От старото към новото нормално Пандемията от COVID-19 коренно промени живота

От остарялото към новото обикновено

Пандемията от COVID-19 радикално промени живота ни. Промените се усещат на всякакво равнище – както на равнище социализация сред хората, по този начин и на равнище страна и равнище интернационалните връзки. Големите интернационалните организации се оказват неподготвени за изправяне пред заплаха от подобен тип и с сходен мащаб. Пандемията има своето отражение върху политиката на страните и съюзите от страни. Икономиката прекарва интервал на насилствен застой, а от ден на ден средства би трябвало да бъдат пренасочени към здравните системи на засегнатите от пандемията страни.

При първите предизвестия на китайски медици за новооткрита коронавирусна зараза, чието първо огнище по всяка възможност е китайският град Ухан, целият свят гледаше на протичащото се в Китай „ в профил “. След време излиза наяве, че вирусът не познава държавни граници. Начинът на живот на модерния човек е извънредно динамичен, хората са привикнали да имат цялостна независимост на напредване по другите точки на земното кълбо и потокът от пътуващи е голям. Именно тази независимост, която всички ние приемахме за даденост, за елементарна част от живота ни, довежда до стремглавото разпространяване на болестта по целия свят.

Повечето наблюдаващи са скептични по отношение на вероятен цялостен неотдавнашен завършек на пандемията. Множество привички, дадености, с които актуалният човек е привикнал, ще се трансформират. Обикновеният, естествен метод на живот, който води човечеството, може в никакъв случай да не бъде същият. Световната глобализация, до момента считана за устойчива, извънредно бързо търпи съществени промени, безусловно се срутва с гневни темпове – тук идват интернационалната търговия, работата на авиолиниите, туризма, публичните прояви. Ще се наложи човечеството да свикне с „ новата нормалност “, с това, че за първи път в актуалния свят се развихря голям интернационален спор, само че той не е сред страни, сред организации, а е борба на всички държавни управления и съюзи от страни по света, на цялото човечество против един незабележим зложелател, само че подъл – коронавирусът. Какви ще бъдат базовите черти на новия свят, който можем да назовем пост-глобален? Дали в градежа на новата нормалност ще участват навиците, построени преди рецесията с ковид, или ще се наложи човечеството морално и материално да се приготви, че занапред стартира да се построява един напълно нов международен ред, с нови правила и нова действителност?

На дневен ред е и различен доста забавен въпрос, по отношение на това по какъв начин ще използваме технологията след пандемията. Икономическите ограничения, които бяха приложени в множеството страни в Европейски Съюз принудиха доста офиси и учебни заведения да затворят. Много от предприятията и множеството учебни заведения в Европа обаче вкараха по този начин наречената „ отдалечена “ работа/форма на образование. За огромна част от компаниите и учебните заведения, това е изцяло нов способ, който не е опитван до в този момент. Ползата от него обаче несъмнено е очевидна в днешни дни. Така се появява опцията този способ да се имплементира в предприятията и учебните заведения като по-често събитие. Въпреки това, успеваемостта на тези способи е под въпрос. В по-развитите страни отдалечената активност е напълно постоянно събитие, само че за страни като България обаче, доста хора не са си и помисляли, че ще могат да упражняват труда си по подобен метод. Пандемията може да се окаже сериозен плюс по отношение на технологията, софтуерните компании имат сериозна опция да извлекат огромни изгоди от изключителната обстановка, а отдалечената фирмена активност несъмнено ще се ускори.

Скоро след експлоадирането на епидемията в гр. Ухан в края на декември 2019 година, новият ковид (COVID-19) бързо се популяризира по целия свят. Здравните системи на страните се оказват неподготвени, изправени пред голямо търсене и липса на инфраструктура и консумативи като персонални защитни средства. На държавните управления се постанова да разгласят карантина и ред противоепидемични ограничения в опита си да опазят здравните системи, които са неподготвени да устоят на сходен напор от нуждаещи се от лекарска помощ едновременно. Световната стопанска система понася сериозен удар, защото тактиките за обществено разграничаване и самокарантина засягат огромни браншове като търговията и туризма. За малко време Европа се трансформира в център на пандемията, а броят на случаите нараства експоненциално по целия континент.

