Христо Тодоров в недрата на изкуствения интелект
От програмиране за играта „ Майнкрафт “ до търсения в региона на генерирани от изкуствен интелект данни в региона на геномиката. Всичко това вълнува дванайсетокласника от математическата гимназия „ Проф. Емануил Иванов “ в Кюстендил Христо Тодоров.
„ Изкуственият разсъдък сплотява две области, като се изключи програмирането, в които съм много разпален - математиката, към която имам афинитет още от първи клас, както и това да разберем по какъв начин човешкият мозък работи - въпрос, който постоянно ме е интересувал. Изкуственият разсъдък ми предложи съвършеното обединяване на тези мои ползи “, споделя ученикът.
„ Може би свойството на изкуствения разсъдък, което най-вече ме заинтригува, е способността му да моделира безусловно всевъзможни типове функционалности на математически език . Което значи, че изкуственият разсъдък може да възпроизведе всяко едно държание . Което значи, че изкуственият разсъдък може да ни даде отговори на някои от най-големите проблеми на науката . Мисля, че това е може би най-важното му приложение и сега сме очевидци на много усъвършенствания в региона на биологията или астрофизиката, с помощта на изкуствения разсъдък. Мисля, че капацитетът му да промени света е още по-смайващ “, разяснява Христо Тодоров.
Интересът му към програмирането и изкуствения разсъдък се породил от играта „ Майнкрафт “.
„ Интересното при тази игра беше, че човек може да напише малко компютърен код, след което да промени цялото преживяване посредством по този начин наречените приставки. И аз тогава се бях запалил да си върша сървъри на Minecraft, в които разнообразни хора могат да играят. Реших да ги направя по-готини, като разработя няколко такива приставки. И по този начин, малко по малко, започнах да се изучавам да програмирам на Java… “
После минал към уеб разработка и създаване на уеб сайтове със обществено дейна активност, с цел да стигне до изкуствения разсъдък.
В 10 клас почнал да учи изкуствения разсъдък да бъде изобретателен. Проверил дали невронната мрежа може да основава лого изображения.
„ И това беше доста значимо, тъй като може би едно от качествата, които хората мислят за най-трудното за асимилиране от изкуствения разсъдък, е точно творчеството . И ние преглеждахме разнообразни подходи и по какъв начин приспособяване на най-разнообразни подходи може да докара до по-голяма креативност. Този план го разработвах в съавторство с едно момче от Хасково. “
Друг от плановете на Христо е за потреблението на изкуствен интелект при интерпретиране на резултати в геномиката .
„ Може би по-важната ни цел беше този изкуствен интелект да бъде интерпретивен и транспарантен. Защото се оказва, че въпреки изкуственият разсъдък да е доста добър в такива задания, в действителност е много мъчно да се изясни за какво е толкоз добър. Трудно е да вземем една невронна мрежа и да извадим пояснения тъкмо какво е научила тя . “
„ Целта ни беше да модифицираме невронните мрежи, тъй че да бъдат по-прозрачни. Геномиката е забавно поле за проучване на това какъв брой са интерпретируеми невронните мрежи. Ако имаме една невронна мрежа, която е интепретируема, един биолог може по-късно да я огледа и да научи нови неща . Защото невронната мрежа се образова автоматизирано. Научила е някакви шаблони, които биолозите към момента не знаят . И в случай че тя може да изясни какво тъкмо е научила, това би било голям принос към биологията “, споделя Христо и добавя:
„ Подходите ни за интерпретируемост могат да бъдат приложени към бъдещи невронни мрежи, които проучват ДНК и те покачат тяхната бистрота. “
Като различен, по-сериозен план Христо отбелязва проучването си по какъв начин изкуственият разсъдък да не може да бъде заблуждаван .
„ Проблемите в изкуствения разсъдък, които най-вече ме интересуват, са по какъв начин можем да създадем невронните мрежи по-стабилни и по-прозрачни , тъй че хората да ги схващат по-добре. Макар и да има невероятни резултати в сфери като шаха, изкуственият разсъдък в действителност може да бъде доста елементарно подведен посредством по този начин наречените „ противникови офанзиви “ . Ако вземем да вземем за пример една фотография на куче, която се класифицира вярно от невронна мрежа - може да дефинира, че е куче, се оказа, че ние можем да променим единствено един пиксел от фотографията и тя да бъде класифицирана като нещо напълно друго, да вземем за пример сладолед. И този тип така наречен оптически илюзии против невронни мрежи , са извънредно рискови, тъй като по този метод може да се нападат самоуправляващи се коли, като да вземем за пример се сложи някакъв дребен стикер на знак „ СТОП “ и самоуправляващият се автомобил би го класифицирал като ограничаване на скоростта или нещо такова. “
„ Също могат да се разбият системи за лицево различаване и още безчет сфери . И се оказа, че всички типове подходи от региона на изкуствения разсъдък могат да бъдат атакувани по този метод “, акцентира Христо Тодоров.
