Епоха в генезиса на криминалния роман
От редактора
Скъпи читателю!
Наскоро се навършиха 90 години от рождението на Донка Петрунова, написала едни от най-стойностните и четени престъпни романи напоследък. За авторката и нейните творби, в които под прицел е подложен подправеният морал на новото общество, е и материалът на Продрум Димов.
Приятно четене.
Наскоро се навършиха 90 години от рождението на Донка Петрунова - авторка на 23 романа, отразяващи с езика на художественото слово антисоциалните разрушителни процеси в обществото по време на необуздания и несвършващ хищнически преход. Творбите ѝ я бяха създали забележима освен в литературните, само че и в необятните публични среди, привлякоха вниманието и на ръководещите, които си затварят очите пред развилнелите се обществени неправди и нравствена хилавост.
Родена е в София, в семейство на извънредно небогати родители, преселници от Радомирско. Още от дребна тя се научава да чете, което не допадало на майка ѝ, защото нейното желание било да я прави плетачка. Така или другояче, никой не бил в положение да я откаже от книгите и тя приключва сполучливо софийския върховен селскостопански институт.
Започва работа като публицист в редакцията на вестник " Кооперативно село ". Още с първите си репортажи тя впечатлява сътрудниците си, които ѝ предсказват бъдеще на надарен книжовен създател. И не са се излъгали. Донка Петрунова навлиза освен в журналистическите, само че и в авторитетните литературно-творчески среди. Успоредно с къртовската редакторска работа, написа радиопиеси, сюжети за документални филми, стига и до по-сериозни независими изяви.
През 70-те години на предишното столетие се появяват първите ѝ книги: " Звездите слизат на земята " (1970) и " Казанлък " (1975), които ѝ дават самочувствие, зареждат я с сила, с цел да се подреди през 80-те години измежду амбициозните ни писатели. През 1984 година предлага на читателите зрели в художествено-естетически проект произведения - " Искри от огън и пожари " (1986), " Сивият дом " (1988), " Сто и първото лице на любовта " (1990) и други заглавия.
С настъпването на по този начин наречените демократични промени Донка Петрунова настройва своето събрало професионален опит надарено перо на нова креативна вълна. В творбите ѝ намират място нравствената деградация, невижданият декадентен морал в обществото, станало жертва на безпощадна икономическа и духовна съсипия. В новите си издания тя слага на неоправдателен прицел този морал, който и през днешния ден продължава да унищожава безнаказано обществото и обособения човек, отнемайки им опцията за естествен живот. Тези проблеми гражданската ѝ съвест придвижва в книгите " Надиграване с дявола " (1991), " Вила тайнственост " (1995), " Опашката на змията " (1997) и в доста от другите й романи.
Длъжен съм обаче да напомня, че Донка Петрунова има чевръст и изчерпателен разум, който претегля сериозно немалкото недъзи и морални деформации, довели до краха на социалистическа България. С цел да вникне надълбоко в душевността на нашия съвременник, с поддръжката на вътрешното министерство, тя влиза в сливенския затвор в ролята на " наказана ", т.е. " пандизчийка ", и в продължение на няколко месеца изследва от близко социално-битовата и нравствена атмосфера на съкилийничките си, с цел да оживее тя след време в надълбоко психическите й произведения. Случай, който няма казус в историята на българското писателство.
Кусурите на тоталитарния режим обаче беднеят пред бруталното, безскрупулно и зашеметяващо настъпление на дивия капитализъм, в който вземат връх най-долнопробните човешки пристрастености. Това провокира будната човешка съвест на писателката. В креативното й полезрение попадат неудържимият блян към властта, корупцията, задкулисието във висшите властови етажи, " инцидентните " убийства, погазването на човешките полезности и впрочем. И всичко - в името на политическото и икономическо превъзходство.
Именно тази мръсна пяна, както я назова преди време Алеко Константинов, изплувала на повърхността на живота ни под формата на демагогска, подправена независимост и народна власт, беше отразена и изрично отхвърлена в творбите на Донка Петрунова. Грозната реалност, която погребва всякакво възприятие за човешко достолепие, откри отражение във внушителна поредност от мощни, изобличителни романи - " Голямото прецакване " (1999), " Заслепяване " (2001), " Мафиотски романс " (2003), " Петата власт " (2003), " Любов в престъпно време " (2005), " Дни за обич и убийства " (2006), " Скандална загадка " (2007), с цел да стигнем до някои от последните й извънредно стойностни заглавия като " Ръкописът на мръсните секрети " (2011) и " Стълба за двама " (2015).
