Променят за 51-ви път закона за висшето
От приемането му в края на 1996 година до момента Законът за висшето обучение (ЗВО) е променян и допълван тъкмо 50 пъти. Вчера в отрасловата комисия в Народното събрание стартира разискването на следващите промени в него, препоръчани от Министерския съвет, които този път са прекомерно основни и прекомерно противоречиви, което проличава и от получените мнения. Неслучайно МОН изчака да минат изборите за евродепутати, преди да предложи плана за публично разискване, а разглеждането му в Народното събрание се позволи след приключването на локалните избори.
Предложените промени в ЗВО са доста и не е допустимо да бъдат обхванати в една вестникарска страница - промени в управническите органи на вузовете, в метода на банкет на студенти, в акредитацията, в студентските такси; ограничение на " летящите " преподаватели; допускане на бизнеса в образованието и в преподаването; подписване на контракти за ръководство от министъра с ректорите на държавните висши учебни заведения и установяване на политиката им от негова страна; основаване на Пътна карта на вузовете у нас, определяща териториално систематизиране на университетските звена в страната и краткотраен мораториум върху откриването на нови структури и така нататък Но всичкото това - само за държавните вузове. Частните, които и до момента се употребиха с доста повече разпасаност, този път де факто са изцяло изключени от разпоредбите на закона и оставени да вършат каквото си желаят. Нещо като църквата, която е отделена от страната. Понеже препоръчаните промени са прекалено много, тук ще се спра единствено на няколко от най-невралгичните от тях, които към този момент провокират яростни разногласия.
Частните вузове - отвън държавната регулация
Министерският съвет към този момент няма да дефинира даже общия брой на студентите, които може да приема което и да е частно висше учебно заведение според от оценката за образователната активност, за реализацията на випускниците му, за равнището на научна активност, както ще е за държавните. Министерски съвет няма да има никакво отношение и към откриването на нови съществени звена на частните вузове - това си остава напълно по тяхно убеждение, Министерски съвет ще разкрива единствено териториално изнесените им звена и колежите. А в приема ще имат цялостна независимост. Единственото условие в закона към частниците ще е да имат благосъстоятелност върху парцелите, употребявани за образованието на студенти. Толкоз. Ректорите от дълго време упорстваха разпоредбите да са идентични за едните и за другите висши учебни заведения, тъй като типовете благосъстоятелност в България са равнопоставени, само че вместо това страната се отхвърля от регулации във връзка с частните висши учебни заведения, до момента в който държавните ще стиска в менгеме. Иначе дипломите, издавани и от едните, и от другите се признават еднообразно от нея. Какво постанова такава смяна остава мистерия.
Министърът - асистент или политически деспот?
Втора невралгична точка, която вещае доста разногласия, са текстовете, въвеждащи така наречен контракт за ръководство, който министърът на образованието и науката ще подписва с ректора на всяко държавно висше учебно заведение три месеца преди избора на нов ректор. Т.е. политиката ще се създава със остарелия ректор. В пълномощията на министъра занапред нататък ще влиза одобряването на политика за развиването на висшето учебно заведение със стратегически цели, задания, целеви стойности и индикатори за осъществяването им. Договори ще се подписват и със настоящи ректори, на които им остават повече от две години до края на мандата, а сега във вузовете тече акция за избиране на нови ректори. Политиката за развиването на всяко висше учебно заведение министърът би трябвало да утвърди до три месеца след влизането в действие на законовите промени. Той ще реализира надзор по контракта и ще приема годишен доклад на ректора за осъществяването му.
Да оставим настрани, че въпросният министър би трябвало да е сторъкият Шива, с цел да успее да прави всичко това (че и компетентно) за 36 държавни висши учебни заведения с друга специфичност и профил на образованието. Становищата на вузовете по измененията в закона вещаят много плевел спор по въпроса. От Съвета на ректорите несъгласие няма, само че множеството от висшите учебни заведения акцентират, че сходна процедура не просто ще наруши автономията, а ще ги сложи в директна взаимозависимост и под диктата на едно политическо лице, което е част от политически и партиен кабинет. При българските действителности, в случай че един ректор реши да въстане против някое недомислие на кабинета, доста елементарно ще му се случат едни неприятни неща, в случай че е подписал контракт с министъра, а посредством него - и на цялото висше учебно заведение. Ректорът е определен от Общото заседание с мандатна стратегия, по какъв метод министърът ще дефинира политиката му, питат в университетската общественост. Трудовите връзки ректорът подписва с ръководителя на Общото заседание, всеки нов ректор бива избиран със своя мандатна стратегия и излиза, че той не може да предложи своя политика отвън тази, която е одобрена с " контрол " на министъра. Контролът върху държавните висши учебни заведения се реализира по други способи - от няколко държавни институции като Сметната палата, АДФИ и прочие, кому е нужна препоръчаната смяна и с какво ще помогне недоумяват ректори. Това желание обаче напълно се вписва в дейностите на сегашната власт за преодоляване на всички институции в страната, които би трябвало да бъдат управлявани от нейни хора.
