От програмите на партиите, които са основни претенденти за формиране

...
От програмите на партиите, които са основни претенденти за формиране
Коментари Харесай

Пременил се Илия, гледа се – пак в тия!


От стратегиите на партиите, които са съществени кандидати за образуване на държавно управление, става явно, че възможният им кабинет неизбежно ще е позициониран в дясно. След като резултатите от последните избори станаха известни, Ивайло Динев и Станислав Додов разгласиха свое проучване, в което ясно демонстрират, че неналичието на опълчване по оста ляво-дясно (понеже всички имат десни програми) е изместила главния политически разлом към опълчването по линията „ протестни/анти-системни “ против „ систематични “ партии. Като за „ протестни “ най-често се показват ИТН (ИТН), Изправи се! Мутри вън (ИМВ) и Демократична България-Обединение (ДБО).

Важно следствие от по този начин наложилото се опълчване е нежеланието на „ антисистемни играчи “ да влизат в обединения или да си сътрудничат с така наречен Партии на прехода, които са схващани като опетнени от взаимоотношение с или седене във властта (в тази категория се вписват ГЕРБ, Движение за права и свободи и БСП)1) Както написа Дневник, „ единственото изказване на „ ИТН “ след консултациите при президента гласи, че няма да се коалира с партиите на статуквото и че вероятно държавно управление може да се прави единствено с поддръжката на останалите обединения на митингите – „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън “.. Така политическото опълчване става поколенческо и времево (нови и млади против остарели и изхабени). За имиджа на новите партии на „ непокварени “ от (минала) власт и на „ ново потомство “ политици от бъдещето спомага и фактът, че техни водачи и функционери взеха присъединяване на летните митинги от 2020 година (някои от, като Отровното Трио от ИМВ, даже бяха организатори). Преплитането на говоренето за политическите противодействия като несъгласия сред остарели и млади, несъмнено, надалеч не е ново. През 1990-те лозунги като „ да се даде път на младите “ са типични за антикомунистическата десница, противопоставяща се на Българска социалистическа партия, представляващи връзката със социалистическото минало. Днес обаче „ предишното “ към този момент е самия Преход, който най-често се свързва с съсипия и корупция, и надлежно е това, от което политическите сили се пробват да се оттласнат, с цел да молят към гласоподавателите.

Следващите редове щрихират някои точки на „ напрежение “ в по този начин описания разлом и по-конкретно доколко представящите се за носители на новото са, по този начин да се каже, остарели млади. Разбираемо е желанието за разкъсване с изтърканите лица и политици от Прехода. Но дали така наречен анти-системни и нови обединения са в положение да го актуализират? Сега, когато съставът на новия парламент стана явен, дано се спрем на на биографичната траектория на част от по този начин наречените антисистемни играчи.

Ще се ограничим с Има Такъв Народ, партията, считана за действителен победител в тези избори, макар второто ѝ място. Днес всички гледат към нея с очакване да сформират държавно управление, даже и ГЕРБ. Много са точките, в които програмата на Има Такъв Народ се застъпва с „ изтърканите клишета “ от Прехода, показвайки по какъв начин най-малко на равнището на политическата си стратегия и поръчки, Има Такъв Народ няма по какъв начин да донесе по този начин мечтаното разкъсване с предишното. Но дано погледнемотвъд наличието на стратегиите, към траекторията на някои знакови лица. Там също ще открием приемствености с Прехода, само че дано това не се схваща като опит за предварителна делегитимация на вероятно държавно управление на Има Такъв Народ. Целта е по-скоро да ги призовем да не се фиксират толкоз в поколенческия разлом, тъй като месианското очакване за идването на някой „ същински неоцапан “ политик измества незабавната цел за изолираност на ГЕРБ в едно прекомерно далечно (и утопично) бъдеще.

Слави Трифонов: първичният популист

Партията на Слави Трифонов се вписва в една дълга серия от патриотични формации2)Въпреки последвалите съпоставения с тв-партии като АТАКА и НФСБ, тук желаеме да се съгласим с тезата на Ивайло Динев, че Има Такъв Народ е притежател на един „ мек национализъм “. Например, в партийните стратегии няма експлицитни послания против етническите малцинства и партията не активизира поддръжка благодарение на изключващ анти-цигански шовинизъм, както прави Вътрешна македонска революционна организация, да вземем за пример. Можем да спекулираме, че това е резултат на естетическата форма на активността на главните партийни функционери; въпреки всичко като балканска музика, чалгата е и цигански, и турски жанр; еднообразно известна е както измежду „ етнически българи “, по този начин и измежду турци и роми. В някакъв смисъл, чалга-форматът на партията ѝ разрешава да изрази един „ включващ “ национализъм, даже и когато възрожденските песни, които музиката на Слави Трифонов и Ку-ку бенд „ преопакова “ в известен рок вид, съдържат настроения срещу османския хайлайф и експлоатират паметта за „ турското иго “, произлезли от медиите. Партия Атака, която също стартира като тв предаване, провокира разтърсване в политиката, когато взе 9% на изборите през 2005 година и постави началото на неувяхващите политоложки паники от така наречен популизъм. Успехът на ГЕРБ прочее също не може да се отдели от ролята на Борисов, който публично е основен секретар на Министерство на вътрешните работи по времето на държавното управление на Национална движение „Симеон Втори", само че на практика е самобитно ПР лице на прокламираната от тогавашното държавно управление битка с корупцията и проведената престъпност. (Съвсем първоначално политолозите и специалистите също третираха ГЕРБ като „ популистка “, само че по-късно се оказа умерена и систематична партия на стабилността.)

