Стихотворения от Емил Енчев
От редактора
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще споделим дълго чакана вест - учредяването на националните литературни награди " Христо Ботев " и " Никола Вапцаров ". Ще представим и броя на в. " Словото през днешния ден ", отдаден на Ботев. Емил Енчев навърши 70 години и това е мотивът да се докоснем до неговата лирика.
Приятно четене.
ЕМИЛ ЕНЧЕВ е роден на 16 януари 1953 година в Търговище. Автор е на повече от петнадесет стихосбирки и още толкоз книги с разкази, художествени повествования, както и на пиеси за деца и възрастни. Автор е на текстове за песни, той е текстописецът на рок групата " Фоноекспрес ", нашумяла през 90-те години със своите балади и живи рок части.
Звезди
Видях звездица падна -
обръщение за гибел на нечия душа.
Последен земен зов откраднат -
изтръгнат корен от пръстта...> Защо умирате, звезди?
Трябва да сте безконечни! Да блестите!
Да целувате с искрометна страст
на влюбения свят фантазиите.
Луната майка ви е знам,
само че тя не ви подарява светлината.
От слънцето е този божи подарък -
от любовта му към земята!
-------------
Корени
Дали до през днешния ден живях без корен,
че всеки ден душата ми сълзеше
и в сухата земя на тялото валеше,
фиктивен бързей - бърз и непослушен.> Вечер си лягах със светла мечта
и тя обгръщаше ме изтерзана...
И в своя прикрит капан до сутринта -
на мръкване - лекувах рани...
-------------> Натюрморт > Децата ни не помнят скъпи дати,
бързат на запад по богатия друм,
сричат британски - ще стават аргати...
Споминат България единствено на разум!
-------------> Ноктюрно > Изведнъж се втурна светлината
от небето към земята,
дочула звездното ноктюрно
от звуците на тишината...> Дърветата със натежали клони
допират струните небесни,
мелодия от спомен се отрони
в пейзажите узрели - есенни.> В това ноктюрно аз дочух
музика и шепот от тревата.
Дори росата с изострен слух -
отрони се, потъна в земята...
-------------> Пейзаж > В далечния космически мир,
където звездите кодират -
своя лунен кумир
и още веднъж в земята се взират. > Да се завърнат желаят - обратно
и да подирят земен покров.
В летежа небесен превратно
изгарят от земна обич.
>
>
Скъпи читателю!
В този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ще споделим дълго чакана вест - учредяването на националните литературни награди " Христо Ботев " и " Никола Вапцаров ". Ще представим и броя на в. " Словото през днешния ден ", отдаден на Ботев. Емил Енчев навърши 70 години и това е мотивът да се докоснем до неговата лирика.
Приятно четене.
ЕМИЛ ЕНЧЕВ е роден на 16 януари 1953 година в Търговище. Автор е на повече от петнадесет стихосбирки и още толкоз книги с разкази, художествени повествования, както и на пиеси за деца и възрастни. Автор е на текстове за песни, той е текстописецът на рок групата " Фоноекспрес ", нашумяла през 90-те години със своите балади и живи рок части.
Звезди
Видях звездица падна -
обръщение за гибел на нечия душа.
Последен земен зов откраднат -
изтръгнат корен от пръстта...> Защо умирате, звезди?
Трябва да сте безконечни! Да блестите!
Да целувате с искрометна страст
на влюбения свят фантазиите.
Луната майка ви е знам,
само че тя не ви подарява светлината.
От слънцето е този божи подарък -
от любовта му към земята!
-------------
Корени
Дали до през днешния ден живях без корен,
че всеки ден душата ми сълзеше
и в сухата земя на тялото валеше,
фиктивен бързей - бърз и непослушен.> Вечер си лягах със светла мечта
и тя обгръщаше ме изтерзана...
И в своя прикрит капан до сутринта -
на мръкване - лекувах рани...
-------------> Натюрморт > Децата ни не помнят скъпи дати,
бързат на запад по богатия друм,
сричат британски - ще стават аргати...
Споминат България единствено на разум!
-------------> Ноктюрно > Изведнъж се втурна светлината
от небето към земята,
дочула звездното ноктюрно
от звуците на тишината...> Дърветата със натежали клони
допират струните небесни,
мелодия от спомен се отрони
в пейзажите узрели - есенни.> В това ноктюрно аз дочух
музика и шепот от тревата.
Дори росата с изострен слух -
отрони се, потъна в земята...
-------------> Пейзаж > В далечния космически мир,
където звездите кодират -
своя лунен кумир
и още веднъж в земята се взират. > Да се завърнат желаят - обратно
и да подирят земен покров.
В летежа небесен превратно
изгарят от земна обич.
>
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