В началото на XXI век, утвърдила се към този момент като авторитетна и търсена авторка в региона на литературната криминалистика, Донка Петрунова шества в читателските среди с очебийно самочувствие и със съзнанието, че е видимо събитие в литературния ни свят. Името й беше задоволително нашумяло и постоянно се появяваше в разнообразни издания. Това естествено провокира любознанието ми да се срещна с нея. И това стана инцидентно. По време на едно от съюзните събрания в кино " Люмиер " до мен седна непозната жена, очевидно към този момент на зрелост, междинна на растеж, само че с гордо изправена снага и изражение, подсказващо наяве достойнство. Погледът ѝ обхождаше внушително просторната кинозала в търсене на познати сътрудници. Неочаквано тя се обърна към мен и ме заприказва. Това беше и първата ми среща с Донка Петрунова. Нашето запознанство не след дълго се трансформира в креативно съдействие и другарство. Разменихме си книги, общувахме постоянно по телефона, взаимно се търсехме и уреждахме срещи по време на събирания, четения и съюзни тържества. Почувствах, че се сближавам с създател с впечатляваща културна осведоменост и висок професионален растеж. Страшно ме заинтригува романът ѝ " Бели рози в черна ваза ".
В тази книга обект на нейното внимание са както плетеница от любовни интриги, по този начин и ненаситната жадност за власт и пари. В него необузданите пристрастености и инстинкти, сребролюбието, пораждат безумия, които водят до низ от престъпни закононарушения. Този разказ е сурова, само че обективна присъда на днешното надменно време. Авторката се е добрала до прекомерно реалистична характерност на унизителното настояще с цяла изложба от облици, чието държание носи отровния му мирис.
Не по-малък интерес провокира и появяването на нейния разказ " Очите на сърцето ". С него тя ни вкарва в погубващия свят на нравствена деградация в обществото, в което безнаказано виреят измамата, фалшът, лицемерието и бездушието на страната. Нищо не е в положение да ни избави от бруталната имотна машинация, посредством която е заграбен апартаментът на младата, красива и умна архитектка Жана. Съсипана от беззаконието, изхвърлена на улицата, споходена от амнезия, бедната столичанка заживява измежду клошарите. Проследявайки нещастната орис на своята героиня, писателката ни среща със орисите на всевъзможни жители на улиците и деградирали хора от окаяното ни съвремие.
Донка Петрунова ни удивлява с гения си да изобразява героите в едно срамно съществуване, подправено тръбящо за апология на човечност, независимост и народна власт. Писателката впечатлява с дълбокия психологизъм при отразяване моралния крах на изхвърлените на общественото сметище персонажи посредством сполучлива речева и авторска характерност. Тя демонстрира в действителност невероятното си умеене да вниква в нравствения образ на типажите посредством взаимоотношения, задъхващи се от вулгаризми и цинизми, посредством уродливости от най-долнопробен жанр. Всичко това трансформира творбата ѝ в стряскащ живописен отзив на днешната жалка обществена действителност. И този разказ на Донка Петрунова ни убеждава в солидните й креативен благоприятни условия да вниква дълбоко в отрицателните обществени феномени и мъчителни душевен разтърсвания - непрекъсната линия на днешния ни комплициран ден.
В този ред от мисли си припомням, че преди време извънреден интерес провокира и следващият й остро разобличителен разказ " Стълба за двама ". Той сграбчи читателското внимание със смелия манталитет на писателското ѝ перо да открива и с хирургическия нож на словото да изрязва язвите на болното общество. В хода на основаването на творбата си авторката споделяше някои мисли с мен и аз добивах визия по какъв начин се ражда то. Изводът е един: и този, както и другите ѝ романи, е изстрадан, костващ ѝ безбройни напрегнати, безсънни нощи. Но пък се четеше на един мирис и, заради дефицит на екземпляри, се предаваше от ръка на ръка.
Донка Петрунова напусна този свят на 15 февруари 2016 година. Загубихме един рядко надарен създател, чието дарование и твърдоглав градивен труд издигнаха на нов, по-висок връх българската престъпна литература, резервираха ѝ място в националния нравствен живот. С нея си отиде като че ли ера в генезиса на родното престъпно четиво.