Има Такъв Народ наподобява като последната и най-нова частица в тази традиция на преобразяване на медийната видимост в електорална поддръжка. Това обаче пропуща дългата предистория още от най-първите години на прехода на политическата партия, която шоуто Ку-ку, от което потегля и кариерата на Трифонов, опита да сътвори още през 1994 година Името на партията през днешния ден ще прозвучи „ популистки “: „ Народно придвижване Ку-ку “, само че с дружните старания на прохождащия синьо-червен естаблишмънт е неразрешена в зародиш от Върховния съд. Хората към предаването (вече претворило се в Каналето) обаче не престават опитите и през 1997 година учредяват партията Движение Гергьовден. Това е директно разследване от митингите против Българска социалистическа партия през 1997 година, когато натискът върху сценаристите и шоумените да основат политическа партия пораства. Както написа Любен Дилов-син3)Дилов-син, Л. и Трифонов, С. (2002). За стърчането. София: Сиела:

На пръв взор задачата на „ Движение Гергьовден “ е ясна – да капитализира насъбрания политически дял от присъединяване на „ Каналето “ в януарските събития, трансформирайки го в действителна политическа власт. Социолозите са повече от благосклонни към вероятно сходно присъединяване – те считат, че без изключително изпитание „ Гергьовден “, при ясна идентификация с „ Каналето “ ще получи сред 9 и 11% от изборните резултати, които ще му подсигуряват най-малко 30 депутати в бъдещия парламент. “

Партията се отхвърля от присъединяване на парламентарните избори през 1997, а взема решение да стартира от локалните две години по-късно. Дотогава съществува в полу-конспиративна форма като обединяване на клубове и сдружението „ Гражданско общество против корупцията. “ През 1999 година Слави Трифонов възвестява „ рестарта “ на партията с патетична публикация, в която приказва за великденския жертвен агнец и пролетно обновяване (на политиката). Гергьовден обилно черпи от националния фолклор и хъшовска митология, само че наред с историческите си препратки се декларира и като младежко придвижване. Същевременно ясно се нарежда като представител на едрия бизнес: на 3 март 1999 година Каналето събира представителите на най-едрите работодатели от Варненско на конференция, която да начертае тактика за по-категорично посланичество на бизнеса в Народното събрание и изпълнителната власт. Макар и несполучливи, тези ѝ стъпки я вършат предвестител на актуалните „ национал-популистки “ партии като НФСБ, с които с изключение на медийния генезис, споделя и дясната, про-бизнес ценностна и политическа ориентировка.4) Както пишат от Гергьовден, „ идейната генеалогия на “Движение Гергьовден”, учредена напълно на уважението към стопанската разпоредителност, собствеността, антиконформизма и неробуването пред мощните на деня. “ Освен като предприемаческа, партията се стартира и като партия на гражданското общество и директната народна власт.

Гергьовден е и (провален) пионер на постполитическия завой в българската политика, който свързваме с разрушаването на двуполюсния модел от страна на Симеон Втори, при влизането му в политиката през 2001 година. От самото си начало Гергьовден се нарежда като съпротива както на „ алените “, по този начин и на „ сините “ и притежател на едно ново „ прагматично “ начало, произлизащо по едно и също време от народа и бизнеса5)Може да се „ напипа “ хомология сред структурата на така наречен „ популизъм “ и всеобщите медии, доколкото и двете се стремят да се харесат на оптимално необятен кръг хора и да притеглят опозиционни една на друга гледни точки, стилизирайки се като съпротива на безусловно всички („ сини и червени “) и представяйки се на изразители на ползите на елементарния човек-потребител.. Например едно от нещата, което партията оплаква през 1999 година, когато опитът да активизира едрия бизнес се проваля, е „ невъзможността хората да се отърсят от идеологическите си предубеждения, от противостоянието комунизъм-антикомунизъм, което не реши нито един значим публичен въпрос през последните три години. “

