постановяващи, че никакви промени не би трябвало да стават в връзките сред българската войска и немските войски и че за разоръжаване на немските войски не може да става въпрос. " Очевидно не без съображение вечерта на 27 август в основната си квартира Фюрерът афишира, че " се надява да притегли елементи от българската войска към немската идея "...
Впрочем командването на немските Секретен сътрудник войски възнамерява основаване на българска дивизия от прогермански настроени бойци от царската войска и членове на младежката организация " Бранник ". Създаването на дивизията остава план, само че на 13 ноември 1944 година стартира образуване на полк в образователния регион Дьолерсхайм. До края на 1944 година се образува танково-изтребителен полк Секретен сътрудник (български N 1) в състав от 581 индивида... Първата борба на българските доброволци със руските войски е на 5 май 1944 година в региона на Щокерау, където в хода на борбата са унищожени 14 руски танка и 2 самоходни артилерийски установки. Впоследствие българската част на 10 май 1945 година се предава на американците на територията на Чехия...
На 29 август 1944 година в 01:00 ч. Военнноморска група " Юг " слага следните задания: " 1. Атакуване на съветските сили пред Констанца и Сулина. 2. Нарушаване връзките на руснаците по р. Дунав. 3. Връщане към българския бряг, в случай че припасите от гориво разрешат. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се трансферира персоналния състав в София. "
" България - морският съдружник на Третия райх през Втората международна война (1941- 1944 г.), Петър Даскалов, Издателска къща " Стено ", 2016 година
По искане на хитлеристкото командване
от 2 юли 1941 година българските териториални води в Черно море се афишират за " рискови от мини ". През втората половина на с.г. в операционната зона на българския Черноморски флот са сложени 1538 мини, а през 1944 година - още 350...
В западната част на Черно море мини слагат хитлеристки и румънски кораби, а след нападението над Съветския съюз - и руският черноморски флот.
Сложна минна конюнктура се основава и на р. Дунав. Хитлеристкото командване трансферира по реката военни и търговски кораби, транспортира течни горива от Румъния, хромова и медна руда от Турция, хранителни артикули от България, Румъния, Югославия, Унгария. Само през 1942 година по реката в Германия се доставят 8 милиона тона товари. През 1944 година под претекст да повлияе на способността на съперника да продължи войната Английската Средиземноморска авиация организира 6-месечна въздушна интервенция " Гарденинг " за да приключи корабоплаването по р. Дунав. Поставени са 1382 неконтактни дънни мини. През април-май с.г. руският Черноморски флот също слага във водите на Долни Дунав 218 мини. На британски мини в Дунав се взривяват и потъват и български кораби - модерният пътнически транспортен съд " Княз Симеон " и новият буксир " Русе "...
По искане на немския морски щаб на бойните кораби на Черноморския флот е предоставено да съпровождат и конвоират немските транспортни кораби, движещи се сред Босфора, българските пристанища и Кюстенджа. Торпедоносците и торпедните катери " Люрсен " дават отговор за безвредното корабоплаване по крайбрежните фарватери; водосамолети извършват " стражева работа " по защита на Варненския и Бургаския залив...
" История на българския военноморски флот ", Военно издателство, 1989 г.
Днес ви предлагаме със съкращения единствено два източника, с които се повдига димната завеса и се вижда кристално ясно, че българският бряг е даден без аренда на Абвера, че нашето море е превърнато във военноморска база на немските морски " братушки ". Че в китното ни Черноморие се укриват немски подводници и военни кораби, освен това - ремонтират се и се строят нови. А нашите моряци охраняват и морските кервани с нефт от Румъния, с хромова и медна руда от Турция и всякакво друго снабдяване, най-много наши храни, с което се оказва голямо въздействие върху хода на Втората международна война. Само през 1942 година по река Дунав в Германия са били доставени 8 милиона тона товари!