Как реагира на рецесията Европейският съюз? Предвид комплицираното припокриване на европейските структури на ръководство, дебатите за потребностите на държавите-членки против юрисдикциите на Европейския съюз се разрастват, защото обстановката на място се утежнява. След сложен старт обаче европейските народи стартират последователно да работят дружно, както на национално, по този начин и на ниво Европейски съюз. Болезнените въпроси остават: Ще успее ли Европа да поддържа своите ограничения за съдействие или обособените страни ще се стремят да търсят самостоятелни решения? Каква е ролята на Европейски Съюз в рецесията на публичното опазване на здравето, обичайно в границите на компетенциите на държавите-членки? Как Европейската комисия ще взаимодейства със своите съседи и противници в този интервал на рецесия и по какъв начин ще се отрази на интернационалната шахматна дъска намесата на вируса в живота на планетата ни?

Не е мъчно да бъде маркирано, че рецесията с COVID-19 провокира голям брой пробойни в общата позиция на Европейски Съюз. Почти незабавно откакто коронавирусът идва в Европа – огнище е Северна Италия, страните стартират да се обръщат във вътрешността, поставяйки първо потребностите на своите жители и игнорирайки молбите за помощ от своите съседи. Някои страни като България подхващат навременни ограничения, ограничавайки разпространяването на вируса посредством наложителна самоизолация, до момента в който други закъсняват с оповестяването на карантина  или подценяват вируса, разчитайки на така наречен „ стаден имунитет “. В последна сметка държавите-членки на Европейския съюз затворят една по една границите си за първи път от десетилетия и се случва своего рода съревнование сред тях за произвеждане, покупка и доставка на жизненоважни медицински консумативи, в това число вентилатори. Но най-големите разриви сред нациите се демонстрират по време на договарянията на равнище Европейски Съюз за стопански пакет за избавяне, който обаче слага по-богатите страни против по-бедните – същото се развива по време на дълговата рецесия в еврозоната при започване на предходното десетилетие. Продължаващата пандемия от коронавирусна зараза тества концепцията за европейска взаимност. В началото на месец април немският канцлер Ангела Меркел в свое изявление дефинира обществено пандемията като „ най-голямото тестване, пред което Европейски Съюз се е изправял в миналото “.

Липсата на многостранна и двустранна европейска взаимност – за следващ път през последното десетилетие (преди това Европейски Съюз се изправя против рецесията с миграцията и рецесия в Еврозоната) – може да бъде катализаторът за по-нататъшна ерозия на Европейски Съюз. Но рецесиите исторически подтикват Европейски Съюз към търсене на по-големи висоти на интеграция. Като резултат от неналичието на тактика и мудна реакция, Европейският съюз става обект на съществени рецензии от доста държави-членки, като най-яростна е рецензията, идваща от най-засегнатата европейска страна – Италия. Стига се и до обстановка, в която европейска страна – Италия, да получава помощи от Русия, Китай и Куба, вместо от сътрудниците си в Европейски Съюз. Хората в средиземноморската страна демонстративно смъкват европейските флагове като на тяхно място слагат съветското и китайското. Същият образец последват други тежко наранени от пандемията страни – Франция и Испания.  Все по-силно се чуват гласовете на евроскептиците: „ Европейският план e под опасност от изгубване “, декларира еврокомисарят за стопанската система и някогашен италиански министър председател Джентилони пред италианското Радио Капитал. „ Ясно е, че в случай че икономическите разлики сред европейските страни, вместо да понижават пред лицето на рецесия като тази, се усилват, ще бъде доста мъчно да запазим европейския план обединен “.

Бившият ръководител на Европейския парламент от Италия, Антонио Таяни, разкритикува страните, които блокират възприемането на по-решителни ограничения за битка с ковид – „ Страхлива Европа, като тази, която видяхме през вчерашния ден, ще бъде превзета от ковид “, написа Таяни в своя Twitter профил: „ Докато ние умираме и стопанската система ни се срутва, решенията се отсрочват с две седмици “, споделя още той, „ Мазохистичният нарцисизъм на твърдоглавците е късоглед и рисков за всички “.

