Злите духове на водата
От прастари времена хората издигат в фетиш естествените стихии. Човешките страхове идват от невъзможността да се обяснят аргументите за тяхната поява. След това и от всички компликации, съпътстващи борбата с последствията им. Особена заплаха съставляват бедствията, свързани с разрушителната мощност на водата. Хората допускат, че водите са населявани от разнообразни зли духове, по чиято воля стават всички наводнения, потопи и опустошения. Различните нации имат разнообразни показа за типа на злите духове.
В България от дълбока античност се носи славата на страшните водоеми в Родопско. Още след Освобождението (1878 г.) на първите изследователи-етнолози и фолклористи им прави усещане, че по тези места в безусловно всеки източник на течаща вода – чешма, бързей, поток или река – има подложен „ белег “ (бележка), т. е. белязан е от човешка ръка. Когато човек замръкне наоколо до водата, той слага подобен белег, с цел да се защищити от страховитото създание, което живее във водата. Белегът/ „ бележката “ – това са конци или парцали от дрехата на индивида. Символният смисъл на хвърлянето им е злият дух от дълбините да бъде омилостивен с частицата дреха, с цел да не се разлюти и да излезе от водата.
Различните парцали и конци във водоемите стоят и гният, без да смее човешка ръка към този момент да се приближи до тях. Само при типа на злия дух на водата нощно време човек може да „ урадиса “ (да си загуби мозъка, да полудее). За да се защищити е нужно да стои неподвижно и в цялостна тишина.
Какво съставляват въпросните зли духове? Не е наложително те да имат заплашителен тип. Много постоянно това са женски юди – самодиви или самовили. Наглед те са чудни хубави, шумни и засмени млади дами. Говорят между тях на всеослушание, пеят и танцуват. Край тях от време на време се чуват и детски гласове. Носят бяла одеждa или самодивска риза. Танцът им е фамозното самодивско хоро, което се вие наоколо до водата. Целта им е да подмамят погледа на някой замръкнал до водата мъж, да го привлекат вътре, като го поканят да се къпе с тях, и да го удавят. Самодивите (самовилите) са вещици – демонски слугини. Имат способността да летят, а силата им се крие в дрехата – вземе ли им я някой мъж, те стават елементарни дами и му се покоряват. Срещу тези зли духове се употребява светена вода, змийска кожа или чесън. Човек би трябвало да се кръсти и да насочи молитва види ли въпросните демонски създания.
Българите имат вяра, че всеки от рисковите водоизточници има собствен „ стопан “, който е негов държател и с който доста би трябвало да се внимава. „ Стопанът “ нормално приема облика на някое животно – овен, жаба, патица, бик, риба, само че най-често е змия. Всъщност той не е действително животно, а омагьосано. Той е повелителят на извора, неговият цар (воден цар или змей). Всички локални знаят на кой извор какво животно му е „ стопан “. Те внимават да не му посегнат или да не го обидят, другояче той не им сторва зло. Стопанът вреди най-често на странниците, а не на локалните поданици. В избрани дни от годината изисква да му се прави курбан, с цел да не провокира наводняване, да залее хорските градини, да отвлече добитъка или най-лошото – да пожелае удавници.
В националните поверия се споделя, че змейовете също имат навика да се крият във водите. И когато някоя красива госпожица отиде да си мие косата сама на извора, змеят излиза, сграбчва я и я отнася на долната земя. Буйната течаща вода, която повлича, залива и унищожава, характеризира хаоса и неизвестността в мирогледа на античните. Водата тревожи и плаши. В разследване на това се има вяра, че дълбините й крият змейове, омагьосани животни и демонски създания.
