Българските чорапи
От редактора
Скъпи читателю! Разказът на Красимир Бачков " Талисманът " се падна на НВО след седми клас и бе безмилостно порицан от соросоидите. В приложението за литература, изкуство и просвета даваме правото на креативен отговор на писателя, като публикуваме описа му " Българските чорапи ". Ще представим и книгата " Между две столетия като участник и очевидец на събития " на дългогодишния културен деятел, посланик и политик от Българска социалистическа партия Евгени Кирилов.
Приятно четене!
Разказ от Красимир Бачков
В странджанското село Боздуган остана единствено един гражданин или по-точно жителка - баба Неделя. Останалите се преселиха на едно друго място, където рано или късно отива всеки от нас. Кметският наместник от прилежащото по-голямо село я предложения да се реалокира при тях, с цел да не е сама, само че тя отхвърли. Не можеше да си показа, че ще зареже къщата, която дружно с мъжа си бяха градили камък по камък, варосаните стаи, където бе отгледала децата си, и двора, в който всяка пролет цъфтяха лалета, латинки, ружи и люляци. На въпроса на кметския наместник не се ли опасява да остане сама в едно необитаемо към този момент село, тя поклати глава:
- Страхувах се в миналото, като бях млада и имаше защо да се опасявам! Сега от кого и за какво да се опасявам, кмете? Пътят ми към този момент е извървян, животът не ми носи наслада, а гибелта е добре пристигнала всеки ден! Аз не се броя за част от хората, а за част от живинките край мен - врабчетата, дърветата, тревите и небето! С наслада очаквам момента, в който ще затворя очи!...
Кметският наместник повдигна неразбиращо плещи, само че се съгласи:
- Имаш цялостното право да избираш, къде да свършиш дните си! Щом искаш в твоето село, по този начин да бъде! Нали е народна власт!...
- Да ти пикам на демокрацията! - отвърна баба Неделя. - Заради нея синът и двете ми дъщери се запиляха по чужбина! Заради нея не съм ги виждала и чувала към този момент толкоз време! Заради нея си отиде и Грозьо, мъжът ми! Нямаше ни кола за спешна помощ, ни лекар да се погрижат, по кое време му стана зле! Хайде холан от народна власт, кмете! И да се избършеш откъм гърба не става тя!...
Пенсията на баба Неделя бе смешно дребна, само че тя и не разчиташе изключително на нея. Цяло лято береше гъби и билки, сушеше ги, а след това ги продаваше на една пътна отбивка покрай тяхното село. Когато успееше да подготви няколко бурканчета с конфитюр, също ги оферираше на инцидентните пътуващи по тези места. Но през дългата есен и още по-дългата зима тя плетеше вълнени чорапи, материала за които събираше от трите си овце. Сама боядисваше вълната в зелено и алено, след това наричаше изплетените чорапи на някого от внуците си и когато успееше да ги продаде, смяташе, че по някакъв метод се е доближила до околните си. Тя бе малко дива и чепата жена, не вярваше доста в черква и вяра, а чисто по езически измисляше елементарни ритуали за себе си и най-много за децата и внуците си. Един априлски следобяд на отбивката стопираха два черни мерцедеса, от които излязоха няколко мъже. Всички те бяха облечени в тъмни костюми, с вратовръзки, единият беше със златни очила. Край тях се въртеше червенокоса жена, която говореше на британски. Единият от мъжете снимаше с камера. Всички постепенно приближиха баба Неделя и покровителствено я запитаха на какъв брой години е и по какъв начин се препитава в тоя шубрак.
- Зимъска ще направя деветдесет и три! Имам си три овце и те ми стигат за мляко и сирене. Останалото си намирам в гората или в градината, дето си садя в двора.
- А пенсия не получаваш ли? - запита очилатият господин.
- Пенцията ти я подарявам! Ако ти требе, вземи я! Мен пари ми не требват! Сичко си имам от Бога!
- А за какво стоиш тук и продаваш? - обади се различен мъж. - Явно за пари го правиш?
- За да видя хора, господине! Да не минава зян денят! У наше село останах единствено аз. Нямам ни радио, ни телевизия. Кога срещна хора, за мен е празник!
- Значи - усмихна се иронично очилатият, - вместо да ни продаваш, можеш да ни подариш по едни от тези чорапи? Виждам, че са с цветовете на българското знаме! Ние сме хора от властта и напълно ще ни вървят, а тази жена е от Америка. Живее в Чикаго и ще занесе парченце от родината за спомен!...
- Бива, господине, бива! - кротка усмивка огря лицето на старицата. - Щом нямате пари да си купите, ще ви ги даря! Те, хората от властта, единствено знаят да вземат, да дават не са научени зер!
Тя бръкна в торбичката и извади няколко чифта чорапи. С тъга се надигна и като на женитба постави на рамото на всеки мъж по един чифт. На дамата ги подаде в ръцете:
- Вземи, младоженка! Носи ги в Америка, че синът ми е там от много години към този момент! Все едно на моя Венко ги давам! Носи ги със здраве!