Президентът на италианския район Венето, който сходно на прилежащата провинция Ломбардия е мощно обиден от вируса, също разкритикува Европейски Съюз с думите: „ Европа още веднъж потвърди, че не е тук. Няма тактика “, декларира Лука Зая пред локална телевизия. „ Скандално е, че някои си мислят, че това е единствено италиански проблем “, продължава той.

Пандемията съществено визира някои браншове в стопанската система. Нужно е страните и съюзите от страни да подкрепят тежко засегнатите, с цел да могат те да изплуват и след рецесията и стопанската система да продължи да работи и да се развива. Освен единните европейски ограничения, страните сортират и всяка поотделно с какви ограничения би могла да подкрепи тежко засегнатите бизнеси. Стимулиращите ограничения на националните държавни управления, които са почти 2 % от Брутният вътрешен продукт, към момента са скромни спрямо големите пакети от 2,2 трилиона $ в размер на към 13 % от Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати. Програмата за закупуване на огромни държавни облигации на ЕЦБ плюс неотдавнашния пакет от Еврогрупа за 540 милиарда евро е отличен старт, само че ще е нужна повече финансова помощ за бедните страни, които обективно се оправят по-трудно с провокациите по излизане от рецесията.

Амбициозен проект, който девет държави-членки на Европейски Съюз поддържат, е „ coronabonds “ или лимитирана дълготрайност на еврооблигацията, която би осигурила споделен риск и по-ниски разноски за заеми за Италия, Испания и други наранени страни. Това би помогнало за запазването на солидарността сред страните от Европейски Съюз. Без повече единение и взаимност съществува опция тези европейски страни, които към този момент се ориентират към Китай (източноевропейски страни, Сърбия, Гърция, Италия), да продължат да следват тази политика, и то в още по-голям мащаб и след рецесията. Шансовете единствено Европа да избави многостранната рамка за интернационалните връзки са слаби без помощ от страна на Съединени американски щати и единодушие от Китай. Едно бързо и мощно възобновяване на Съединени американски щати, съчетано с смяна в водачеството във Вашингтон, може да докара до това, че двете страни на Атлантическия океан да възобновят напъните си за възобновяване и реформиране на интернационалните институции като Световната комерсиална организация (СТО), Световната здравна организация (СЗО), Институции в Бретън Уудс и други.

Но това ще изисква от Съединените щати и Европейски Съюз да поемат по-голяма отговорност за усложненията в развиващия се свят, като се опълчват на самодейността за пояса и пътя на Китай. Ще бъдат нужни и по-широки американски и европейски сили, както и превъзмогване на разликите в западната политика към Китай, с цел да работят и да предотвратят конкуренция Изток-Запад, в която тъкмо както по време на Студената война развиващият се свят не е безусловно победител.

Още по-апокалиптични са прогнозите на някои американски политолози. Според Джордж Фридман откакто от метода на справяне на Европейски Съюз с рецесията с ковид ясно са проличали несъвършенствата на Съюза, може да се предвижда в посока неотдавнашен разпад на Европейски Съюз. Народите схващат, че са преди всичко не европейци, а немци, французи, италианци, поляци и така нататък Все по-вероятно е да се наложи съюзните страни да се примирят с несъмнено количество летален завършек на заболяването в името на това да спасят стопанската система и тя въобще да действа по някакъв метод.

Множество интернационалните анализатори поддържат изказванието, че единна Европа просто не съществува – нито прочувствено, нито институционално. Все повече европейци си задават въпроса какъв е смисълът от тази система, която би трябвало да открива единни правила и правила, да е добър началник и мощен тил в сложен стопански и политически интервал, а в този миг единни ограничения не съумяват да се наложат, само че за сметка на това Съюзът изисква внасянето на огромни суми от страните членки?