Има и още нещо, което няма по какъв начин да премълчим. Обезумелият от алчност румънски общоприет щаб, в съгласие с турските му сътрудници, оферират на управлението на Абвера с приложени карти по какъв начин да стане това, следното: българското Черноморие да се подели сред Румъния и Турция, с цел да се накажела по този начин русофилска България. Каква е ориста на това предложение не излиза наяве. Но сме щели напълно да я вапцаме. Турците мечтаят за Шумен, гърците до пред Пловдив да е тяхно, на сърбите не им стига хапката Македония, а отколе ламтят и за Перник. Но тая " братска " политика на комшиите ни не се осъществя, макар морските сражения, които водим против руснаците. Защото те отново ни се притичват на помощ по време на Парижката мирна конференция през 1946 година И България остава цяла. Но за признателност през днешния ден някои USA " главанаци ", европарламентьори и сашойордановци ги афишират за окупатори.
Изказваме признателност на адмирал Иван Добрев за съдействието му в издирването на материалите.
" В борба за Черно море "
...Българският боен флот (от 1941 година преименуван на Морски на негово величество войски) взима присъединяване в отбраната на морските връзки на своите съдружници, комерсиалният ни флот е милитаризиран дружно с екипажите и е употребен за потребностите на Кригсмарине (военноморските сили на Германия в интервала 1935-1945 г.) През март 1941 година в София е щаб Адмирал Югоизток, преименуван през юли с.г. в щаб на военноморска група " Юг ", отговаряща за дейностите в Черно, Егейско и Адриатическо море...
В необявената морска война в Черно море сред българския флот и руския Черноморски флот загуби на материална част и жертви измежду персоналния състав дават и двете страни. Загубите на българското комерсиално мореплаване през Втората международна война са отразени изчерпателно в нашата литература. Потъването на два от четирите налични български торпедоносеца (на 14 октомври 1942 година на торпедоносец " Дръзки " и на 19 май 1943 година на " Смелий " ) не е вследствие на бойни дейности. Дейността на българския боен флот през този интервал като съдружник на Германия се показва в: 1. Миннозаградна дейност; 2. Борба с минната опасност; 3. Ескорт на съюзнически транспорти сред Босфора, българските пристанища и Констанца. Омаловажена освен в българската морска историография остава активността на българските корабостроители през този интервал. От 1941 година български корабостроителници се включват в немски военноморски корабостроителни стратегии, които се извършват до август 1944 година и имат значителен принос в попълването и поддържането на корабния състав на немския флот в Черно море...
В планирането и реализирането на немските морски връзки на Черно море маршрутът на конвоите от румънските пристанища до Босфора е избиран покрай крайбрежието с догатката, че руските подводници и надводни кораби ще се преценяват с неутралитета и ще зачитат българските и турските териториални води. През 1941 година по дестинацията Бургас - Варна - Констанца... минават към 20 конвоя, а през Босфора в двете направления - 23, включително пет италиански танкера с товар правят четири автобуса през Босфора. Максимално претрупан е трафикът по р. Дунав...
На 2 август 1941 година в 21:05 ч. е издадена Директива номер 282 на военния съвет на руския Черноморски флот: " Подводниците да стартират дейности срещу превозите, плаващи в български териториални води. Да се организира интервенция " ДБ-3 " за замърсяване с мини на българските териториални води. При избора на слагането им да се вземе поради опцията за деяние на нашите подводници в тези води. Бомбардиране на българските пристанища и крайбрежие към този момент се не разрешават "...
Министерството на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики показва на 9 септември 1941 година своя митинг пред българския пълномощен министър в Москва по отношение на " превръщането на България, сходно на Румъния, в плацдарм за военни дейности против Съветския съюз и за набези през Черно море... "
На 19 ноември 1942 година главнокомандващият Кригсмарине в отчет на конференция с фюрера се притеснява от " неочаквана мощна офанзива в Егейско море от Суецката област. При това врагът би заел бази за въздушни рейдове против нашето доставяне с гориво от Румъния... Парализирането на нашите източници на гориво в Румъния постоянно ще бъде една от основните цели на врага ". Фюрерът показва единодушие с това мнение и е уверен, че българите ще отговорят на своите отговорности като съдружници при тези условия...