Освен това този метод дава доста повече власт и пълномощия в ръцете на ректора да постанова свои решения в груповите органи за ръководство, а знаем и в този момент какво еднолично дерибействане пада в някои висши учебни заведения. Евентуално предварително освобождение на ректора пък ще може да става с две трети от гласовете на Общото заседание, не на половината, както е в този момент.
Регионална ориентировка и краткотраен мораториум
На пръв взор има някаква логичност в основаването на Национална карта на висшите учебни заведения в България, която ще се приема от Народното събрание и с която ще се дефинира териториалната и профилната конструкция на висшето обучение по професионални посоки - т.е. в кои райони и градове какви вузове би трябвало да има. Причината е, че мрежата от звена на 50-те висши учебни заведения у нас обгръща общо над 130 структури и е мощно раздута - даже някои колежи са си отворили филиалчета и департаменти в по 2-3 града. Направили са го обаче със съдействието на лобитата в държавната власт, нали? И ще продължат да го вършат по същата скица и при съществуването на въпросната " карта ". Дублирането на идентични по профил звена няма да се ограничи, в противен случай, тъй като при този районен метод всеки народен представител или различен политик ще гледа да опази статуквото в своя район. Освен това може да се стигне до идентични вузове и филиали в другите райони, споделят пък работодатели. Единственият метод да се свие раздутата мрежа от вузовски структури в действителност е посочен даже в препоръчаните нови текстове на ЗВО: комплексната оценка за качество да заема все по-голямо място и при финансирането, и при определянето на приема на студенти - по този начин, че изоставащите специалности, факултети или филиали последователно да бъдат закрити. Освен това, споделят ректорите, висшите учебни заведения приготвят фрагменти за цялата страна, освен за избран район, по тази причина не може да бъдат " замразени " в него с оглед единствено на неговите потребности.
До правенето на Пътната карта, с която МОН би трябвало да е готово в период до една година след приемането на поправките, се вкарва мораториум върху откриването на нови вузовски структури, планува планът - само че този мораториум важи единствено за държавните. Т.е. няма да се разкриват нови факултети, департаменти, институти, колежи на държавните висши учебни заведения. В прорез с тези планове обаче наскоро бе открит да вземем за пример медицински факултет в Бургаския университет, който преди по профил бе химико-технологичен... И не е ли по-адекватно нови академични звена да може да се основават само в обичайния профил на съответния вуз, в който той е най-силен? Всъщност сходна концепция изказваше преди и министър Красимир Вълчев, не е ясно за какво в този момент тя е сменена с правилото на районната ориентировка.
" Хвърковатите " професори
Най-сетне властта узря за предлагането един професор или доцент да може да взе участие в акредитацията, т.е. в легитимирането, единствено на едно висше учебно заведение, не на две, както е в този момент. В плана на Министерски съвет за промени в ЗВО това се планува. Едно е неясно - за какво когато Българска социалистическа партия го предложи преди години (депутатката Валя Богданова още в предходния парламент го внесе като смяна в ЗВО), той бе отритнат от болшинството на ГЕРБ?
За да не се вършат спекулации - това ограничаване не пречи по никакъв метод на хабилитираните преподаватели да образоват студенти в няколко вуза - на хонорар или на втори контракт да вземем за пример. Така че той не поставя завършек на добре
познатите " хвърковати чети " от професори.