Епидемията от ковид е вторият най-мощен удар след Brexit върху визиите и незаместим Европейски съюз и липса на опция. Както и в Брюксел означават, предстоят още доста незнайни. Не е ясно по кое време обстановката ще се възстановява и коя от вероятностите пред Европейски Съюз ще се трансформира в действителност. Възниква въпросът – дали пандемията няма да се задържи задоволително дълго, че Европа да усети, че Европейският съюз не е необходим.

Сценарии за развиване

Въпреки многото към момента неразбираеми фактори, към този момент “изкристализират ” няколко вероятни сюжета за развиването на пандемията и икономическите последици от нея. Бъдещето на Европа след пандемията е тясно обвързвано с бъдещето на Съединени американски щати и Китай. Сред тях е и банален модел с три сюжета, препоръчани от анализаторската компания McKinsey. Първи сюжет предлага забавено възобновяване. В него броят на новите случаи в Америка и Европа продължава да нараства доникъде на април, както се предполагаше. Ръстът на броя инфектирани се забави с помощта на използването на ефикасна обществена отдалеченост посредством композиция от няколко фактора: карантина на локално и национално ниво; изборът на работодателите да лимитират пътуванията и да ползват политики за работа от вкъщи; самостоятелният избор на жителите. Ако вирусът се окаже сезонен, това в допълнение лимитира разпространяването му.

Такъв сюжет планува доникъде на лятото публичните настроения стават доста по-оптимистични във връзка с епидемията. В южното полукълбо настава зимният сезон и се следи избран растеж на броя инфектирани, само че към този миг другите страни имат по-добре създадени проект и тактика за деяние. През есента на 2020 година се следят нови случаи на зараза, само че по-добрата готовност на страните разрешава естественото продължение на икономическата интензивност.

Мащабът на въведените карантини, рестриктивните мерки за пътешестване и ограниченията за обществена отдалеченост водят до внезапен спад на разноските за бизнес и ползване до края на първата половина на 2020 година, което води до криза. Въпреки утихващата зараза в множеството елементи на света доникъде на годината, самоподхранващата се динамичност на рецесията удължава интервала на стопански спад, който ще продължи до края на третото тримесечие на 2020. Потребителите остават у дома, бизнесът губи доходи, освобождава служащи, а равнището на безработица внезапно се покачва. Броят на корпоративните банкрути пораства, оказвайки забележителен напън върху банковата и финансовата система. Фискалната политика е в допълнение облекчена през първото тримесечие на 2020 година, само че има лимитирано влияние (предвид преобладаващите ниски лихви) и се оказва непълен фактор за превъзмогване на икономическите вреди през второто и третото тримесечие на 2020. Истинското възобновяване на европейската и американската стопански системи стартира през третото тримeсeчие на 2020 година Световният Брутният вътрешен продукт през 2020 година леко спада.

Вторият сюжет е на нескончаем стопански спад. Недостатъчният потенциал за осъществяване на проби за вируса и слабото използване на мярката за обществено разграничаване удължават неговия неподходящ резултат. Оказва се, че вирусът не е сезонен, което води до още доста случаи на инфектирани през останалата част от годината. В Африка и някои азиатски страни също се следят пандемии с необятен обсег, макар че при страните с по-младо население се следи по-ниска смъртност. Дори страни, които са съумели да овладеят ковид, сходно на Китай, са принудени да запазят някои особени ограничения за отбрана на публичното здраве и попречване възобновяването на пандемията. Търсенето спада фрапантно, защото потребителите понижават разноските си. В най-засегнатите промишлености, измежду които се чакат да бъде секторът на услугите, в това число авиацията и туризмът, броят на корпоративните съкращения и банкрути нараства през 2020 година и води до засилен стопански спад. Финансовата система претърпява обилни усложнения, само че цялостната банкова рецесия е предотвратена с помощта на мощната капитализация на банките и към този момент прелюдия макропруденциален контрол. Правителствените фискални политики се оказват незадоволителни, с цел да се приключи икономическия спад.

