Стихотворения от Петко Каневски
От редактора
Скъпи читателю!
Нека стартираме 2022 година с лирика. Затова в приложението за литература, изкуство и просвета представяме част от стихотворенията на Петко Каневски.
Приятно четене.
Опасно почтено
На Мая и чичо й Никола... Вапцарови
Опасно почтено е да бъдеш почтен.
Върхът на копието значи Свобода.
Но Дон Кихот, безпаметно злочестен,
през днешния ден в Идеала няма никаква диря.
Да бъдеш Истина е отново рисково почтено.
Горчи отвред морето от Лъжа.
Защо ли, Господи, основал си ни отвесно,
а хоризонтално сме в неволя след неволя?
Да пазиш вярата си е рисково почтено
през изкушения - примамки на прегрешението.
Така предателите се познават елементарно -
очите им са мразовит кей на страха,
от дълго време в бездни някакви вперен...
Но пътят на голготите нагоре е един!
Над него Ботевият гарван още плаче
рисково почтено след всеки божи Син!
Русия
На Гочо Желев
Откак се помня, все Русия е отговорна
за всички рецесии, за слънчевите затъмнения.
Победата над Бонапарт и Хитлер е греховна,
тъй като е оставила мъчителни подозрения
в престола папски за правдата огромна,
че милионите убити са просто подготовка
за господарите международни, дето все ги няма,
а светят с отразената Хеката на упоритостта,
че те са боговете всемогъщи на земята,
различен Господ няма, а Русия е " от злото ",
че пази Вярата си православна, свята,
и по толстоевски е мостът към положителното.
Русийо, ти предсказано разрешение на Бога,
свърши си задачата и отърси света от нищетата!
" Разделяй и владей " е старозаветна суровост.
Единствено смяната е знак за Свобода!
Днес
На поета Тенко Тенев
Твоята Тунджа и моята Марица
Плачат за Индже и Петко челник.
Родината, като уплашена птица
бърка посоката към небосвода.
Към Светлината, в стъкла все се блъска
и няма излаз в туй смутно време
наслада посърна и младост дръзка
от празни очаквания за умно племе
за горди потомци на генерали
свели британските знамена бойни,
сякаш сме юнаци, а не маргинали,
а си оставаме кухненски воини.
Знам, ще кажат: - Времената са други
Пишурки всякакви от интернета
Жадни за популярност, заболели влечуги,
сеят раздори боязън и нерадост.
А ние, братко, теглим хомота
в памет на мъртвите бием камбани,
да не забравим солта на живота
дето люти в националните рани!
Планински венец
На Веселин Ракчевич
Гора ли Черна, или Черна си гора,
не знам за какво зоват те небесата,
само че знам, че Негош ти е Цар - Зора,
а Ловчен - космодрум на Свободата!
Старопрестолно Цетине и Будва през днешния ден,
и Котор с броеницата на Ной
пазят непреклонната ти чест
с Подгорица. И запитвам кой
роден безумец ще опита да
разплете планинския венец -
впримчен от небесна свита
заплатен с нещастен агнец!
От полк е повече един стихотворец,
когато думите му са от кръв национална
По силата на Господ съм нает
Да кажа: Гората Черна е Свободна!
Увеличи шрифта на любовта
На моя внук Калоян
Пораства Любовта, пораства
голям става белият й шрифт
несметни - нейните благосъстояния,
по-силен тънкият й щит.
Разбива всичките премеждия
Тя шества с радостния Вик
трансформирал Словото в предания,
че то лекува и е щик!
Съблечена лъжата не вирее
И губи мощ всяка власт,
когато любовта живее
в най-съкровеното у нас.
И незабележимо ни повдига
към Божията светлина
с обич до Любовта се стига
и тя е пътя към Дома!
Попитай хляба
На проф. доктор Людмил Бояджиев, кардиолог, избавил хиляди животи
Попитай хляба за цената на вярата,
на зърното за деветмесечната тъмна нощ,
когато всичко равно и безизходно наподобява
под купола на цялата вселенска мощност.
Попитай го, по кое време е нафора, по кое време е залък,
така сложен за преглъщане даже и в апетит!
Кога въздига и по кое време индивида прави дребен,
посял в историята парадайс или пък пъкъл.
За нищетата питай по отрупани трапези.
За полезността на дребните изсъхнали трохи.
Попитай хляба и за душите на тези
с неразорани плевели в духовните лехи.
Попитай хляба по какъв начин зърно в него диша,
по какъв начин Сътвореното не стопира своя ход..
Покълва житото. И аз за хляба пиша...
С вярата да нахраня целия народ.
Светлоносец
На художника Владимир Пенев
Рисувай, художнико, на ръба на страха,
чадърите на лунната усмивка,
щади боята след горчивата запивка,
танцувай с четката, изтупвай от праха
въздишката на Бог във пълнолетие;
нудистки плажове, облечени в златисто
събличат мислите, слагат ги на чисто
и боси хукват в залезно столетие...