За друго става дума - за това, че доста факултети или други звена не разполагат с нужния по закон брой преподаватели на главен трудов контракт, заради което един и същи професор попада в броя на университетския състав на две места при акредитацията (преди 18-ина години тогавашният министър Даниел Вълчев оповести, че някои се вписват на по 6-7 места). Неслучайно частни вузове, които употребяват всеобщо професори и доценти от държавните, към този момент се оповестиха срещу мярката " един учител - в една акредитация ". Но каквато и еквилибристика да се прави, данните на Национален статистически институт са ясни - у нас преподавателите на главен трудов контракт общо са 13 488 (12 381 в държавните вузове и 1107 в частните). Както и да ги " въртят ", толкоз са те в българските висши учебни заведения.
Студентски такси и минимална заплата
В момента размерът на таксите на студентите в държавните вузове може да стига до 2/3 от норматива за прехрана на образованието в съответното професионално направление. Тъй като претендентите за някои специалности, като да вземем за пример математика, физически и химически науки, са прекомерно малко, а има посоки, в които се чака сериозен дефицит на фрагменти на пазара на труда, измененията в ЗВО регламентират в тези посоки и предпазени специалности студентите да не заплащат такси. Списъкът на тези посоки и специалности ще се утвърждава от Министерски съвет.
В същото време обаче в най-хубавите висши учебни заведения и специалности, които получават от страната спомагателен " бонус " от комплексната оценка за качество, студентските такси може да скочат нагоре, тъй като към базата за определянето им (норматива за прехрана по специалности) се прибавя и компонентата по линия на оценката за качество. Т.е. за най-хубавото обучение студентите ще заплащат повече. Слага се и долна граница - таксите не може да бъдат по-ниски от 70% от норматива за прехрана на образованието. Увеличението на таксите разумно ще се отнася и за водещите в правенето на просвета висши учебни заведения, които ще имат нов статут на " проучвателен " (без от плана да излиза наяве каква изгода им носи това). Разбира се, по-високите такси от студентите ще се харесат на самите висши учебни заведения, тъй като усилват приходите им, само че надали ще бъдат признати с аплодисменти от студентските препоръки и от самите студенти.
Минималната заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения се дефинира с акт на Министерски съвет, плануват измененията. Най-сетне властта узря за отдавнашното искане и на левицата, и на синдикатите за въвеждане на минимални прагове на възнаграждение на преподавателите - въпреки съгласно плана това да се отнася единствено за най-ниската академична служба (асистент). В същото време в текста не е регламентирано, че парите за това се обезпечават от страната, т.е. посредством заплащане на по-висок норматив за прехрана на образованието по специалности. Затова в множеството мнения по плана, постъпили от ректори, мярката среща изрично противопоставяне.
Предложените промени в ЗВО са доста и не е допустимо да бъдат обхванати в една вестникарска страница - промени в управническите органи на вузовете, в метода на банкет на студенти, в акредитацията, в студентските такси; ограничение на " летящите " преподаватели; допускане на бизнеса в образованието и в преподаването; подписване на контракти за ръководство от министъра с ректорите на държавните висши учебни заведения и установяване на политиката им от негова страна; основаване на Пътна карта на вузовете у нас, определяща териториално систематизиране на университетските звена в страната и краткотраен мораториум върху откриването на нови структури и така нататък Но всичкото това - само за държавните вузове. Частните, които и до момента се употребиха с доста повече разпасаност, този път де факто са изцяло изключени от разпоредбите на закона и оставени да вършат каквото си желаят. Нещо като църквата, която е отделена от страната. Понеже препоръчаните промени са прекалено много, тук ще се спра единствено на няколко от най-невралгичните от тях, които към този момент провокират яростни разногласия.
Частните вузове - отвън държавната регулация
Министерският съвет към този момент няма да дефинира даже общия брой на студентите, които може да приема което и да е частно висше учебно заведение според от оценката за образователната активност, за реализацията на випускниците му, за равнището на научна активност, както ще е за държавните. Министерски съвет няма да има никакво отношение и към откриването на нови съществени звена на частните вузове - това си остава напълно по тяхно убеждение, Министерски съвет ще разкрива единствено териториално изнесените им звена и колежите. А в приема ще имат цялостна независимост. Единственото условие в закона към частниците ще е да имат благосъстоятелност върху парцелите, употребявани за образованието на студенти. Толкоз. Ректорите от дълго време упорстваха разпоредбите да са идентични за едните и за другите висши учебни заведения, тъй като типовете благосъстоятелност в България са равнопоставени, само че вместо това страната се отхвърля от регулации във връзка с частните висши учебни заведения, до момента в който държавните ще стиска в менгеме. Иначе дипломите, издавани и от едните, и от другите се признават еднообразно от нея. Какво постанова такава смяна остава мистерия.
