Нови стихотворения от Калин Коцев
От редактора
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература ще се срещнем с бурните стихове на поета Калин Коцев. За новата книга на Матей Шопкин " Към сините лимити на безкрая " са думите на Продрум Димов.
Приятно четене.
Истината е една - всички сме свободни
единствено с мисли светли, с каузи богоугодни!
СВЯТ Е ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИ РОДОЛЮБИВИ!
Нека бъдем будни и свободолюбиви!
Получили сме безплатно свободата свята.
Дедите завещаха ни я с кръв пролята.
И братските нации биха се за нея.
За свободата. Таз велика епопея.
А днеска се избиват същите нации.
Световната несгода още веднъж ни пороби.
Разделя и владее. Минало отхвърля.
Смърт сее, а " народна власт " се назовава.
Поругава се една истина вековна.
България - велика страна. Духовна.
Люлка на религия, просвета, божествена тирада.
Българийо, Бог за теб е вдигал с любов меч.
Признателни на теб са толкоз страни,
затуй че умни и културни ги направи.
Защо в този момент по демонски ум залиташ?
Нима не виждаш? Недостоен е " елита "!
За носа те води една страна млада,
от която Европа и света пропадат.
Българийо, бъди си мъдра, благородна!
Останеш ли такава, Ти ще си свободна!
Недей да влизаш в братоубийствени войни!
Милостта на Господа в сърцето ти тупти.
Та твоите деца еднообразно са ти благи.
Не слушай и не вярвай на зли и непознати сили!
Всяка светла българска душа е Божи дом.
За умрелите за независимост - ДЪЛБОК ПОКЛОН!
Дива орхидея
Все по-често да те виждам аз жадувам,
чудна, така красива, Дива орхидея.
Виждам те и запитвам се: Дали сънувам?
Цветното ти тяло шепне: Съществувам!
Чакала си ти години до цъфтежа.
Толкова си нежно безметежно свежа.
Сякаш самодива си от приказка щастлива.
Хем си земна, хем неземно си красива.
Дива орхидея, аз те боготворя!
Страдам, че не мога да те владея.
Само ще погаля твоите цветчета.
Любовта цъфти в сърца и измежду полета.
Земни дни... Години аз те мечтателствам...
Но откъсна ли те, знам, ще скърбя.
Ще повехнеш бързо. Аз ще остарея.
Не за самотност... За любовта жадувам...
Вместо да се любят, хората се хапят.
А ти растеш и на Изток, и на Запад.
Дива орхидея, ти си ми в душата.
В тебе диша хубостта, свободата.
Но светът води война и се конфронтира...
А по този начин безсмъртната душа умира.
Искам да те има, Дива орхидея!
И в човешките души да те посея!
Този свят от любов би трябвало да настръхне
Най-обичам аз обратно да се обръщам
и да поглеждам към изминатия път,
всичко потегли там, от бащината къща
и от онази първа крачка на духът.
Колко доста мемоари - сладки плодове?
От градината душа на баба, дядо.
Съкровище е прикрито в тези блага.
Всеки спомен свети и ми носи наслада.
Богатството е в действителност в простите неща.
В сърцето да пулсира религия, добрина.
Щастието е в мъдростта и любовта,
предадени от старостта на младостта.
Очи, уши, когато имаш ти за тях
душата ще лети ефирна и лека.
И в никакъв случай не ще си прощален бедняк.
Семплите фантазии са злато за индивида.
Бъдеще от предишното се построява.
Човек върви напред, само че гледайки обратно.
С положителния образец той постоянно надгражда.
С подобен заряд е по-добър и по-богат.
Носиш ли в душата всичко що ти би трябвало -
признателност, мир целителен и светлина
и положителният Бог за тебе ще се радва.
Светът трепти ведно с човешките сърца.
Можеш постоянно от себе си да даваш.
Божи извор в никакъв случай не ще пресъхне.
Продължавай в този дух да възпитаваш.
Този свят от любов би трябвало да настръхне.
Свободата е обич
Свободният човек обича, люби,
той няма време в завист да се губи
и плебей да е на злоба и ненавист.
" Обичам те " е неговата фраза.
Свободният човек цени, основава
и мнението непознато почита.
Свободният човек не се преструва.
Роден е да поддържа връзка и добрува.