Единственият способ, по който те да станат по-стабилни, е посредством обучаване, „ закаляване “ против тъкмо такива типове офанзиви, акцентира той.
„ Ако създадем доста, доста мощни типове офанзиви, можем да обучим изкуствения разсъдък да бъде постоянен против тях . И моят план се занимаваше точно с това - по какъв начин можем да създадем по-ефикасни офанзиви. Ние сме се фокусирали единствено на офанзивите. Но пък е потвърдено емпирично, че колкото по-силни офанзивите, това непосредствено има огромна изгода за отбраните . “
За тази разработка Христо печели премия на Швейцарския конгрес за млади гении. И тъй като различен млад откривател - Кристиян Георгиев - е помагал на Христо, тук дванайсетокласникът показва какъв брой значим е екипът. И средата за проучване на опциите на изкуствения разсъдък, каквато в България има.
Като част от основаването на сходна среда Христо Тодоров възприема и опцията да получи оценката „ Джон Атанасов “. Подобни самопризнания за работата си той не получава за първи път. Негови планове са били отличени с премия от Тайванския панаир на науката, взел участие и в състезанието на Европейски Съюз за млади учени.
Христо си показва образованието по-близо до науката , а учителите - да задават домашни дребни планове, по-рано да стартират и уроците по информатика.
След учебно заведение Христо Тодоров ще учи в чужбина.
„ Топ изборът ми е Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати. Там има много положителни университети, които оферират чудесни стратегии в региона на компютърните науки. (…) Да се върна в България ми звучи като супер вид, тъй като тук виждам много поле за развиване . Мисля, че е рано да се каже. Защото аз не съм бил в Щатите. Честно казано, не съм излизал и от Балканите. Ако отида там, може методът на живот да ми хареса много повече или пък да не ми хареса. “
Христо остава песимистичен, че изкуственият разсъдък ще стане по-умен от хората, най-малко в близко бъдеще, тъй като е сфера, която е към момента в ранен етап на развиване.
„ И най-малкото, с цел да доближи даже до човешкото равнище, ще минат още много години. Дори ние, хората, се затрудняваме от това да определим какво е разсъдък. Дали разсъдък е IQ, дали разсъдък е прочувствена просветеност или композиция от всичко . “
„ Изкуственият разсъдък сплотява две области, като се изключи програмирането, в които съм много разпален - математиката, към която имам афинитет още от първи клас, както и това да разберем по какъв начин човешкият мозък работи - въпрос, който постоянно ме е интересувал. Изкуственият разсъдък ми предложи съвършеното обединяване на тези мои ползи “, споделя ученикът.
„ Може би свойството на изкуствения разсъдък, което най-вече ме заинтригува, е способността му да моделира безусловно всевъзможни типове функционалности на математически език . Което значи, че изкуственият разсъдък може да възпроизведе всяко едно държание . Което значи, че изкуственият разсъдък може да ни даде отговори на някои от най-големите проблеми на науката . Мисля, че това е може би най-важното му приложение и сега сме очевидци на много усъвършенствания в региона на биологията или астрофизиката, с помощта на изкуствения разсъдък. Мисля, че капацитетът му да промени света е още по-смайващ “, разяснява Христо Тодоров.
Интересът му към програмирането и изкуствения разсъдък се породил от играта „ Майнкрафт “.
„ Интересното при тази игра беше, че човек може да напише малко компютърен код, след което да промени цялото преживяване посредством по този начин наречените приставки. И аз тогава се бях запалил да си върша сървъри на Minecraft, в които разнообразни хора могат да играят. Реших да ги направя по-готини, като разработя няколко такива приставки. И по този начин, малко по малко, започнах да се изучавам да програмирам на Java… “
После минал към уеб разработка и създаване на уеб сайтове със обществено дейна активност, с цел да стигне до изкуствения разсъдък.
В 10 клас почнал да учи изкуствения разсъдък да бъде изобретателен. Проверил дали невронната мрежа може да основава лого изображения.
„ И това беше доста значимо, тъй като може би едно от качествата, които хората мислят за най-трудното за асимилиране от изкуствения разсъдък, е точно творчеството . И ние преглеждахме разнообразни подходи и по какъв начин приспособяване на най-разнообразни подходи може да докара до по-голяма креативност. Този план го разработвах в съавторство с едно момче от Хасково. “
Друг от плановете на Христо е за потреблението на изкуствен интелект при интерпретиране на резултати в геномиката .