Министърът - асистент или политически деспот?
Втора невралгична точка, която вещае доста разногласия, са текстовете, въвеждащи така наречен контракт за ръководство, който министърът на образованието и науката ще подписва с ректора на всяко държавно висше учебно заведение три месеца преди избора на нов ректор. Т.е. политиката ще се създава със остарелия ректор. В пълномощията на министъра занапред нататък ще влиза одобряването на политика за развиването на висшето учебно заведение със стратегически цели, задания, целеви стойности и индикатори за осъществяването им. Договори ще се подписват и със настоящи ректори, на които им остават повече от две години до края на мандата, а сега във вузовете тече акция за избиране на нови ректори. Политиката за развиването на всяко висше учебно заведение министърът би трябвало да утвърди до три месеца след влизането в действие на законовите промени. Той ще реализира надзор по контракта и ще приема годишен доклад на ректора за осъществяването му.
Да оставим настрани, че въпросният министър би трябвало да е сторъкият Шива, с цел да успее да прави всичко това (че и компетентно) за 36 държавни висши учебни заведения с друга специфичност и профил на образованието. Становищата на вузовете по измененията в закона вещаят много плевел спор по въпроса. От Съвета на ректорите несъгласие няма, само че множеството от висшите учебни заведения акцентират, че сходна процедура не просто ще наруши автономията, а ще ги сложи в директна взаимозависимост и под диктата на едно политическо лице, което е част от политически и партиен кабинет. При българските действителности, в случай че един ректор реши да въстане против някое недомислие на кабинета, доста елементарно ще му се случат едни неприятни неща, в случай че е подписал контракт с министъра, а посредством него - и на цялото висше учебно заведение. Ректорът е определен от Общото заседание с мандатна стратегия, по какъв метод министърът ще дефинира политиката му, питат в университетската общественост. Трудовите връзки ректорът подписва с ръководителя на Общото заседание, всеки нов ректор бива избиран със своя мандатна стратегия и излиза, че той не може да предложи своя политика отвън тази, която е одобрена с " контрол " на министъра. Контролът върху държавните висши учебни заведения се реализира по други способи - от няколко държавни институции като Сметната палата, АДФИ и прочие, кому е нужна препоръчаната смяна и с какво ще помогне недоумяват ректори. Това желание обаче напълно се вписва в дейностите на сегашната власт за преодоляване на всички институции в страната, които би трябвало да бъдат управлявани от нейни хора.
Освен това този метод дава доста повече власт и пълномощия в ръцете на ректора да постанова свои решения в груповите органи за ръководство, а знаем и в този момент какво еднолично дерибействане пада в някои висши учебни заведения. Евентуално предварително освобождение на ректора пък ще може да става с две трети от гласовете на Общото заседание, не на половината, както е в този момент.
Регионална ориентировка и краткотраен мораториум
На пръв взор има някаква логичност в основаването на Национална карта на висшите учебни заведения в България, която ще се приема от Народното събрание и с която ще се дефинира териториалната и профилната конструкция на висшето обучение по професионални посоки - т.е. в кои райони и градове какви вузове би трябвало да има. Причината е, че мрежата от звена на 50-те висши учебни заведения у нас обгръща общо над 130 структури и е мощно раздута - даже някои колежи са си отворили филиалчета и департаменти в по 2-3 града. Направили са го обаче със съдействието на лобитата в държавната власт, нали? И ще продължат да го вършат по същата скица и при съществуването на въпросната " карта ". Дублирането на идентични по профил звена няма да се ограничи, в противен случай, тъй като при този районен метод всеки народен представител или различен политик ще гледа да опази статуквото в своя район. Освен това може да се стигне до идентични вузове и филиали в другите райони, споделят пък работодатели. Единственият метод да се свие раздутата мрежа от вузовски структури в действителност е посочен даже в препоръчаните нови текстове на ЗВО: комплексната оценка за качество да заема все по-голямо място и при финансирането, и при определянето на приема на студенти - по този начин, че изоставащите специалности, факултети или филиали последователно да бъдат закрити. Освен това, споделят ректорите, висшите учебни заведения приготвят фрагменти за цялата страна, освен за избран район, по тази причина не може да бъдат " замразени " в него с оглед единствено на неговите потребности.
До правенето на Пътната карта, с която МОН би трябвало да е готово в период до една година след приемането на поправките, се вкарва мораториум върху откриването на нови вузовски структури, планува планът - само че този мораториум важи единствено за държавните. Т.е. няма да се разкриват нови факултети, департаменти, институти, колежи на държавните висши учебни заведения. В прорез с тези планове обаче наскоро бе открит да вземем за пример медицински факултет в Бургаския университет, който преди по профил бе химико-технологичен... И не е ли по-адекватно нови академични звена да може да се основават само в обичайния профил на съответния вуз, в който той е най-силен? Всъщност сходна концепция изказваше преди и министър Красимир Вълчев, не е ясно за какво в този момент тя е сменена с правилото на районната ориентировка.
" Хвърковатите " професори
Най-сетне властта узря за предлагането един професор или доцент да може да взе участие в акредитацията, т.е. в легитимирането, единствено на едно висше учебно заведение, не на две, както е в този момент. В плана на Министерски съвет за промени в ЗВО това се планува. Едно е неясно - за какво когато Българска социалистическа партия го предложи преди години (депутатката Валя Богданова още в предходния парламент го внесе като смяна в ЗВО), той бе отритнат от болшинството на ГЕРБ?
За да не се вършат спекулации - това ограничаване не пречи по никакъв метод на хабилитираните преподаватели да образоват студенти в няколко вуза - на хонорар или на втори контракт да вземем за пример. Така че той не поставя завършек на добре
познатите " хвърковати чети " от професори.
За друго става дума - за това, че доста факултети или други звена не разполагат с нужния по закон брой преподаватели на главен трудов контракт, заради което един и същи професор попада в броя на университетския състав на две места при акредитацията (преди 18-ина години тогавашният министър Даниел Вълчев оповести, че някои се вписват на по 6-7 места). Неслучайно частни вузове, които употребяват всеобщо професори и доценти от държавните, към този момент се оповестиха срещу мярката " един учител - в една акредитация ". Но каквато и еквилибристика да се прави, данните на Национален статистически институт са ясни - у нас преподавателите на главен трудов контракт общо са 13 488 (12 381 в държавните вузове и 1107 в частните). Както и да ги " въртят ", толкоз са те в българските висши учебни заведения.
Студентски такси и минимална заплата
В момента размерът на таксите на студентите в държавните вузове може да стига до 2/3 от норматива за прехрана на образованието в съответното професионално направление. Тъй като претендентите за някои специалности, като да вземем за пример математика, физически и химически науки, са прекомерно малко, а има посоки, в които се чака сериозен дефицит на фрагменти на пазара на труда, измененията в ЗВО регламентират в тези посоки и предпазени специалности студентите да не заплащат такси. Списъкът на тези посоки и специалности ще се утвърждава от Министерски съвет.
В същото време обаче в най-хубавите висши учебни заведения и специалности, които получават от страната спомагателен " бонус " от комплексната оценка за качество, студентските такси може да скочат нагоре, тъй като към базата за определянето им (норматива за прехрана по специалности) се прибавя и компонентата по линия на оценката за качество. Т.е. за най-хубавото обучение студентите ще заплащат повече. Слага се и долна граница - таксите не може да бъдат по-ниски от 70% от норматива за прехрана на образованието. Увеличението на таксите разумно ще се отнася и за водещите в правенето на просвета висши учебни заведения, които ще имат нов статут на " проучвателен " (без от плана да излиза наяве каква изгода им носи това). Разбира се, по-високите такси от студентите ще се харесат на самите висши учебни заведения, тъй като усилват приходите им, само че надали ще бъдат признати с аплодисменти от студентските препоръки и от самите студенти.
Минималната заплата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения се дефинира с акт на Министерски съвет, плануват измененията. Най-сетне властта узря за отдавнашното искане и на левицата, и на синдикатите за въвеждане на минимални прагове на възнаграждение на преподавателите - въпреки съгласно плана това да се отнася единствено за най-ниската академична служба (асистент). В същото време в текста не е регламентирано, че парите за това се обезпечават от страната, т.е. посредством заплащане на по-висок норматив за прехрана на образованието по специалности. Затова в множеството мнения по плана, постъпили от ректори, мярката среща изрично противопоставяне.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