За разлика от други сходни политици, които направиха прехода от развлекателната промишленост към политиката, Трифонов постоянно е бил политически зает шоумен, което частично докара и до разцеплението в сатиричното предаване Каналето (наследило Ку-ку). Важен подробност е, че продуцентската компания на Каналето е първата, с която Българска национална телевизия подписва контракт за външна продукция, маркирайки траекторията и ориентацията на малкия екран към публично-частни партньорства, която господства и до момента. Каналето изиграва основна роля в така наречен Януарска гражданска война от 1997 година, която смъква държавното управление на Българска социалистическа партия. Албумът „ Хъшове “ бързо бива усвоен като протестен репертоар, а Слави Трифонов прави едно от най-запомнящите си излъчвания със задраскания знак „ завой на ляво неразрешен,” символизиращ края на опитите да се отсрочва шоковата терапия под управлението на Българска социалистическа партия. През 1998 година екипът се разпада, частично тъй като хората към Камен Воденичаров имат не толкоз политизирана тактика за шоуто си (вероятно поради това и изгубиха конкуренцията с Трифонов в това поле). Същата година Слави основава шоуто „ Хъшове “, което излъчва единствено един епизод по националната телевизия. То е спряно от Българска национална телевизия поради рецензии към държавното управление, само че и поради поддръжката, получена от рекламодателя Овергаз на Сашо Дончев, с който пък води война Иван Костов. Въпреки непримиримите офанзиви към сините и Костов от страна на кукувци-гергьовци-хъшове, през днешния ден не пречи да забележим измежду кандидат-депутатите от Има Такъв Народ Иван Радулов, който беше секретар на Министерство на вътрешните работи в държавното управление на Иван Костов (и който в това време се оттегли). Любопитен абсурд на историята е това, че Любен Дилов-син, който през днешния ден е претендент на ГЕРБ, бе първият, който разяснява изборния резултат от партията на Борисов вечерта след изборите.

Има Такъв Народ дава доста мощна поръчка за „ оригиналност “, доколкото измежду критериите за участие има мощен филтър за лица, които са взели участие в така наречен „ систематични партии “ или са били по различен метод асоциирани с политическата класа на Прехода. Въпреки това, филтърът не е лишен от известна пропускливост, заради което там откриха своето място лица с дълги политически биографии като Илко Стоянов (адвокат на убития хазартен предприемач Йордан Динов) и Иван Хиновски (чието име се свързва с лобизъм за Шеврон и шистовия газ).

С оглед на щрихираните тук политически траектории, някои от които с разрастване от близо три десетилетия, можем да попитаме по какъв начин по този начин някои съумяват да се преизобретят като „ ново потомство “ и ни статукво яли, ни статукво мирисали, а други не? Например, Българска социалистическа партия също поддържаше митингите, малкия екран им също излъчваше непрестанно от площадите, само че това не оказа помощ на Българска социалистическа партия да се измъкне от имиджа на компрометирана партия от предишното, макар че е в съпротива на ГЕРБ от над десетилетие.

В умозаключение партията на Слави не е израз на ново потомство, а мотор на един от най-ранните процеси от началото на прехода, обвързващ медийното и политическите полета. Макар и под ново име, регистрация и състав, тя не е оригиналност, а маркира връщането си към първото потомство тв-партии, които смесват прагматизъм и национализъм, хъшовско пъчене и предприемачески хъс. Но и другите протестни партии, които съумяха сполучливо да се преизобретят като „ ново потомство “ също прикриват недостиг на оригиналност. Никой от т.нар протестни партии не е почтен откъм асоциации с прехода. Днес пламенни защитнички на народа против мутрите, Мая Манолова и Татяна Дончева станаха известни като вносителки на лобистки ремонти в полза на ЧСИ и сутеньори. Или пък ДБО, в което влизат както някогашни министри на Борисов (а евентуално и бъдещия министър председател от ГЕРБ), по този начин и много парчета от Съюз на демократичните сили в неговите разнородни пермутации (дори и когато самото Съюз на демократичните сили се коалира с ГЕРБ).

Нека този текст не се чете като опит за тотална делегитимация на опозиционните партии. Той указва границите на желанието „ обновяване “ посредством запълване неналичието на политическо разграничение с естетическо и поколенческо. С него желаеме да ги убедим, че ще сгрешат, в случай че продължат да упорстват с всички сили върху поколенческия разлом, който както показахме тук, е по-скоро неплатежоспособен. По-важно от съревнованието посред им за знак на „ неопетнена от Прехода политика “ е да изолират ГЕРБ допустимо най-дълго, до момента в който се прокара нужната промяна, с цел да стартира дейно следствие и правосъдно гонене на партията на Бойко Борисов. Само в сполучливото започване на едно такова начинание, всички опозиционни партии (независимо дали са взели участие във властта или не) ще потвърдят, че са подготвени да скъсат с досегашното.

ГЕРБ желае да ръководи, само че не може. Опозиционните би трябвало да ръководят, само че не желаят. В тази застинала, само че по едно и също време с това бликаща от благоприятни условия среда, се появи Слави Трифонов. Хората пожелаха Слави да влезе в политиката, само че той в никакъв случай не е излизал от нея. Както споделя политологът Борис Попиванов, той е „ по едно и също време най-познатото и най-непознатото нещо в българската политика “, успявайки по едно и също време да въплъти както желанието за смяна, по този начин и страхът от радикална такава. Той е добре познатото ново, което от над две десетилетия не излиза от вкъщи ни.
Източник: duma.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР