Творчески спомени на Кирил Божилов
От редактора
Скъпи читателю!
Неотдавна писателят Кирил Божилов навърши 90 години. Автор на романи, повести, сборници с разкази, както и на книги с любопитна документалистика. Затова на страницата на приложението за литература, изкуство и просвета представяме два негови мемоарни материала: за Ран Босилек и Емил Коралов.
Приятно четене.
Сладкодумецът Ран Босилек
Кирил БОЖИЛОВ
От нашето учебно заведение ни заведоха в кино " Красно село ". Щели сме да се срещнем с писателите Елин Пелин и Ран Босилек. Всички ги познавахме - от учебниците, само че за първи път щяхме да забележим писатели не на " картинка ", а същински, живи.
Препълнихме салона.
Беше огромна гюрултия - кой къде и по какъв начин да се намести. Ала щом двамата писатели се демонстрираха на тясната сцена, стана безшумно като в църква.
Аз бях съумял да се пакостя на балкона, на последния ред. Имах преимущество: можех, без да преча на другите, да заставам прав и по този начин по-добре да виждам писателите.
Не помня какво са ни говорили. На балкона така и така едва се чуваше, пък и те, писателите, говореха тихичко, а микрофон нямаше.
Но ето какво помня до ден сегашен: по какъв начин двамата, с белите си коси, при мъждеещата светлина на сцената, ми се привиждаха като че ли с ореол към главите им - като светци.
Ран Босилек на среща с деца
***
Вече бях разгласил репортажи и дребни очерци за някои учебни заведения в столицата и страната. Веднъж инцидентно минавах по столичната ул. " Пиротска ". И също по този начин инцидентно " открих " на номер 175 подобен надпис: Детски дом " Ран Босилек ". Позачудих се: само че нали той още е жив? И несъзнателно " въображаемо " започнах да си рецитирам запомненото от учебно заведение:
Бяла спретната къщичка,
две липи начело.
Тука майчина ласка
Сетих на първо време...
А тук децата надали си спомнят тяхната бяла, спретната къщичка, вероятно жадуват за майчина ласка. И може би таман такава е тяхната вяра, тяхната мечта; за нея ни подсеща и Ран Босилек, по тази причина и своя " дом " са нарекли на неговото име...
Реших се да вляза вътре, помолих директорката да ми опише по какъв начин живеят децата. Важното запомних, някои неща си записах с молив в тефтерчето (тогава още нямаше писалки, а автоматизираните химикалки костваха скъпо).
И приготвих къс ръкопис - нещо като репортаж, нещо като етюд. Само че къде да го предложа за печатане? Сетих се за " Дружинка " - списание за по-малките деца.
Намерих редакцията на ул. " Калоян " 10. В дребната стая седеше възрастен човек с бяла коса. Какво знамение! Тъкмо този облик го познавах толкоз добре от фотоси в учебниците и класните стаи, само че бързо си спомних и кино " Красно село "...
Да, това беше Ран Босилек!
Той незабавно стана, вежливо се ръкува с мен, предложения ме да седна до него. И стартира диалог: по какъв начин се споделям, какво съм учил, работя ли, с какво се занимавам и, несъмнено, нося ли нещо, написано за сп. " Дружинка ".
Плахо му сервирах моя ръкопис (четлив, само че с мастило):
Едно материалче за детския дом " Ран Босилек ".
А!
Изненадах го. Познах по сепването му, прикрито бързо от богатствата му усмивка. Започна да го чете, с напрежение следях придвижването на погледа му по редовете... После позавъртя стола, с цел да ме огледа със своя мил взор, да ми каже със своя мил глас:
Добре си направил, Кириле, че си написал своя материал за тези деца... Те, дружно с ръководителите си, са решили да го кръстят на мое име... Колкото и да ми е неловко от това... Аз постоянно отивам при тях. Те имат потребност от внимание, от топла дума, от вдъхване на вяра, че ще израснат щастливи... Ще ги зарадваш с материала. И аз ти благодаря. Редакцията ще им изпрати един брой от списанието, те заслужават много-много наслади от всички нас...
Беше ми неловко да му " изгубвам " повече време, желаех да стана, само че той пожела да остана още. Пак ме заразпитва: какво е фамилията ми (зарадва се, че татко ми е бил преподавател, както и той). И още: къде пребивавам, вървя ли си в родния край, за какво се назовава Краище... Сладкодумец! Жалко, че в този момент не мога да предам тъкмо ония умерено изказани негови думи: би било добре да се посветя на детската литература, тъй като проличава, че обичам децата; тъй като и детското у мен е толкоз чисто и обнадеждаващо ме...
Говореше ми, а аз несъзнателно като че ли още веднъж го виждах в кино " Красно село ", с оня ореол към " бялата " му глава. В паметта ми възкръсна и моментът, когато той стартира постепенно да декламира стихотворението си " Родна стряха ", а като заливаща вълна ние, станали накрак, декламирахме с него многогласно, а киносалонът кънтеше от общи екстаз...