„ Може би по-важната ни цел беше този изкуствен интелект да бъде интерпретивен и транспарантен. Защото се оказва, че въпреки изкуственият разсъдък да е доста добър в такива задания, в действителност е много мъчно да се изясни за какво е толкоз добър. Трудно е да вземем една невронна мрежа и да извадим пояснения тъкмо какво е научила тя . “
„ Целта ни беше да модифицираме невронните мрежи, тъй че да бъдат по-прозрачни. Геномиката е забавно поле за проучване на това какъв брой са интерпретируеми невронните мрежи. Ако имаме една невронна мрежа, която е интепретируема, един биолог може по-късно да я огледа и да научи нови неща . Защото невронната мрежа се образова автоматизирано. Научила е някакви шаблони, които биолозите към момента не знаят . И в случай че тя може да изясни какво тъкмо е научила, това би било голям принос към биологията “, споделя Христо и добавя:
„ Подходите ни за интерпретируемост могат да бъдат приложени към бъдещи невронни мрежи, които проучват ДНК и те покачат тяхната бистрота. “
Като различен, по-сериозен план Христо отбелязва проучването си по какъв начин изкуственият разсъдък да не може да бъде заблуждаван .
„ Проблемите в изкуствения разсъдък, които най-вече ме интересуват, са по какъв начин можем да създадем невронните мрежи по-стабилни и по-прозрачни , тъй че хората да ги схващат по-добре. Макар и да има невероятни резултати в сфери като шаха, изкуственият разсъдък в действителност може да бъде доста елементарно подведен посредством по този начин наречените „ противникови офанзиви “ . Ако вземем да вземем за пример една фотография на куче, която се класифицира вярно от невронна мрежа - може да дефинира, че е куче, се оказа, че ние можем да променим единствено един пиксел от фотографията и тя да бъде класифицирана като нещо напълно друго, да вземем за пример сладолед. И този тип така наречен оптически илюзии против невронни мрежи , са извънредно рискови, тъй като по този метод може да се нападат самоуправляващи се коли, като да вземем за пример се сложи някакъв дребен стикер на знак „ СТОП “ и самоуправляващият се автомобил би го класифицирал като ограничаване на скоростта или нещо такова. “
„ Също могат да се разбият системи за лицево различаване и още безчет сфери . И се оказа, че всички типове подходи от региона на изкуствения разсъдък могат да бъдат атакувани по този метод “, акцентира Христо Тодоров.
Единственият способ, по който те да станат по-стабилни, е посредством обучаване, „ закаляване “ против тъкмо такива типове офанзиви, акцентира той.
„ Ако създадем доста, доста мощни типове офанзиви, можем да обучим изкуствения разсъдък да бъде постоянен против тях . И моят план се занимаваше точно с това - по какъв начин можем да създадем по-ефикасни офанзиви. Ние сме се фокусирали единствено на офанзивите. Но пък е потвърдено емпирично, че колкото по-силни офанзивите, това непосредствено има огромна изгода за отбраните . “
За тази разработка Христо печели премия на Швейцарския конгрес за млади гении. И тъй като различен млад откривател - Кристиян Георгиев - е помагал на Христо, тук дванайсетокласникът показва какъв брой значим е екипът. И средата за проучване на опциите на изкуствения разсъдък, каквато в България има.
Като част от основаването на сходна среда Христо Тодоров възприема и опцията да получи оценката „ Джон Атанасов “. Подобни самопризнания за работата си той не получава за първи път. Негови планове са били отличени с премия от Тайванския панаир на науката, взел участие и в състезанието на Европейски Съюз за млади учени.
Христо си показва образованието по-близо до науката , а учителите - да задават домашни дребни планове, по-рано да стартират и уроците по информатика.
След учебно заведение Христо Тодоров ще учи в чужбина.
„ Топ изборът ми е Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати. Там има много положителни университети, които оферират чудесни стратегии в региона на компютърните науки. (…) Да се върна в България ми звучи като супер вид, тъй като тук виждам много поле за развиване . Мисля, че е рано да се каже. Защото аз не съм бил в Щатите. Честно казано, не съм излизал и от Балканите. Ако отида там, може методът на живот да ми хареса много повече или пък да не ми хареса. “
Христо остава песимистичен, че изкуственият разсъдък ще стане по-умен от хората, най-малко в близко бъдеще, тъй като е сфера, която е към момента в ранен етап на развиване.
„ И най-малкото, с цел да доближи даже до човешкото равнище, ще минат още много години. Дори ние, хората, се затрудняваме от това да определим какво е разсъдък. Дали разсъдък е IQ, дали разсъдък е прочувствена просветеност или композиция от всичко . “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