Когато преведоха думите на старицата, червенокосата се изчерви и прочувствено заприказва нещо. После се върна до една от колите и пристигна с дамската си чанта. Извади банкнота от петдесет лв. и я подаде на баба Неделя. Обясни, че ресто не желае. Бабата стоеше пред нея, добродушно се усмихваше, само че не протегна ръка за парите. Чужденката ги остави върху кашона с билките и сушените гъби, които старицата продаваше, и потегли към колата. След нея първо един от мъжете извади портфейл и без да гледа цената на банкнотата, я пусна до тази на американката. Останалите го последваха, а най-после остана мъжът със златните очила. Той я погледна деликатно през стъклата и безшумно сподели:
- Голяма артистка си ти, бабо! За един ден изкара пари, колкото другояче не можеш изкара и за месец! Спечели задоволително, по тази причина моите чорапи ще приема в действителност като подарък!
- Халал да са ти, синко! Само да не ти стягат! - отвърна баба Неделя и приседна до кашона с билките. Мъжът потегли към колата, след това спря и се върна. Извади пари и ги пусна до парите на останалите:
- Сега, вместо да ме кълнеш, си прибери парите и кажи добра дума!
Баба Неделя го изгледа с избелелите си към този момент очи и рече:
- Добър път и вървете там, където прокудихте децата ми! И да не ви объркат с почтените хора по непознатата земя, си обуйте чорапите! Тя, суровата вълна, боде, само че по този начин ще ви припомня за греховете! Ние нямаме потребност от управници, а от стопани! Ако някой ден разберете какво значи собственик, тогава ще ви призная за власт! Хайде, върви си в мир, дребосъче!
Двата мерцедеса постепенно и някак гузно потеглиха. Хората вътре не погледнаха към свитата над билките старица. Те идваха от различен свят и отиваха към места и хора, които им бяха по-близки и познати. Но тая стара жена бе отворила рана в душите им, която нито доктори, нито медикаменти биха излекували. Трябваше да се махнат по-скоро от тук, тъй като още няколко мига с нея и биха се трансформирали още веднъж в... индивиди.
КРАСИМИР БАЧКОВ е роден на 18.08.1958 година в Добрич. Живее и работи като преподавател във Варна. Съосновател и редактор на вестник " Антимовски хан ". Има издадени седем сборника с разкази, два романа и една стихосбирка. По негови разкази са направени три късометражни кино лентата. Превеждан е на британски, съветски, украински и словашки. Носител е на национални и интернационалните награди за прозаичност. Член е на Съюз на българските писатели, на УС на Сдружението на писателите в Добрич и на " Славянска академия ".
Скъпи читателю! Разказът на Красимир Бачков " Талисманът " се падна на НВО след седми клас и бе безмилостно порицан от соросоидите. В приложението за литература, изкуство и просвета даваме правото на креативен отговор на писателя, като публикуваме описа му " Българските чорапи ". Ще представим и книгата " Между две столетия като участник и очевидец на събития " на дългогодишния културен деятел, посланик и политик от Българска социалистическа партия Евгени Кирилов.
Приятно четене!
Разказ от Красимир Бачков
В странджанското село Боздуган остана единствено един гражданин или по-точно жителка - баба Неделя. Останалите се преселиха на едно друго място, където рано или късно отива всеки от нас. Кметският наместник от прилежащото по-голямо село я предложения да се реалокира при тях, с цел да не е сама, само че тя отхвърли. Не можеше да си показа, че ще зареже къщата, която дружно с мъжа си бяха градили камък по камък, варосаните стаи, където бе отгледала децата си, и двора, в който всяка пролет цъфтяха лалета, латинки, ружи и люляци. На въпроса на кметския наместник не се ли опасява да остане сама в едно необитаемо към този момент село, тя поклати глава:
- Страхувах се в миналото, като бях млада и имаше защо да се опасявам! Сега от кого и за какво да се опасявам, кмете? Пътят ми към този момент е извървян, животът не ми носи наслада, а гибелта е добре пристигнала всеки ден! Аз не се броя за част от хората, а за част от живинките край мен - врабчетата, дърветата, тревите и небето! С наслада очаквам момента, в който ще затворя очи!...
Кметският наместник повдигна неразбиращо плещи, само че се съгласи:
- Имаш цялостното право да избираш, къде да свършиш дните си! Щом искаш в твоето село, по този начин да бъде! Нали е народна власт!...
- Да ти пикам на демокрацията! - отвърна баба Неделя. - Заради нея синът и двете ми дъщери се запиляха по чужбина! Заради нея не съм ги виждала и чувала към този момент толкоз време! Заради нея си отиде и Грозьо, мъжът ми! Нямаше ни кола за спешна помощ, ни лекар да се погрижат, по кое време му стана зле! Хайде холан от народна власт, кмете! И да се избършеш откъм гърба не става тя!...