Беше толкоз хубаво, благо, неповторимо!
Скъпи читателю!
Неотдавна писателят Кирил Божилов навърши 90 години. Автор на романи, повести, сборници с разкази, както и на книги с любопитна документалистика. Затова на страницата на приложението за литература, изкуство и просвета представяме два негови мемоарни материала: за Ран Босилек и Емил Коралов.
Приятно четене.
Сладкодумецът Ран Босилек
Кирил БОЖИЛОВ
От нашето учебно заведение ни заведоха в кино " Красно село ". Щели сме да се срещнем с писателите Елин Пелин и Ран Босилек. Всички ги познавахме - от учебниците, само че за първи път щяхме да забележим писатели не на " картинка ", а същински, живи.
Препълнихме салона.
Беше огромна гюрултия - кой къде и по какъв начин да се намести. Ала щом двамата писатели се демонстрираха на тясната сцена, стана безшумно като в църква.
Аз бях съумял да се пакостя на балкона, на последния ред. Имах преимущество: можех, без да преча на другите, да заставам прав и по този начин по-добре да виждам писателите.
Не помня какво са ни говорили. На балкона така и така едва се чуваше, пък и те, писателите, говореха тихичко, а микрофон нямаше.
Но ето какво помня до ден сегашен: по какъв начин двамата, с белите си коси, при мъждеещата светлина на сцената, ми се привиждаха като че ли с ореол към главите им - като светци.
Ран Босилек на среща с деца
***
Вече бях разгласил репортажи и дребни очерци за някои учебни заведения в столицата и страната. Веднъж инцидентно минавах по столичната ул. " Пиротска ". И също по този начин инцидентно " открих " на номер 175 подобен надпис: Детски дом " Ран Босилек ". Позачудих се: само че нали той още е жив? И несъзнателно " въображаемо " започнах да си рецитирам запомненото от учебно заведение:
Бяла спретната къщичка,
две липи начело.
Тука майчина ласка
Сетих на първо време...
А тук децата надали си спомнят тяхната бяла, спретната къщичка, вероятно жадуват за майчина ласка. И може би таман такава е тяхната вяра, тяхната мечта; за нея ни подсеща и Ран Босилек, по тази причина и своя " дом " са нарекли на неговото име...
Реших се да вляза вътре, помолих директорката да ми опише по какъв начин живеят децата. Важното запомних, някои неща си записах с молив в тефтерчето (тогава още нямаше писалки, а автоматизираните химикалки костваха скъпо).
И приготвих къс ръкопис - нещо като репортаж, нещо като етюд. Само че къде да го предложа за печатане? Сетих се за " Дружинка " - списание за по-малките деца.
Намерих редакцията на ул. " Калоян " 10. В дребната стая седеше възрастен човек с бяла коса. Какво знамение! Тъкмо този облик го познавах толкоз добре от фотоси в учебниците и класните стаи, само че бързо си спомних и кино " Красно село "...
Да, това беше Ран Босилек!
Той незабавно стана, вежливо се ръкува с мен, предложения ме да седна до него. И стартира диалог: по какъв начин се споделям, какво съм учил, работя ли, с какво се занимавам и, несъмнено, нося ли нещо, написано за сп. " Дружинка ".
Плахо му сервирах моя ръкопис (четлив, само че с мастило):
Едно материалче за детския дом " Ран Босилек ".
А!
Изненадах го. Познах по сепването му, прикрито бързо от богатствата му усмивка. Започна да го чете, с напрежение следях придвижването на погледа му по редовете... После позавъртя стола, с цел да ме огледа със своя мил взор, да ми каже със своя мил глас:
Добре си направил, Кириле, че си написал своя материал за тези деца... Те, дружно с ръководителите си, са решили да го кръстят на мое име... Колкото и да ми е неловко от това... Аз постоянно отивам при тях. Те имат потребност от внимание, от топла дума, от вдъхване на вяра, че ще израснат щастливи... Ще ги зарадваш с материала. И аз ти благодаря. Редакцията ще им изпрати един брой от списанието, те заслужават много-много наслади от всички нас...
Беше ми неловко да му " изгубвам " повече време, желаех да стана, само че той пожела да остана още. Пак ме заразпитва: какво е фамилията ми (зарадва се, че татко ми е бил преподавател, както и той). И още: къде пребивавам, вървя ли си в родния край, за какво се назовава Краище... Сладкодумец! Жалко, че в този момент не мога да предам тъкмо ония умерено изказани негови думи: би било добре да се посветя на детската литература, тъй като проличава, че обичам децата; тъй като и детското у мен е толкоз чисто и обнадеждаващо ме...
Говореше ми, а аз несъзнателно като че ли още веднъж го виждах в кино " Красно село ", с оня ореол към " бялата " му глава. В паметта ми възкръсна и моментът, когато той стартира постепенно да декламира стихотворението си " Родна стряха ", а като заливаща вълна ние, станали накрак, декламирахме с него многогласно, а киносалонът кънтеше от общи екстаз...
Беше толкоз хубаво, благо, неповторимо!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