Скъпи читателю!
Наскоро се навършиха 90 години от рождението на Донка Петрунова, написала едни от най-стойностните и четени престъпни романи напоследък. За авторката и нейните творби, в които под прицел е подложен подправеният морал на новото общество, е и материалът на Продрум Димов.
Приятно четене.
Наскоро се навършиха 90 години от рождението на Донка Петрунова - авторка на 23 романа, отразяващи с езика на художественото слово антисоциалните разрушителни процеси в обществото по време на необуздания и несвършващ хищнически преход. Творбите ѝ я бяха създали забележима освен в литературните, само че и в необятните публични среди, привлякоха вниманието и на ръководещите, които си затварят очите пред развилнелите се обществени неправди и нравствена хилавост.
Родена е в София, в семейство на извънредно небогати родители, преселници от Радомирско. Още от дребна тя се научава да чете, което не допадало на майка ѝ, защото нейното желание било да я прави плетачка. Така или другояче, никой не бил в положение да я откаже от книгите и тя приключва сполучливо софийския върховен селскостопански институт.
Започва работа като публицист в редакцията на вестник " Кооперативно село ". Още с първите си репортажи тя впечатлява сътрудниците си, които ѝ предсказват бъдеще на надарен книжовен създател. И не са се излъгали. Донка Петрунова навлиза освен в журналистическите, само че и в авторитетните литературно-творчески среди. Успоредно с къртовската редакторска работа, написа радиопиеси, сюжети за документални филми, стига и до по-сериозни независими изяви.
През 70-те години на предишното столетие се появяват първите ѝ книги: " Звездите слизат на земята " (1970) и " Казанлък " (1975), които ѝ дават самочувствие, зареждат я с сила, с цел да се подреди през 80-те години измежду амбициозните ни писатели. През 1984 година предлага на читателите зрели в художествено-естетически проект произведения - " Искри от огън и пожари " (1986), " Сивият дом " (1988), " Сто и първото лице на любовта " (1990) и други заглавия.
С настъпването на по този начин наречените демократични промени Донка Петрунова настройва своето събрало професионален опит надарено перо на нова креативна вълна. В творбите ѝ намират място нравствената деградация, невижданият декадентен морал в обществото, станало жертва на безпощадна икономическа и духовна съсипия. В новите си издания тя слага на неоправдателен прицел този морал, който и през днешния ден продължава да унищожава безнаказано обществото и обособения човек, отнемайки им опцията за естествен живот. Тези проблеми гражданската ѝ съвест придвижва в книгите " Надиграване с дявола " (1991), " Вила тайнственост " (1995), " Опашката на змията " (1997) и в доста от другите й романи.
Длъжен съм обаче да напомня, че Донка Петрунова има чевръст и изчерпателен разум, който претегля сериозно немалкото недъзи и морални деформации, довели до краха на социалистическа България. С цел да вникне надълбоко в душевността на нашия съвременник, с поддръжката на вътрешното министерство, тя влиза в сливенския затвор в ролята на " наказана ", т.е. " пандизчийка ", и в продължение на няколко месеца изследва от близко социално-битовата и нравствена атмосфера на съкилийничките си, с цел да оживее тя след време в надълбоко психическите й произведения. Случай, който няма казус в историята на българското писателство.
Кусурите на тоталитарния режим обаче беднеят пред бруталното, безскрупулно и зашеметяващо настъпление на дивия капитализъм, в който вземат връх най-долнопробните човешки пристрастености. Това провокира будната човешка съвест на писателката. В креативното й полезрение попадат неудържимият блян към властта, корупцията, задкулисието във висшите властови етажи, " инцидентните " убийства, погазването на човешките полезности и впрочем. И всичко - в името на политическото и икономическо превъзходство.
Именно тази мръсна пяна, както я назова преди време Алеко Константинов, изплувала на повърхността на живота ни под формата на демагогска, подправена независимост и народна власт, беше отразена и изрично отхвърлена в творбите на Донка Петрунова. Грозната реалност, която погребва всякакво възприятие за човешко достолепие, откри отражение във внушителна поредност от мощни, изобличителни романи - " Голямото прецакване " (1999), " Заслепяване " (2001), " Мафиотски романс " (2003), " Петата власт " (2003), " Любов в престъпно време " (2005), " Дни за обич и убийства " (2006), " Скандална загадка " (2007), с цел да стигнем до някои от последните й извънредно стойностни заглавия като " Ръкописът на мръсните секрети " (2011) и " Стълба за двама " (2015).
В началото на XXI век, утвърдила се към този момент като авторитетна и търсена авторка в региона на литературната криминалистика, Донка Петрунова шества в читателските среди с очебийно самочувствие и със съзнанието, че е видимо събитие в литературния ни свят. Името й беше задоволително нашумяло и постоянно се появяваше в разнообразни издания. Това естествено провокира любознанието ми да се срещна с нея. И това стана инцидентно. По време на едно от съюзните събрания в кино " Люмиер " до мен седна непозната жена, очевидно към този момент на зрелост, междинна на растеж, само че с гордо изправена снага и изражение, подсказващо наяве достойнство. Погледът ѝ обхождаше внушително просторната кинозала в търсене на познати сътрудници. Неочаквано тя се обърна към мен и ме заприказва. Това беше и първата ми среща с Донка Петрунова. Нашето запознанство не след дълго се трансформира в креативно съдействие и другарство. Разменихме си книги, общувахме постоянно по телефона, взаимно се търсехме и уреждахме срещи по време на събирания, четения и съюзни тържества. Почувствах, че се сближавам с създател с впечатляваща културна осведоменост и висок професионален растеж. Страшно ме заинтригува романът ѝ " Бели рози в черна ваза ".
В тази книга обект на нейното внимание са както плетеница от любовни интриги, по този начин и ненаситната жадност за власт и пари. В него необузданите пристрастености и инстинкти, сребролюбието, пораждат безумия, които водят до низ от престъпни закононарушения. Този разказ е сурова, само че обективна присъда на днешното надменно време. Авторката се е добрала до прекомерно реалистична характерност на унизителното настояще с цяла изложба от облици, чието държание носи отровния му мирис.
Не по-малък интерес провокира и появяването на нейния разказ " Очите на сърцето ". С него тя ни вкарва в погубващия свят на нравствена деградация в обществото, в което безнаказано виреят измамата, фалшът, лицемерието и бездушието на страната. Нищо не е в положение да ни избави от бруталната имотна машинация, посредством която е заграбен апартаментът на младата, красива и умна архитектка Жана. Съсипана от беззаконието, изхвърлена на улицата, споходена от амнезия, бедната столичанка заживява измежду клошарите. Проследявайки нещастната орис на своята героиня, писателката ни среща със орисите на всевъзможни жители на улиците и деградирали хора от окаяното ни съвремие.
Донка Петрунова ни удивлява с гения си да изобразява героите в едно срамно съществуване, подправено тръбящо за апология на човечност, независимост и народна власт. Писателката впечатлява с дълбокия психологизъм при отразяване моралния крах на изхвърлените на общественото сметище персонажи посредством сполучлива речева и авторска характерност. Тя демонстрира в действителност невероятното си умеене да вниква в нравствения образ на типажите посредством взаимоотношения, задъхващи се от вулгаризми и цинизми, посредством уродливости от най-долнопробен жанр. Всичко това трансформира творбата ѝ в стряскащ живописен отзив на днешната жалка обществена действителност. И този разказ на Донка Петрунова ни убеждава в солидните й креативен благоприятни условия да вниква дълбоко в отрицателните обществени феномени и мъчителни душевен разтърсвания - непрекъсната линия на днешния ни комплициран ден.
В този ред от мисли си припомням, че преди време извънреден интерес провокира и следващият й остро разобличителен разказ " Стълба за двама ". Той сграбчи читателското внимание със смелия манталитет на писателското ѝ перо да открива и с хирургическия нож на словото да изрязва язвите на болното общество. В хода на основаването на творбата си авторката споделяше някои мисли с мен и аз добивах визия по какъв начин се ражда то. Изводът е един: и този, както и другите ѝ романи, е изстрадан, костващ ѝ безбройни напрегнати, безсънни нощи. Но пък се четеше на един мирис и, заради дефицит на екземпляри, се предаваше от ръка на ръка.
Донка Петрунова напусна този свят на 15 февруари 2016 година. Загубихме един рядко надарен създател, чието дарование и твърдоглав градивен труд издигнаха на нов, по-висок връх българската престъпна литература, резервираха ѝ място в националния нравствен живот. С нея си отиде като че ли ера в генезиса на родното престъпно четиво.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