В София на 3 септември 1941 година цар Борис се среща с главнокомандващия Кригсмарине гросадмирал Редер по въпросите за потребление на българските пристанища като база на немския флот в Черно море. За битка с минната заплаха се активизират всички сили и средства. Във Флотски боеприпас - Варна, главните старания и средства са ориентирани към построяването на серия миночистачни катери...
Изключително студената зима през 1941-1942 година принуждава да се трансферират всички водосамолети от Мамая във Варна. Във Военния дневник на военноморската специфична команда, България на 22 ноември 1941 година е маркирано: " Във Варненското езеро се приготвя стоянка за 10 водосамолета от Мамая. " Поради нужда през лятото на 1942 година на водолетище " Чайка " се трансферира един немски ремонтен взвод, а по-късно във Флотски боеприпас - Варна, се построява плаващ док за водосамолети. В акваторията на Черно море няма различен немски плаващ док на морската авиация на Луфтвафе... Варна остава базово летище на групата до август 1944 година..
Всъщност Варна се употребява като база за ремонт на водосамолетите на Луфтвафе в Черно море...
Непосредствено присъединяване в бойните дейности срещу руския Черноморски флот България взима, като обезпечава противолодъчната защита на морските конвои на своите съдружници. Във Военния дневник на 2 януари 1942 година е маркирано: " Военноморска група " Юг " със забавяне рапортува евентуалното потапяне на съветски подводници от български въздушни и военноморски сили на 16 август и 15 октомври 1841 година надлежно. " На 30 ноември 1941 година командирът на Черноморската флотилия кап. II сан Неделчев донася на командира на морски войски за две офанзиви на торпедна лодка 2 против съветска подводница... На 16 юни 1942 година във Военния дневник на немския Главен военноморски щаб е записано: " Българските самолети също са разрушили една вражеска подводница пред н. Емине преди обяд на 16 юни ". На 26 юни 1942 година четем: " Българските сили са обстрелвали вражеска подводница южно от Варна, и то евентуално сполучливо "...
Липсата на доверие ескалира и през 1943 година се стига до скандал в българо-румънските връзки, когато Политическата секция на румънския общоприет щаб вследствие на срещи и съвещания с турски публични среди създава карта и меморандум и ги връчва на Върховното командване на Вермахта. Съгласно тези документи цялото Българско Черноморие би трябвало да се раздели сред Румъния и Турция с граница нос Емине. Мотивировката е, че по този начин ще се понижи " руската заплаха " за Балканите, тъй като " русофилска България " по този метод ще се отдалечи от Съюз на съветските социалистически републики и " болшевишката заплаха " ще бъде обезвредена...
Командващият Адмирал Черно море получава отчет от Военноморска специфична команда, Варна, че в 07.45 ч. на 16 юни 1942 година една подводница е видяна атакувана и потопена от самолети... Българските торпедни катери от Царево са тръгнали за мястото на потапянето...
Пред българските крайбрежия намират гибелта си руските подводници " Щ-204 ", " Щ-2010 ", " Щ-211 ", " С-34 " и " Л-24 ". През ноември (в интервала 16-30) 1941 година в региона на н. Св. Атанас до Варна на минно заграждение " S-18 " се натъква подводница " Щ-211 ". Загиват 44 подводничари... На 6 декември 1941 година още веднъж в същия регион вследствие на нахлуване с дълбочинни бомби от български водосамолет Ar 196А-3 от състава на 161 ескадрила е потопена " Щ-204 ". Загиват 43-ма подводничари... През ноември 1941 година източно от н. Емине потъва и " С-34 ". Загиват 48 индивида. В териториалните води на неутрална България в Черно море през 1941 и 1942 година дружно с потопените 5 подводници умират общо 238 руски подводничари... При оценка на тези загуби значимо е да се означи, че през този интервал подводниците са единствените сили на руския Черноморски флот, които систематически работят на вражеските връзки...
