Неизтляващата жарава на Самодивски цветя
От редактора
Скъпи читателю!
В днешното приложение за литература, изкуство и просвета публикуваме сериозни мнения за новите книги на Тенко Тенев и Чавдар Тепешанов, както и настоящото стихотворение " Тихо ", отдадено на България.
Приятно четене.
Продрум ДИМОВ
" Самодивски цветя " е заглавието на новата книга на Чавдар Тепешанов, която столичното издателство " Българска книжница " предложи неотдавна на читателите ни. Авторът, въпреки да е приключил архитектура, загърбва специалността си и се потапя в света на изобразителното изкуство, като е оставил до момента 18 независими изложения в столицата и страната. Едновременно с това посвещава креативните си търсения и на литературата. Плод на надареното му перо са десетина издания с лирика, белетристика и документална журналистика. В литературните му произведения намират отражение настоящите въжделения, безпокойства и дълбоките социално-психологически разтърсвания в живота на нашия съвременник. Той е създател със солидна гражданска позиция и будното му перо не остава в никакъв случай непознато и бездушно към обществените неправди, търсейки пътеките към истината, обществената правдивост и лелеяното човешко благополучие.
В " Самодивски цветя " Чавдар Тепешанов ни вкарва в горещите лабиринти на своя разтревожен, под напрежение съкровен свят. Оставам с усещане, че за пръв път нагазва в тази територия и пристъпва страхливо, само че очебийно откровено, докосвайки ни до високите градуси на своите интимни прекарвания. До този акт на държанието си създателят стига, откакто прави самобитна лирична равносметка на изминатия път и стига до извода, прозвучал във финала на стихотворението му " Спасение ", че две неща го избавят от игото на житейските несгоди: изкуството и любовта.
Душата на поета жадува да плува в примамливата романтика на младостта. Дълбоко в себе си носи сензитивния човек, който усеща красивото и се радва на положителното и хармонията в природата и обществото, отхвърля бездушието и апатията, които обезсмислят живота ни. В същото време не може да одобри и хубостта на дамата, която не плоди възвишени усеща и не ражда ентусиазъм.
Не, ти не си за полет сътворена!
Очите ти са просто... две очи -
Красиви, само че спокойни и студени. ( " Прозрение " )
Чавдар Тепешанов е човек с извънредно чувствителни сетива, които като безупречни послушни рецептори улавят и най-неосезаемите прояви на отчуждаване, оттегляне и безчувственост, които охлаждат и хвърлят сянка и на най-благородните и светли пориви, изстудяващи и прогонващи топлината в гърдите. Стиховете му са обект на мъчително мъчение в перманентното доближаване и раздалечаване с обичания човек - нещо, което извънредно го потиска и гнети. Но може ли да избяга от ориста си и изповядва:
Това е моят чоп. Но най-малко
от раните си ще направя ризница!
Минутите са бягащи коне
към слънцето. Дали ще го догоня? ( " Жребий " )
И тази угнетяваща неустановеност, подозрение и раздвояване в интимните му стремления непрестанно ще го разпъват на кръст и лишават от полагаемото му се персонално благополучие. Подобна минорна прочувствена обагреност ни обзема в стихотворенията му " Крила над пламъци ", " Съзерцание ", " Надежда ", " Загадка " и доста други. Общувайки с атрактивния съкровен свят на Чавдар Тепешанов, имам чувството, че ставам съпричастен на необикновено чисто и откровено, изповедно прекарване, лишено от непрекъснатия изобретателен огън на взаимната интимна сроденост.
В сюжетно-тематичен проект тези стихове не са освободени от нормалното наличие на самотата - основоположник на печал, нестихваща горест и безсъници. В значително стихове тягостното възприятие намира поддръжка и от околния пейзаж, чието тъмно въодушевление съчувства и състрадава на лиричния воин:
Последен поглед-там обратно,
Където безшумно в здрача
Вълните все за мен скърбят
И все за мене плачат. ( " Бягство " )
Едва ли има по-силно въздействащо върху вътрешния свят на поета от всевластната магическа хубост и обаянието на обичаната, които покоряват и превземат индивида. Много от стиховете напряко се задъхват от неудържима болежка и страдалчество, които не го оставят на мира денонощно. Истинско, мъчно търпимо обезсърчение струи потискащо в стихотворенията му " Пепел ", " Вечност ", " Послеслов ", " Разстояние ", " Копнеж " и други Чавдар Тепешанов е създател, който извисява на най-голям фундамент любовта, която е безценен и всесилен генератор на сила и неукротимо ентусиазъм.
Анализирайки високите температури на авторовото напрежение, не мога да не споделя и много предозираното тъмно въодушевление, което непрекъснато се подклажда от отсъстващата непосредственост и реципрочност - нещо, което не се среща по този начин мощно осезаемо в творчеството на доста наши интимни лирици. На фона на преобладаващото тъжно психологично натоварване, лиричният воин в никакъв случай не затъва в тресавището на безизходната резигнация, вярата в щастливата развръзка в никакъв случай не угасва.
Тази първа по рода си стихосбирка на Чавдар Тепешанов за първи път ни придвижва в нов образ на известния художник, стихотворец и журналист - чужд, само че допълващ и обогатяващ неговата креативна физиономия. Стиховете му не са предрешени във фрапиращи самоцелни художествено-естетически одежди, с цел да показват някакъв съвременен стилно-езиков абстракционизъм, само че са поднесени с похватите на класическата ни лирика. Те са надълбоко изстрадани и претърпяни и ни впечатляват с невероятното си чистосърдечно признание и неотразимо влияние.
Тези достолепия са в положение да приобщят Чавдар Тепешанов вечно освен в компанията на надарените ни изобразители, само че и в хора на многочислените артисти на любовната ни поезия.
Тихо
Тенко ТЕНЕВ
На Тони, Кристина и Калоян
Няма нищо по-мило от родината...
Лукиан
България, каква велика дума...
И какъв брой доста самотност.
От белота, от върхове и от изменничества,
от любов - бликнала като сълза.
България... по какъв начин топло свети
това красиво име от обич.
Защо, о Боже,
добродушно се побъркваме -
не виждайки избавителния вик,
че рано или късно българи
ще се изправят до човешки растеж...
Да спрат да търсят непознати покровителства,
да чуят майки и пропуснат гроб.
Родината ни чака единствено,
от епохи безмълвно - откровен вик...
...Приятели, обичайте България!
Над бордове, над тънки ползи
по рид заветен, под чисти висини.
Родината ни светла и красива,
не се нуждае от съмнителни слънца...
Та тя е гряла толкоз епохи,
над майки, над олтари, над предци...
Запазили сме жанр и име,
минали сме толкоз беди.
Родино, майчице изстрадала,
повярвай - туй са краткотрайни скърби...
...Винаги е имало България
и българи - родени канари!
Скъпи читателю!
В днешното приложение за литература, изкуство и просвета публикуваме сериозни мнения за новите книги на Тенко Тенев и Чавдар Тепешанов, както и настоящото стихотворение " Тихо ", отдадено на България.
Приятно четене.
Продрум ДИМОВ
" Самодивски цветя " е заглавието на новата книга на Чавдар Тепешанов, която столичното издателство " Българска книжница " предложи неотдавна на читателите ни. Авторът, въпреки да е приключил архитектура, загърбва специалността си и се потапя в света на изобразителното изкуство, като е оставил до момента 18 независими изложения в столицата и страната. Едновременно с това посвещава креативните си търсения и на литературата. Плод на надареното му перо са десетина издания с лирика, белетристика и документална журналистика. В литературните му произведения намират отражение настоящите въжделения, безпокойства и дълбоките социално-психологически разтърсвания в живота на нашия съвременник. Той е създател със солидна гражданска позиция и будното му перо не остава в никакъв случай непознато и бездушно към обществените неправди, търсейки пътеките към истината, обществената правдивост и лелеяното човешко благополучие.
В " Самодивски цветя " Чавдар Тепешанов ни вкарва в горещите лабиринти на своя разтревожен, под напрежение съкровен свят. Оставам с усещане, че за пръв път нагазва в тази територия и пристъпва страхливо, само че очебийно откровено, докосвайки ни до високите градуси на своите интимни прекарвания. До този акт на държанието си създателят стига, откакто прави самобитна лирична равносметка на изминатия път и стига до извода, прозвучал във финала на стихотворението му " Спасение ", че две неща го избавят от игото на житейските несгоди: изкуството и любовта.
Душата на поета жадува да плува в примамливата романтика на младостта. Дълбоко в себе си носи сензитивния човек, който усеща красивото и се радва на положителното и хармонията в природата и обществото, отхвърля бездушието и апатията, които обезсмислят живота ни. В същото време не може да одобри и хубостта на дамата, която не плоди възвишени усеща и не ражда ентусиазъм.
Не, ти не си за полет сътворена!
Очите ти са просто... две очи -
Красиви, само че спокойни и студени. ( " Прозрение " )
Чавдар Тепешанов е човек с извънредно чувствителни сетива, които като безупречни послушни рецептори улавят и най-неосезаемите прояви на отчуждаване, оттегляне и безчувственост, които охлаждат и хвърлят сянка и на най-благородните и светли пориви, изстудяващи и прогонващи топлината в гърдите. Стиховете му са обект на мъчително мъчение в перманентното доближаване и раздалечаване с обичания човек - нещо, което извънредно го потиска и гнети. Но може ли да избяга от ориста си и изповядва:
Това е моят чоп. Но най-малко
от раните си ще направя ризница!
Минутите са бягащи коне
към слънцето. Дали ще го догоня? ( " Жребий " )
И тази угнетяваща неустановеност, подозрение и раздвояване в интимните му стремления непрестанно ще го разпъват на кръст и лишават от полагаемото му се персонално благополучие. Подобна минорна прочувствена обагреност ни обзема в стихотворенията му " Крила над пламъци ", " Съзерцание ", " Надежда ", " Загадка " и доста други. Общувайки с атрактивния съкровен свят на Чавдар Тепешанов, имам чувството, че ставам съпричастен на необикновено чисто и откровено, изповедно прекарване, лишено от непрекъснатия изобретателен огън на взаимната интимна сроденост.
В сюжетно-тематичен проект тези стихове не са освободени от нормалното наличие на самотата - основоположник на печал, нестихваща горест и безсъници. В значително стихове тягостното възприятие намира поддръжка и от околния пейзаж, чието тъмно въодушевление съчувства и състрадава на лиричния воин:
Последен поглед-там обратно,
Където безшумно в здрача
Вълните все за мен скърбят
И все за мене плачат. ( " Бягство " )
Едва ли има по-силно въздействащо върху вътрешния свят на поета от всевластната магическа хубост и обаянието на обичаната, които покоряват и превземат индивида. Много от стиховете напряко се задъхват от неудържима болежка и страдалчество, които не го оставят на мира денонощно. Истинско, мъчно търпимо обезсърчение струи потискащо в стихотворенията му " Пепел ", " Вечност ", " Послеслов ", " Разстояние ", " Копнеж " и други Чавдар Тепешанов е създател, който извисява на най-голям фундамент любовта, която е безценен и всесилен генератор на сила и неукротимо ентусиазъм.
Анализирайки високите температури на авторовото напрежение, не мога да не споделя и много предозираното тъмно въодушевление, което непрекъснато се подклажда от отсъстващата непосредственост и реципрочност - нещо, което не се среща по този начин мощно осезаемо в творчеството на доста наши интимни лирици. На фона на преобладаващото тъжно психологично натоварване, лиричният воин в никакъв случай не затъва в тресавището на безизходната резигнация, вярата в щастливата развръзка в никакъв случай не угасва.
Тази първа по рода си стихосбирка на Чавдар Тепешанов за първи път ни придвижва в нов образ на известния художник, стихотворец и журналист - чужд, само че допълващ и обогатяващ неговата креативна физиономия. Стиховете му не са предрешени във фрапиращи самоцелни художествено-естетически одежди, с цел да показват някакъв съвременен стилно-езиков абстракционизъм, само че са поднесени с похватите на класическата ни лирика. Те са надълбоко изстрадани и претърпяни и ни впечатляват с невероятното си чистосърдечно признание и неотразимо влияние.
Тези достолепия са в положение да приобщят Чавдар Тепешанов вечно освен в компанията на надарените ни изобразители, само че и в хора на многочислените артисти на любовната ни поезия.
Тихо
Тенко ТЕНЕВ
На Тони, Кристина и Калоян
Няма нищо по-мило от родината...
Лукиан
България, каква велика дума...
И какъв брой доста самотност.
От белота, от върхове и от изменничества,
от любов - бликнала като сълза.
България... по какъв начин топло свети
това красиво име от обич.
Защо, о Боже,
добродушно се побъркваме -
не виждайки избавителния вик,
че рано или късно българи
ще се изправят до човешки растеж...
Да спрат да търсят непознати покровителства,
да чуят майки и пропуснат гроб.
Родината ни чака единствено,
от епохи безмълвно - откровен вик...
...Приятели, обичайте България!
Над бордове, над тънки ползи
по рид заветен, под чисти висини.
Родината ни светла и красива,
не се нуждае от съмнителни слънца...
Та тя е гряла толкоз епохи,
над майки, над олтари, над предци...
Запазили сме жанр и име,
минали сме толкоз беди.
Родино, майчице изстрадала,
повярвай - туй са краткотрайни скърби...
...Винаги е имало България
и българи - родени канари!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