Свободният човек не желае доста,
а единствено мир, обич и религия в Бога.
В очите му ще видиш светлината.
Най-важното за него е душата.
Уви, свободни хора към този момент няма
в лъжливата човешка гледка.
Толкова е тъжно. Роби сме и през днешния ден.
" Свободата е пари и интерес ".
Приятели, познати и родственици
не са си към този момент близки и обичани,
разделя ги убийствената завист,
която в жилите тече на тога.
Та всичко е ужасна политика,
която към несгоди ни тика
и мислим си, че значими сме особи,
а всъщост сме едни безправни плебеи.
Светът наподобява все по-зъл и тъмен.
Човекът стана прекомерно опростачен.
За пари и власт на всичко е подготвен.
Роб до гроб. А СВОБОДАТА Е ЛЮБОВ.
За кого бие камбаната?
Камбаната бие за Тебе, Народе!
Защото от дълго време си смъртно прободен.
Душата Ти стене, кърви Ти сърцето...
Но смирено отлагаш своето несъгласие.
Убиват те постепенно, грубо, цинично...
Източват кръвта Ти без жалост, методично...
Децата Ти родни на открито се пилеят
и непознатото тачат, за него милеят.
Обръщат се в гроба от тъга предците.
Камбаните бият... Звънтят ли звънците...
Родината плаче... Но никой не чува.
До смъртния одър, Народе, бленуваш...
И в своята лична благост умираш...
С " Обичам те, Родино! " дъхът Ти стопира.
Българският дух - най-древният, остарелият -
крещи от обич: ВОВЕКИ БЪЛГАРИЯ!
Татковина
Парче земя, а какъв брой доста независимост...
Витае тук духът на нашата рода.
Не може ни длето, ни перо, ни четка
да опише татковата родна панорама.
А само душата и сърцето
виждат и усещат това, което
е непреходно в пространство и във време...
От него тъкмо индивидът ще си вземе
и ще съобщи и завещае обилно
този ъгъл пленителен под небето ведро...
Парче земя, а какъв брой доста хубост...
Прекрасно е да си очевидец на това.
Благодарен съм на Бога и предците,
на земята родна, любовта, фантазиите.
Може да е бедна моята татковина,
само че е ненагледна и... незаменима.
Нека, благи Боже, тука и децата
да усещат свободата, хубостта...
Парче земя, само че най-скъпо на душата.
Най-голямото благосъстояние на земята.
Тук, където всеки се смирява
Почиват си положителните, скъпи хора
след цялостен живот на любов, труд, отмалялост,
след толкова доста добрина и мощ
земята блага ги е приютила.
Обичам да утихвам в тишината.
На гроба тук смирява се душата.
Разбираш, че си жив за малко време.
Че единствено любов можеш с теб да вземеш.
И щом от нея обилно ти раздаваш,
отидеш ли си, отново ще получаваш,
тъй като в спомените ще те има
през пролет, лято, есен, зима.
И всеки изгрев ще те възкресява.
Любовта е безконечна, не се не помни.
Усмихва се природата велика
и отново за тебе пита и те вика.
Самият ти ще бъдеш в светлината,
която ще огрява планината,
а живите ще гледат хубостта,
тъй като част от нея е душата.
Телата са се слели със земята.
Душите ни са част от небесата.
А тук на гробището, измежду покоя,
разбираш, че душата е в безброя.
По Божията мирна пътека...
И към напредъка вътре в индивида...
Най-голямото проклинание през днешния ден
е материалният ни интерес.
Страстите човешки, ненаситни
са стрес и войни кръвопролитни.
Външен триумф, комфорт и улеснение
са веригите на всяко иго.
Консуматорска жестока жадност
е това, което ни изяжда.
С недоумение и нарцисизъм
няма любов, мъдрост, хуманизъм.
Няма религия в Бога и положителното.
Затова в света цари злото.
Точно службата на сатаната
е гибел за народа и страната.
А нашата душа и тялото
добруват в името на цялото,
вътрешния мир и хубостта,
и схващане за простотата,
че сме част от майката природа
и душата ни е мирис от Бога,
и че скромната човешка персона
е чиста космична хармония.
Мостът сред през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден
е в равновесието от вътрешната страна.
Прогрес е необходим в хората дръзки.
В нашите земни взаимовръзки.
Най-висше богатство е добротата.
Красотата. И мирът в душата.
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература ще се срещнем с бурните стихове на поета Калин Коцев. За новата книга на Матей Шопкин " Към сините лимити на безкрая " са думите на Продрум Димов.
Приятно четене.
Истината е една - всички сме свободни
единствено с мисли светли, с каузи богоугодни!
СВЯТ Е ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИ РОДОЛЮБИВИ!
Нека бъдем будни и свободолюбиви!
Получили сме безплатно свободата свята.
Дедите завещаха ни я с кръв пролята.
И братските нации биха се за нея.
За свободата. Таз велика епопея.
А днеска се избиват същите нации.
Световната несгода още веднъж ни пороби.
Разделя и владее. Минало отхвърля.
Смърт сее, а " народна власт " се назовава.
Поругава се една истина вековна.
България - велика страна. Духовна.
Люлка на религия, просвета, божествена тирада.
Българийо, Бог за теб е вдигал с любов меч.
Признателни на теб са толкоз страни,
затуй че умни и културни ги направи.
Защо в този момент по демонски ум залиташ?
Нима не виждаш? Недостоен е " елита "!
За носа те води една страна млада,
от която Европа и света пропадат.
Българийо, бъди си мъдра, благородна!
Останеш ли такава, Ти ще си свободна!
Недей да влизаш в братоубийствени войни!
Милостта на Господа в сърцето ти тупти.
Та твоите деца еднообразно са ти благи.
Не слушай и не вярвай на зли и непознати сили!
Всяка светла българска душа е Божи дом.
За умрелите за независимост - ДЪЛБОК ПОКЛОН!
Дива орхидея
Все по-често да те виждам аз жадувам,
чудна, така красива, Дива орхидея.
Виждам те и запитвам се: Дали сънувам?
Цветното ти тяло шепне: Съществувам!
Чакала си ти години до цъфтежа.
Толкова си нежно безметежно свежа.
Сякаш самодива си от приказка щастлива.
Хем си земна, хем неземно си красива.
Дива орхидея, аз те боготворя!
Страдам, че не мога да те владея.
Само ще погаля твоите цветчета.
Любовта цъфти в сърца и измежду полета.
Земни дни... Години аз те мечтателствам...
Но откъсна ли те, знам, ще скърбя.
Ще повехнеш бързо. Аз ще остарея.
Не за самотност... За любовта жадувам...
Вместо да се любят, хората се хапят.
А ти растеш и на Изток, и на Запад.
Дива орхидея, ти си ми в душата.
В тебе диша хубостта, свободата.
Но светът води война и се конфронтира...
А по този начин безсмъртната душа умира.
Искам да те има, Дива орхидея!
И в човешките души да те посея!
Този свят от любов би трябвало да настръхне
Най-обичам аз обратно да се обръщам
и да поглеждам към изминатия път,
всичко потегли там, от бащината къща
и от онази първа крачка на духът.
Колко доста мемоари - сладки плодове?
От градината душа на баба, дядо.
Съкровище е прикрито в тези блага.
Всеки спомен свети и ми носи наслада.
Богатството е в действителност в простите неща.
В сърцето да пулсира религия, добрина.
Щастието е в мъдростта и любовта,
предадени от старостта на младостта.
Очи, уши, когато имаш ти за тях
душата ще лети ефирна и лека.
И в никакъв случай не ще си прощален бедняк.
Семплите фантазии са злато за индивида.
Бъдеще от предишното се построява.
Човек върви напред, само че гледайки обратно.
С положителния образец той постоянно надгражда.
С подобен заряд е по-добър и по-богат.
Носиш ли в душата всичко що ти би трябвало -
признателност, мир целителен и светлина
и положителният Бог за тебе ще се радва.
Светът трепти ведно с човешките сърца.
Можеш постоянно от себе си да даваш.
Божи извор в никакъв случай не ще пресъхне.
Продължавай в този дух да възпитаваш.
Този свят от любов би трябвало да настръхне.
Свободата е обич
Свободният човек обича, люби,
той няма време в завист да се губи
и плебей да е на злоба и ненавист.
" Обичам те " е неговата фраза.
Свободният човек цени, основава
и мнението непознато почита.
Свободният човек не се преструва.
Роден е да поддържа връзка и добрува.
Свободният човек не желае доста,
а единствено мир, обич и религия в Бога.
