И пак се обаждай...
От редактора
Скъпи читателю!
В приложението за литература, изкуство и просвета Кирил Божилов си спомня за срещите си с писателя, драматург и преводач Цветан Ангелов, създател на към 70 книги със стихове, разкази и романи за деца, както и на текста за известната детска песничка " Тихо се сипе първият сняг ". За " Милена " на Елена Алекова - първия разказ в стихове, основан от българска поетеса, споделя мисли Никола Иванов.
Приятно четене.
Кирил БОЖИЛОВ
Животът и дългогодишната ми редакторска работа ме сближиха с някои български писатели. Сред тях е и Цветан Ангелов, от чието рождение тази година се навършиха 100 години.
Вече бях студент, пък имах оповестени на места, като самонасърчения, мнения за книги, репортажи, очерци, даже фейлетони. Написах и първия си роман " Край границата " - по същинска преживелица в моето погранично кюстендилско Краище. И се взех решение да го предложа на в. " Септемврийче ". Редакцията на вестника - в дребна продълговата стая, единият от двамата мъже, като че със закачливо гостолюбие, сподели:
- С какво мога да ти бъда потребен, момко?
Пообърках се, въпреки всичко смънках:
- Ами... в случай че ми отпечатате ей този роман...
- Аз съм поетът Николай Зидаров, основният редактор, а потребен би могъл да ти бъде ей този мой сътрудник - Цветан Ангелов.
Цветан Ангелов, с възслабо лице, май беше с дълга коса и като че ли изтощена усмивка, се ръкува с мен, предложения ме да седна и незабавно взе описа ми. Не се намръщи, че е написан на ръка (както недоволстваха други редактори). Прочете го безшумно, съвсем заглушено. После рече:
- Добре, Кире! Ще го използваме... Децата край границата ни най-добре знаят какво значи татковина... И отново се обаждай!
Пък основният редактор - какво: почерпи ме с шоколадов бонбон, тогава към момента необичайност...
***
Разказите ми се понасъбраха, подредих ги в алманах - " Другари ". Цветан Ангелов към този момент работеше в издателство " Народна юноша ", в детската редакция.
" И отново се обаждай! "
Броеве на сп. " Дружинка "
Обадих му се. Поздрави ме за оставения при него ръкопис: " Знам, първата книга е като жадувана първа рожба... " Каза ми по кое време да му се обадя, на листче записа и телефонния номер.
И тъкмо когато трябваше, припрян му позвъних от телефонна кабина при спирка " Д-р Петър Берон " на трамвай номер 5. Ето, че за цялостен живот помня неговия благослов:
- О, Кире, ще имаш и първа книга, брат!
***
" И отново се обаждай! "
Цветан Ангелов беше станал основен редактор на сп. " Дружинка ", в постройката на издателство " Народна юноша ", на ул. " Цар Калоян " 10, трети етаж. А на четвъртия етаж аз към този момент работех в редакцията на сп. " Родна тирада ". Редовно сътрудничех на " Дружинка " с разкази.
Веднъж той ме повика по телефона да сляза в редакцията му. Предложи ми да напиша роман по тематика, запланувана за идващия брой. За пръв път ми се случваше - да ми бъде поръчан роман. Посмутих се, само че той ме окуражи:
- Повярвай ми, брат... Между най-хубавите работи, които съм написал, са и тези по поръчка. Поръчката те ангажира, активизира те, настървява те за работа, изостря отговорността и честолюбието ти, натрапва ти даденото твое заричане, подмамва те с опцията да бъде отпечатана по-бързо... Не помня случай да съм се провалил. Опитай, ще видиш, че ще успееш, очаквам те с описа...
Повярвах му. За кой ли път той ме подтикваше да допускам и на себе си.
" Опитай, ще успееш! "
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Скъпи читателю!
В приложението за литература, изкуство и просвета Кирил Божилов си спомня за срещите си с писателя, драматург и преводач Цветан Ангелов, създател на към 70 книги със стихове, разкази и романи за деца, както и на текста за известната детска песничка " Тихо се сипе първият сняг ". За " Милена " на Елена Алекова - първия разказ в стихове, основан от българска поетеса, споделя мисли Никола Иванов.
Приятно четене.
Кирил БОЖИЛОВ
Животът и дългогодишната ми редакторска работа ме сближиха с някои български писатели. Сред тях е и Цветан Ангелов, от чието рождение тази година се навършиха 100 години.
Вече бях студент, пък имах оповестени на места, като самонасърчения, мнения за книги, репортажи, очерци, даже фейлетони. Написах и първия си роман " Край границата " - по същинска преживелица в моето погранично кюстендилско Краище. И се взех решение да го предложа на в. " Септемврийче ". Редакцията на вестника - в дребна продълговата стая, единият от двамата мъже, като че със закачливо гостолюбие, сподели:
- С какво мога да ти бъда потребен, момко?
Пообърках се, въпреки всичко смънках:
- Ами... в случай че ми отпечатате ей този роман...
- Аз съм поетът Николай Зидаров, основният редактор, а потребен би могъл да ти бъде ей този мой сътрудник - Цветан Ангелов.
Цветан Ангелов, с възслабо лице, май беше с дълга коса и като че ли изтощена усмивка, се ръкува с мен, предложения ме да седна и незабавно взе описа ми. Не се намръщи, че е написан на ръка (както недоволстваха други редактори). Прочете го безшумно, съвсем заглушено. После рече:
- Добре, Кире! Ще го използваме... Децата край границата ни най-добре знаят какво значи татковина... И отново се обаждай!
Пък основният редактор - какво: почерпи ме с шоколадов бонбон, тогава към момента необичайност...
***
Разказите ми се понасъбраха, подредих ги в алманах - " Другари ". Цветан Ангелов към този момент работеше в издателство " Народна юноша ", в детската редакция.
" И отново се обаждай! "
Броеве на сп. " Дружинка "
Обадих му се. Поздрави ме за оставения при него ръкопис: " Знам, първата книга е като жадувана първа рожба... " Каза ми по кое време да му се обадя, на листче записа и телефонния номер.
И тъкмо когато трябваше, припрян му позвъних от телефонна кабина при спирка " Д-р Петър Берон " на трамвай номер 5. Ето, че за цялостен живот помня неговия благослов:
- О, Кире, ще имаш и първа книга, брат!
***
" И отново се обаждай! "
Цветан Ангелов беше станал основен редактор на сп. " Дружинка ", в постройката на издателство " Народна юноша ", на ул. " Цар Калоян " 10, трети етаж. А на четвъртия етаж аз към този момент работех в редакцията на сп. " Родна тирада ". Редовно сътрудничех на " Дружинка " с разкази.
Веднъж той ме повика по телефона да сляза в редакцията му. Предложи ми да напиша роман по тематика, запланувана за идващия брой. За пръв път ми се случваше - да ми бъде поръчан роман. Посмутих се, само че той ме окуражи:
- Повярвай ми, брат... Между най-хубавите работи, които съм написал, са и тези по поръчка. Поръчката те ангажира, активизира те, настървява те за работа, изостря отговорността и честолюбието ти, натрапва ти даденото твое заричане, подмамва те с опцията да бъде отпечатана по-бързо... Не помня случай да съм се провалил. Опитай, ще видиш, че ще успееш, очаквам те с описа...
Повярвах му. За кой ли път той ме подтикваше да допускам и на себе си.
" Опитай, ще успееш! "
Последвайте или харесайте вестник " ДУМА " във ФЕЙСБУК --> <--
Споделяйте нашите изявления.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




