Нови стихотворения от Матей Шопкин
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще се докоснем до поетичните хоризонти на Матей Шопкин посредством неговите най-нови стихове. Ще си спомним и за писателя публицист Петър Динчев с материала на Величко Хинов.
Приятно четене.
МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен колеж във Велико Търново и Българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ".
Автор е на повече от 50 книги - лирика, журналистика, стихове за деца. Съставител е на няколко поетични антологии. Пише и литературна рецензия. Превежда от съветски език.
Носител е на разнообразни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица непознати езици. На съветски език има издадени седем стихосбирки. Народен активист на изкуството и културата, лауреат на Димитровска премия, почетен с почетното звание " Следовник на националните будители ", притежател на медал " Кирил и Методий " - първа степен, на " Златен Есенински орден " - Русия, и член на креативния клуб " Московский Парнас ". Почетен жител на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.
Трицветен град
С респект
към град Сухиндол
Сред плодородните лимити
на Дунавската низина
от къщи като преспи бели
извира бистра светлина.
Попътен вятър безшумно свири
и буди птиците от сън,
а от зелените чимшири
се рони благозвучен звън.
Вината бели и червени
искрят в самия хоризонт
и хората са въодушевени
от светла жадност за живот.
Родината по път свещен
върви нагоре и напред,
и Сухиндол е град трицветен
под родния заветен трицвет.
Поетът на България
Обречен на битки, на тествания,
на популярност, на обич, на грехове
той иде от незнайни мироздания
и носи необятни светове.
О, светове, белязани от раните
на пристрастености, на несгоди, на неистини.
Дори да стане жертва на тираните,
Поетът своя път ще продължи.
И ще издига чаша за тостове
над мемоари, очаквания и фантазии,
и с думи като огнени светкавици
безсмъртния живот ще освети.
Страж
През всичките мои предходни години
познах и напредък, и непосилен ход,
само че нямах и нямам печални аргументи
да бъда обезверен от моя живот.
Аз нося чертите на пазач стародавен
под слънчеви струни и лунни лъчи,
затуй по земята минавам изправен
и виждам народа с открити очи.
И макар злоби, беди и неволи,
през димни огнища и тинеста тиня
към светли и горди лимити ме води
звездата на моя заветен Идеал.
И правилен на себе си, отново ще ви кажа:
През всички сезони под родния свод
аз бях и оставам в огромната стража
на моя популярен и прелестен народ.
Пътник
А аз съм правилен на оная
фантазия на моите фантазии
да бъда пасажер към Безкрая,
където раснат висоти
и греят слънчеви простори,
и пеят изворни води,
и всичко около мен приказва:
" Бъди, поете мой, бъди! "
И въодушевен, и непритворен
ходя под светлина и мрак
и не не помня своя корен
и бащиния мил предел,
и оня град на градовете,
където Царевец свети
и се прегръщат вековете
пред каменните му порти.
Аз помня, че измежду необята
от висша мощ съм предназначен
за моята Родина свята
с перото си да влизам в бран
и вдишал религия от оная
фантазия на моите фантазии,
оставам пасажер към Безкрая
венчан за безконечни висоти.
Кратка есенна ария
А в тая златолиста есен
да ме обсипят светлини
и на отдалечен път повлечен
у мене ария да звъни.
И аз до дъно да съзнавам,
че има смисъл в моя ден
на Словото да се приписвам
и да оставам въодушевен.
Да мразя всяка изгода
и всяка измама и неистина
и дори в мигове на печал
с обич перото да държа.
И в тая златолиста есен
у мене ария да звъни
и да ходя на път, повлечен
към плодородни съдбини.
Размирен ден
Искрят лъчи, шумят дървета,
роса ръми, реки бучат
и над балкани и полета
изгрява слънцеок денят.
Но нещо в мислите ми стине
и ме гнети нечовечен въпрос:
И този ден ли ще отмине
като противоположен печален посетител?
Не знам и никого не запитвам.
На мен ми стига насладата
да ме обсеби ярък темп
от ярък стих за хубост.
И все едно какво ми носи
ей този мой раздорен ден.
Аз нямам потребност от въпроси,
тъй като той изгрява в мен.
Глас
В памет
на Ивайло Балабанов
Когато черен вятър ме превива
в отбрана шушукам мъдрите слова:
" Животът е безкрайна опозиция
и безконечният му смисъл е в това ".
И в мене ярък ентусиазъм се пробужда
да преодолявам всички ветрове,
тъй като този свят изпитва потребност
от почтени и почтени стихове.
И регистрирам в моята житейска книга,
че никой няма над поета власт.
И към самата безкрайност ме въздига
Ивайло-Балабановият глас... style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще се докоснем до поетичните хоризонти на Матей Шопкин посредством неговите най-нови стихове. Ще си спомним и за писателя публицист Петър Динчев с материала на Величко Хинов.