Ударът по международната стопанска система е тежък, като неговото влияние се доближава до отрицателните последици от международната финансова рецесия от 2008—09 година Брутният вътрешен продукт се свива доста в множеството огромни стопански системи през 2020 година, а възобновяване стартира едвам през второто тримесечие на 2021 година

Трети, по-малко евентуален, само че и най-негативен сюжет е т.нар сюжет на W – възобновяване, при който епидемията е многоетапна и се появява и изчезва в продължение на няколко години с пагубни и, най-малко на този стадий, мъчно предвидими стопански последици. Възможно е процесът на възобновяване да протече по-бързо в Азия, както и в други по-малко наранени страни, изключително такива с по-ниска степен на съгласуваност с световната стопанска система, чиито стопански системи не са ресурсно основани, с огромен и кредитоспособен вътрешен пазар. Очаква се икономическият резултат от COVID-19 в Азия да продължи най-малко година, откакто пандемията премине пика си. Вероятно е възобновяване в Европа да отнеме много по-дълъг период.

Това са най-резонните стопански сюжети за развиване на следствията. Но всеки един от тях крие в себе си капацитет за утежняване или възстановяване на връзките в Европа, Европейския съюз и интернационалната сцена. Във всички случаи обаче, стои и опцията обстановката да се усложни. Извънредните ограничения може да останат за по-дълго в сравнение с чакаме, което надлежно ще докара и до по-бавно възобновяване на страните.

Според Мат Бъръус и Питър Енгелке от Politico, би трябвало да сме готови и за най-лошото, което съгласно тях е опцията вирусът да не изчезне и да би трябвало да се научим да живеем с него, както живеем с елементарния грип.

Икономическите последици освен за Европейски Съюз, само че и за целия свят ще бъдат тежки и непредотвратими. Най-силно засегнатата страна досега е Съединени американски щати, която също по този начин е и най-големият търговски сътрудник на Европейски Съюз. За последните 6 седмици в Съединени американски щати са регистрирани като безработни повече от 30 милиона души. По статистика на „ Евростат “ също така и Брутният вътрешен продукт на Еврозоната се е свил с 3,8% за първата четвърт от годината.

Един от главните мотори на икономическата мощност на Европейски Съюз – Германия, също е сложена в тежка икономическа обстановка. Питър Алтмайер – федералният министър по икономическите въпроси и енергетиката, разгласи, че Германия ще претърпи най-тежката криза в историята на Федералната Република. Икономическите последствия за Германия ще са по-силни даже и от тези след международната рецесия през 2009 година, която сви стопанската система на Германия с съвсем 6%, а прогнозите за тази година се равняват на 6.6%. Най-тежко наранени са туристическите организации и туроператорите, след тях самолетните компании, хотелиерите и ресторантьорите.

Откакто стартира пандемията, стопанската система на Китай също изпитва огромни усложнения, което директно се отразява на Европейски Съюз. Основен търговски сътрудник на най-силната стопански страна членка – Германия, е точно Китай. Германската стопанска система е директно обвързвана с китайската, а намаленото търсене на китай не е единственият проблем. Германия най-вече разчита на китайски служащи и снабдители.

На 3 февруари 2020 година Фондовата борса в Китай затвори със спад от 8%. Много от самолетните компании тогава към този момент бяха прекратили полетите си към Kитай. Така потреблението в Китай понижава фрапантно и надлежно се търсят все по-малко вносни артикули. По този метод, немските предприятия с клонове в Китай ще претърпят доста загуби. Една от водещите промишлености в Германия – автомобилната, също страда тежко от пандемията. През 2019 година към една трета от немските транспортни средства са продадени точно в Китай. Германският канцлер Ангела Меркел разиска въздействието на пандемията от ковид с китайския министър председател Ли Къцян по време на видеоконференция през юни 2020 година Инвестициите и търговията се оказаха в центъра на диалозите, като Меркел акцентира „ интереса на Германия към основана на правила и свободна многостранна търговия “. Тя уточни, че Китай би трябвало да предприеме по-нататъшни стъпки, с цел да отвори своя пазар и да даде равно отношение на задграничните компании. Двамата водачи също разискаха усилване на търговията сред двете страни на фона на разстройства, породени от ковид. Не бе упоменато съответно и за анулацията на огромна среща на върха ЕС-Китай, която ще се организира в немския град Лайпциг през септември.