В очите му ще видиш светлината.
Най-важното за него е душата.
Уви, свободни хора към този момент няма
в лъжливата човешка гледка.
Толкова е тъжно. Роби сме и през днешния ден.
" Свободата е пари и интерес ".
Приятели, познати и родственици
не са си към този момент близки и обичани,
разделя ги убийствената завист,
която в жилите тече на тога.
Та всичко е ужасна политика,
която към несгоди ни тика
и мислим си, че значими сме особи,
а всъщост сме едни безправни плебеи.
Светът наподобява все по-зъл и тъмен.
Човекът стана прекомерно опростачен.
За пари и власт на всичко е подготвен.
Роб до гроб. А СВОБОДАТА Е ЛЮБОВ.
За кого бие камбаната?
Камбаната бие за Тебе, Народе!
Защото от дълго време си смъртно прободен.
Душата Ти стене, кърви Ти сърцето...
Но смирено отлагаш своето несъгласие.
Убиват те постепенно, грубо, цинично...
Източват кръвта Ти без жалост, методично...
Децата Ти родни на открито се пилеят
и непознатото тачат, за него милеят.
Обръщат се в гроба от тъга предците.
Камбаните бият... Звънтят ли звънците...
Родината плаче... Но никой не чува.
До смъртния одър, Народе, бленуваш...
И в своята лична благост умираш...
С " Обичам те, Родино! " дъхът Ти стопира.
Българският дух - най-древният, остарелият -
крещи от обич: ВОВЕКИ БЪЛГАРИЯ!
Татковина
Парче земя, а какъв брой доста независимост...
Витае тук духът на нашата рода.
Не може ни длето, ни перо, ни четка
да опише татковата родна панорама.
А само душата и сърцето
виждат и усещат това, което
е непреходно в пространство и във време...
От него тъкмо индивидът ще си вземе
и ще съобщи и завещае обилно
този ъгъл пленителен под небето ведро...
Парче земя, а какъв брой доста хубост...
Прекрасно е да си очевидец на това.
Благодарен съм на Бога и предците,
на земята родна, любовта, фантазиите.
Може да е бедна моята татковина,
само че е ненагледна и... незаменима.
Нека, благи Боже, тука и децата
да усещат свободата, хубостта...
Парче земя, само че най-скъпо на душата.
Най-голямото благосъстояние на земята.
Тук, където всеки се смирява
Почиват си положителните, скъпи хора
след цялостен живот на любов, труд, отмалялост,
след толкова доста добрина и мощ
земята блага ги е приютила.
Обичам да утихвам в тишината.
На гроба тук смирява се душата.
Разбираш, че си жив за малко време.
Че единствено любов можеш с теб да вземеш.
И щом от нея обилно ти раздаваш,
отидеш ли си, отново ще получаваш,
тъй като в спомените ще те има
през пролет, лято, есен, зима.
И всеки изгрев ще те възкресява.
Любовта е безконечна, не се не помни.
Усмихва се природата велика
и отново за тебе пита и те вика.
Самият ти ще бъдеш в светлината,
която ще огрява планината,
а живите ще гледат хубостта,
тъй като част от нея е душата.
Телата са се слели със земята.
Душите ни са част от небесата.
А тук на гробището, измежду покоя,
разбираш, че душата е в безброя.
По Божията мирна пътека...
И към напредъка вътре в индивида...
Най-голямото проклинание през днешния ден
е материалният ни интерес.
Страстите човешки, ненаситни
са стрес и войни кръвопролитни.
Външен триумф, комфорт и улеснение
са веригите на всяко иго.
Консуматорска жестока жадност
е това, което ни изяжда.
С недоумение и нарцисизъм
няма любов, мъдрост, хуманизъм.
Няма религия в Бога и положителното.
Затова в света цари злото.
Точно службата на сатаната
е гибел за народа и страната.
А нашата душа и тялото
добруват в името на цялото,
вътрешния мир и хубостта,
и схващане за простотата,
че сме част от майката природа
и душата ни е мирис от Бога,
и че скромната човешка персона
е чиста космична хармония.
Мостът сред през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден
е в равновесието от вътрешната страна.
Прогрес е необходим в хората дръзки.
В нашите земни взаимовръзки.
Най-висше богатство е добротата.
Красотата. И мирът в душата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