А ти си единствено ехтене от сълзата,
покрила хоризонта със очакване
дали си Вяра против безконечното недоволство,
или ще пиеш алкохола на тъгата?
Чисти непотребното, дълбай сърцевината
в зрънцето е сакралното разпятие.
Хармонията е божествено разбиране -
на Богу благите изпраща Светлината!
Вечерна инспекция
На поета Трифон Митев
Времето за вечерни разходки изтече,
за вечерна инспекция Отечеството тръби:
и е време мъжете да се изправят към този момент -
едноминутни мълчания са наш`те ориси.
Знамената си свили, скрили хоругви,
покорно утихват в следвечерния град.
Време за чест е! Стига сме се погубвали!
Стойте изправени пред достойнството на церемониал!
Стойте изправени, дръжте орисите си -
Те са ви знаме пред Бог, те са ви пазач.
Трябва да светят! Бог чете ги в очите ви.
Вечерна инспекция - кураж, за утро кураж!
Героите не са изтощени
На Веселин Милев
Една наздравица. И още две по две...
Избраници главят нощта за младоженка.
Премятат булото на онемялото небе,
изтрива мрака мъничка светулка.
Изригва смях, като възхитен ек
от цялостна с доста героичност маса.
Героите са пришълци от предишния век,
осъмвали са пъти на крилете на пегаса.
И не робуват към този момент на красиви пози
от дълго време времето са спрели до асмата,
описват подвизи след титанични дози
в истории с патина и опазена позлата.
На сутринта е сънна масата, само че отново
събира четата в унес и с нови сили
приготвя се десант на идващия мрак.
По залез минах там и бяха го напили.
ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 година в Димитровград. Негови стихове са оповестени и предавани в централния и районен щемпел, радиа и малките екрани. Превеждани са на съветски, полски, маджарски и румънски език. Автор е на поетичните книги " Виж луната ", " Живот на заем ", " Звездни вулкани ", " Горе ръцете ". През 2011 година издава сборника с фейлетони " Писма до дядо ми " - за годините на по този начин наречения преход. Председател е на Горско стопанство " Приятели на Русия и православния свят ", ръководител на Дружеството на писателите " Пеньо Пенев " в Димитровград. Член е на Съюза на българските писатели.
Скъпи читателю!
Нека стартираме 2022 година с лирика. Затова в приложението за литература, изкуство и просвета представяме част от стихотворенията на Петко Каневски.
Приятно четене.
Опасно почтено
На Мая и чичо й Никола... Вапцарови
Опасно почтено е да бъдеш почтен.
Върхът на копието значи Свобода.
Но Дон Кихот, безпаметно злочестен,
през днешния ден в Идеала няма никаква диря.
Да бъдеш Истина е отново рисково почтено.
Горчи отвред морето от Лъжа.
Защо ли, Господи, основал си ни отвесно,
а хоризонтално сме в неволя след неволя?
Да пазиш вярата си е рисково почтено
през изкушения - примамки на прегрешението.
Така предателите се познават елементарно -
очите им са мразовит кей на страха,
от дълго време в бездни някакви вперен...
Но пътят на голготите нагоре е един!
Над него Ботевият гарван още плаче
рисково почтено след всеки божи Син!
Русия
На Гочо Желев
Откак се помня, все Русия е отговорна
за всички рецесии, за слънчевите затъмнения.
Победата над Бонапарт и Хитлер е греховна,
тъй като е оставила мъчителни подозрения
в престола папски за правдата огромна,
че милионите убити са просто подготовка
за господарите международни, дето все ги няма,
а светят с отразената Хеката на упоритостта,
че те са боговете всемогъщи на земята,
различен Господ няма, а Русия е " от злото ",
че пази Вярата си православна, свята,
и по толстоевски е мостът към положителното.
Русийо, ти предсказано разрешение на Бога,
свърши си задачата и отърси света от нищетата!
" Разделяй и владей " е старозаветна суровост.
Единствено смяната е знак за Свобода!
Днес
На поета Тенко Тенев
Твоята Тунджа и моята Марица
Плачат за Индже и Петко челник.
Родината, като уплашена птица
бърка посоката към небосвода.
Към Светлината, в стъкла все се блъска
и няма излаз в туй смутно време
наслада посърна и младост дръзка
от празни очаквания за умно племе
за горди потомци на генерали
свели британските знамена бойни,
сякаш сме юнаци, а не маргинали,
а си оставаме кухненски воини.
Знам, ще кажат: - Времената са други
Пишурки всякакви от интернета
Жадни за популярност, заболели влечуги,
сеят раздори боязън и нерадост.