Центробежни и центростремителни сили

Европа е най-силно засегнатият континент и се трансформира в център на болестта, все пак обаче, поддръжката сред европейските държавни управления отсъства. Освен това, Европа бидейки на ръба на тежка икономическа меланхолия, може да се ускори национализмът и десният популизъм, което е опасност за Европейски Съюз. Затова е нужно държавните управления на страните в Европейски Съюз да се обединят и да сформират модел, по който да се работи при положение на бъдещи рецесии.

Икономическата меланхолия ще докара до повишаване на безработицата и обществения дълг. Различните страни ще понесат удара по друг метод. В началото на пандемията другите страни имат друг дълг и разнообразни равнища на безработица и инфлация. От своя страна страните разчитат на разнообразни промишлености като източници на финанси, каквато е туристическата промишленост, а точно тя ще бъде ударена най-тежко.

Настроенията в Италия не са удобни за Европейски Съюз. Сила набира популистът Матео Салвини, който подлага на критика Европейски Съюз и Еврозоната. Според специалистите, в случай че Европа не удържи обстановката, ще загуби позициите си в доста страни членки на Европейски Съюз. Според специалисти, Европейски Съюз може да откри верните принадлежности в кратковременен проект, с които да обърне пандемията в своя изгода.

На този стадий икономическата обстановка за доста страни ще продължи да се утежнява, а занапред следва да се доближи до застоялост. Извънредната обстановка наруши естествения цикъл на стопанската система, който допуска че икономическа криза е предшествана от „ стопански взрив “. В случая обаче, стопанските системи на множеството страни, които са по-силно наранени, са сложени в криза, без наложително да са се намирали в състояние на „ стопански взрив “. Това се отразява най-вече в дълготраен проект, което значи, че занапред следва да забележим същинският резултат от пандемията в стопански проект.

Много въпроси по отношение на бъдещето ни след пандемията са неразбираеми. Редица въпроси обаче имат доста ясни отговори. Ще се натрупа доста външен и вътрешен дълг, чакат се внезапни скокове в индикаторите на инфлацията в кратковременен проект, а налозите е допустимо да се вдигнат. Много спорове е допустимо да ескалират. Водят се съществени полемики дали СТО би трябвало да приключи активността си. Вероятно ще се следи и напредък във връзка с национализма и протекционизма в обществото.

Трите съществени стопански блока – Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай реагираха на пандемията с протекционистки ограничения. Индустриалната политика цели да защищити локалните предприятия от задгранични вложители. Според експерти, тази нова вълна от протекционистки ограничения може да понижи индикаторите на международната търговия в допълнение.

Наместване на пластовете

Коронавирусната рецесия послужи за катализатор на процесите, които вървяха от дълго време и чиито резултати към този момент са забележими. Единият от процесите е процесът на стопански спад, който нормално води до съкращаване на икономическия напредък, а в редки случаи и до криза. Друг развой е геоикономически – понижаване на икономическия напредък в страните от Северна Америка и Западна Европа, и поддържане на висок стопански напредък в Азия, изключително в Китай и Индия. Стимулиран от сегашния стопански модел, този развой е в развиване към този момент няколко десетилетия и едвам през последните няколко години се вижда опозиция и търсене на излаз от обстановката. Това е по този начин в това число и заради съществуването на трети, успореден развой, този път геополитически – повишаването на въздействието и военните благоприятни условия на азиатските страни (отново, най-много на Китай), и относителното намаляване на западното въздействие и военни благоприятни условия. Китай сполучливо сложи разпространяването на COVID-19 под надзор и спрямо други огромни стопански системи е добре оборудван за идентифициране и уединяване на нови случаи, които могат да зародят в бъдеще. Въпреки че възобновяване след COVID-19 ще бъде проблем, до момента в който не бъде създадена ваксина, инфраструктурата, която Китай към този момент е основал за ръководство на болестта, ще даде опция на управляващите да изолират нови огнища. Китайските управляващи да вземем за пример вкараха проби за вируси на работните места, учебните заведения и на други места и пуснаха приложение за смарт телефони, с цел да наблюдават здравословното положение на потребителите. Подобни ограничения ще разрешат на управляващите да реагират бързо на нови случаи на COVID-19, както неотдавна се случиха в североизточната провинция Хейлундзян, която граничи с Русия – нова коронавирусна гореща точка.