Броят и персоналният състав на разположените в България немски елементи от 38 военни поделения, щабове и институции с обща бройка 3791 души през декември 1941 година нарастват към първи август 1944 година на 220 обекта с 22 047 военнослужещи. Бързо се усилват разположените във Варна поделения и служби, като до 1944 година техният брой нараства на 37. Фактически Варна се трансформира дружно с Констанца в една от главните немски военноморски бази на Черно море. (Във Варна са ситуирани и най-големите български корабостроителници, употребявани за градеж на кораби за Кригсмарине).
В Бургас са разкрити 10 служби и поделения... В Поморие - Главна военноморска пеленгаторна станция (моторизирана).
На р. Дунав: в Русе 22 служби и поделения... В 21:00 ч. на 28 август (1944 г.-б.а.) представител на шеф щаба на Българската войска осведоми Военноморска група Юг: " Всички командири на корпуси са получили ясни заповеди от българския Генерален щаб, постановяващи, че никакви промени не би трябвало да стават в връзките сред българската войска и немските войски и че за разоръжаване на немските войски не може да става въпрос. " Очевидно не без съображение вечерта на 27 август в основната си квартира Фюрерът афишира, че " се надява да притегли елементи от българската войска към немската идея "...
Впрочем командването на немските Секретен сътрудник войски възнамерява основаване на българска дивизия от прогермански настроени бойци от царската войска и членове на младежката организация " Бранник ". Създаването на дивизията остава план, само че на 13 ноември 1944 година стартира образуване на полк в образователния регион Дьолерсхайм. До края на 1944 година се образува танково-изтребителен полк Секретен сътрудник (български N 1) в състав от 581 индивида... Първата борба на българските доброволци със руските войски е на 5 май 1944 година в региона на Щокерау, където в хода на борбата са унищожени 14 руски танка и 2 самоходни артилерийски установки. Впоследствие българската част на 10 май 1945 година се предава на американците на територията на Чехия...
На 29 август 1944 година в 01:00 ч. Военнноморска група " Юг " слага следните задания: " 1. Атакуване на съветските сили пред Констанца и Сулина. 2. Нарушаване връзките на руснаците по р. Дунав. 3. Връщане към българския бряг, в случай че припасите от гориво разрешат. Да се потопят корабите в дълбока вода и да се трансферира персоналния състав в София. "
" България - морският съдружник на Третия райх през Втората международна война (1941- 1944 г.), Петър Даскалов, Издателска къща " Стено ", 2016 година
По искане на хитлеристкото командване
от 2 юли 1941 година българските териториални води в Черно море се афишират за " рискови от мини ". През втората половина на с.г. в операционната зона на българския Черноморски флот са сложени 1538 мини, а през 1944 година - още 350...
В западната част на Черно море мини слагат хитлеристки и румънски кораби, а след нападението над Съветския съюз - и руският черноморски флот.
Сложна минна конюнктура се основава и на р. Дунав. Хитлеристкото командване трансферира по реката военни и търговски кораби, транспортира течни горива от Румъния, хромова и медна руда от Турция, хранителни артикули от България, Румъния, Югославия, Унгария. Само през 1942 година по реката в Германия се доставят 8 милиона тона товари. През 1944 година под претекст да повлияе на способността на съперника да продължи войната Английската Средиземноморска авиация организира 6-месечна въздушна интервенция " Гарденинг " за да приключи корабоплаването по р. Дунав. Поставени са 1382 неконтактни дънни мини. През април-май с.г. руският Черноморски флот също слага във водите на Долни Дунав 218 мини. На британски мини в Дунав се взривяват и потъват и български кораби - модерният пътнически транспортен съд " Княз Симеон " и новият буксир " Русе "...
По искане на немския морски щаб на бойните кораби на Черноморския флот е предоставено да съпровождат и конвоират немските транспортни кораби, движещи се сред Босфора, българските пристанища и Кюстенджа. Торпедоносците и торпедните катери " Люрсен " дават отговор за безвредното корабоплаване по крайбрежните фарватери; водосамолети извършват " стражева работа " по защита на Варненския и Бургаския залив...
" История на българския военноморски флот ", Военно издателство, 1989 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