А ние, братко, теглим хомота
в памет на мъртвите бием камбани,
да не забравим солта на живота
дето люти в националните рани!
Планински венец
На Веселин Ракчевич
Гора ли Черна, или Черна си гора,
не знам за какво зоват те небесата,
само че знам, че Негош ти е Цар - Зора,
а Ловчен - космодрум на Свободата!
Старопрестолно Цетине и Будва през днешния ден,
и Котор с броеницата на Ной
пазят непреклонната ти чест
с Подгорица. И запитвам кой
роден безумец ще опита да
разплете планинския венец -
впримчен от небесна свита
заплатен с нещастен агнец!
От полк е повече един стихотворец,
когато думите му са от кръв национална
По силата на Господ съм нает
Да кажа: Гората Черна е Свободна!
Увеличи шрифта на любовта
На моя внук Калоян
Пораства Любовта, пораства
голям става белият й шрифт
несметни - нейните благосъстояния,
по-силен тънкият й щит.
Разбива всичките премеждия
Тя шества с радостния Вик
трансформирал Словото в предания,
че то лекува и е щик!
Съблечена лъжата не вирее
И губи мощ всяка власт,
когато любовта живее
в най-съкровеното у нас.
И незабележимо ни повдига
към Божията светлина
с обич до Любовта се стига
и тя е пътя към Дома!
Попитай хляба
На проф. доктор Людмил Бояджиев, кардиолог, избавил хиляди животи
Попитай хляба за цената на вярата,
на зърното за деветмесечната тъмна нощ,
когато всичко равно и безизходно наподобява
под купола на цялата вселенска мощност.
Попитай го, по кое време е нафора, по кое време е залък,
така сложен за преглъщане даже и в апетит!
Кога въздига и по кое време индивида прави дребен,
посял в историята парадайс или пък пъкъл.
За нищетата питай по отрупани трапези.
За полезността на дребните изсъхнали трохи.
Попитай хляба и за душите на тези
с неразорани плевели в духовните лехи.
Попитай хляба по какъв начин зърно в него диша,
по какъв начин Сътвореното не стопира своя ход..
Покълва житото. И аз за хляба пиша...
С вярата да нахраня целия народ.
Светлоносец
На художника Владимир Пенев
Рисувай, художнико, на ръба на страха,
чадърите на лунната усмивка,
щади боята след горчивата запивка,
танцувай с четката, изтупвай от праха
въздишката на Бог във пълнолетие;
нудистки плажове, облечени в златисто
събличат мислите, слагат ги на чисто
и боси хукват в залезно столетие...
А ти си единствено ехтене от сълзата,
покрила хоризонта със очакване
дали си Вяра против безконечното недоволство,
или ще пиеш алкохола на тъгата?
Чисти непотребното, дълбай сърцевината
в зрънцето е сакралното разпятие.
Хармонията е божествено разбиране -
на Богу благите изпраща Светлината!
Вечерна инспекция
На поета Трифон Митев
Времето за вечерни разходки изтече,
за вечерна инспекция Отечеството тръби:
и е време мъжете да се изправят към този момент -
едноминутни мълчания са наш`те ориси.
Знамената си свили, скрили хоругви,
покорно утихват в следвечерния град.
Време за чест е! Стига сме се погубвали!
Стойте изправени пред достойнството на церемониал!
Стойте изправени, дръжте орисите си -
Те са ви знаме пред Бог, те са ви пазач.
Трябва да светят! Бог чете ги в очите ви.
Вечерна инспекция - кураж, за утро кураж!
Героите не са изтощени
На Веселин Милев
Една наздравица. И още две по две...
Избраници главят нощта за младоженка.
Премятат булото на онемялото небе,
изтрива мрака мъничка светулка.
Изригва смях, като възхитен ек
от цялостна с доста героичност маса.
Героите са пришълци от предишния век,
осъмвали са пъти на крилете на пегаса.
И не робуват към този момент на красиви пози
от дълго време времето са спрели до асмата,
описват подвизи след титанични дози
в истории с патина и опазена позлата.
На сутринта е сънна масата, само че отново
събира четата в унес и с нови сили
приготвя се десант на идващия мрак.
По залез минах там и бяха го напили.
ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 година в Димитровград. Негови стихове са оповестени и предавани в централния и районен щемпел, радиа и малките екрани. Превеждани са на съветски, полски, маджарски и румънски език. Автор е на поетичните книги " Виж луната ", " Живот на заем ", " Звездни вулкани ", " Горе ръцете ". През 2011 година издава сборника с фейлетони " Писма до дядо ми " - за годините на по този начин наречения преход. Председател е на Горско стопанство " Приятели на Русия и православния свят ", ръководител на Дружеството на писателите " Пеньо Пенев " в Димитровград. Член е на Съюза на българските писатели.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