Пенсията на баба Неделя бе смешно дребна, само че тя и не разчиташе изключително на нея. Цяло лято береше гъби и билки, сушеше ги, а след това ги продаваше на една пътна отбивка покрай тяхното село. Когато успееше да подготви няколко бурканчета с конфитюр, също ги оферираше на инцидентните пътуващи по тези места. Но през дългата есен и още по-дългата зима тя плетеше вълнени чорапи, материала за които събираше от трите си овце. Сама боядисваше вълната в зелено и алено, след това наричаше изплетените чорапи на някого от внуците си и когато успееше да ги продаде, смяташе, че по някакъв метод се е доближила до околните си. Тя бе малко дива и чепата жена, не вярваше доста в черква и вяра, а чисто по езически измисляше елементарни ритуали за себе си и най-много за децата и внуците си. Един априлски следобяд на отбивката стопираха два черни мерцедеса, от които излязоха няколко мъже. Всички те бяха облечени в тъмни костюми, с вратовръзки, единият беше със златни очила. Край тях се въртеше червенокоса жена, която говореше на британски. Единият от мъжете снимаше с камера. Всички постепенно приближиха баба Неделя и покровителствено я запитаха на какъв брой години е и по какъв начин се препитава в тоя шубрак.
- Зимъска ще направя деветдесет и три! Имам си три овце и те ми стигат за мляко и сирене. Останалото си намирам в гората или в градината, дето си садя в двора.
- А пенсия не получаваш ли? - запита очилатият господин.
- Пенцията ти я подарявам! Ако ти требе, вземи я! Мен пари ми не требват! Сичко си имам от Бога!
- А за какво стоиш тук и продаваш? - обади се различен мъж. - Явно за пари го правиш?
- За да видя хора, господине! Да не минава зян денят! У наше село останах единствено аз. Нямам ни радио, ни телевизия. Кога срещна хора, за мен е празник!
- Значи - усмихна се иронично очилатият, - вместо да ни продаваш, можеш да ни подариш по едни от тези чорапи? Виждам, че са с цветовете на българското знаме! Ние сме хора от властта и напълно ще ни вървят, а тази жена е от Америка. Живее в Чикаго и ще занесе парченце от родината за спомен!...
- Бива, господине, бива! - кротка усмивка огря лицето на старицата. - Щом нямате пари да си купите, ще ви ги даря! Те, хората от властта, единствено знаят да вземат, да дават не са научени зер!
Тя бръкна в торбичката и извади няколко чифта чорапи. С тъга се надигна и като на женитба постави на рамото на всеки мъж по един чифт. На дамата ги подаде в ръцете:
- Вземи, младоженка! Носи ги в Америка, че синът ми е там от много години към този момент! Все едно на моя Венко ги давам! Носи ги със здраве!
Когато преведоха думите на старицата, червенокосата се изчерви и прочувствено заприказва нещо. После се върна до една от колите и пристигна с дамската си чанта. Извади банкнота от петдесет лв. и я подаде на баба Неделя. Обясни, че ресто не желае. Бабата стоеше пред нея, добродушно се усмихваше, само че не протегна ръка за парите. Чужденката ги остави върху кашона с билките и сушените гъби, които старицата продаваше, и потегли към колата. След нея първо един от мъжете извади портфейл и без да гледа цената на банкнотата, я пусна до тази на американката. Останалите го последваха, а най-после остана мъжът със златните очила. Той я погледна деликатно през стъклата и безшумно сподели:
- Голяма артистка си ти, бабо! За един ден изкара пари, колкото другояче не можеш изкара и за месец! Спечели задоволително, по тази причина моите чорапи ще приема в действителност като подарък!
- Халал да са ти, синко! Само да не ти стягат! - отвърна баба Неделя и приседна до кашона с билките. Мъжът потегли към колата, след това спря и се върна. Извади пари и ги пусна до парите на останалите:
- Сега, вместо да ме кълнеш, си прибери парите и кажи добра дума!
Баба Неделя го изгледа с избелелите си към този момент очи и рече:
- Добър път и вървете там, където прокудихте децата ми! И да не ви объркат с почтените хора по непознатата земя, си обуйте чорапите! Тя, суровата вълна, боде, само че по този начин ще ви припомня за греховете! Ние нямаме потребност от управници, а от стопани! Ако някой ден разберете какво значи собственик, тогава ще ви призная за власт! Хайде, върви си в мир, дребосъче!
Двата мерцедеса постепенно и някак гузно потеглиха. Хората вътре не погледнаха към свитата над билките старица. Те идваха от различен свят и отиваха към места и хора, които им бяха по-близки и познати. Но тая стара жена бе отворила рана в душите им, която нито доктори, нито медикаменти биха излекували. Трябваше да се махнат по-скоро от тук, тъй като още няколко мига с нея и биха се трансформирали още веднъж в... индивиди.
КРАСИМИР БАЧКОВ е роден на 18.08.1958 година в Добрич. Живее и работи като преподавател във Варна. Съосновател и редактор на вестник " Антимовски хан ". Има издадени седем сборника с разкази, два романа и една стихосбирка. По негови разкази са направени три късометражни кино лентата. Превеждан е на британски, съветски, украински и словашки. Носител е на национални и интернационалните награди за прозаичност. Член е на Съюз на българските писатели, на УС на Сдружението на писателите в Добрич и на " Славянска академия ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