Китай евентуално скоро ще одобри пакет от тласъци, с цел да върне стопанската система към живот. Пакетът за стимулиране ще бъде забележителен, този път фокусиран върху създаването на „ нова инфраструктура “, като 5G мрежи, станции за зареждане на е-коли, стратегии за енергийна успеваемост и други начинания, които ще оказват помощ за построяването на стопанската система на Китай в бъдеще. Ако стимулиращите политики на Китай са ефикасни, те освен ще стабилизират стопанската система в кратковременен проект, само че ще оказват помощ за прехода на страната към високотехнологична и насочена към услуги стопанска система, която да сложи началото на идващото десетилетие.

Първият от процесите е кратковременен – след очакващата ни икономическа рецесия (за която към този момент е ясно, че ще бъде доста по-жестока от рецесията от 2008 г.), международната стопанска система последователно ще се настрои към новите условия, пред които я изправи коронавирусната зараза, и ще се стабилизира – до идната рецесия, чиито размер и последствия зависят от разрешаването на актуалната. Двата други процеса обаче са дълготрайни и техните последици ще са решаващи за образа на 21 век.

Настоящата рецесия ще има значими последици за света и Европа в частност. Макар и коронавирусната зараза сама по себе си да не предизвиква икономическата рецесия, чието настъпване по този начин или другояче беше извънредно време, тя значително я утежнява. Коронавирусът е също по този начин и ускорител на процеси, на геоикономическия и геополитическия напредък на Азия. Тези условия заплашват да са доста тежки за Европа, само че до момента в който азиатския напредък е към момента дълготрайно предизвикателство (макар и бързо наближаващо), процесите на разединение и битка вътре в самия Европейски съюз са доста по-опасни и належащи проблеми. Коронавирусът ще форсира и тях. Най-накрая, битката против епидемията включва ограничения, ориентирани непосредствено против свободното придвижване на хора, артикули и капитали, както и издигане на граници сред страните-членки – нещо, което до неотдавна бе немислимо. По-нататъшната орис на Европейския съюз зависи от това дали ще издържи на провокациите, които са изправени пред него, или ще се срути под тежестта им.

Световната пандемия, която провокира COVID-19, и последствията от смяната в общоприетия метод на живот провокират доста въпроси, които нямат явен отговор на този стадий. Уравнение с прекомерно доста незнайни, което ще се оказва мъчно и за най-хубавите специалисти. Светът е заринат от страхове и хипотези за развиване. Предвижда се краха на познатите ни системи, а въпросителните за бъдещето нарастват ежедневно. Освен следствията върху здравето на жителите и здравната система, се чака и мощен отрицателен резултат върху световната стопанска система, като последователно ставаме очевидци на реализирането на тези прогнози.

До момента като цивилизация сме претърпяли доста разнообразни рецесии. Дали рецесията се поражда от инфлация, война или естествено злополучие, постоянно се засягат избрани браншове, интернационалните връзки и всекидневието на засегнатите човеци. До момента обаче не сме преживявали икономическа и обществена рецесия, съпроводена от мощно инфектиран вирус. Това е напълно ново събитие за човечеството и безусловно би трябвало да се вземат верните заключения, с цел да се минимизират загубите при сходни бъдещи рецесии.

Най-важната задача на Европейски Съюз и главните стопански блокове, откакто се оправят с затрудненията в политическата реалност, икономическата обстановка и гарантирането на здравето на хората, е да се сформира добре премислен модел, който да служи като главен инструмент в сходни бъдещи спешни обстановки.

Източник: Съвет за стопански и дипломатически връзки