Приятно четене.
МАТЕЙ ШОПКИН е роден на 29 септември 1938 година в с. Долна Липница, Великотърновска област. Завършил е Строителен колеж във Велико Търново и Българска лингвистика в СУ " Св. Климент Охридски ".
Автор е на повече от 50 книги - лирика, журналистика, стихове за деца. Съставител е на няколко поетични антологии. Пише и литературна рецензия. Превежда от съветски език.
Носител е на разнообразни национални литературни награди. Негови стихове са превеждани на редица непознати езици. На съветски език има издадени седем стихосбирки. Народен активист на изкуството и културата, лауреат на Димитровска премия, почетен с почетното звание " Следовник на националните будители ", притежател на медал " Кирил и Методий " - първа степен, на " Златен Есенински орден " - Русия, и член на креативния клуб " Московский Парнас ". Почетен жител на Велико Търново, Павликени, Димитровград и Костенец.
Трицветен град
С респект
към град Сухиндол
Сред плодородните лимити
на Дунавската низина
от къщи като преспи бели
извира бистра светлина.
Попътен вятър безшумно свири
и буди птиците от сън,
а от зелените чимшири
се рони благозвучен звън.
Вината бели и червени
искрят в самия хоризонт
и хората са въодушевени
от светла жадност за живот.
Родината по път свещен
върви нагоре и напред,
и Сухиндол е град трицветен
под родния заветен трицвет.
Поетът на България
Обречен на битки, на тествания,
на популярност, на обич, на грехове
той иде от незнайни мироздания
и носи необятни светове.
О, светове, белязани от раните
на пристрастености, на несгоди, на неистини.
Дори да стане жертва на тираните,
Поетът своя път ще продължи.
И ще издига чаша за тостове
над мемоари, очаквания и фантазии,
и с думи като огнени светкавици
безсмъртния живот ще освети.
Страж
През всичките мои предходни години
познах и напредък, и непосилен ход,
само че нямах и нямам печални аргументи
да бъда обезверен от моя живот.
Аз нося чертите на пазач стародавен
под слънчеви струни и лунни лъчи,
затуй по земята минавам изправен
и виждам народа с открити очи.
И макар злоби, беди и неволи,
през димни огнища и тинеста тиня
към светли и горди лимити ме води
звездата на моя заветен Идеал.
И правилен на себе си, отново ще ви кажа:
През всички сезони под родния свод
аз бях и оставам в огромната стража
на моя популярен и прелестен народ.
Пътник
А аз съм правилен на оная
фантазия на моите фантазии
да бъда пасажер към Безкрая,
където раснат висоти
и греят слънчеви простори,
и пеят изворни води,
и всичко около мен приказва:
" Бъди, поете мой, бъди! "
И въодушевен, и непритворен
ходя под светлина и мрак
и не не помня своя корен
и бащиния мил предел,
и оня град на градовете,
където Царевец свети
и се прегръщат вековете
пред каменните му порти.
Аз помня, че измежду необята
от висша мощ съм предназначен
за моята Родина свята
с перото си да влизам в бран
и вдишал религия от оная
фантазия на моите фантазии,
оставам пасажер към Безкрая
венчан за безконечни висоти.
Кратка есенна ария
А в тая златолиста есен
да ме обсипят светлини
и на отдалечен път повлечен
у мене ария да звъни.
И аз до дъно да съзнавам,
че има смисъл в моя ден
на Словото да се приписвам
и да оставам въодушевен.
Да мразя всяка изгода
и всяка измама и неистина
и дори в мигове на печал
с обич перото да държа.
И в тая златолиста есен
у мене ария да звъни
и да ходя на път, повлечен
към плодородни съдбини.
Размирен ден
Искрят лъчи, шумят дървета,
роса ръми, реки бучат
и над балкани и полета
изгрява слънцеок денят.
Но нещо в мислите ми стине
и ме гнети нечовечен въпрос:
И този ден ли ще отмине
като противоположен печален посетител?
Не знам и никого не запитвам.
На мен ми стига насладата
да ме обсеби ярък темп
от ярък стих за хубост.
И все едно какво ми носи
ей този мой раздорен ден.
Аз нямам потребност от въпроси,
тъй като той изгрява в мен.
Глас
В памет
на Ивайло Балабанов
Когато черен вятър ме превива
в отбрана шушукам мъдрите слова:
" Животът е безкрайна опозиция
и безконечният му смисъл е в това ".
И в мене ярък ентусиазъм се пробужда
да преодолявам всички ветрове,
тъй като този свят изпитва потребност
от почтени и почтени стихове.
И регистрирам в моята житейска книга,
че никой няма над поета власт.
И към самата безкрайност ме въздига
Ивайло-Балабановият глас... style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